Та сега накратко и по същество
Никога не съм мислела, че ще пиша за толкова лични неща във форума, но нали затова сме тук...Имам нужда да го споделя с някой, но не събирам смелост да го обсъдя с някой, та мисля че имам голям проблем!!!
С мъжът ми сме заедно от 15години, семейни сме от 3г. и имаме едно прекрасно детенце. Дотук всичко добре, но всичко започна след като забременях. Забременях и спрях да съществувам като жена за този човек...Просто ме няма, вече 3-та година ние не сме правили секс (изключение прави едно "изнасилване" от моя страна това лято),то верно се повидооизмених верно ежедневието си казва думата, ама той дори не ме е целувал както преди?!? Правя намеци, опитвах се на няколко пъти да повдигна въпроса, дори веднъж го питах директно какво става, но нищо не получавам като мъжки отговор,то той не че е от приказлите,но не мисля че това е тема за разговор,която ако искаме да продължим не мисля че можем така д аподминаваме. Докога да премълчавам?Немога да си обясня факта как можахме да стигнем дотук. Дали аз нещо обърках...дали това че детето спи при нас го притеснява, но честно да ви кажа много се замислям за по кардинални промени. Неискам и да си помислям,че съм част от триъгълник имам го за човек който си тежи на мястото и не би постъпил така след като винаги сме говорили че случи ли се нещо такова с единия от двамата няма смисъл да се унижаваме един друг. Нямам или неискам да виждам съмнения за присъствието на 3ти елемент. Просто се чувствам зле от това да съм в ролята на жената с детето, която няма значение за мъжа си. Него ако питате не е така...! Е как е?!? Трета година да не получиш дори инстинктивна прегръдка... не го разбирам!!! Ама и аз съм прекалено търпелива ще кажете, наивна съм до глупост може би? Та затова търся мнения, затова ми се иска да поговоря с някого за проблема,който стои в основата на целите ни заимоотношения от там нататък...
Вие сте