Подсъзнанието може всичко 36 /Линкове за всички техники има на първа стр./

  Благодаря ти Vox

http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=503547.0 
Винце Темата се казва-Влиянието на думите.

Благодаря на всички за отговорите, днес беше натоварен ден и прочетох малко набързо, по-късно на спокойствие ще опитам повече да науча от споделеното от вас.  

П.П. Днес научих, че нещо, за което мечтаех е притежание на друг вече. Преди година щях да се подтисна и да започна да се обвинявам, убеждавам колко съм затъпяла и т.н. Сега просто си казах, че ако това не е било за мен, значи нещо още по-хубаво е в плановете на Вселената за мен. Има резултат от всичкото четене и всичката работа със себе си! Чак се изненадвам понякога. 

Момичета, Дарена наистина подхвана много важен въпрос...ние наистина само пишем  и четем  или наистина работим върху себе си? Можем много да променим темата, ако го пожелаем всички...
Какво ни е привлякло в тази тема...?Каква е целта на темата, да се замислим. Създали сме я  заедно всички и я поддържаме заедно. Вложен е огромен  труд в  писане, търсене на материали, книги ,техники.   само да четем и да попълваме  първа страница с нови  и нови техники...или целта е да използваме неща от нея и да се опитваме да се променяме? Или и двете? 

Много е хубаво, че си споделяме лични проблеми, тревоги и болки...помагаме си със съвети, успокояваме се, но  ще сме си още  по полезни и на нас си и на  самата тема, ако си споделяме и  резултати от изпробвани  неща, които са довели до поне малка промяна в дадена ситуация  или в нас..
Наистина няма значение  кой колко чел  кой бил повече духовно извисен , ако всичко си остава п старому....всъщност най-важното е да се действа.  Да оставим думите: да ставаме по духовни" , че тази дума вече съвсем  изгуби истинския си смисъл    и да я заменим с " Да се променяме..." Все пак темата  с целия тоя материал в нея е създадена точно с тази цел ...да се опитваме  да се променяме.

 "Напоследък проблем с търпението си , примерно...и преди време четох за еди каква си техника.Аха...хареса ми...днес/ или тези дни/  ще експериментирам , да видя как действа!"

 Ползвали сме техника, книга или каквото и да е... какво забелязваме да  се случва с нас? А случва ли се нещо и с околните? Какво точно? Как се чувстваме о това...? Нещо от сорта...

Поста на Зуки, ме наведе на нещо, което сега се сетих сега и ще споделя, като резултат  

Значи имам си  една приятелка, която много си я обичам, но си имаше един голям минус/ и сега си го има де/ , който много ме дразнеше и ме изнервяше. Това че, тя почти  винаги закъсняваше на среща.... Много рядко е идвала навреме...и то нейното "навреме" е  10 минутки, което не го и отчитах като закъснение, защото нормалното си беше около половин час  и нагоре.   И понеже сме си близки, все я навиквах..." Писна ми от твоите закъснения, да знаеш. Ти подиграваш ли ми се! Аз съм точна, на минутата..., защо аз мога да съм точна , а ти не? '''
Ама наистина се нервих здраво... Тя разбира се, спокойна душа,  набързо смотолеви едно извинение, прегърне ме и веднага почваше с оправданията. Ту детето, ту мъжа, ту срещнала някой познат по пътя и се заговорили, ти рейса закъснял...това още повече ме изнервяше..и да ви каже, после ни кафето ми беше сладко, ни приказката... Мине не мине, все и го натяквах. Дори по едно време  си мислех, че вече го правеше нарочно, само и  само да ми дига кръвното. Мисля,ч е не изпитваше никакво  чувство на вина, след като само се оправдаваше..хе хе  

Сега ще ви кажа  какво правя сега, като се виждам с нея... Значи пак Вадим Зеланд, да е жив и здрав/ негови "откровения" пробвах/

Мислех за нея нея, и след като от книгите на Зеланд вече знам, че не бива да се вкарваме в чужди филми, и че всеки си играе неговия филм...осъзнах, колко е било глупаво, че се нервя!   Ами тя  просто СИ Е ТАКАВА! Че аз перфектна ли съм? Аз със сигурност пък имам нещо, дето дразни някой друг...

Осъзнах също ,че не мога да я променя, ако тя не го реши сама.

Имах избор...даже няколко. /Винаги имаме избор! Вадим Зеланд го казва, и съм склонна да му вярвам/

1. Да и  пиля на главата и да и давам акъли как да се променя?/ без тя дори да ме е питала за това, нито пък го е искала/
2. Да се разделя с нея, щото  си мисля, че не ме уважава  и го прави нарочно?
3. Да си я оставя да си играе филма, а аз да не и се впрягам!

Избрах си третото!

 Първа точка- Тя нито ме е молила за помощ, как да се оправи , да  се стегне, нито е пожелала да се стегне...така че моите напъни да я променям щяха да са напразни...и пак нерви. Така че , първа точка отпада.
Втора точка...ееее, ама много си я обичам и си ми е любима! И ся заради едното закъснение, да си разваляме отношенията... и да се разделяме, ами тъпо ! И това отпада...
Трета точка. Супер точка! След като не мога да я променя, и не искам пък и да се разделям с нея...ще си я приема такава , каквато е... с този неин минус....като ще гледам, да не и се впрягам...

Когато пристигна  преди нея в кафето, сядам си, поръчвам си водичка, казвам на сервитьора, че чакам приятелка и ще поръчам, като дойде тя. През това време вече  не си гледам постоянно часовника или да гледам нервно към прозореца или вратата, а си вадя книжката и почвам с кеф да си чета... Винаги като отивам с нея на среща, си нося книжка...вече ми е железен навик.   Понякога пък , докато я чакам, се сещам за някоя приятелка, която пък не съм виждала , та докато тя дойде, аз вече  съм навъртяла един хубав разговор  по телефона...

Така че , сега,  когато тя дойде, аз  съм  си в прекрасно настроение, и не съм изхабила грам негативни емоции, които обикновено ми разваляха вкуса на  кафето и лафчето.  Та нали съм излезнала да се забавлявам!  Защо да си причинявам излишни терзания...? Абе будала такава ...

Значи, какво се случва в случая...тя не се е променила, остава си със същия навик да закъснява. Това обаче, вече не ме дразни, защото съм намерила решение- да си запълвам времето, докато я чакам да  "изгрее"  на хоризонта.  Резултата от това е че,  няма нерви, като я  оставям да си играе собствения  филм, аз просто не участвам вече в него. След като вече не и се дразня, значи съм я приела такава , каквато е...Така че , промяната в повечето ситуации тръгва от нас!

Споделих ви техника, която е предизвикала промяна, но не в отсрещния човек, а в случая, а в мен. Разбира се, може и  човека отсреща да се промени, но в моя случай не се получи...Радвам си се и си го смятам за малък напредък!Вадим Зеланд, казва, че когато правим промяна в себе си  и видим  дори и малък резултат, трябва да се радваме и да си се поощряваме/ без излишно възгордяване, просто като констатация /  А когато видим промяна в другия отсреща, също да се радваме и да го похвалим, за да се зарадва и  той. Все пак е човека е  положил усилия...и със сигурност  ще му е приятно, да му кажем, че сме забелязали промяната в него/ нея.

От тук насетне, за себе си знам, че винаги ще прилагам тази техника, когато  някъде трябва да вися някъде и да чакам...Може да е полезна и за някого от вас, ако се нерви като мен да чака...

Айде, аз си отбих номера,  сега е ваш ред...  


simplyaven, нали е много е радостно, когато видиш резултат!  

Да, за мен е по-скоро облекчаващо.  

Аз започнах да пиша в темата, за да споделя сбои успехи, защото в онзи момент се говореше за съмнение. Писала съм за картата на съкровищата, която за мен е не само материален инструмент, който ми сбъдва желания, но най-вече един от най-силните методи да се зареждам. Самото й правене ме изстрелва в някакво паралелно измерение, радвам се като дете.

Молитвите ми действат много, много успокояващо, казвам ги по няколко пъти на ден и задължително вечер.

Писмата до Кармичното ръководство мисля, че ми помагат да се справям с миналото. В същата сфера и формулите на Дънов, особено онази за Закона на любовта. Все още са в развитие тези неща, но дълбоко вярвам че развитието е положително за мен.

Визуализациите или просто мечтаенето са нещо, което на мен като натура винаги ми е било близко, не ми се е налагало да се уча, но се научих да изживявам това, което виждам. Сега буквално съм там. Усещам го, знам го, мога да го помириша това, което се случва.

Най-вече се промени вярата ми - аз за първи път преди може би година повярвах, че заслужавам и че го имам желаното.Дотогава просто си мислех, чудех, надявах, ама и се страхувах...

Ангелите са ми постоянен спътник, моля ги за закрила преди да излезем от вкъщи, преди да заспим... По всяко време, предпазвали са ме от нежелани срещи, например и това го знам със сигурност.

И "Мир вам", което е много смешно, защото съм като героинята в "Поръчки до Вселената" - "идиот такъв... Мир Вам, Мир Вам... ама си голям нещастник! Неее, Мир Вам, Мир Вам!"  Обаче действа! Аз се умиротворявам и обикновено отсрещния също или поне вражеската обстановка се позаглажда. 

Момичета, когато си споделяме примери с резултати, ние много си помагаме взаимно, защото обсъждаме не само причината за дискомфорта в нас, ами  споделяме и начините , как сме се справили с него, а нали това е най-важното. На всички ни ще е полезно и стимулиращо...


miniemouse, много готина техника си намерила за себе си...това с ютията!    Щом действа, супер!

simplyaven, много хубаво си го написала! Благодаря ти,че сподели...

А "Мир Вам" наистина ли действа така...много ми стана весело, като прочетох... както си го описала...

При мен странна хава , от няколко месеца вече взех да се наспивам само от 4-5 часа сън В смисъл събуждам се  и съм абсолютна свежарка...Докато преди това, ако не се наспя 8 часа, съм като  отнесена, няколко часа.

На някой случвало ли се е... и има ли обяснение, защо е така?

 Аз съм от хората, дето могат да спят и по 12 часа на ден!  Стига да имат време за това...

Затова на мен ми е странно, защото това просто не съм аз...

Не мен ми действа...  Това, ако се усетя навреме, разбира се. Ако се хвърля в боя с врага, вече е късно.  (описаното е точно като в книгата, тя така го беше преживяла с някакъв голям дразнител, та и аз така  )

Аз пък съм постоянно заспала напоследък. Има нещо около мен, опитвам се да го уловя какво е, до момента безуспешно... 

simplyaven  това с мир вам и при мен действа.....засече ме някой, аз изстрелвам първо сигнално "кретен" и след това веднага си казвам "Бъди чист в словото си" И ме напушва смях.
От както чета тази тема, почти съм нямала случай да съм в лошо настроение, да съм отчаяна, или подтисната. Всичко ми се случва с лекота.
Изпитано, майка ми и мъжът ми се скараха за някаква пълна глупост (и двамата много се палят). И двамата сърдити, а майка живее в къщи в момента и помага за детето. Баща ми вдигна ръце и каза, не им се меся, аз цял ден, като се сетя за тях си повтарях Обичам те, Съжалявам, Моля те прости ми, Благодаря. И си мислех за тях и си ги представях сдобрени. Вечерта закъснях, прибирам се, те си седят хилят се, нещо обсъждат, даже майка ми дръпна една реч, защо не съм уведомила мъжът ми, че ще закъснея  
Това се сещам на прима виста, иначе бих казала че всичко в живота се случва с лекота напоследък, от тривиалното място за паркиране, до разни житейски решения които ми се налага да взема. Хем аз не правя нищо особено. Позитивно мислене, карта на желанията, позитивните утвърждения и визуализации.
Предстои ми важно изпитание, след него ще споделя, защото това наистина ще е голяма трансформация в моя живот.
Щях да се похваля и че не сме се разболявали, от както всяка вечер си пожелавам здраве за цялото семейство, ама снощи ме заболя гърло, което засега контролирам, просто си казах "абе нищо не ме боли, къв грип...добре съм, здрава съм" и сега си го повтарям, може да си внушавам ама поспря да ме боли  

Здравейте,

Чета темата ежедневно, но все не се престрашавам да пиша в нея, работя по въпроса 

Днес ми предстои едно важно оценяване в службата, и понеже знам как се подкрепяте в подобни моменти, много ще се радвам да изпратите към мен позитивните си мисли и подкрепа, за да мине всичко по най-добрия начин.

А иначе мисля, че всички тук сте страхотни, аз от 2 години чета книжки за позитивно мислене и мисля, че лека полека пренареждам живота си по един прекрасен начин, знам, че съм поела по верния път, дет се вика.

Пожелавам на всички един прекрасен слънчев ден!

 Гледах този филм - Happythankyoumoreplease (2010) - http://imdb.com/title/tt1481572/
http://browup.wordpress.com/2011/01/31/happythankyoumoreplease/

и се харесах ново утвърждение(формула за благодарност) -

Радвам се, Благодаря, Още моля!  

Действаааааааааааааааа!

vivian79  

vivian79 

Аз за себе си смятам че много малко съм постигнала. (от четенето на книжките) Дори напротив, имаше един момент в който бях доста избухлива и "назидателна". Отчитам това като нещо с което трябва да се справя, като мой урок - как да общувам с другите. Най големият ми учител е собствененото ми дете. (естествено). Трудно ми е да намирам понякога пътя, но още по трудно ми е да запазя дистанция в определена ситуация: отношенията с тати. Опитвам се да не се меся, но като че ли искам да науча дятито да изказва и показва чувствата си, а не да ги навира вътре. Точно защото не искам да таи нещо си, нейде си.
Мисля че така уча себе си - да улавям емоцията и да я трансформирам в нещо градивно за мен. Страничния наблюдател съм го усвоила до съвършенство - досега странично и безпристрастно наблюдавах живота си. Време е да участвам вече в него май 

Много научих от тази тема, много ми помогна и още много имам да уча 
Благодаря на всички, които пишат и споделят

Изпадах често в депресивни състояния, от най-малката несполука, а понякога дори и от скука - просто губех смисъла на всичко.
Сега мисля позитивно, старая се и в 95% от времето си съм така.
Когато нещо, което искам не се случи, приемам че това е бил най-добрия вариант за мен и е имало основателна причина да стане така.
Опитвам се да съм благодарна и доволна от това, което имам преди да поискам още, което ми е трудно защото винаги съм искала всичко и то веднага, а това което вече съм получила спира да ме интересува

Определено живота ми върви в по-добра посока, откакто ви чета 

И аз много научих от тази тема, дадох си сметка за много неща, които преди са ми се случвали и не съм и подозирала, че са подчинени на вселенски закони, приемала съм ги като случайност и дар...
Стана ми интересно за думите, това е много дълбока тема, вече се старая да селектирам думите, които изричам, искам да бъдат осмислени и осъзнато изречени и знаете ли какво, установих, че вече по малко говоря, установих, че не ми се говорят празни приказки (както се казва).
Тази сутрин прочетох темата на tonimar, прекрасна тема, БЛАГОДАРЯ! И... това което ме заинтригува и си поставям като цел е да успея да науча и сина си, че думите имат енергия, смисъл, заряд... че не трябва да се празнослови.
На мен много ми е интересна тази тема пречупена през призмата на това да научим децата си да бъдат позитивни, защото децата копират нашето поведение, поне според мен...