Подсъзнанието може всичко 36 /Линкове за всички техники има на първа стр./

има методи и утвърждения, с които може да помагаме и на други хора.
Но разбира се е важно първо ние да прилагаме това, което предлагаме/съветваме  другите. Така то е силно. А неприложеното знание е вътрешен товар - това не значи да правим всяка техника, за която прочетем, а да прилагаме практически законите, които сме научили, и съответно подходящи/благоприятни за нас техники.

Много ми беше полезна темата и Е полезна за мен. Личният опит, споделен при това, е много ценно нещо. Благодаря!
Винце, решението, което си взела, как да продължиш да се държиш с приятелката ти, ми напомни за още една техника, споделяна в тази тема - да посочим положителните страни за нас на нещо, което мислим за отрицателно, което ни дразни, което бихме искали да променим. Ето, за тебе положителното е, че запълваш времето на чакане с четене на книги - нещо полезно и приятно.
За употребата на думите - добре, стана ми ясно. Независимо от това, дали влагаме или не влагаме лоша умисъл в дадени думи, ако те съдържат негативизъм, не трябва да се изричат, защото последствията са за наша сметка. Просто трябва да сме отговорни към думите си, както към действията и мислите си.
Raliko, четох, четох, но явно не успях да схвана това, което искаш да кажеш. За това, че обикновено у другите ни дразни това, което ние проявяваме и което е и наш недостатък - много примери имам в живота си такива. Ама, от друга страна, как да схвана логиката, че всички ние вкъщи, а и не само, носим един и същи недостатък, който се отразява у въпросния човек, от който се дразня както аз, така и другите. Защото всички ние се дразним от едно и също нещо, следователно - ние проявяваме същото нещо. Просто искам да си обясня за себе си кое ми "куца" в отношенията с въпросния човек и как да го преодолея. Опитвам се да я приема такава, каквато е, даже постоянно си го повтарям, барем го затвърдя, ама, както е писала Винце  - щом се дразним, значи не сме го приели. И само да добавя - четирите споразумения на Дон Мигел Руис доста ми помагат.
  

Аз съм от тези, които  темата научи да са по-добри.
И с чиста съвест мога да кажа, че вече съм по-добра - към себе си.
Научих се да трансформирам негативните емоции - гняв, агресия и т.н. Емоции, които въпреки че са насочени към другите, нарушаваха моя баланс и вътрешен конфорт.
 За разлика от преди, когато оставях тези емоции да вземат връх и да разяждат мислите и чувствата ми за дълго време, сега / с помоща на хоопонопоно и ''мир вам'' основно/ много бързо те губят мястото и значението си в съзнанието ми. Чак до чувство на любов все още ми е трудно да ги трансформирам, но пък усещането за чистота и необремененост на съзнанието от черни, грозни мисли е супер.

Благодаря ви, че със споделеното от вас, ми помагате да открия една цветното в ежедневието!  

И аз като теб, Kaastel, се улавям, че предпочитам да замълча в много от ситуациите, само и само да не изричам нещо, което би наранило човека отсреща, защото в момент на афект мога да кажа много лоши думи. Или дори да не влагам негативна енергия в тях, знам, че човекът срещу мен би ги изтълкувал погрешно и би се обидил. И предпочитам да му го спестя, както и на мен.
Що се отнася до децата и как ги възпитаваме в този дух... много съм щастлива, че успях да възпитам сина си да казва "вълшебните" думи и той го прави постоянно. Толкова често го прави, че свекърва ми няколко пъти вече му прави забележка, че не трябва да се извинява постоянно, защото хората щели да се възползват от това - и това го обяснява на 5-годишния ми син и моите усилия в един моментг може да отидат... да не казвам къде. За съжаление, има много хора, които разсъждават така - да не бъдеш прекалено възпитан и етичен, щото, видите ли, хората са лоши и ще се възползват. Това, ако не се лъжа, мисля, че беше засегнато в темата за думите.

Понеже видях, че доста от вас се заинтригуваха от пречистването с лимони, исках да ви попитам, искате ли да си направим и пречистване с жито по Петър Дънов. Аз бях чувала за това пречистване и тези дни твърдо реших да го направя, а днес като се зачетох, установих, че е най добре да се прави през февруари, явно интуицията ми е прошепнала нещо...
Та така, ако има и други желаещи ще се радвам да се включите.

Аз не съм толкова духовно извисена и бих посъветвала  всеки които се чуства засегнат по някакъв начин да реагира .  Усмивката  ,примирието и игнорирането не винаги е най -доброто решение .
Кое кога е правилно всеки ще си го  решиш сам .
Не винаги мълчанието е злато .
Преди много много години бях типична българка с всички онези „програми за  покорство и смирение “ които ни се набиват в главите още от малки : бъди добра , да слушаш ,покорна главица, сабя не сече , со кротце, со благо , трай си да не стане по лошо ,  ако те ударят по едната буза, подай си и другата , по- умният винаги отстъпва и още колко други  от този сорт …
Ау като си помисля само колко неща сам преглъщала ,подминавала ,игнорирала , за колко неща съм ревяла …
Историята която сте разкажа на кратко се развива в Германия –където живея и в нея участват няколко националности .
Имам позната българка женена за грък .Те имаха ресторант . На всеки три месеца идваха нови момичета от България  да работят при тях .Нито едно момиче не дойде втори път .И моята позната все се чудеше защо ? Един ден моята позната вижда една от българските сервитьорки да реве , когато е притиска ,след дълги увъртания тя признава -Твоя мъж ме изнасили .Шок !!! Моята позната грабва сервитьорката и право в полицейското .
От там цялата история се разплита : гръка е осъден за 6 изнасилвания , доказани са над 50 ,но срока им за обвинение беше изтекъл .Всички смятат ,  че бройката е много по голяма .
На всеки 3 месеца по 6 нови българки между 18 и 25 години в продължение на 12 години . 12 години и нито една от тях гъг не е казала .Не ги е бил –заплашвал ги е само че сте ги върне в България с черен печат в паспортите .На въпроса защо само българки са пострадали ,все пак в ресторанта са работили и германки , италианки и всякакви други .Отговорът е защото българките каквото и да ги правиш все си траят....
Тази история ме накара да се замисля -аз колко неща поради погрешно възпитание съм премълчавала .
Когато се прибрах в България започнах да задавам много неудобни въпроси на майка ми :
Мамо защо всеки път когато ме водеше на детска градина ми казваше да съм
послушна и добра ? А тук им казват да се забавляват ? Мамо защо в България децата смятат ,че е нормално да отнесат някой друг шамар от мама и тати –нали знаеш мълчи ,че ще те напляскам ,а тук ги учат от 3 годишни ако мама или тати ни ударят веднага да звъним на полицията ? Мамо защо когато онази лоша леличка ни обиди ти премълча–хайде да не се караме пред детето ?А тук лошаите лелички ги съдият?Мамо защо когато купихме онези развалени кремверши ти ги изхвърли и не отиде да си потърсиш правата ? Мамо имам толкова защо към теб .
Абсолютно всички българи които познавам тук  рано или късно задават това болезнено ЗАЩО ?
Това защо винаги е едно и също –защо ме направи толкова покорен –послушен ,защо не ме научи да обичам себе си и да съм егоист .
Начина на мислене тук е съвсем различен –когато някои те обиди и ти премълчиш  –това означава ,че ти си съгласен с него , това което той казва по твои адрес е вярно  !!! Или ,че не си достатъчо интелигентен ,за да се защитиш  .
И тогава познайте какво става ...

ima тема  за житния  режим
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=528794.0;topicseen

Винце,благодаря ти за милите думи.        Удоволствието е взаимно
Момичета,чета набързо после ще се връщам да ви прочеата открай докрайзащото си купих нов лаптоп и постояно ми иска някакви инсталаций и прочее неща.Казах им 5 пъти мило и вежливо какво точно искам, но не са ми го направили. Май ще стана агресивна напълно осъзнато .Понякога си трябва.Три дена се занимавам с това и се поизнервих.
Извинете ме за спама  

viivaldii, това което си написала резонира изцяло с мое мнение за тази порочна практика да се мълчи. И мен така от малка са ме учили да мълча. Обаче за съжаление на много хора покрай мен, имам голяма уста. Все пак успяха докато бях в България да ме накарат да мълча, къде моите родители, къде външни лица, от които съм зависима - учители, преподаватели в университета и други мили личности. Добре че дойдох в Америка, да разбера какво е значението да не си мълчиш. Да има моменти, когато е добре човек да премълчи, но е много важно да се казват нещата - изключително важно. Така се правят и промените. Ето много ми е болно в България какво става. Родители водят децата си на лекар - получават грубо държание, искат им се пари и всеки си мълчи. Докога!??? Докато някое дете го убият - ей такива лекари, заради които се е мълчало. Нали такъв беше случая с Гери. След като умориха детето, сума родители се появиха да се жалват от лекаря. А къде са спали преди това??? Колко ме е яд нямате си на идея. Едно детенце на моя приятелка го убиха пак ей такива. Пуснах тема тук във форума уж да се организираме. Пак мълчание! Докога?

Затова viivaldii е много права като казва, че не винаги е добре да се мълчи. В крайна сметка важен е баланса между говорене и мълчене. Не е ли така...

Благодаря ,че ви има ...друго не мога да кажа
Чета Ви само тези дни, време за писане...трудно  намирам имам болни пиленца

Всеки народ, познал робството, познава добре и страха,послушанието
и търпението. Де да бяхме колонизирали чужди територии...някои друг
континент да си имахме у герба ...съвсем друга щеше да е ...ама нейсе...
200 години византийско 500г. турско, половин век комунизъм/социализъм,
за разкош и 20 години криво разбрана демокрация....тотална разруха. Е, как
да не му е овча душата на българина...Колко още поколения трябва да се
родят, за да се почувства българинът свободен? Съзнанието ни да се промени...
Ей, такива мисли ми влязоха в напомадената тиква след поста на viivaldii

не винаги е подходящо да се търпи, но не винаги е правилно да се вдига скандал. Може би би могло и на степени, 1.внимателно, 2.уточняващо, 3.настойчиво... др. (без да се стига до тежки телесни повреди  )

Но дори да кажем нещо по-настойчиво, по-добре е да сме спокойни и да не се използват отрицателни думи, това не значи да сме съгласни с  всяко отношение спрямо нас, особено когато е услуга срещу заплащане.

vivaldii

За мен да си страхливо примирен и приемащ нещата са коренно различни състояния на духа. Едното е подхранено от страха, а страха (когато е в повече) не може да роди нищо добро... Другото е водено от разбиране и далеч не означава бездействие.. напротив.. за да приемш нещо ти по някакъв начин и предприемаш някакво действие, за да промениш нещата. Като в примера на Винце и приятелката и например... А да се страхуваш, да пасуваш и да се тровиш вътрешно е съвсем друга работа.

Като започнах да чета първиет постове от днес мислех да напиша други неща и вероятно по-натам ще ги напиша, но понеже темата изви насам, другите ми мисли се поразбягаха...

Искам да споделя с вас един много хубав документален филм от колибка, толкова човешки и мил, хвана ме днес за душицата...
Още повече като си говорим за българи.. ето една друга българка, за да не си мислим че сме само лоши... Филма се казва "Баба Василка" http://kolibka.com/download.php?mid=7401

 

извинете за спама но при мен сайта на колибката не иска да се отвори...бихте ли помогналиБ
благодаря ви за помоща на книгата за тибетското изкуство на позитивното мислене.скоро ще е при мен!  
обичам ви!интересна ми е темата,която коментирате в момента,и с много от постовете съм напълно съгласна!  
аз не съм от хората,които могат да се примиряват.имало е такива моменти,но като цяло съм бунтарка по характер и в някои случаи е би трябвало да замълча,но...понякога не съм успявала!
всички ситуации са различни и в едни е хубаво да покажеш своето мнение,а не да приемаш нещата просто така,равнодушно и примирено,а в други е хубаво да се замълчи!

Изобщо не споделям довода, че в чужбина едва ли не на агресията е разрешено да се отговори с агресия. Това просто не е вярно. Категорично. И е наказуемо. И няма никакво оправдание - нито морално, нито законово. Извън няколко щата, в които можеш да стреляш по нахлул в дома ти човек, обаче - има едно голямо обаче - трябва да си в състояние да докажеш, че знаеш, че той определено е щял да ти направи нещо лошо, което е доста хлъзгава материя.

Та, абсолютно съм съгласна с Винце и miniemouse . Проблемът на гългарина не е в никакво минало, за мен това е абсурдно извинение. Проблемът му е в мързела. Мързелът да мисли, да бъде активен, да си прави сам нещата щото все някой отвън трябва да дойде), дори да си защити близките, а за околните пък въобще да не говорим. Съжалявам, ако на някой не му харесва, но аз и в темите за убитите деца съм го казвала. Да, по-лесно е да ревеш във форума. По-трудно е да протестираш и да се бориш за правата си. По-лесно е и защото ако нещо стане, пак е по-лесно да обвиниш системата, лекаря, държавата, Петкан и Боян, някой имагинерен образ от миналото, настоящето или бъдещето, или Господ, вселената и всичко останало. Много е трудно обаче да се обърнеш навътре и да признаш, че пръста си не си мръднал да промениш нещата - не само за своите деца, но и за чуждите. А истината е точно такава. На пръсти се броят и хората във форума, които с действия работят срещу нередностите. Но не с агресия.

Така е и навън. Грубите лекари не ги бият родителите. И принципно, агресията няма как да роди нещо по-добро от същото. Има безкрайно много начини човек да не мълчи и да работи за по-доброто, които нямат нищо общо с това да бъде агресивен и да изпростява. Защото за мен българина често изпада в другата крайност - избиване на комплекси чрез "доказване" колко е велик. Бай Ганьовщина, Алеко отдавна я е прозрял, жалко че с годините не се заличава особено.

Благодаря на Винце за обрата в темата, на мен също ми идват в повече безкрайните цитати и често прескачам цели страници. За разлика от споделения опит защо и как Подсъзнанието може всичко. Цитатите и книгите мисля всеки може да ги намери, ако е даден дори само линк и няколко думи какво представлява.