Подсъзнанието може всичко 36 /Линкове за всички техники има на първа стр./

Това не е лотария,нищо на никого не се раздава.Всеки си взема,всеки си прави избора.Колкото по-алчен,толкова повече му се дава,но и повече му се отнема,например Ванга.

Не съм запозната Ванга да е взимала. Не се ли е носило само захар при нея?

Аз не мисля, че участта не жените е по-тежка. Ние взимаме повече от живота (лично мнение), логично е повече да даваме. За нищо на света не бих се отказала от това, което ми дало майчинството. Считам, че мъжете не чувстват и 50% от този процес. Така че нямам нищо против малко развалена фигура и някоя стрия в замяна.  Малко метафорично казано, на мисля, че и за всичко друго е така. (Моля да не се приема буквално и да ми се задават въпроси, ако някой не е получил стрии, не е ли разбрал от майчинството, че започва да ми идва в повече  )

Според кабала-даването е живот,вземането е смърт.Ето защо се призовава да даваме колкото може повече.
А за вземането не се има под вземане в предвид само пари,но и пари също,Самия акт на вземане  е важен.Изборът се прави преди придобиване на тези свръх възможности.

А, не така!
Значи, всеки си идва със способностите. Не виждам аз алчност в тая работа. Ако решим, че говориш за един съзнателен избор на душата, преди да приеме земното си тяло, О.К., но това е твърде в сферата на мистиката.
Мисля, че ние носим отговорност за постъпките си на земята, не за това, с което идваме на нея.
В този смисъл, ако аз имам някаква дарба, не смятам, че трябва да умра в мъки. Зависи как ще я ползвам. Но пък, нали принципът е, че ако не ползваш даровете си, по-зле става. Или? Ако ги ползваш, значи се възгордяваш, издигаш се над другите, а това е лошо. И Вера, и Ванга приживе бяха издигнати над обикновеното човешко същество. А всички знаем, че това не е много богоугодно. Всички сме хора. Не можем и не бива да се мерим с Бог.
Аз така си мисля, де.

Aз не знам как да разбирам "богопомазан" в днешно време, но ако се уповаваме на историята, то колкото по-близо до Бога, толкова по-голяма вероятност за не особено приятен край. Така че, едва ли е странно, вероятно има дълбок смисъл, но аз все още се опитвам да осмисля за себе си края на Христос, за повече ми е рано.

За мен няма нищо по-осветляващо от това да не го е страх човек от смъртта, а всички тези хора, за които се говори в темата в момента мисля са били на такъв етап. Това си е мое лично мнение, де. Защото аз изпитвам панически ужас, най-вече за хората, които обичам, но и за себе си. И от моя гледна точка да превъзмогнеш този страх, означава да придобиеш или да ти бъде дадена мъдрост, която за мен е непозната като измерение и като дълбочина.

Не мисля, че който и да било от нас може да бъде съден за мнението на околните за него. Ако мен утре някой ме провъзгласи за манна небесна, против волята ми, изобщо не приемам, че ще имам вина. А да започна да водя война с него, би било равносилно на глупост. Между другото, понеже темата ми е по-близка до религията в момента, това директно означава ли, че Христос е бил и той... хм, съмнителен. Не само че околните са го величаели, ами и той им е пригласял. Но някак не го приемаме по същия начин или? 

Синьо мечтание,, би ли уточнила за каква алчност става дума и за какво отнемане. Просто питам. Защото за първи път чувам, Ванга да е била алчна? за отнемането- отнети са й били много неща- зрението, съня, мъжа. За тези ли неща говориш?

Има различни начини да приемеш Христос - като учител или като Бог. Да го приемеш за учител е нормално, защото той е исторически съществувала личност, която е имала много последователи. Да го приемеш за Бог, означава да вярваш във възкресението му. Да си християнин значи да приемаш възкресението, защото именно то е актът, с който учителят доказва своя божествен произход. До този момент аз не зная някой друг да е възкръснал.
Ако ти вярваш, че Исус е умрял на кръста, за теб той е просто един велик учител. Нищо повече. В такъв аспект, Дънов му е равен за теб. Няма лошо.

Относно страха от смъртта, лично аз съм го преодоляла отдавна. Мисля, че се случи в мига, в който родих. Сега се ужасявам само за живота на детето си, нищо друго не ме плаши.

А за хората, които са близо до Бог, мога да кажа само за светците, тези, които са били обявени за такива, които са правили чудеса и т.н., те всички са живели в хармония със себе си в последните си мигове и доколкото зная, са умирали блажено, не в мъки и страдания.

И аз реших, че се има предвид алчността на душата, преди да се роди. Де да зная, така ми се струва поне, щото в реалния живот и да искаш много, ако не си дошъл с дарбата си, няма как да стане, но може пък и да може...

Аз всъщност не съм чувала или чела самия Дънов някога да е имал такива претенции, затова си разсъждавам. Защото де факто до каква степен можем да влияем на мнението на другите за нас? То често е в двете крайности, когато си известен по един или друг начин - или ще те плюят, или ще те възхваляват. Аз помня, че май именно Иисус беше казал нещо за споренето с когото и да било по подобни теми, но не мога да си спомня точен цитат в момента. 

За смъртта... за детето ми е и на мен, защото ако мен ме няма, все едно никой няма. Ама това е друга тема. 

Виж, за светците ме изненада. Аз все за мъченици се сещам и затова написах, че едно е смъртта физически (мисълта ми беше мъченичество, побой, мъки, болести), а от другата страна - липсата на страх... Това за мен е хармония. Пък Ванга не я беше страх, помня. Ето сега и Вера Кочовска така била казала и виж - чакала е, знаела е... 

Е, то и баба ми знаеше и чакаше няколко години...все умираше, миличката ми, а накрая взе че си счупи крака и умря "неочаквано" от емболия. Много страдах, не ми се връща, но го казвам в смисъл, че човек в един момент, като поостарее или се разболее, почва да говори за смъртта си. Вера Кочовска боледува доста дълго, нормално е да е очаквала. Ванга беше много зле. Всички тежко болни хора знаят, усещат, че ще умрат, Повечето от тях, преминали през мъката, очакват смъртта като някакво облекчение.

Аз не знаех тези подробности, не съм чела за заболяванията им... Сигурно си права. В моето семейство се е случвало, но аз не съм била на възраст да помня как е приел смъртта си човека. Ако изобщо я е приел, де. 

Мир и покой на душата и.. Съболезнования на семейството.

Не можах да спя добре, едно такова, неспокойно ми е, ставам ,влизам тук и ..се натъжих много,прочитайки че Вера Кочовска си е отишла Аз лично изпитвам голям респект към нея, както и към Ванга.Нямала съм лични контакти и с двете, но респекта винаги съм го усещала.Не мога да си представя дори, какъв живот са живеели, с толкова много съдби,драми,хора..И не мисля и за миг,че са били алчни - доколкото знам пари не са взимали-хората са им оставали-а това е различно. И двете са оставили много след себе си - Вера Кочовска започна граденето на център за стволови клетки,Ванга остави църква..Дай Боже всички да оставим нещо след себе си, скоето да помагаме и когато ни няма.И двете ги приемам като души с мисии - и двете имат дарба, с която са помагали на хората.Приемам ги като Ангели..А това, че хората са ги възкачили някъде, и тях,както и Дънов ,и останалите - си е работа на хората.Същото става и с обратен ефект-нали казват,че едно нещо, повторено сто пъти става или лъжа или истина. Всеки сам си решава кое да избере. А Вера Кочовска ще я запомня с нещо,което каза преди много години..Имаше предаване за нея, и там тя сподели, че мъртвите ,които обичаме, идват при нас,когато мислим и говорим за тях..Че трябва да си говорим с тях, да искаме помощ от тях,да знаем,че те ни пазят,и че са винаги около нас,когато имаме нужда..Това много ми помогна, и ми даде обяснения за много неща..На мен лично ми е много мъчно, и скоро си мислих, че в нашата малка държава ,има и е имало много хора, дошли с мисия..и че Вера Кочовска, беше последната от тях..

Разбира се,че става дума за избор на душата!Алчни в смисъл искащи и вземащи повече-не се има в предвид само пари,писах вече  - това са енергии преди всичко ,които искат да притежават,да управляват,да си ласкаят егото.

Естествено,че и за Ванга и за Вера има много и противоречиви изказвания.Пиша онова,което съм убедена за вярно,а не  което пишат и говорят за тях.Няма общо между билкари и знахари  и  -ясновидци и гадатели.Материята е различна.

Христос е спорна личност,аз понеже не съм вярваща,мисля,че е поредния блъф на църквата,ама нека не спорим,всеки има право на мнение.

Липсата на страх идва от знанието,то е наистина хармония и сила.Йогите минават през няколко нива/раджа йога/ на осъзнаване и приемане на нови възможности,включително знание за точния час на смъртта.Смята се,че последните мисли в часа на смъртта оказват влияние за следващото прераждане.Мистично или не-знанието е необятно .Ясночуване,ясновидство,знание/виждане като на рентген строежа на тялото,на Вселената и прочее-всичко може всеки човек да придобие и след раждането,когато прави осъзнат избор на ниво сегашната си същност.Някои идват с направен избор преди раждането си.

Аз все се сещам за думите на Ванга-не искайте много,не можете да му платите цената.Ами това е за мен хармонията,за да получиш,трябва да дадеш.Получаваш дадени знания и възможности,достигаш до дадено ниво,да речем чрез концентрации. И често даването не е просто любов,а здраве,пари,и др.

Да, противоречиви се изказванията за Ванга и Вера.Аз имах лична среща с Вера Кочовска – писала съм вече за това. Мир на праха й!За умрелите или добро или  нищо.
Ще ви кажа това, което съм чела за Ванга от една книга писана от две момичета от Сандански под диктовка на извънземни. Ванга е била избрана от трима други в света за мисията си, заради личните си качества и заради Рупите. Вихрушката е инсценирана. По време на нея  й е направена операция за отваряне на третото око. При тази операция извънземните са допуснали две грешки. Следствиеот от едната е, че са я ослепили, а от другата, че са я оставили без сън. Зареждали са я с енергия от Космоса. Стигала е до шестото измерение. Можела е да „пътува” из Космоса, но с придружител само. Имала е достъп до „световната библиотека”. Оттам  и информацията, която е възстановявала за събития преди много години. За мъжа й , знаела е кога ще умре, още като са се взели и се е молила на Богородица , но.... Смъртта си тя предрече много точно- ден и час и това го даваха по телевизията много пъти.
Нейната мисия е била да помога на българите и на България.След смъртта й е канонизирана в небесата. Част от душата й  и сега е на Рупите, и нейната задача продължава да е същата. Когато отиде някой на Рупите и я помоли за помощ- нейната задача е да помага. Разказвала съм какво ми се случи там- няма да повтарям, нито какво ми се  случи след това. То се случи след като прочетох тая книга и отидох. Църквата и на мен не ми харесва на Рупите, но като застанеш с гръб към църквата и с лице към изворите и планината Кожух, понякога имам чувството, че не съм на Земята. Ще кажете -от патос- верно- аз съм емоционална личност. Просто споделям своите мисли и усещания. Който иска може да не вярва на Ванга, както аз не мога да повярвам на Вера Кочовска.Но знам, че никой не е безгрешен и ако Вера е сгрешила за мен, това не означава, че не е помогнала на много други.Същото се отнася и за Ванга. Те бяха човешки същества и следователно грешаха. Това е нормално. Нека не забиваме в грешките им, а да видим доброто, което те направила и дадоха на България и на българите.
Дали такъв е бил изборът  й или това е било нужно  за развитието на душата й – не знам. Мисля си ако е такъв изборът на душата – дали тази душа не е знаела и за цената, която трябва да плати и въпреки всичко е избрала този път.
Синьо мечтание, моля да ме извиниш, но откъде си убедена  в това, както твърдиш? Не се заяждам, не споря, просто питам,  искам да знам.