Любители на котки - тема 47

kokoshinkata, в Правила няма ограничение, там тема може да се пусне и като гост.

За Семейни отношения - БРОЙ МНЕНИЯ, рангове, видове потребители, брой ЛС, права и ограничения!!!

Привет на всички!

Ооо, не изглежда толкова злояд на външен вид.
Една от котките на кумата ми яде само ... маслини. И мляко даже не близва.
"Ние" ядем всичко - мишки, гущери, врабчета, букети с цветя, за предпочитане с карамфили.

Но ... по-важното е, че с мърлявка си имаме вечерен ритуал.
http://www.vbox7.com/play:51149ceb&start=76
 

Меичка, аз мога да споделя пресен опит по твоята чуденка, въпреки че всеки случай си е уникален. Нашата Цингарела е също голямо диване, не е живяла с други котки, свикнала е да е господарка на дома и ние да сме си само нейните "човеци". Преди десетина дни й доведохме другарче - Мили, също женска, на подобна възраст са (8 и 10 месеца).

Първата седмица имаше ревност, "боксираха" се по малко, Цингарела беше инициатор обикновено, но проявите не бяха някакви сериозни. Обаче от два дни какво й стана не знам, но се спуска много агресивно върху Мили, хапе я, гони я, на кълбо стават. Не е постоянно, понякога просто я подминава като пътен знак или само ходи и я душка, но като реши да се спусне е като хала. Аз само тичам след тях с пръскалката.

Не знам дали ще се сприятелят, за мен ще е успех дори само да си съжителстват без да се бият, защото не искам да връщам Мили в приюта. Не са хубави условията там - много котки са, нагъчкани в клетки само в две помещения.

С това искам да ти кажа, че наистина щом е с по-особен характер, има голяма вероятност и да не приеме "натрапника" твоята котка - като са израснали сами и са си малко егоистчета явно. Ето Мили като дойде изобщо не се впечатли от наличието на друга котка първоначално, но тя е била сред котки постоянно.

Не изключвай напълно варианта да вземеш мъжка котка, понякога те по-лесно се подчиняват на "домакинята", особено ако е по-младо животно. Аз съм гледала предимно жени и затова взех женска.

При мен съжителстват котка и заек. Като ги пусна заедно, заека скача покрай котката закача се, иска да си играе, ама котката бяга, а като няма накъде го пляска с лапата по главата, прескача го и гледа да се качи на високо, за да не може да я стигне, че той все по нея върви. Ама да отбележа, че нашата Миша е много бъзлива по принцип. Вече 3 години имаме заека и още не може да свикне с него и бяга като той тръгне по нея. 

Меичка няма страшно взимай го ще свикнат, е няма да стане за ден-два, но ще свикнат. Не може ли да е с уговорка или нещо като приемен родител. Може да се облагороди чепатия характер на твоето. 
Аз имам три момичета , като последната няма никаква връзка с другите две /те са майка и дъщеря/. Взех я с уговорка, ако момичетата не свикнат с нея да я върна. Първата среща беше кошмарна - хъскане, нападане, хапане, шамари, гонене - пълна непоносимост, нали си представяш две с/у една. И ние по цял ден сме на работа, затова първите дни малкото го затваряхме в една стая, но след работа го пускахме и винаги бяхме наблизо, то дори спеше при мен скрито да не го нападат каките. Уговорката беше за четири дни - това е малко, но като дойде 4 ден аз реших да я връщам, защото другите бяха ужасно изнервени /съскаха дори и на нас на моменти/ бях взела от док успокоителни хапчета /тези дето ги дават за път/. Ох, няма да забравя трябваше да я върна до 18 часа, та оставаха 10 мин. и аз реших - връщам я, а мъжо - С кои крака  ще излезеш от нас и ще я върнеш, как не ти е жал. Е така и не излязох /не си намерих "моите" крака /. Сигурно минаха още 4-5 дни и те започнаха да я приемат. Намаля съскането, мяукането, давенето, започнаха да я мият и лека полека свикнаха. Мисля, че я приеха за тяхно дете. Сега и трите ходят заедно, като на влакче са, едната тръгва и другите, едната ляга и др. лягат, една се мие и др. се мият. Голяма компания са всичко тройно. Тоалетната им е обща нямат проблеми водата също, само купичките за папане са три, а голямата няма проблем след това да омете и на др. 2 по-яшничка е. Интересни са и трите имат различни характери. Много са ми "благи"

Еliadn, твоите девойки са страшна картинка - изглеждат едни такива "пудри", особено като са в банята, все едно са си в будоара  Имам чувството, че гледам котешки сериал като им показваш снимки (което не е достатъчно често).

Не мога да дам съвет на Меичка, защото не съм събирала две котки в един апартамент, но това ме присети за котките на баба ми. Винаги си държеше поне две, майка и детето й. Цял двор имаха на разположение, и все не можеха да си го поделят, а хем бяха майка и чедо. През годините имаше няколко двойки майка и дъщеря, които си ръмжаха и се млатеха непрекъснато. Не искам да те разочаровам, но просто да си знаеш че котешкото съжителство е лотария с явно малък шанс за успех 

Котьо Тръмп, Богданка ще се радва да присъства в албума ти  Ето колекцията избрани снимки, от които поствам тук.

Много ми е интересно да чета за котешкото съжителство. У нас винаиги е имало само една котка (на майка ми котарака), но той беше толкова страхлив...Веднъж прибрах едно много красиво бебе, приличаше на Кети - е, той се скри в миша дупка от страх. После само се душиха и толкоз. Но котарака спря да яде, заревнува явно. После тъкмо нещо свикна с с котето (то наистина беше страшно сладко) и ние го подарихме. После пък котарака го търси и "плака" тоест мяука жално за малкото, ходи до вратата да го вика...
Котьо Тръмп, пъхни и моята Кети при снимките с другите красотички 

А да попитам, как децата ви се отнасят с котетата? Моя син, онзи ден го заварвам гали Кети на дивана и й пее "На дивана под юргана коте бяло се е свряло. Хърка мърка недоволно, прави се на болно...." Кети изслуша серенадата придружена с галене и си замина  Той много я обича, но тя не му се дава както в началото. Максимум 2-3 минути галене му отпуска и се оттегля, но той не й досажда, а тя не е си е пускала ноктета към него. Веднъж се карах на малкият зе нещо и тя дойде започна да ме хапе (леко) по глезените... Е, как човек да се кара при това положение?

Да споделя и моя опит за съжителство на котки.
Навремето, докато още си бях с родителите имаше един период, в който имахме 7 котки - Джеси, дъщеря и и 5 деца на дъщерята - беше голям купон. Не са се били, като изключим играта.

Лятото като намерихме малките котетта и като ги прибрахме Чочо(10г и няколко месеца тогава), живял сам, много го беше страх в началото и много ръмжеше и хъскаше по дребните (а те бяха колкото половината му глава на размер в началото, на около 25 дни  ). Живеехме в къща с двор и не се засичаха много често. Постепенно като поизраснаха и почнаха да щъкат, минаваше покрай тях със страшно ръмжене и хъскане. Имаше моменти - той си легнал някъде, те отиват при него от любопитство предполагам (а може и за майка си да са го мислели - знам ли  ), но много ги респектираше с ръмжене и те се оттегляха, но не си спомням да ги е бил.
Така и пътувахме на връщане в колата - дребните в клетката, да не щъкат, а Чочо пред клетката, периодично ръмжащ и хъскащ.
Като си пристигнахме в апартамента и ги пуснахме, дребните се разщъкаха навсякъде да проучат, почнаха да си играят и да се гонят. Дебелия се видя в чудо - прибран вече натясно с 4 бр. на 2м  
Успяхме бързо да дадем 2 от котетата и накрая останаха Джеси и Мърчо. Докато си бяха двамата не се занимаваха много много с Чочо и си беше спокоен. Обаче като дадохме Джеси при Емел и ела да гледаш цирк - Мърчо почна да си го търси за игра, да го закача и ставаха на кълбета честичко. Оставих ги да си се разберат сами. Само с думи ги разтървавах и им говорех.
Постепенно Чочо прие Мърчо, видя, че не е заплаха за него и сега доста често играят и се гонят. Посбиват се, но на игра.
Така че, всичко е много относително май. Трябва да се пробва и да се види какво ще стане.

Пожелавам успех.

Благодаря ви за съветите и историите, момичета! (много ми е интересно да чета  )

Да споделя и аз минималните си познания: имаме крайградска вила, където нашите се грижат за две страхотни мацки. Те са майка и дъщеря и чат-пат се бият (и то бая здраво, струва ми се  ), но през останалата част от времето се разбират чудесно, гушкат, милват и къпят (и са невероятно сладка гледка!). Но пък... те са майка и дъщеря и цял живот се познават! Не е същото, уви.

Едно време имах идеи да заплодя Миша и да си оставя едно от нейните котенца точно с тази цел. Но сами разбирате, че това не е разумно -- не знам дали ще мога да намеря дом за останалите! Всеки ден гледам обяви и знам, че НЕ е толкова лесно, колкото изглежда. Така че просто ми се струва безотговорно да увеличавам котешкия прираст. :/

Е, за прибиране на друго коте се замислям от мноооого време, и то сериозно. Явно наистина трябва да пробвам с временно гледане -- и уговорката, че най-лошият развой на нещата ще е Миша да не приеме новодошла котка и да се наложи да я върнем/търсим друг дом.

Колкото до красавицата, която гледах вчера, възможно е вече да е намерила дом (наистина е прекрасна, пък и дори ми прилича на британче...) -- ето снимче: http://a5.sphotos.ak.fbcdn.net/hphotos-ak-snc6/168772_4987132822 … 375_5317335_n.jpg -- сега ще видя дали във FB има развитие.
http://a7.sphotos.ak.fbcdn.net/hphotos-ak-snc6/180165_4991112222 … 357_4980617_n.jpg - оле, душинка, още чака! Дали мен чака

Момичета, моля за съвет. Мъркачев се разгони, а нямам възможност да го кастрирам в следващата една седмица. Положението е трагично - опитва се да се съвокуплява с ръката ми и с де що дограби плюшка от детската стая . Не маркира, поне за сега, но ако продължава така ще събори къщата. Питанката ми е ако не го кастрирам веднага много ли ще се мъчи животинката и след колко време ще му премине Не съм гледала котарак до сега вкъщи и съм доста невежа по тези въпроси.

Меичка Може и теб да чака сладураната. Аз ако имах възможност за второ коте, нямаше да се замислям.
Все пак имай едно на ум, ако не се погодят, но си мисля че няма да имате такъв проблем. Стискам палци да е така. 

Трепет...  те мъжкарите като се разгонят и мерака не им минава. Дано да успееш да му клъцнеш мераците, преди да е започнал да маркира.
Съвета, който ми е даван от нашия ветеринар е да се кастрира, преди да се е разгонил още до към 6-7-8 месец.

Да допълня и аз за "сприятеляването". В началото при моите също имаше съскане и фучене и след известно свикване се примириха един с друг. Просто малкото коте в даден момент се подчинява на голямото. И аз бях щастлива и доволна години наред, мислейки си как добре се разбират. По-късно си дадох сметка, че през всичките тези години, Мъро се е подчинявал. Пример - Мъро си лежи на любимо местенце, а Мацо отива при него и започва да го ближе. Много мила картинка, но завършваща задължително с близане на гушката и ръфване накрая. При последното Мъро измяукваше от болка и изненада и ставаше, за да си отстъпи мястото. И така докато в един прекрасен момент Мъро не осъзна, че е по-силен и не бива да се подчинява. Тогава започна и ада. Спомням си, че на едно от клипчетата на Теди с Нико и Бени видях почти същата ситуация като при мен - Бени беше на леглото, а Нико буквално го изгони от там. Просто котешкия живот е така устроен, че трябва да има лидер. Ако другата котка/и/ е по-кротка и се съгласи с това - няма проблеми. Ако и двамата държат на лидерството - оправия няма. На късмет е  . Само с проба може да се разбере  . Освен това характера, който ние виждаме няма почти нищо общо с лидерството. Мъро е невероятно кротък спрямо нас, но на Мацо не му се дава  .

И по повод на питането за разбирането с децата. Не случайно Мъро ни е любимецът - позволяваше да му се прави абсолютно всичко. Беше най-доброто приятелче в игрите на малката дъщеря. Мацо никога не се е включвал в игрите, освен да гони нещо. Мъро беше невероятен в това отношение. Правеха му се къщички, в които да се настанява, хранеха го с детските сервизчета, обличаха го, возеха го в кукленски колички или в коша на колелото . Често играеха на фризьоpски салон и той беше най-възпитания и послушен клиент, който може да си представите  . Абе каквото и да му покажеха, изпълняваше.

Меичка, бях почти сигурна, че за това коте говориш. Много е сладко! Но... мисля, че е от Банско и ще ти е трудно с уговорките за връщане(ако се наложи). Освен това аз бих опитала с малко коте, което няма да се противопостави на голямото. Да не говорим, че ако е бебе, както сте с женска, може у нея да заговори и майчино чувство. Ган беше споменавала, че Сода се грижи като майка за новото коте.

И като споменах за Ган - Ган, ако четеш още в темата, драсни някой ред! Как сте с бандата? Новото куче свикна ли с вас?  

Трепет, при моите започваше с маркиране и не е имало никога подобни сексуални набези. Не знам нищо по въпроса.  

Отчитам се набързо, че не съм си плащала данъка този месец


Букетче:


Утре имам повечко време, ще ви изчета, че нещо напоследък не мога да се добера до компа. Чао засега!

Ох,да се включа и аз по въпроса с двете котки.Бекс започна да напада Кира,докато тя спи.Целия и нос е раздран,а тя е ужасно стресирана.Принудих се да я заведа при свекърва ми,докато дойде време да я върна на стопанката и.