Започвам тази:
Но все още „Пинк Флойд отвътре” си остава любимата ми автобиография. Споделих мнението си със съфорумка, така че ще го направя и тук.
Преоткрих Пинк Флойд чрез тази книга. Винаги са ми били най-най любими, но сега ги заобичах още повече и книгата ме накара отново да чуя всеки един техен албум поотделно. Още повече - да нарисувам всяка песен от The Dark Side of the Moon!
Като факти научих някои нови неща и видях неизвестни снимки. Има детайли за създаването на песните и албумите. По-важното беше, че имах много емоционално преживяване - като личности ги опознах повече четиримата/петимата музиканти. Това ме провокира да търся още информация за тях в интернет и техни мнения и интервюта.
Видях в по-друга светлина Сид Барет, опознах повече по-незабележимия в групата Ник Мейсън, направо се влюбих в Рик Райт като обърнах внимание на приноса и излъчването му и ми стана мъчно, че го няма вече... "Простих" на Роджър Уотърс, по инерция обвиняван за разрива в групата, затвърдих обожанието си към Дейвид Гилмор...
Най-вече ми допадна откровеното, интелигентно разказване на Ник Мейсън и приятното му чувство за хумор, трезвите му оценки. Разказът наистина е „отвътре” и дори съм плакала от вълнение на някои моменти.
След като я свърших, многократно я отварях и разлиствах пак.. 
Виж целия пост
Но все още „Пинк Флойд отвътре” си остава любимата ми автобиография. Споделих мнението си със съфорумка, така че ще го направя и тук.
Преоткрих Пинк Флойд чрез тази книга. Винаги са ми били най-най любими, но сега ги заобичах още повече и книгата ме накара отново да чуя всеки един техен албум поотделно. Още повече - да нарисувам всяка песен от The Dark Side of the Moon!
Като факти научих някои нови неща и видях неизвестни снимки. Има детайли за създаването на песните и албумите. По-важното беше, че имах много емоционално преживяване - като личности ги опознах повече четиримата/петимата музиканти. Това ме провокира да търся още информация за тях в интернет и техни мнения и интервюта.
Видях в по-друга светлина Сид Барет, опознах повече по-незабележимия в групата Ник Мейсън, направо се влюбих в Рик Райт като обърнах внимание на приноса и излъчването му и ми стана мъчно, че го няма вече... "Простих" на Роджър Уотърс, по инерция обвиняван за разрива в групата, затвърдих обожанието си към Дейвид Гилмор...
Най-вече ми допадна откровеното, интелигентно разказване на Ник Мейсън и приятното му чувство за хумор, трезвите му оценки. Разказът наистина е „отвътре” и дори съм плакала от вълнение на някои моменти.
След като я свърших, многократно я отварях и разлиствах пак.. 
даже (с безплатана доставка в UK) , но не знам дали наистина в добро състояние и същите снимки. Все пак е вариант...
