100 % добра майка

Има майки и майки, жени и жени, мъже и мъже.
Аз съм социална личност. Имам нужда от контакти, динамика, движение. Седенето у дома му убива. Когато седях близо 4 години се бях превърнала в крещящо кълбо от нерви. Не. Детето ми няма нужда от това. Сега ходя на работа и се чувствам добре. Когато се прибера съм спокойна и готова за подвизи с малкото човече. По - добре е така.
Не можем всички да сме по калъп. Да моето дете сигурно се отличава от другите...Здраве...Той е малка бомба от любов, палав, подвижен, понякога нервен. Като всеки нормален човек.
На празника на християнското семейство всяко дете в градината трябваше с едно изречение да каже кого обича най - много. Е обичат мен. А изречението: Мама се грижи за мен и ме обича. Въпреки, че всеки ден ме няма, явно съумявам да му покажа, че го обичам и се грижа за него.
Не бих допуснала да се превърна в нещо, което не съм, защото съм майка. Допусна ли го ще бъда нещастна, а на никого не му трябва нещастно мрънкало за майка.

Нарцис не бях нападателна , а назидателна! Т.е. виртуално ти разклатих пръст , защото нещата не са така черно-бели, както ги описваш. 
Няма да подхващам темата за това кое детенце е по и най / ми пак ми става смешно... само се замисли как да не смее човек /, защото затъваме в дълбокото. Написах принципни неща, които не смятам отново да пояснявам.

Само винаги спокойната и уравновесена майка ли е "добра" майка? Ако майката се случва да е изнервена, уморена, мърмореща и викаща по-рядко или по-често, няма много време за детето или не и се играе с детето винаги, но то пък си расте съвсем добре, играе си, занимава се, научено е на различни неща, знае как да се държи и си има контакта и връзката и с мама, и тати, че и с роднините, къде се класира, ясно че не при сто-процентните, но поне при добрите успява ли 

Недей! Темата: "100% най-дете" няма да я понеса, ще се изявя като мнооого хаплива и нападателна, вероятно и назидателна. В черно-бяло е по-лесно.

MIK, а представяш ли си, ако детето реши, че винаги трябва да е спокойно и уравновесено, щото мама е винаги такава? 

Сърбеше ме клавиатурата да питам за бащата 100%, ама не ми се иска понеделнишки да разбунвам духовете

Почеши се като те сърби...човещинка си е все пак. Може пък нещо цветно да видиш, знае ли човек... 

Има ли я? - Да.
Няма ли я? - (тук се чудя какво да отговоря).
Какво представлява? - за справка bg mamma forum (като се изгугли, дава
много ярка представа).

Едно не ми е ясно: как се мери "добрата" майка, че да изкара резултат
100%? А как изглежда добрата майка на 98%? Или не изглежда, а само
ни се струва, че има такава? А 2% добра майка какво е? Не е добра, или
не майка?

Аз станах перманентно вкисната. Просто от седенето ме обхвана буквално депресия. Постоянно си търсех повод за кавга с мъжа, постоянно бях вкисната.
На всеки се случва описаното от теб и това си е нормално. Не можем да сме вечно в кондиция и ухилени.
Асса, и аз това се чудя. Как се определя 100% мама.
Аз например играя с детето, предпочитам да му дам свобода. Да се цапа,  да прави бели, да решава сам. Никога не съм обезопасявала шкафове, а го оставях да рови в тях. Никога не съм подкрепяла строгата дисциплина и пречупването на ината...Ритала съм топка с момченцата пред блока...Не правех домашни пюрета, водих го на плаж от 7 месечен, не е било стерилно у дома, не гладех...Но детето ми е живо, здраво и най - вече щастливо. Също толкова много, колкото това на приятелка, която е моя пълна противоположност.
Важното е човечетата да са щастливи и да са добре. Ако е така, то ние сме техните 100%-ови майки.

Хайде не ми казвай, че смяташ една полудяла от скука жена, която си стои у дома само за присъствието е по-добра майка от доволна от себе си работеща жена.
Аман от калъпи (и от двете страни).
Отдавна избягвам да пиша в такива теми, понеже все едно и също се пише, а аз, честно казано, съм достатъчно доволна и уверена в себе си като родител, за да тръгна да се обяснявам в 20 реда колко съм супер аз и колко зле - останалите.

Мама е тръгнала на работа, когато аз съм била на 2г, а брат ми на 6 мес. Гледала ни е баба. По всеобщата логика тук, би трябвало ние, пък особено брат ми, да сме безумно привързани към баба ни, за сметка на мама. Еми да, ама не е така, никога не е било. Баба може да ни е гледала през работно време и много да си я обичаме, но когато сме имали нужда от каквото и да е, споделяне, съвет, винаги сме търсили мама.
Синът ми от 1 до 2 годинки (преди да тръгне на ясла) беше гледан от бавачка и малко от баба (същата баба ). Бавачката дори не я помни, а към баба няма някаква голяяяяма привързаност.
Та като вземат някои да се превземат как 24/7 са с децата си и по-хубаво от това няма ... ами, има Разберете, че не на всички ни идва отвътре да учим децата си на стихчета и песнички и на английски. Аз например безобразно се изнервям от това, ето сега помагам на сина си по математика за изпити и хич ме няма, изнервям се и почвам да му се карам, от което смисъла е нула. Същата работа и със стихчетата едно време. И какво? Трябва въпреки това да си стоя у нас и да мъча и себе си и децата, за да може после да се изтъпаня и да се хваля на колко песнички съм научила детето? Айде мерси, чувстваме се много щастливи и без това АКо исках да съм учителка, щях да стана учителка

    Ох, отдавна не е сътворявана по-смешна тема Просто не мога да не дам своя принос към безсмислието на меренето коя си стои повече в къщи и какво прави там и чие дете знае най-много стихчета.
   Стопроцентово добрата майка е тази, която е внимателна и съобразителна към индивидуалните нужди на своето дете. Която е до него, когато то силно желае присъствието и и се нуждае от него, и която е в състояние да го остави на мира и да се отдръпне, когато детето е в състояние и пожелае да се справя само.
   Незнайно защо всички сте зациклили и обсъждате работенето и неработенето в много малка възраст на децата. Все пак това са много ограничени години, две или три, които не съм чула досега някой да е съжалил, че малко е забавил темпо и ги е отделил на едно безпомощно човече. Ако някой е толкова клаустрофобичен, че не може да изкара две години, грижейки се за едно бебе, под предлог че не издържа, създаден е за велики дела и манджите го задушават, негов проблем. Все пак не става въпрос завинаги да се откаже от работата си, нали?
  Изключвам случаите, когато има финансова принуда. Или някакви други обстоятелства. Аз съм гледана от тригодишна от баби по цяло лято на село и до училище не съм ходила на градина. Нищо ми няма, имах екстра детство.

Дана, точно това казвам - аз подредих живота си така, че да не ми се налага да избирам- включително и с често оплюваното във форума късно майчинство   Тъкмо за това казвам, че се радвам, че не ми се налага да избирам. В душата си и с начина с на живот - поне допреди известно време (почти допреди детето, но не е точно така, отне ми известно време да включа и да осъзная някои неща), аз живеех за работата си. И в известен смисъл все още е така. Че децата искат внимание и време е нещо, което научих по трудния начин. Не си мисли, че не бих искала да работя по-активно в сферата, в която вече съм се доказала... искам. Но засега само поддържам позиции...

Това, което ти казваш е, че е много важно майките да са доволни и щастливи. Факт, безспорен!!! Както и смятам, че пазенето на лош брак /партньорство в името на детето е лоша услуга за всички. Но ако това, че ще ти се наложи да отделиш известно време от живота си за детето си те прави нещастна - защо изобщо да ставаш родител? Ето какво питам...

И не смятам, че темата е тъпа. Адски е актуална и е добре, че има дебат по нея.

Ами аз имам отговор за себе си....поне от това,което съм видяла:
Това са хора,които обикновено плащат ДОМ-учат висше заради "какво ще кажат хората", женят се заради "какво ще кажат хората", и дете ,най-често само едно,имат заради "какво ще кажат хората". По принцип смятат ,че детето е едно необходимо "зло",раждат го и го връчват на гледачки,баби ,ясли и прочие....т.е. изпълнили са дълга си към обществото,хората и семейството!

И за да не последва порой от постове-оправдания,уточнявам,че познавам такива жени и това са майки,на които не се налага да работят заради пари, но едва изчакват втория-третия месец след раждането ...

Всъщност кое е това, което прави една майка добра?
количеството време, което отделя за детето си ли?Едва ли.Физическото и присъствие на всеки знаменателен успех в живота на детето?Стимулирането на ранна образованост, откриване на таланти, хъс за успех?Всичко описано може да е дадено от добра, не толкова добра и дори от майка, която вреди на детето си.

Добрата майка е на първо място добър човек.Ако една жена е отзивчива, спокойна, позитивна, състрадателна към хората около себе си, ако е достатъчно в мир и съгласие със собственото си аз няма как да не е добра и като майка.Независимо дали ще научи детето на сто песнички.Ще рече, че немузикалните жени не е трябвало да стават майки ли?Може и на нищо образователно да не научиш детето си, но да го научиш на доброта,  да му изградиш сила на характера, да го научиш да приема неуспехите, а също и да се радва на малките неща в живота.

Защото, все пак говорим за добра майка, а не за добра учителка, добър треньор и т.н.

 ТакаЙто... ама нА някои не го вдяват.
 
Iris04 де беше до сега , м?

С това  съм напълно съгласна.Майките и децата са различни, и верните отговори са много,а не един.

Теоретично да,но на практика се оказва по-сложно.
Ето например днес имах работа и ме нямаше 3-4 часа.Като се върнах открих,че някак ми е по-леко на душата,разнообразието от монотонното ежедневие ми се отрази добре.
Имах повече сили и желание да играем с детето.