100 % добра майка

Няма идеална майка. И не е нужно.
Не разбирам стремежът към перфекционизъм, в който и да е аспект. Да не говорим, че по пътя към постигане на идеала, се правят толкова грешки, че стигат за цял живот.

Добра майка е тази, която осигурява на детето си и възможно най-висок стандарт на живот, ранна социализация, широк мироглед. Това би било доста по-трудно, ако тя самата с времето не се усъвършенства личностно и професионално, като в повечето случаи двата фактора са неразривно свързани. А за да е узряло едно момиче като майка и жена и за да е в хармония със себе си и останалите, е необходимо да реализира потенциала си, вместо да се надява да изживее живота си чрез някой друг.

Какво въобще значи да си отдаден някому?!?

Ако живееш чрез или заради някого, то тогава ти не живееш, а си съществуваш като по-голямата част от живата природа. Ние се раждаме , за да живеем собствен живот, да правим личен избор. Раждаме деца, създаваме семейства , не защото ни  е необходимо да живеем заради тях, а защото сме социални индивиди.
Дори и тези дами /моите извинения/, които твърдят, че са отдадени на децата си, пак не е точно така ...
Човек може да да не работи, да си седи в къщи и да си гледа детето, но само да го гледа , да не се занимава с него, да виси на компа , да се разлага от монотонният начин на живот и детето му да не е толкова умствено и психически  развито колкото се твърди. Както може и да бъде обратното, да работи майката , но да има дълбоко връзка с детето си , защото използва всяка свободна минута пълноценно и връзката им става по-здрава и полезна и за двете страни.
Никога не можем да кажем, че когато сме си къщи сме отдадени изцяло на някому и нещо, или обратното. Това са някакви илюзорни наши успокоения на навярно неудовлетворената ни душа. Иначе, защо тези, които си стоят в къщи постоянно прокламират, колко са отдадени на дом и семейство и обратното, тези които работят пък винаги се пъчат, че те работят и пак са не по-малко добри майки?!? Защото и в двата слечая на майката и жената не и достатъчен само единият статут, колкото и да се пънат по форумите , колко са щастливи и удовлетворени. Човекът е такъв индивид , който никога не е удовлетворен , защото има втора сигнална система  и притежава стремеж и амбиция.
Била съм и в двата полюса и на много работеща майка и на майка-домакиня, уж отдадена на семейство и деца... еми няма пълен кеф, както се казва.
 Така че и да се пънете едни на други няма как да се убедите взаимно кой е по прав.

Ако те запозная с големия си син, ще останеш изненадана! И това съм го постигнала абсолютно сама /от части и с баща му/. Не е гледан от баби, дядовци и стринки нито ден. Бяхме разделени единствено, до като бях в болница за раждането на малкия си син.
И сега няма по - горда майка от мен, когато ми кажат "И това дете не е ходило въобще на градина!?!" ...

Можех да бъда и "на другия полюс", но избрах този. Защо ли!?! Една майка, която е приключила с майчинството още на шестия месец /или още по - лошо, на третия месец/ няма, как да разбере. Ще разбере само такава майка, която не е пропуснала нито една усмивка, нито едно зъбче, нито първото приятелче в градинката, нито първата написана буква ...

Аз след три години ще съм си същата по професия, но детето ми - не, няма да е същото!
Няма да съм дала толкова много, няма да съм видяла толкова много, няма да съм почувствала толкова много ...

Какво значи "приключила с майчинството"? Това дете да не би да не е нейно вече? Да не би да не се грижи тя за него, дори през деня да е на работа. Нали първо е намерила кой да го гледа, докато е заета, после му осигурява всичко необходимо, трепери до него, когато е болно и т.н. Какво има тя да "не разбере", което е толкова фатално важно.   Как ще му пропусне зъбчето - ако избие на обяд, а тя го види вечерта, леле каква трагедия ще е, ужас. Хайде спирам   Аз нямам съмнения по въпроса, че и работещите майки си гледат добре децата, но който не вярва, може да продължи да не вярва, негово право си е.

Има един цитат, който напълно се припокрива с моите представи за отглеждане на дете:
"Вашите деца не са ваши чада. Те са синове и дъщери на копнежа на живота за живот.Идват чрез вас, но не са из вас. И макар да живеят с вас, не ви принадлежат. Можете да им дадете подслон на телата им, но не и на душите им. Можете да се стремите към тях, но не се мъчете да ги направите като себе си." и т.н.

И ако една майка живее за похвалите, отправени към нейното дете, то тогава какво ще е положението след години? Порастналият мъж(жена) ще гради свои успехи и име, а майка му ще продължава да си бъде просто...домакиня.

Невероятни глупости! Само болен мозък /представям си, с какво детство и с какви родители/ би ги натворил такива!


А ако наистина това са представите ти за отглеждане на дете, не се тревожи, че някои майки ще си останат цял живот домакини! Тревожи се за децата си!

narcis, бих искала да се запозная не със сина ти , а с теб...   Интересно ми какъв трябва е човекът, за да пише подобни умотворения Надявам се да не си вярваш толкова, както звучиш, защото тогава бих те цитирала :


И за да не звуча само и единствено иронично/въпреки че се изкушавам/, ще ти отговоря.
Най-напред вземи проумей, че не си майка-героиня и не правиш нищо уникално като си избрала да си гледаш детенцето. Това си е природен инстинкт, необходимост, която ни задължава да се грижим за малките си докато са зависими съвсем от нас... т.е. не си сътворила нищо неповторимо.
Примери няма нужда да ми даваш, защото имам две прекрасни дечица/да са ми живи и здрави/и смея да твърдя , че така ми се стекоха обстоятелствата, че сина ми го отглеждах до 3г. и половина /което не ми попречи и да си върша и работата/, а дъщеря ми е вече на 1,7 и все още не се отлепила от мен, но не смятам че сътворявам великото дело на живота си.
 Разбираш ли кое смешното, ти не си уникална, че детето ти не е ходило на Дг/апропо и моите не са ходили, но к`во от това/, ти си създала живот и имаш моралното задължение да се грижиш за него. Тези, които тръгват на работа, Нарцис по-рано от планираното, едва ли смятат ,че са свършили вече "работата" към децата си... Напротив една работеща майка има двойно повече грижи отколкото тази , която постоянно си е в къщи... Но това е повече от ясно. Защото не всяка тръгва сигурна съм, само защото и е кефнало пък да не гледа повече това бебе, а поради ред други причини , които понякога не са свързани с кариера на всяка цена , а по скоро с тривиалната финансова причина.
Един зрял човек не може да разсъждава така повърхностно .... моля те.

  Не мога да отделям ценна биологична енергия да мисля за... несериозни неща. Цирк дю Солей и смисълът от него и разликата с цирка Балкански идват след петата година. До третата година, това, което кара децата да се чувстват добре, са постоянни, повтарящи се, неизменни дребни ритуали, основани на присъствието на родителя и добрия емоционален и обучителен контакт. Това и аз го научих по трудния начин, влачейки детето си из Франция, Германия и Холандия (съседни страни са ни, не за друго, иначе сигурно щях да го влача другаде). Добре, че този абсурден етап на фантазии как предлагам на детето си важни възможности да опознава света не продължи дълго. Ще опознава света по този начин, когато има нужния инструментариум да го прави. В момента е много по-важно да усвои основни неща. Сега вече никъде не го влача, предлагам му занимания, подходящи за неговите потребности и възраст. Чувства се несравнимо по-добре и се учи на важни неща много по-успешно. Освен това, огромна част от децата около 5 ще предпочетат цирк Балкански, но с родителите си пред друг цирк, но с бавачката. На бас?

Пак повтарям, не аз съм човекът, който ще отрече на една жена рожденото право да се развива професионално, духовно или просто да се забавлява. Обаче когато тези неща стават за сметка на децата, леко ми се повдига. За това родих детето си почти на 33, преди това си изградих живота, който искам за себе си и станах направих/постигнах нещата, които ми се струваха важни на този етап. Повтарям Нарцис, но - аз и след три години ще съм все така пишещ човек, но не е ясно при един "игнор" какво ще е детето ми.

И пак да кажа - благодарна съм, че обстоятелствата не ме изправиха пред избор работа-дете по непреодолими причини - в смисъла, който Fortune влага в поста преди моя.

Saule, а как ще определиш кога и как професионалното развитие или просто ходенето на работа за пари на майката става "за сметка на детето"? Имаш ли точни критерии и примери, след като самата ти не си минала през това? Интересно ми е. Нещо, което човек сам не е изпитал трудно го поставя в ситуация да даде смислен отговор според мен   Най-малкото жена, на която й трябват пари, ще бъде доста по-полезна и на детето си, ходейки на работа, отколкото чакайки с него по опашките за социални помощи, мисля си аз.

А дори и жената да не е в тотална нужда от пари за насъщния, може да си има планове, които ти не знаеш и няма как да знаеш и те да я карат да работи. Не ми се сктрува коректно да се обяснява как с това си осакатява детето, защото една доволна и щастлива майка винаги е за предпочитане.

Гледам,че тук продължава ....спора     и върлите опити да се убедят другите как една жена може да е 100% работничка и 100% майка!
Пък горките домакини за нищо не стават!    
Ама ,вярвайте си!Щом ви е толкова важно!    
Дано след време и децата ви обаче да ви повярват!    

Ако сте спокойни за себе си и своите деца, не би трябвало да ви бъркат "грешките" на другите. На мен не ми пречи и всички жени да са си домакини, супер и за тях и за децата. Ама ето от мен домакиня не става, как да си вървя срещу природата.

100% майка = 100% домакиня не е печелившата формула за всички майки и деца - това е истината. А за който е такава, чудесно е, че си е намерил призванието - това е.

Точно в това е истината.Някои са 100% майки / или приблизително толкова/ като домакини-други като работещи и обратния избор, щом не е техният избор няма как да ги направи майки в по-голям процент.

Fortune, няма нужда да си толкова нападателна! Още повече, че симпатизирам на майки, като теб!
 
И за да изясня написаното от мен, думите "Невероятни глупости! ..." се отнасяха за някакъв незнаен автор, който Lexie цитира, а не лично към нея.

А колкото до това, че нищо толкова специално не правя, че съм останала  у дома, за да се грижа за децата си - ами, хубаво!
 
Важното е, че аз знам, колко специален е синът ми! Не е просто едно дете, което не е ходило на градина. Той е дете, което на четири и половина вече започна да чете, а малко след това и прописа. Говори английски език, без да е ходил някога на курс. На първия учебен ден в предучилищната подготовка каза три стихотворения, без да се запъне нито за миг пред слисаните погледи на родители, учители и деца /които бяха ходили на градина повечето, но не знайно, защо никое не пожела да изрецитира или изпее нещо/. А най - трогателното беше, че отивайки към сцената се спъна и падна, но това не го смути. Стана, изправи се и продължи! Такова е моето момче! А наред с всичко останало жъне успехи и в спортните танци!
И ако все още съм ти смешна! Нищо! Посмей се! Какво пък толкова!?!

И още нещо! Не казвам нищо за жените тръгнали рано на работа от нужда!
Не съм съгласна с тези, които тръгват на работа рано, за да не си загубят мястото или защото ги е страх да не полудеят от скука, до като си седят в къщи цял ден!


Saule,  !!!

А аз съм гледана от баба ми като малка, после на градина и съм можела да чета на 3 години и половина.   Също бях първа на рецитациите и съм печелила и конкурси по рецитация впоследствие. В 4 клас бях първенец на София - не че това е кой знае какво, ама едно време си беше сериозен успех.

Нито едно от двете ми деца обаче не е желало в ранна детска възраст да се изяви на сцена. Дъщеря ми знае и стихчета, и песнички, но не иска да ги казва пред непознати. Такъв си й е характера. Ако мислиш, че това я прави по-малко специална в моите очи, околкото е твоето дете в твоите, трябва да си в голяма заблуда Друга заблуда е, че тя би рецитирала в захлас, ако съм стояла вечно до нея, а не съм работила. Не, просто децата са различни. Мога да пиша още много, обаче отивам на работа, чао доскоро