Son bahar - Любов назаем - Еркан и Айча # 42

Публикувана: 29 ян. 2011, 13:40 ч.

Последно мнение: 1 март 2011, 19:15 ч.

37 187

752

BELL- - Ветеран

# 233 5 фев. 2011, 22:08 ч.

Цитат на: MAMA-AN в сб, 05 фев 2011, 22:02

Цитат на: KraLeva66 в сб, 05 фев 2011, 21:56

А, за тази...какво ще кажете има ли, желаещи да се почерпят???

Никой, да не го е барнал...мой си е! hahaha

Като си е твой защо го слагаш в темата.....Тука всичко е общо, няма мое няма твое Joy

Аз ще го почерпя, ама трябва да потърся бяла мастика - той това пие Naughty

Да ви подразним, ти си го почерпи ...от тебе, не каскъним....ти си безопасна, твоето е ....друга любов!

Виж целия пост

# 237 5 фев. 2011, 22:35 ч.

Въпреки, че Сабиха остана малко разочарована след като разбра за какви пари ще прави преводите, благодари на издателя. В този момент господин Изет се досети, че в тяхната сграда има Бюро за преводи….там може да превежда и да изкарва нещо допълнително – нса парче се плаща по-добре…., но Сабиха не трябва да очаква много доходи от тази работа…..Дори и малки сумите са от значение за нея….Иска да използвавсички възможности, които й се предоставят…..Сабиха много притеснено помоли господина ако не му представлява проблем да я препоръча….Да тя знае, че първо ще я изпробват, но все пак не иска да й тръшнат вратата…..Господин Изет веднага се съгласи….няма никакъв проблем, дори слезе заедно с нея да ги запознае…..

По наглост Сердар няма равен на себе си…..Той вече е в къщата на Галип за да разговаря с госпожа Къймет за това какво е намислил да прави – поръчката за убийството на Галип…..Къймет е доволна, че Сердар е дошъл….Нурсел от тази сутрин е като луда…..непрекъснато плаче….Тя не може да се справи с Нурсел….дори си мисли да я настанят в някой дом и иска съвет от Сердар….ССердар напомни на Къймет, че Нурсел е нейна дъщеря и ……Къймет е съгласна – да Нурсел е нейна дъщеря, но всичко си има граници…..вече нищо не я радва…..Вече не издържа…..Никой не можа да й намери добър лекар…..Отива си до вкъщи и веднага й се звъни….Идвайте Нурсел е зле……Сердар без никакви задръжки си каза каквото си мисли – Ако на Нурсел й се случи нещо…..госпожа Къймет май ще се зарадва….Къймет не си премълча…според нея Сердар е много невъзпитан човек….Сердар се усмихва многозначително, а Къймет продължи…..Искам само дъщеря ми да е щастлива…..Дъщерите на всички са нормални….родили са си деца….добре облечени….разхождат се насам натам…..ходят на пътешествия с мъжете си….., виж ме мен…..Думите на Къймет минаха край ушите на Сердар…..Той не беше дошъл да слуша оплакванията на Къймет…..и много потайно каза на госпожата, че има новина за нея…..Къймет го погледна стресната, а Сердар предложи да се разходят да не би някой да чуе за темата на разговора….

Сердар и Къймет са седнали в беседката…..Къймет нарушава мълчанието….

Къймет: Слушам те Сердар…..

Сердар: Скоро ще се избавим …….от Галип…..Няма човек, няма проблем…..Дъщеря ви ще поплаче два месеца и…..толкова….

Къймет: Какво говориш…..

Сердар: Чухте ме…..Има обаче нещо…..Трябва да си разделим разходите…..Ако сме заедно в тази работа трябва да си делим и разходите…..

Къймет остана замислена……

Гюлшен щастлива, че е намерила работа излиза от заведението…..Рухсар е пред аптеката…..Сподели на Рухсар за работата, която си е намерила….Рухсар не одобрява тази работа….Как на тази възраст Гюлшен ще се хване да мие чинии за 450 лири…..Гюлшен вече е решила и казва на Рухсар, че с яденето, което ще й дава ще станат 600…..на две крачки й е….няма пари за път ….за нищо…..Рухсар може и да не знае, но Гюлшен понякога няма и 5 лири…..Вече й е омръзнало да се моли на този и онзи…..Гюлшен се ядоса и си тръгна с Мемо……

Офук е инсталирал новите програми на лаптопа на Галип….В този момент се е получил имейл….Галип чака важния имейл от търговската камара…., но не е това което очаква….Офук си тръгва…пита Галип дали му е послужила информацията, която му предостави предишния ден….Да……Галип е разбрал доста неща…..Ако се наложи ще повика отново Офук…..През цялото време докато разговаря с Офук Галип разглежда документи от една папка…..

Сабиха се връща от издателството….Отбива се в аптеката….Рухсар я чака с нетърпение да разбере какво е станало….Сабиха отговаря, че са я харесали….платили са й 300 лири, но са й дали и 3 нови книжки….ще превежда по 6 на месец….Рухсар се чуди за какво ще й стигнат тези пари….Тя е наяснао със стандарта на живот…..Но Сабиха я успокои, че е ходила и в едно бюро за преводи….и от там се надява да изкарва някакви доходи….Грубо пресметнато ще взема по 600-700 лири на месец….А пък и нали печели по нещо от уроците с господин Галип…..Сабиха си мисли, че вече може да си наеме къща……Рухсар пита Сабиха има ли представа колко струват наемите….Сабиха е съгласна и на едностайно….С времето ще свикне с преводите….Няма да спи, ще работи ден и нощ…..тя е издръжлива…..Но първо трябва да уреди нещо….Иска Рухсар, като по-устата да я придружи…..Рухсар ще придружи Сабиха и ще й разкаже за работата, която си е намерила Гюлшен…..

Сердар и Къймет все още са в беседката….Разговора им продължава…

Сердар: Всеки момент може да ни изгони….даже и да ни хвърли в затвора….в най-лошия случай, аз мога да избягам в чужбина….., но вие не можете да оставите Нурсел……А на тази възраст няма да ви е приятно да прекарате дните си в затвора….Нали така….Платих авансово….Останалото ще дадем после….имайте готовност…..

Къймет: Как можеш да мислиш такова нещо…..

Сердар: Не виждам друга алтернатива….Ако вие се сещате…кажете…А и …още са женени…..Всичко ще остане на дъщеря ви…..не е ли по приятно, отколкото да влезете в затвора…и да останете без пукната пара…..

Къймет се оглежда и не проговори нищо повече….пълно мълчание…..

Рухсар и Сабиха са пред магазинчето, където е дивана….Рухсар се пазари….иска да го купи за 300 лири….момичето не е съгласно….Рухсар й казва, че е по добре да вземе 300 лири отколкото нищо….Дивана стои там от 6 месеца….Нека да им го продаде…този диван само заема място…..До този момент Сабиха мълчи….Те всъщност ще вземат дивана, когато тя наеме къща…..предлага да дадат капаро…..Продавачката не е съгласна – да го намали, и да оставят капаро…..не това не може да стане….Добре ще намали цената, но ако платят веднага и си го вземат….Рухсар обаче продължава с пазарлъка….къде да закарат дивана….още нямат къща…..Ще ходят да търсят квартира за 300 лири месечно…..приятелката й последно е живяла в Турция под наем през 90-те и още няма представа какви са цените на наемите…..Продавачката им казва, че за 300 няма, но има една къща за 500 лири….Само, че е много занемарена….Разнебитена е, но има хубава гледка…..Сабиха и Рухсар искат да я видят…..Сабиха се зарадва – 500 лири!!!!1

Галип пътува с Ръза – връща се от работа…..Един мотор ги настига, известно време кара успоредно с тях и Ръза се чуди този къде е тръгнал да се вре така…..Изпреварва ги…..Галип не обръща внимание нито на моториста, нито на приказките на Ръза….Той продължава да си разглежда някакви документи…..Вече са пристигнали в къщата….Галип слиза от колата …..Моториста ги наблюдава известно време и отпраши…..Чуди се Галип как да се прибире в къщата…..няма никакво желание….Ръза го наблюдава….Притичва до него и му разказва за това, което му разказа сутринта Зюлфие – че Нурсел е стояла права…..Галип е изненадан….Галип тръгва към кея и поръча на Ръза да заведе Зюлфие при капитана, но никой в къщата да не разбере за това…..

Гюлшен пазарува за в къщи…..Излиза от магазина, а насреща й Капитана….Гюлшен пита дали Саадетин се е прибрал….Капитана отговаря, че си е тръгнал, но най-вероятно не си е отишъл в къщи….Предлага на Гюлшен да седнат в едно заведение – има да й казва нещо…..Тя бърза – трябва да готви за децата….Капитана предлага да купят бюрек за вечеря, а те ще изпият по един чай….Това, което има да й казва е много важно….

Галип е седнал на една пейка и чака Зюлфие…..Ръза окуражава Зюлфие – да не се страхува….да разкаже всичко, което е видяла…..Зюлфие се притесвява….докарала си е беля на главата…..

Галип: Благодаря Ръза …свободен си……Зюлфие…седни….не се притеснявай…..Никой не може да ти стори нищо лошо заради това, което ще ми кажеш…..Затова кажи ми истината…..не се притеснявай…..Моля те кажи…..

Зюлфие му разказва всичко…..

Кемал е в любимото си кафене…..чете вестник и си глади темето…..Пристига Ръза….Поръчва си чай и се приближава до Кемал….Казва му виж се пак си без настроение….Каква е тази физиономия…..Кемал му отговаря, че физиономията му е такава…..не може да я смени дори и да иска……Ръза предлага да зарежат чая и да отидат някъде да пийнат по две чашки и да хапнат нещо…….и той е свободен тази вечер…..Кемал се съгласява, но иска тази вечер той да плати…затова предлага да отидат на едно място, където ще му запишат дължимото по неговата сметка……Но Ръза има пари, така, че ще черпи…..Е там по-надолу ще хапнат риба….Кемал се съгласява ….Тръгват….

Капитана разказва на Гюлшен за Саадетин…..той поддържа връзка с бившата си приятелка Мелек, която вече е омъжена….Капитана се е опитал да убеди Саадетин да не се среща с Мелек…..но не е успял да го разубеди……Саадетин пак е хлътнал по онази жена и те трябва да го знаят……Капитана продължава….през деня щом му е позвънявал телефона Саадетин се е отдалечавал, за да не разбере с кого разговаря…..Никога не е правил така, а това е тревожно…..Гюлшен е много притеснена….Саадетин тъкмо е бил забравил Меле и сега какво ще стане…..В този момент по улицата минават Ръза и Кемал…..Кемал вижда сестра си, че седи в заведението с капитана…..Влиза вътре….Гюлшен на мига става права….Кемал я гледа укорително и си клати главата…..

Кемал: Да ви е сладко…..

Гюлшен: Батко……

Капитана: Ама ние за…..

Кемал: За какво капитане…..

Капитана: Ами…за……

Кемал: За какво…..

Кемал излиза…..държи се за главата с една ръка……Връща се и иска капитана да излезе навън….да се разберат…..Всички излизат на вън….Ръза се опитва да застане между двамата….Гюлшен се моли на брат си…..

Кемал: /към капитана/ Като ми даде два гроша какво си мислиш, а…..Ще ти върна тъпкано онези пари…..Какво се навърташ около нея…..

Капитана: Що за нищожество си ти бе……Затваряй си устата, че ще те смачкам……

Кемал: Ще ме смачкаш ли….хайде, хайде……

Гюлшен: Батко не е това, което си мислиш…..

Кемал: Какво нее….Ама аз съм виновен…..Трябваше да му хвърля парите, когато ми ги даде…..Качи ни се на главата....Нахалник такъв.....

Кемал и капитана се бият....Ръза се опитва да ги разтърве....Гюлшен се моли на батко Кемал да спре.....Но Кемал е направо побеснял....Ръза започна да крещи....

Ръза: Спрете, какво правите.....Господин Галип даде парите.....Не ги даде капитанът....

След казаното от Ръза боя спря.....Кемал гледа малко виновен....., но това е само един миг......Вече идва ред на Сабиха......

Галип иЗюлфие се прибират с колата от кея....Зюлфие отива в кухнята, Галип се качва по външната стълба на втория етаж....

Сабиха, Рухсар и продовачката от магазина вече са в къщата, която се отдава под наем....

Рухсар: /още преди да са влязли в къщата/.....Какво е това....Как ще се живее тук....

Продавачката: Не говорете така...след малък ремонт ще стане много хубаво....А да видите само гледката.....Заповядайте влезте....Има хол и три стаи.....Тази врата води към градината....Вие излезте и разгледайте, ако искате....аз трябва да взема някои неща....

Рухсар: Няма ......мишки тук нали......

Продавачката: Няма.....не се безпокойте.....

Рухсар и Сабиха излизат навън....До този момент Сабиха не каза и дума....Но когато излезе навън.....възкликна......

Сабиха: Рухсар!!!! Тук е прекрасно.....Виж има и градина.....

Рухсар: Остави градината за бога....Тук е направо ужасно.....Не бих ти разрешила да живеете тук.....Хайде стига вече...моля те.....пренесете се при мен.......

Сабиха: Рухсар......Хиляда пъти говорим за това.....Аз искам да живея в своя къща....Знаеш го......

Продавачката: Е-е какво решихте.....

Сабиха: Наемам я.....Първо ще я изчистим добре....После постепенно ще я дооправим....И без това ще е достатъчно да се боядиса и да се ремонтира само банята и кухнята.....

Рухсар: Точно така.....само това....Само дето няма душ....прозорците са счупени....подът е прогнил, а и е с печка...ще си печем кестени....

Сабиха: Рухсар....не се хаби напразно......наемам къщата......

След като се договориха Сабиха и Рухсар се прибират....Рухсар продължава да разубеждава Сабиха......

Рухар: Скъпа ....така си говориш, но тази къща наистина иска много работа....Само ти казвам....не решавай веднага....Нищо друго.....

Сабиха: Говориш сякаш не знаеш как живеем....С батко Кемал не можем нещо да се разбираме....Не искам повече да създавам проблеми в къщи....Дори се забавихме....Ако не бяха отишли на вятъра спестяванията ни.....щеше да стане и по-рано....

Рухсар: Аз не ти казвам да не се махаш от там.....Махни се....Но защо не дойдете да живеете при мен....

Сабиха: Рухсар.....Това тук ще бъде не само моят дом, но и ново начало за мен....За пръв път откакто се върнахме в Турция ще имаме нещо наше.....мое и на дъщеря ми.....Така ще компенсирам малко времето, когато пренебрегвах Зейно....

Рухсар: За мен това е една разнебитена къща.....

Сабиха: Ще видиш как ще изглежда когато се преместим.....

Тръгват....в това време звъни телефона на Рухсар.....Обажда се Гюлшен .....обяснява й какво се е случило....Двете със Сабиха тръгват веднага към аптеката.......

Виж целия пост