Son bahar - Любов назаем - Еркан и Айча # 42

След като чу от Сабиха, че тя не иска никой да я съжалява и че той трябва да й повярва, че тя ще се справи сама, Галип не оспори нищо....Той само й каза ,че е дощъл за да й каже нещо.....И ние вече  знаем какво....Но тази вечер ще се случи нещо друго и Галип ще остане само с желанието си.....


Галип: Искам да ти кажа нещо......Не е нужно да познаваш някого от години за да вземеш решение.....Сабиха....аз......./в този момент се появява Зейно...../

Сабиха: Дъще.....знаеш господин Галип, нали ти казах, че му давам уроци......

Галип: Добър вечер Зейно......

Зейно: Защо е дошъл.....на урок ли......

Сабиха: Не Зейно......

Галип: Исках да видя как сте Зейно....затова дойдох......

Зейно: А да знам за вас....Вие сте супермена, който винаги спасява мама......Все ме лъжеш....все ми казваш, че ще оправиш всичко, а всъщност го оправя господин Галип...Ти си лъжкиня.....

Сабиха: Зейно .....би ли влязла вътре....../Зейно се прибра....Галип и Сабиха мълчат..../

Галип: /докосва я по рамото.../ Сабиха......

Сабиха: Не казвай нищо.....Моля те.....Заради твоята помощ дъщеря ми ме смята за просякиня......

Галип: Съжалявам Сабиха.....Не исках да се получи така......Не си ли малко несправедлива.....

Сабиха: Да не говорим повече....искаш ли......

Галип: Добре.....

В последно време избягвам да изказвам лични мнения, защото малко или много когато преразказвам въпреки старанието си да предавам факти се усеща и моята позиция по случващото се в сериала. Сега обаче не мога да се въздържа след тази сцена.
Зейно - до този момент винаги съм оправдавала нейните постъпки с това, че преживяното е много тежко за едно дете - пред очите й убиха баща й....Тя е родена и живяла в друга страна, която е мнооого по-напред от много други страни включително и Турция...Появи се Мемо, който тя не можеше да приеме като брат....Живее в голямо семейство - чичовци, леля, братовчед - хора много близки, но и различни - с други нрави с други обичаи с различно виждане за живота....Не знае добре езика, наложи се да учи с деца по-малки от нея.....Това са все преживявания, които трудно се преодоляват от голям човек, а да не говорим за дете.....Но в този случай не мога да оправдая Зейно. И аз като Кемал ще кажа, че понякога възпитанието й куца......Видя, че майка й разговаря с човек, който тя е виждала само веднъж и не го познава, но не успя да овладее гнева си породен от "неприемливите" условия на живот, които на този етап й предлага майка й.....Не беше нужно да казва и да обвинява майка си, че е лъжкиня......
Сабиха наистина се притесни от държанието на Зейно. Разбирам я...., но може би трябваше да се опита да овладее положението.....През деня Галип й се обади - тя не му каза че е в новата квартира....След това ходи в кафенето за урока - отново не каза, че се е изместила.....Не го попита от къде е разбрал, че вече се е изместила....Започна с това не искам да ме съжалява никой.....Поне ти не го прави....Още от тук се вижда, че у Сабиха надделява една  гордост, която ще я съпътства през целия сериал.....Но понякога се налага човек да надскочи своята гордост, защото в противен случай нараняваме хората за които сме нещо по-различно,нещо  по-специално от всички останали.....
Галип както знаем отиде с най-добри намерения да сподели любовта си с жената, която е в сърцето му.....но не се получи.....Ще видим как той ще преживее това.....

Галип си тръгва....преди това се обръща гледа Сабиха....тя него...очите й са тъжни и Галип не посмя да каже нищо повече....В този момент Сабиха беше наранена от Зейно и не иска да говори повече.....Когато излиза от къщата, Галип беше ядосан....отвори с хъс вратата...../Започва песента на Галипи Сабиха/...Сабиха се прибира също.....


Галип отново отива при капитана на лодката....Отчаян и наранен е.....Върви бавно с наведена глава....Капитана седи в лодката и го наблюдава....Погледите им се срещнаха....Галип се качи на лодката.....Двамата седят мълчат и се гледат....Капитана е умен човек, разбра, че нещо се е случило.....


Капитана: Време е да вдигнем котва от това пристанище...../за мен това е символично, макар, че те реално ще направят разходка из Босфора/......Ей....нараненият.....отвържи въжетата......

Галип: /усмихна се/.....Ще ги отвържа.......

Капитана: На теб о, Истанбул копнея да излея своята душа....В очакването на любовта и надигащата се вълна вещаят ли дали с любимата ще се сбера.....Щастието неверен спътник е на любовта......, подвластно е понякога сърцето на гнева.....Понякога в него пустош е......и празнота.....



Сабиха и Зейно седят в различни стаи....Зейно гледа през прозореца....Сабиха е наранена....../отново звучи песента на Галип и Сабиха..../ ....Зейно спи, Сабиха плете шал.....Гледа към Зейно и си поклаща главата....сигурно си спомня думите на дъщеря си.......

Капитана и Галип правят вечерна разходка в Босфора....Галип споделя с капитана объркването си.....


Галип: Не знам как да се държа със Сабиха.....Понякога я чувствам толкова близо до себе си.....струва ми се, че ако протегна към нея ръка, тя ще ми каже Галип никога не ме оставяй......А понякога е толкова далече......сякаш ми казва Галип върви си......не виждаш ли, че нищо не се получава....върви си......Въпреки, че налага дистанция между нас аз няма да се откажа..не мога......Никога до сега не съм се отказвал.....сега също няма да го направя.....И да бяга далече от мен.....аз винаги ще присъствам в живота й.....ще лекувам с любов раните й......ще й помагам в неприятностите.....Когато му дойде времето ......ще й призная любовта си......и ще й кажа....ЕЛА САБИХА СТАНИ МОЯ ЖЕНА......Щом се влюбих ще съумея да запазя тази любов на каквато и да е цена.....Цял Истанбул ще разбере какво значи любов.....Цял Истанбул.......


Капитана: Чу ли Истанбул....Още едно сърце ти се разкри.....Чуй то Истанбул....Чуй го....

Здравейте момичета   
Кралице, този герой който разтребва набързо масата съм го гледала и съм се смяла от сърце.....Доколкото знам и самият актьор е малко несръчен като "домакиня" - не го познавам лично само съм чела за него.....Е аз предлагам на всички да направим следобедна закуска с едно кафе.....Нали сме виждали, че Галип и Сабиха пият кафе по нощите.....и от него ли не зная, но хормоните им започват да се бунтуват  Заповядайте, удовобствието е мое....

След нощната разходка на Галип с капитана, лодката е пред къщата на Галип....Галип благодари на Капитана, за тази нощна разходка, той имаше нужда да бъде с приятел пред който може да сподели болката на наранената си душа....Преди да тръгне капитана казва на Галип да бъде верен на себе си.......

Куршума само одраска Галип, не успя да го нарани....Но случилото се предишната вечер го нарани много дълбоко....Не успя да сподели любовта си, не му беше дадена тази възможност....Несподелената любов нанася по дълбоки рани дори и от един куршум......

Сабиха приготвя закуската. Зейно се облича за училище....Не е гладна и не иска да закусва.....Сабиха само да спре газта и излизат заедно.....Зейно обаче не иска да я чака....може да отиде и сама......Сабиха гледа след нея......

В къщата на Кемал също закусват. Гюлшен поръчва на Фарук да не отделя очи от Мемо....Тя ще бъде на работа.....Оставя го при Фарук защото е голям....да не се повтори случая от парка....Фарук е разбрал, но след обяд когато отива на курса ще го остави в заведението......През това време Кемал мълчи. Преди Гюлшен да излезе той пита къде живеят.....говори за Сабиха.....Гюлшен е изненадана и го пита защо се интересува....Кемал щял да отиде да види дали им липсва нещо.....Добре Гюлшен ще му каже, но да не отиде там и да се развика......Гюлшен обясни къде се намира къщата....Кемал подканя Мемо да си изпие млякото......Ще намаже сладко на Мемо....Много грижовен към детето е Кемал тази сутрин.....



Галип слиза по стълбите облечен по домашно.....Зюлфие веднага ще му донесе чая....Галип се хваща за вестниците.....Галип няма да закусва, не му се яде.....Във вестника вижда снимката си....Там пише за стрелбата от предишната вечер.....Излиза навън....Пресреща го Ръза и докладва, че колата е готова....Днес обаче Галип няма да ходи на работа......Подпрян на оградата гледа морето.....

Нурсел взема вестниците от пощенската кутия.....Вижда снимката на Галип и разбира за опита за покушение....

Кемал вече е в двора на къщата на Сабиха....Промъква се тайно.....Гледа през прозорците.....Вижда Сабиха в едната стая.....Тайно я наблюдава.....На Сабиха й е студено.....Тя става взема една крушка и я слага.....Кемал видя каквото видя и си тръгна.....

Нурсел звъни на Галип....Телефона му е изключен.....Тя звъни в холдинга......От там й отговарят, че Галип днес няма да идва на работа, ще си почива в къщи......Нурсел отива да се приготвя за излизане......ще отиде до дома на Галип.....



Сабиха е в аптеката при Рухсар......Тя разказва на Рухсар за посещението на Галип вечерта....Непрекъснато влизат клиенти и ги прекъсват....Рухсар е нетърпелива, трябвало е да излязат навън, за да говорят на спокойствие....

Рухсар: И после......Какво стана.....

Сабиха: Какво да стане....казах му да си върви......

Рухсар: Престани вече Сабиха.....Наистина прекаляваш......Не го ли попита защо е дошъл.....Какво ти предлага.....Не ти ли беше любопитно......

Сабиха: Обърках се заради държанието на Зейно......Мислиш ли че бях в състояние да го слушам.....

Рухсар: Хайде...разбирам Зейно, тя е дете, но ти......Много си се изложила Сабиха.....Каква вина има човекът.....Какво още искаш не разбирам.....Твоите проблеми то интересуват....При нужда винаги е до теб.....Много си се изложила...така да знаеш...../зокато Рухсар говори Сабиха като, че се чувстваше като виновно дете....прави опит да се защити пред Рухсар за държанието си.../

Сабиха: Разбирам, но като прави така изглеждам като просяк в очите на дъщеря си.....Много засегна мен и дъщеря ми.....затова му казах така......Той също трябва да разбере......

Рухсар: /с дяволита усмивка/ .....Значи и ти се притесни....така ли......

Сабиха: Разбира се че се притесних......

Рухсар: Отричай колкото си искаш Сабиха, но личи, че не си безразлична към...господин Галип....Прогледни вече Сабиха......Човекът явно е влюбен в теб.....Хубавото е, че и ти също но.....Както и да е......

Сабиха: /уморено/ Рухсар.....

Рухсар: Ако не е така защо си в този вид.....от сутринта не вдигаш поглед от земята.....

Сабиха: Мисля, че бях несправедлива.....

Рухсар: Добре....да кажем че е така......Сега е редно....поне да му се извиниш.....Нали.....

Сабиха: Сигурно трябва......но не знам....може би......така е по-добре.....да се отдалечим един от друг......

Лично мнение...
Добре че я има Рухсар, че ако бяхме чакали на Сабиха сигурно щеше да си признае в последния епизод, че е влюбена в Галип.....А така станахме свидетели на една красива и незабравима любов.......

Галип продължава да се разхожда навън....Вали дъжд, но за него това няма значение .... не го усеща.....Зюлфие се тревожи да не би да се разболее....Ръза обаче се сети какво ще зарадва Галип, каза на Зюлфие да приготви сладки и кекс, а той ще отиде да докара лекарството.....

Кемал след като видя къщата, която е наела Сабиха отново севръща при Гюлшен. На въпроса й дали е говорил със Сабиха той направо започна с къщата, че в тази къща не може да се живее....Това не е къща, а съборетина...прозорците изпочупени....няма мебели, печка....в това време ще се разболеят...., а сигурно няма какво да ядат....Гюлшен след работа ще им занесе това, което е останало в заведението...., но Кемал е загрижен...това не е достатъчно....и да се нахранят как ще се стоплят....Гюлшен да поговори със Сабиха....нека да се върнат.....Гюлшен се зарадва от последните думи на брат си....Тя много иска Сабиха да живее при тях....Може би в нейно присъствие Гюлшен се чувства по сигурна и уверена.....

Мемо и Фарук играят на сляпа баба.....Мемо се крие, а Фарук е завързал една кърпа на очите си.....Мемо казва тук съъм, не съм там.....Мемо тича смее се, но изведнъж Мемо припадна....Фарук продължава да го търси със завързаните очи, но като не чува гласа на Мемо махна кърпата от очите си и видя, че детето е припаднало.....Фарук се изплаши....веднага позвъни в заведението.....Кемал като чу остави храната и хукна....след него и Гюлшен.....Гюлшен се отбива в аптеката, където са Рухсар и Сабиха.....казва им за припадъка на Мемо.....Всички тичат към къщата.....



Галип седи в беседката и си играе с колието на Сабиха.....Когато Зюлфие му поднася кафе, той скрива това съкровище, което за него е един скъп спомен.....А ето, че пристига и Нурсел....забързана.....Тя с пристигането пита добре ли е....побъркала се е като е видяла вестника.....Много се е изплашила Нурсел....Той защо не й се е обадил....Кой и какво може да иска от Галип.....Въпроси въпроси на които Галип не бърза, а и няма да даде отговор.....Нурсел се притеснява че там в беседката е студено...по-добре да влязат вътре, но Галип се чувства добре навън....Галип благодари за посещението....Нурсел след като се е успокоила че е добре ще си тръгва....Галип не я задържа.....

Как, само да благодарим можем...тук, Мамче .....все пак ще го направя, за кой ли път? .."БЛАГОДАРЯ" ..И ОТ МОЕ И ОТ ИМЕТО НА ВСИЧКИ, КОИТО САМО ДНЕС СА ПОСЕТИЛИ ТЕМАТА, ТОЛКОВА ПЪТИ  ....за този ти жест, за написаното, за възможността да отидем с теб и заедно в онези кадри и да почувстваме този момент, на самотния Галип....с него тогава и аз бях, колкото него...отчаяна и самотна, съчувствах на тази така красива и ...дълбока, несподелена и отчаяна любов! Плакала съм много в този филм, плакала съм за нещата които пречат...нелепите условности в отношенията, пречките от естеството на това, което на тях им се случваше..на онзи шанс, който не идваше и на повратностите на съдбата, капаните на случайните и моментите, изместващи.....по-важното в живота, а именно.....любовта! Един Галип, минал и разбрал това, срещнал и се опитваше при всяка възможност Сабиха да почувства присъствието му, надявайки се...ще познае че зад това негово внимание, се крие....любов, такава любов..за която не подозираше Сабиха...надеждите му, обаче...не умираха, че следващият път..може би, вече...другиата им среща ще стане, онова което най-много желаеше! Сабиха, сгреши.....Зейно, направи от така чувствителната й гордост, още по-голяма причина...да не види, дори да не попита...за какво бе дошъл Галип! Не чу, че той искаше да й каже...започна да го казва, но прекъснат от.....Зейно и виждайки, как нападна майка си......се отказа, не е моментът...не беше! Но, така да му говори, че дъщеря й ..заради него, я мисли за просякиня...не беше, вярно! Проблемите на Зейно, си имаха..причина, и тя не бе...Галип! Затова, че той се случи там, в него момент за нея бе още една причина, срещу ...майка й! Разочарована от обещанията, чисто по-детски нетърпеливата Зейно, нещата които й се бяха струпали, които преживя......отношенията им у къщата на Кемал, проблемите й в училище.....всичко това, накуп бяха неприемливите...и неочаквани неща при..нея! Молбата й да се върнат в Германия, защото там са били...добре, спомените й за удобствата и приятелите й...караха Зейно да обвинява, още повече...Сабиха, за положението им! Ще разбере детето, много скоро ще оцени.....усилията на майка си, но тогава ....беше, рано..не бе минала през още някои...неща! Заболяването на Мемо, ще й даде някои отговори...че не всичко е удобства и .....комфорт, ще разбере и оцени другите.....предимства, на това че имаше...такава майка, най-вече!
Сабиха, се почувства не добре отпосле, когато разговаряйки с Руксар ще го признае! Но, не може да поправи...вече, стореното! Още една грешка ще добави Сабиха, много скоро....към тази, предишната! Когато намира печката и ще отиде да се скара на Галип, да му иска сметка...защо не разбира, положението й......визирайки, Зейно....обвиненията й, преди!
Галип, научил и разтревожен за заминаването на Сабиха, станал причина...онази вечер, на стрелбата.....и чувствайки вина, че заради него се е случило, Кемал да се скарат...и да напусне Сабиха, после къщата....хуква да помогне, недопускайки..мизерията, която ще ....види! Отчаян от станалото после, неуспял да погвори и сподели за....онова за което бе дошъл, лошото стечение на обстоятелствата, отказа на Сабиха и обиден от това че не му каза, дори.....бяха за него, все знаци.....на поредно разочарование, неуспех!
Когато тя има проблеми и не е добре и аз, страдам......ще сподели с Капитана, така беше! Сам, самотен и отчаян...този път, Галип не пожела да отиде на работа, дори! Проблемите със Сердар, онова което се случи.....опита за убийство, всичко бе на заден план! Отношенето и след станалото онази вечер, Сабиха си мислеше....че е променена, а тя просто си имаше проблеми, които и не очакваше той да разрешава, такава бе ....Сабиха! На Галип му бе трудно, че тя така отхвърляше.....помощтта му, за него бе явно ...тя не изпитваше онова, което той...към нея! Това бе, което го ....отчайваше, несподелената му любов, съмненията и въпросите които го вълнуваха, така когато се държеше с него...Сабиха го, нараняваше..без да иска, разбира се..но, той като всички нетърпеливи и влюбени , искаше час по-скоро да дойде онзи миг в който, искаше да разбере.......а, получавайки се така, всеки път.......буквално, го събаряше.......отчаянието!
Болен, да но няма да се разболее от дъжда, както Зюлфие се притесняваше.....Галип, бе болен отдавна..много отдавна, от любов! Това търпение, това чакане го.....разболяваше!
А, когато не бе щастлив, когато не успяваше да преодолее.....чувствата си, когато се съмняваше ...в късмета и шанса си, когато така Сабиха го.....нараняваше, без да иска, незнаеща все още.........но, през целия филм ще продължи да не го забелязва и пренебрегва, на моменти по същия начин......той, ставаше ето, такъв.....самотен, отчаян и беше като.....болен, и тази болест, оттози момент нататък ..щеше да се казва-Сабиха! Нейното толкова несигурна любов, така изглеждащата......нейната, така отчаяна амбиция сама да се справи в този живот, нейната така ...сбъркана наредба от морални идруги ценностна система, непозволяваща й......да забележи, да оцени и приеме....всичката любов, негова.....къде струеше от направеното за нея, от него! Много отчаяние и самота....чакаха Галип, още.....но, той не подозираше.....единствената му мисъл, бе...Сабиха и любовта му, мечтата му.....да разбере, дали ..е споделена!
Прекрасна игра на Еркан, успя да ни развълнува, да предаде......онези си чувства и състояние, което Галип....бе изпаднал! Евала, неповторим.......както, винаги!
Благодаря ти, Мамче......още веднъж, че провокира...този ми пост!      

Кралице, не отразявам поста ти,  не подчертавам това което ме е в печатлило най-много или с това което съм съгласна, защото отново си написала щедьовър излязъл от сърцето ти......След това което си написала оставам безмълвна - няма какво да добавя или променя.....Знаех си, че този момент ще те провокира и очаквах този пост......Сцената със самотния Галип предполагам, че е развълнувала голяма част от почитателит на този сериал, дори и тези които не харесваха по една или друга причина Галип. А Еркан изигра по неповторим начин този момент, даде живот на героя си, преживя с него цялата тази сцена......И сега като гледам други сериали и като чета в други теми, че на страстта казват любов си мисля - какви щастливци сме, че сме гледали този нашия сериал и сме видяли една любов, макар и трудна, на моменти дори невъзможна, но истинска и голяма любов.....Любов, която изгаря сърцето на един мъж, любов която дава смисъл на живота на един мъж, любов която ако я няма този мъж ще бъде скитник......Но ти си казала по-добре от мен всичко за тази изстрадана любов.
Така, че аз трябва да ти благодаря  за всичко което си написала за Галип, Сабиха и тяхната любов  Желая ти хубава вечер и много любов 

http://www.youtube.com/watch?v=GzXDwN3OOIY

Поздрав от мен , за вас 

във този късен час !!!