Son bahar - Любов назаем - Еркан и Айча # 42

  • 37 187
  • 752
# 570
Искам да споделя с вас един много забавен за мен момент....От целия диалог разбрах само че Сабиха казва "Оф Галип.....Оф - оф....." И иначе момента много добре си го спомням - Галип й казва, че тя го ревнува от Мерве и че в последно време хормоните контролират поведението й..... Joy Joy Joy Joy Joy


Точно това гледах снощи, смях се и аз, не ревнувала, аааа Joy
Виж целия пост
# 571


Two Hearts Two Hearts Two Hearts Two Hearts Two Hearts Two Hearts Two Hearts Two Hearts Two Hearts Two Hearts Two Hearts Two Hearts Two Hearts Two Hearts Two Hearts

Гласувайте за таланта, красотата и любовта....

Еркан Петеккайа          http://www.whopopular.com/Erkan-Petekkaya

Айча Варлъер               http://www.whopopular.com/Ayca-Varlier


Two Hearts Two Hearts Two Hearts Two Hearts Two Hearts Two Hearts Two Hearts Two Hearts Two Hearts Two Hearts Two Hearts Two Hearts Two Hearts Two Hearts Two Hearts

Виж целия пост
# 572
newsm10 smile3501 newsm51 Текста е супер.....Тази любов на Галип е преживяна от феновете...Толкова много клипове има за този сериал.....
Точно, така...Мамче, ние сме обаче нещо повече...от фенове, вече си мисля......какво, обаче прави и направи този филм ...с нас???smile3521 smile3521 smile3506 newsm10 newsm51
Не зная за вас какво е този сериал, но аз съм казвала много пъти, че това е сериала на моя живот....Когато гледам загубвам представа, че това е един филм....Имам чувството че със скрита камера са заснели живота на Галип и Сабиха....Все едно, че те реално съществуват....И много ме е било яд на Сабиха, че направо бягаше от късмета си....Винаги съм искала да са заедно и да са щастливи, защото това е тяхното щастие......


Точно това гледах снощи, смях се и аз, не ревнувала, аааа Joy
А те изиграха тази сцена превъзходно....Сабиха само дето не се задави с кафето....А пък Галип какви погледи мяташе.... hahaha hahaha hahaha hahaha hahaha
Виж целия пост
# 573
Продължение на 12 епизод



От 7,24 мин.

Нурсел има тайна среща със Сердар, защото той добре се огледа преди да се качи в колата...Сердар започва разговора....Нурсел ще го разходи из Истанбул ли, за да й прости.....Тя обаче не го е извикала, за да му се извинява.....Тя иска Сердар да й стане партньор....Сердар не разбира в какъв смисъл да й стане партньор. Тя сутринта му е споменала за списанието....Разговаряла е с господин Кюршат и в общи линий са се договорили...., но тя има нужда от пари и сега е момента Сердар да оползотвори порите които стоят в банка....Сердар се интересува дали Галип знае...Нурсел отговори, че му е казала, но още не знае, че са се разбрали с Кюршат.....Галип не трябва да знае за партньорството им, защото няма да допусне Сердар да се доближи до нея.....Сердар не й спести истината, че истинската й цел изобщо не е списанието....Според Нурсел списанието ще бъде доходна работа, като всеки ще получава това което иска.....Нурсел чака отговор от Сердар – да или не......Разбраха се само с усмивки.......

Галип се е върнал от сиропиталището и бездейства седнал на дивана пред къщата....Ръза е взел таблата и предлага да играят....Ръза си е научил урока....В този момент звъни телефона на Галип, но никой не се обажда.....

Нурсел се прибира след разходката със Сердар.....Обажда се на Кюршат за да  му каже, че приема условията, които е поставил.....Кюршат отговори любезно, че се радва и че се надява да работят успешно....Нурсел обаче има една молба.....за сега партньорството им да остане в тайна.....иска да е изненада за Галип.....Кюршат се съгласи.....

В къщата на Кемал вече приключват с украсата, Кемал носи Мемо на леглото в дневната.....На вратата се звъни – Фарук мисли, че идват Сабиха и Зейно, но.....посещението е от немското консулство във връзка с проверката, за която се бяха обадили.....Господата се представят – от социалната служба и от немското консулство....Тук са във връзка с попечителството на Мемо....Мемо пита леля си, кои са тези....Тя му обясни, че това са гости.....Проверяващите пожелаха да разгледат къщата...Кемал когато показа стаята на Сабиха, каза, че там живее съпругата на починалия му брат с дъщеря си.....Представителя на социалните попита Мемо няма ли отделна стая....Не Мемо спи при леля си......Представителите на консулството са на мнение, че при тези обстоятелства детето е може да остане да живее при тях.....осигурените условия не са задоволителни....За сега ще предадат Мемо на социалните служби, а правото му на попечителство ще бъде запазено.....Документа за вземането на детето е попълнен и Кемал го подписа.....След разговора от предишната вечер и Гюлшен не възрази.....Господина от социалните им каза, че след няколко дни ще предадат детето на немските власти, тъй като е немски гражданин.....Такъв е закона.....На Кемал му присветна лампичката и попита нали няма да го вземат сега....Но господина каза, че детето ще бъде взето още сега....Кемал иска сега детето да остане, а пък те ще го заведат в понеделник.....Това обаче е невъзможно....Едва сега Кемал започна да се противи, след като обаче с подписа си даде съгласието за вземане на детето.....Кемал продължава да настоява те да заведат детето в понеделник, но им беше обяснено, че процедурата е такава.....Мемо се моли – не ме давай чичо.....Гюлшен също се притесни, само казва батко, батко.....Кемал тръгна след господата, Гюлшен и Фарук са на балкона...Мемо й казва, че не иска да си ходи.....Качиха детето в колата и потеглят....излиза Кемал и започна да вика....Спри....Отказвам се....Спри....Мемо се моли от колата....не ме давай чичо....Кемал тича след колата и вика Спри...Спри бе човек.....След като не успя да догони колата Кемал се разплака......и продължи да повтаря...Спри....Спри......

Сабиха, Зейно и Рухсар усмихнати пристигат за рождения ден...Зейно очаква Мемо да се зарадва когато я види....Къщата е украсена, но всички са тъжни....
Виж целия пост
# 574



25-2/3

Украсената къща е изненада за Зейно....Тя отива в стаята на Мемо....Вижда, че го няма и пита къде е Мемо.....Пак ли се е разболял.....Сабиха се притесни.....

Сабиха: Како Гюлшен къде е Мемо......Къде е......

Гюлшен: .....Взеха го........

Зейно: Кой взе брат ми......Как така са го взели.....

Сабиха: /към Гюлшен/....Защо не ми се обади.....Нали се разбрахме......Как....как...сте го дали.....

Кемал: Не е това, което си мислиш Сабиха.....

Зейно: Той е мой брат.......

Сабиха: /към Кемал/.....Не трябваше сам да решавате......Како Гюлшен кой взе Мемо.....

Гюлшен: Дойдоха от Социалното министерство....с немци от консулството....Разгледаха къщата....Казаха, че условията не са задоволителни.....Накараха батко да подпише нещо.....И го.....взеха.....Взаха Мемо.....

Сабиха: Но защо не ми се обадихте.....Защо.....

Гюлшен: Отведоха го преди да разбера какво става.....

Сабиха: Рухсар....трябва да направим нещо....Да се обадим някъде.....



В този момент Саадетин не издържа, стана и излезе......Рухсар предлага да се обадят на социалните служби.....Саадетин отиде при капитана на лодката.....Той пита капитана дали има ракия и за него....Капитана му отговори, че ако ще пие, заради Мелек няма ракия за него......Саадетин разказа на капитана какво се е случило....не са можали да опазят едно дете....от консулството са взели Мемо......Щяли са да празнуват рождения ден на Зейно, но брат му както винаги – съсипал е всичко....отровил им е вечерта....., Кемал дори не е уведомил Сабиха....тя толкова много е работела....щяла е да вземе Мемо при нея....., а сега като е разбрала, че са го взели....направо е съсипана.....Капитана знае какво трябва да направи.....знае, кой ще помогне да се поправи станалото......

Сабиха разговаря със социалното министерство – по телефона получава отказ за среща – могат да я приемат в понеделник. Сабиха не може да повярва, че става това. Комисията е дошла по спешност заради получено писмо от немското министерство…. Казали са че до понеделник няма смисъл да ходи…..Сабиха си мисли, че не може да няма начин да го види….Тя се облича и тръгва. Ако се наложи ще осъмне пред вратата, но трябва на всяка цена да разговаря с някой служител….Рухсар ще я придружи. Тя се е обадила на един познат адвокат и се надява да им помогне….Гюлшен пита брат си какво мисли той, дали ще успеят да вземат детето…..Кемал пита Гюлшен кого, от къде да вземат….Хората имат официално писмо от Германия….Баща му починал, майка му в затвора…..Според Кемал всичко е напразно….а пък Рухсар била намерила адвокат…..
































Галип отново е сам…..Стои на прозореца и се взира в мрака….Може би анализира всичко което се случи през тези два дни…..Но ето, че капитан Лятиф прави неочаквано посещение….

Капитана: Добър вечер Галип….

Галип: Добър вечер капитане…Добре дошъл….Случило ли се е нещо….

Капитана: Галип…..Отвели са Мемо….От Немското консулство взели детето….В къщи не могли да ги спрат….

Галип: Какво говориш….Кога…..

Капитана: Днес…..Преди малко дойде Саадетин и ми разказа….Сабиха естествено била съсипана….

Галип: Какво да направя…../Не му трябваше много време, за да реши какво да направи….Взе телефона и се обади/…..Добър вечер господин съветник….Как сте….
Виж целия пост
# 575



Рухсар и Сабиха се връщат от Социалното министерство…..Не са успяли да видят Мемо….Сабиха се тревожи за детето….кой знае в какво състояние е сега….Поне да бяха им разрешили да го видят…..Рухсар се опитва да я успокои…..Вече се тревожи, че на Сабиха ще й стане нещо от тези неприятности….Сабиха не обръща внимание на думите на Рухсар…..Тя си мисли само за Мемо и решава, че ще се върне и ще чака пред вратата, докато не я приемат….Рухсар започна да й се кара….това са глупости, как ще чака пред вратата до понеделник сутринта….Сабиха не разбира защо все им се случва нещо….едно мине, друго идва….Рухсар продължава да я успокоява….Ще си вземат Мемо…Адвоката е казал, че в понеделник ще заведе дело, а докато то не приключи не могат да изпратят Мемо в Германия…..Сабиха се съгласи с Рухсар…..Според Рухсар трябва да се опитат да развеселят Зейно, която ги чака в къщи….нали има рожден ден…..




В къщата всички са умислени, никой не разговаря с никого….След като Сабиха и Рухсар се прибират, всички вперват поглед в нея…..Чакат добра новина….На въпроса на Гюлшен какво е станало отговаря Рухсар, че дори не са ги пуснали вътре….Сабиха се опитва да се усмихне на Зейно и предлага да си тръгват….Кемал прави опит да се оправдае пред Сабиха….Щяли са да го вземат при всички случаи….За първи път Кемал ще каже, че е обичал Мемо….и то много…., но не се е получило….не са можали да се справят…..Сабиха без да поглежда Кемал му казва, че човек се бори за тези, които обича…., дори и да е най-отчаяният в света…., черпи сили от любовта си…..и се бори за да не ги загуби…..Сабиха погледна Кемал с укор и му каза в очите, че ако е обичал Мемо, не е трябвало да подписва онзи документ…..Кемал не отговори нищо….той нямаше и какво да каже……






Вече ще тръгват…Рухсар излиза първа и какво да види….Мемо върви напред, след него Галип…..Рухсар сякаш не повярва на очите си….Дори не каза нищо….само гледа с широко отворени очи ту в идващите, ту в Сабиха……Мемо и Галип вече са на вратата….Детето веднага прегръща Сабиха…..Мемо щастлив я прегръща и й казва, че си е дошъл….Дошъл е и представителя на Социалното министерство, който присъства при вземането на детето….























Служителя: Господин Кемал…..трудно убедихме немците….В началото на седмицата може да подадете молба за попечителство….

Мемо прегръща всички….Сабиха е толкова развълнувана, че не забеляза Галип, който стои отвън….Видя го….В погледа й има и недоумение и благодарност…….Служителя им пожела приятна вечер и си тръгна….В този момент Мемо вече е при Кемал….Детето му казва, че той не е можал да тича по-бързо от колата….иначе е щял да го спаси от тях……

Сабиха излезе при Галип….

Сабиха: /усмихната, щастлива….в първия момент не намира думи…/ …..Колкото, както и да ти благодаря  ще е малко…..

Галип: Моля те Сабиха……Достатъчно е, че се усмихваш….

/Това е любовта……Тя не иска благодарност и признателност…… Цял живот Галип  мечтае за несравнимата, истинската, вечната любов. Тя изпълва сърцата му с нежност и щастие. Тя любовта е тази,която го топли, дори когато е самотен, тя е тази, която му дава сила, когато е отблъснат, отхвърлен, тя е тази, която му връща вярата в живота, когато всичко изглежда безнадеждно и е на път да загуби тази вяра. За Галип е достатъчно само да види усмивката на Сабиха, да види очите й пълни с щастие….Тогава и той е щастлив, че е успял да зарадва любимата жена……Любовта към Сабиха е най-красивото и стойностно нещо за което си струва Галип да живее, да се бори…..Любовта му към Сабиха е смисъла на живота му…./






Виж целия пост
# 576









Сабиха: Остани с нас……

Галип: Да не ви притеснявам….

Сабиха: Моля те…..

Кемал: Господин Галип……Не си тръгвайте преди да пием чай…….

Галип: Добре……/предполагам, че в тази покана на Кемал има нещо символично…..все едно Кемал каза да изпушим лулата на мира…../

Зейно: Чичо Галип, днес имам рожден ден…..

Галип: Знам……

Зейно: /тя е по-оправна от майка си/ …..Да срежем заедно тортата…..

Галип:…..Знам, но дойдох неочаквано и….не ти донесох подарък……Ще съм ти длъжник…..
Зейно: Изобщо не сте…..Доведохте брат ми…..той е най-големият ми подарък…..

Галип: /целува я по главата/…..Колко си мила……
Виж целия пост
# 577





 
Виж целия пост
# 578

























Тортата със свещичките вече е на масата…..Всички пеят…..Зейно е много щастлива….Рухсар с фотоапарата прави снимки…..Зейно заедно с мемо духат свещичките……Започват поздравленията….Сабиха взема апарата от Рухсар и прави обща снимка на семейството……Галип стои малко в страни от семейството…..Сабиха му казва да се приближи, за да направи обща снимка……/Това „приближи се” ми звучи малко символично……Галип да се приближи към семейството…./Галип поздравява с целувка Сабиха и Рухсар не пропусна да запечата това с фотоапарата…..Дойде ред и на подаръците….Мемо е седнал на коляното на Кемал…..Зейно целува според техния обичай ръка на чичо си……Сабиха подари на Зейно шала който изплете сама……Вече всички са щастливи – Мемо отново е при семейството си….отпразнуваха и рождения ден на Зейно…..


Виж целия пост
# 579




Hayat bana izin vermiyor
Kalbine, bir kilit vur diyor
Zaman beni avuturken
O, bana unut diyor

Ne zamandır bilmiyorum
Değdi tenime yağmur
Ne zamandır uykularım
Böyle mağrur ve mahmur

Laf dinlemez, Son Bahar bu
Gelir, kalbimden vurur


*****   Карач ....част от песента ~ Есен ~   *****
 
 
 
Животът  ...не ми позволява,
на сърцето си, казва  ... сложи, ключа.....заключи!
Времето, прегради ...поставяйки,
казва ми то ....да забравя!

Докога, незнам....колко, дълго време....
откога не съм бил така, под дъжда.....
докосвайки ме...стичайки се ..по мен!
От колко време  ...сънищата ми,
са толкова мрачни и ....студени!

Думите, не става с тях..... няма, кой да ги чуе.... късна пролет е това....и есен,   
Идва, и улучва ...сърцето
!
Виж целия пост
# 580
........Мамче, за теб....скъпа, стигна до целувката,
ах, ах  тази........така, чакана целувка! Joy Joy Joy Joy Joy
Виж целия пост
# 581





Галип си тръгва….Кемал се ръкува с него на вратата…..

Кемал: Много ви благодаря господин Галип…..

Галип: Няма нищо…..

Кемал: За това няма никога да мога да ви се отплатя, но скоро ще върна парите, които ми изпратихте по капитан Лятиф…..Моля ви ….приемете ги…..

Галип: Няма проблем…..Не се притеснявайте……

Галип благодари и се сбогува с всички….Сабиха каза на Кемал, че ще изпрати господин Галип……и тръгна след него…..Кемал не възрази……Двамата слизат по стъпалата….


























































































































Сабиха: Благодаря ти Галип……

Галип: /тук е много хубав…/ …..За нищо…..Сабиха, искам да ми позволиш да те правя щастлива……Така приятно се усмихваш……/оглежда се/……Разбирам опасенията ти……Няма значение какво говорят хората……Тези, които ни одумват знаят, че ще се развеждам с Нурсел…..Подписахме молбите….и заведохме дело……/Сабиха не каза нищо….чувстваше се малко странно…./…….Сабиха…..ти имаш нужда от тази работа….А аз имам нужда от теб…..Моля те помисли още веднъж по този въпрос……/гледат се/

Сабиха: Добре…..ще помисля……

Галип: Ще си вървя……

Сабиха: Благодаря отново за всичко…..Благодаря…….

В този момент Галип направи нещо /не/очаквано……Целуна Сабиха…….Тя не се възпротиви…..напротив даде знак, че е чакала тази целувка………..

Край на 12 епизод……

Няма да напиша лично мнение по тази красива сцена…..Това ще го направи предполагам Сани и Кралицата....…

Моята задача беше да сложа снимките....Голямо чудене се чуди Галип.....повече от половин час слагам снимки..... Joy Joy Joy Joy Joy Joy
Виж целия пост
# 582
Този рожден ден на Зейно,един празник...очакван, помрачен....и накрая, всички....ощастливи! Мемо, така скъп за Сабиха, не толкова ....щеше да стане и за Зейно, след този рожден ден, нейн....когато го вижда, да го връщат...заедно с Мемо и Галип, ще й стане...много скъп, нейният чичо Галип, когото тя ще заобича така бързо, ядосвайки се на майка си, дори....по нататък, защото искреността и човечността...това, което се крие понякога, в повечето случаи зад това...е и любовта, Зейно ще я усети и към себе си, и към майка си...от Галип! Всичко, което ще направи Галип.....от този рожден ден, нататък....е за щастието им...на Сабиха, на Зейно ....и да не забравим и Мемо!
Думите на Сабиха към Кемал, когато се връщат.....и говорят за онова подписване на документите, за вземането на Мемо.........за обичта и любовта, че човек се бори за това което, обича......може би по-късно ще се замисли за себе си и за Галип, след като видя....въпреки, нейните забрани...да не се опитва да помага, повече.......той, отново е тук, в ролята на........"вечно, помагащият"! Може би, Сабиха...за първи път ще си позволи да направи онова, което ....отговори на Кемал, ще се престраши....и ще позволи на Галип, той да вижда по-често....усмивката й!
Много емоционален и в същото време, така тъжен....момент! Страховете на Галип, отначало....от реакцията на Кемал, тържеството ......връщането на Мемо, радостта на всички.....и той бе щастлив, виждайки това! Сабиха ще се опита да го....отпусне, Руксар ще снима.....ще имат "онези" снимки......от този момент, които ще бъдат единствените....дълго време, след това! Много скъпоценен подарък, запечатан момент.....целувката, израз на нетърпението на Галип....щастливата Сабиха, поддала се на чара и ....опитваща се да не развали магията, онази магия .....наречена, любов!

  
Виж целия пост
# 583
........Мамче, за теб....скъпа, стигна до целувката,
ах, ах  тази........така, чакана целувка! Joy Joy Joy Joy Joy




Да скъпа стигнах до целувката......Голямо чудене се чуди Галип....уважава той Сабиха, не иска да я нарани или обиди......Но  както вече написах сега вие имате думата.....

Целувка за 10 секунди, пък аз слагах снимките половин час и чаках половин час да се публикува.....и аз и Бг мама се забавихме повече от чуденето на Галип..... Joy Joy Joy Joy Joy Joy
Виж целия пост
# 584
Този рожден ден на Зейно,един празник...очакван, помрачен....и накрая, всички....ощастливи! Мемо, така скъп за Сабиха, не толкова ....щеше да стане и за Зейно, след този рожден ден, нейн....когато го вижда, да го връщат...заедно с Мемо и Галип, ще й стане...много скъп, нейният чичо Галип, когото тя ще заобича така бързо, ядосвайки се на майка си, дори....по нататък, защото искреността и човечността...това, което се крие понякога, в повечето случаи зад това...е и любовта, Зейно ще я усети и към себе си, и към майка си...от Галип! Всичко, което ще направи Галип.....от този рожден ден, нататък....е за щастието им...на Сабиха, на Зейно ....и да не забравим и Мемо!
Думите на Сабиха към Кемал, когато се връщат.....и говорят за онова подписване на документите, за вземането на Мемо.........за обичта и любовта, че човек се бори за това което, обича......може би по-късно ще се замисли за себе си и за Галип, след като видя....въпреки, нейните забрани...да не се опитва да помага, повече.......той, отново е тук, в ролята на........"вечно, помагащият"! Може би, Сабиха...за първи път ще си позволи да направи онова, което ....отговори на Кемал, ще се престраши....и ще позволи на Галип, той да вижда по-често....усмивката й!
Много емоционален и в същото време, така тъжен....момент! Страховете на Галип, отначало....от реакцията на Кемал, тържеството ......връщането на Мемо, радостта на всички.....и той бе щастлив, виждайки това! Сабиха ще се опита да го....отпусне, Руксар ще снима.....ще имат "онези" снимки......от този момент, които ще бъдат единствените....дълго време, след това! Много скъпоценен подарък, запечатан момент.....целувката, израз на нетърпението на Галип....щастливата Сабиха, поддала се на чара и ....опитваща се да не развали магията, онази магия .....наречена, любов!

  
newsm10 smile3501 smile3501 smile3501 newsm51 newsm51 newsm51 Очаквах този пост...., но исках да бъде много голям.....Но ти си казала почти всичко. Благодаря ти...приятно ми е да чета твоите постове....Отново ме връщат към сцените, отново гледам снимките и се опитвам да чета по погледите на героите....Всички знаем, че Еркан е ненадминат в безмълвните монолози.....С един поглед той казва толкова много неща, които не би ги казал по-добре с думи......Айча и този път изигра сцената перфектно.....Нейната героиня Сабиха беше забравила, че е жена, но този път и тя "потърси" тази близост, тази целувка.....Очаквана или не, целувката е първата крачка, която направи Галип...., но ще трябва още да се доказва......
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия