първа група-ходят ли децата ви с желание на ДГ?

все едно описваш моето дете и нашата ситуация-гледано вкъщи от мама и тати, а на 2 години-от бавачка. и аз се дразнех от родата, още повече, че Лили, за разлика от племенницата, не ходеше на ясла и падаше едно сравнение-едва ли не Лили ще стане социопат, малоумен, който едно стихче на кръст няма да може да каже
всички се притесняваха как ще тръгне на градина и тук отговарям по темата- ДА, тръгна с огромно желание, сякаш ни се беше наситила, сякаш и беше писнало вкъщи и контактите с децата бяха най-важното за нея. спокойно,казвам аз, а на МИНЗУХАР искам да обърна внимание да не би случайно съкровището и не се опитва да ги действа вкъщи

Радвам се, че споделих тревогата си с вас защото много ме успокоихте. Благодаря 
 Бях започнала да си вменявам вина, че гледам детето си , а не го връчвам на баби и дядовци за по един месец. И при нас има сравнение с други деца, но явно това е неизбежно. А защо трябва да е така като всяко дете е индивидуално и уникално в своите реакции и отношение. Дразня се защото още от сега са се "затръшкали" около мен как ще се адаптира малката и това колкото и да не искам рефлектира в мен и започнах и аз да се шашкам. За в бъдеще ще се опитам да не им се връзвам толкова. 

моят син ходи с желание - харесва си учителките и децата ... незнам дали има значение, но преди това е ходил 1 г. на ясла

аз съм твърдо на мнение, че зависи от градината... баткото първо тръгна на ясла - рев до повръщане... после тръгна на градина - рев до сдуване... отписахме го поради ред други причини... и мен все ме убеждаваха, че никое дете не обича да ходи на ДГ и че ще свикне... да, ама не... след това го записахме на друго място и, о чудо, детето тръгна с желание, няма истерии, няма писъци...

с малкия тепърва тръгвам по този трънлив път... досега съм го водила на различни почасови занимални разни... еми пак прави някак си разлика... на едно място реве, на друго не иска да си тръгва...

Не че си умира от желание, но не сме имали "трудна адаптация" или въобще каквато и да е "адаптация". Отива детето, целувки, чао, довечера го взимам, толкова. Не съм му показала, че се притеснявам, за да не му внуша, че се случва кой знае какво и да не реши, че щом е така, дай да видим дали можем да се измъкнем от задължението да ходим на ДГ. Знае, че няма друга възможност, и въобще не сме дискутирали въпроса дали иска да ходи (това много родители го правят, особено тези, научили децата си, че ако каже "не искам", ще вземат да се съобразят с 3-годишното им мислене). Говорили сме колко ще е хубаво там, но не съм го питала дали иска. И не сме имали ревови ситуации. Колкото до полудневното оставяне, представи си, че детето свикне по някое време с градината, пак ли ще минавате през адаптация, докато се научи да стои целодневно? Вече сме февруари, градината започна през септември...т.е. то ще започне първи клас по някое време, дотогава ли ще се адаптирате?
Детето просто е разбрало, че може да преговаряте по въпроса и го прави със средствата, за които знае - рев, "не искааааам". Ако знае, че е неизбежно (т.е. вкъщи няма никой, няма кой да го гледа и т.н.), няма да има такива неща. Но не майка с разтреперан глас да му обяснява 20 минути защо "няма как", при положение, че самата тя е готова да направи как да "има как", а майка с нормален тон на гласа приканва детето да спре да плаче и да й даде целувка. Вечерта му казва, че трябва да престане да плаче, защото на градина се ходи всеки ден, а вкъщи не става нищо по-интересно през това време. Ако детето мисли, че вкъщи се случва нещо по-забавно, например мама е там, то може да се раздира от рев, само и само да остане с нея.

в яслата мрънкаше до последно, в градината нито веднъж - това за мен значи че зависи от обстановката и госпожите. Иначе другите дечица тръгнали септември до към края на октомври все някой си поплакваше сутрин.
Някои деца ако много отсъстват заради боледуване така и не свикват добре и винаги плачат (поне 1ва група)

Моето дете е много трудно адаптивно. Записахме го на ясла, беше кошмар и го отписахме. В градината имаше много трудна адптация, направо се бях отчаяла. След един месец ревове и истерии изведнъж започна да ходи с голямо желание. Сега много му харесва градината. Иначе си е все така трудно адаптивен, например не иска да стои в детски кътове.

Синът ми не е ходил на ясла. Тръгна направо на градина.
Адаптацията му отне около месец.
Сега ходи с огромно желание и е много щастлив.

За моя малкия бих добавила - дори и с брат си  ....до скоро и в чужди къщи не искаше да влиза и ревеше.

ние нямаме проблеми със социалния живот и комуникацията... Като се замисля много фактори може да влияят на приспособяването на децата в детските градини... Аз например като бях малка ходих на детска градина с брат ми, но той беше в по-горната група. Много бързо ме преместиха при него - не си спомням бързо ли се развивах  .....или какво? но ми беше много забавно... След няколко месеца (по разкази на майка ми, аз не помня) твърдо съм отказвала да ходя повече на детска градина, без да обясня защо...и така много бързо се научих да мия чинии вкъщи, след доста време самичка вкъщи... 
сега хората толкова треперят за децата си, че те се изнежват и трудно стават самостоятелни - грешка голяма.

Синът ми се адаптира много лесно и към яслата, и към детската градина. Винаги е ходил (и ходи) с желание.

Моят син ходи от 1г на ясла и още мрънка и реве сутрин. Според мен причината е, че не си доспива (водя го в 7.25 ч). На обед в яслата не иска да спи (спи на някакво диванче). просто май са си такива...

mandarinkaz стояла си самичка на 5-6 г в къщи ли?

С желание си ходи. И в яслата и в градината. Но не е до градината, мястото, госпожите, а е индивидуално до дете, според мен. Защото в неговата група съм забелязала, че има деца, които от яслата си реват сутрин и не искат да ходят. А всички ги гледат едни и същи госпожи, играят едни и същи игри, имат една и съща програма, заниманията им са еднакви... Явно на някои им е интересно, на други не, или едни са по-адаптивни, други по-малко.

aми да, поради нежеланието ми да ходя на детска, а и нямаше кой да ме гледа... мисля, че добре ми се отрази. Но тогава беше друго, нямаше я цялата параноя, която сега е обсебила народа.... не, че няма причини за това, де...