Не спира да ме терзае въпроса. Вече шести месец щерката не може да свикне с ДГ, все още я пускам само на половин ден, а тя не иска и не иска да ходи. Аз лично също не харесвам заведението, но подтискам емоциите си. Мъжа ми много усърдно ме убеждава, че си въобразявам някои неща, и, че всички деца ходят с нежелание на ДГ. Та питам ви, как е при вас?
Виж целия пост
първа група-ходят ли децата ви с желание на ДГ?
- Публикувана: 30 ян. 2011, 19:38 ч.
- Последно мнение: 4 фев. 2011, 14:09 ч.
# 1
30 ян. 2011, 20:42 ч.
Имах големи притеснения дали синът ми ще свикне с детската градина. Посещава я вече 5 месеца.
Адаптацията беше около месец. В началото не се хранеше и плачеше сутрин, но мога да кажа, че вече ходи с желание и за сега нямаме проблеми.
Не знам защо някои деца така и не свикват с порядките в детската градина.
Според мен причината за това е или в родителите, или в персонала на ДГ.
Виж целия пост
Адаптацията беше около месец. В началото не се хранеше и плачеше сутрин, но мога да кажа, че вече ходи с желание и за сега нямаме проблеми.
Не знам защо някои деца така и не свикват с порядките в детската градина.
Според мен причината за това е или в родителите, или в персонала на ДГ.
# 2
30 ян. 2011, 21:02 ч.
Синът, когато беше първа група, свикна много трудно, но все пак свикна и се чувстваше добре. Сигурна съм, че благодарение на двете му учителки успя да се адаптира и да преодолее страховете си.
Дъщеря ми пък нямаше търпение да тръгне на градина. Коренна разлика с брат си. И досега вече трета група отива с желание и трепет. Градината е същата.
Не съм ползвала варианта половин ден, това е неработещо според мен. Детето е с нагласата, че е там по принуда, че е за малко, че е различно от другите деца.
Виж целия пост
Дъщеря ми пък нямаше търпение да тръгне на градина. Коренна разлика с брат си. И досега вече трета група отива с желание и трепет. Градината е същата.
Не съм ползвала варианта половин ден, това е неработещо според мен. Детето е с нагласата, че е там по принуда, че е за малко, че е различно от другите деца.
# 3
30 ян. 2011, 21:58 ч.
Синът ми ходи с желание на градина.
Може би е от значение, че е на мястото на кака си в същата група, при същите госпожи.
Където е ходил от бебе. Чувства се като у дома си там, в буквалния смисъл.
Виж целия пост
Може би е от значение, че е на мястото на кака си в същата група, при същите госпожи.
Където е ходил от бебе. Чувства се като у дома си там, в буквалния смисъл.
# 4
31 ян. 2011, 00:16 ч.
Доста трудна и дълга ни беше адаптацията. Чак с голямо желание не е ходил първата година, но имаше дни, в които беше щастлив като го водехме и не искаше да си тръгне от двора на ДГ като се заиграе с децата.
Виж целия пост
# 5
31 ян. 2011, 10:53 ч.
да, ходеше с желание. имаше един период към лятото когато се скара с приятелчето си и 2 седмици не искаше да ходи, но иначе нямаше проблем.
Но има деца, които бавно свикват...или пък никога не им харесва.
Зависи освен от самото дете и от групата и от госпожите и т.н.
Виж целия пост
Но има деца, които бавно свикват...или пък никога не им харесва.
Зависи освен от самото дете и от групата и от госпожите и т.н.
# 6
31 ян. 2011, 12:46 ч.
Синът ми ходи с желание. Нямаше проблем с адаптацията, мисля, че му е интересно пък и има приятелчета.
Минзухар, а възможно ли е да усеща вашата неприязън?
Виж целия пост
Минзухар, а възможно ли е да усеща вашата неприязън?
# 7
31 ян. 2011, 13:27 ч.
Сега,дори и в трета група вече не желае да ходи.Имаше само един кратък период,в който го правеше с желание.Примирява се.
Виж целия пост
# 8
31 ян. 2011, 13:44 ч.
Цялата първа група ревеше сутрин, не истерично, но си личеше, че му е мъка. В началото от вкъщи със събуждането почваше.
И не е проблема в учителките (при нас специално), просто детето си е такова. Днес, след повече от седмица ваканция (покрай батко си намаза) пак рева сутринта.....нищо, че е вече 2-ра група.
Брат му ходи на ясла и малко 1ва група и го спрях, защото си останах вкъщи по майчинство, но и при него беше нещо страшно. В яслата, в началото нито ядеше, нито спеше....заспиваше на масата или на пода и като го местели в леглото се събуждал и изпадал в истерия...и сестрите имаха разрешението ми да спи и на пода.
Аз самата имам приятни спомени от детската, още помня имената на другарките от детската.....виж на учителките от началния курс в училище не си ги спомням. Та версията с неприятната настройка на родителя не важеше за мен, особено за големия.
Виж целия пост
И не е проблема в учителките (при нас специално), просто детето си е такова. Днес, след повече от седмица ваканция (покрай батко си намаза) пак рева сутринта.....нищо, че е вече 2-ра група.
Брат му ходи на ясла и малко 1ва група и го спрях, защото си останах вкъщи по майчинство, но и при него беше нещо страшно. В яслата, в началото нито ядеше, нито спеше....заспиваше на масата или на пода и като го местели в леглото се събуждал и изпадал в истерия...и сестрите имаха разрешението ми да спи и на пода.
Аз самата имам приятни спомени от детската, още помня имената на другарките от детската.....виж на учителките от началния курс в училище не си ги спомням. Та версията с неприятната настройка на родителя не важеше за мен, особено за големия.
# 9
31 ян. 2011, 13:51 ч.
Здравейте, и аз имам подобни притеснения относно адаптацията на детето.На нас ни предстои тръгване от септември, но още от сега треска ме тресе както се казва. Предполагам, че ще е трудно, защото основно аз и таткото се грижим за нея, и има случаи дори да не иска да стои при бабите и дядовците, или ако стои е за час-два и почва да ни търси. Естествено понякога търпя упреци за това, и почти всички казват "ох, не знам как ще ходи на градина това дете". Все едно само аз съм единствената майка ,която гледа детето си и не ангажирам бабите и дядовците много. Желая успех на всички майки преживяващи това, и дано дечицата ни се справят бързо и спокойно с това. 
Виж целия пост
# 10
31 ян. 2011, 13:52 ч.
Моят дечко ходеше с желание. Може би месец след тръгването се появи един период, в който се опитваше да мрънка, но мина. За сметка на това, пък се скъса от боледувания и повечето време беше в къщи.
Виж целия пост
# 11
31 ян. 2011, 14:27 ч.
Големият ми син не е имал проблем в първа група, но той и като тръгна на ясла не е плакал. Малкият също не е плакал в яслата. Надявам се и градината да му хареса.
Но... има деца, които така и не свикват. В групата на сина ми има 2-3 деца, които редовно си плачат, а са вече втора група. На моя приятелка момчето е вече в 4-та група и продължава да ходи с нежелание. Не му харесва в градината и това е.
Виж целия пост
Но... има деца, които така и не свикват. В групата на сина ми има 2-3 деца, които редовно си плачат, а са вече втора група. На моя приятелка момчето е вече в 4-та група и продължава да ходи с нежелание. Не му харесва в градината и това е.
# 12
31 ян. 2011, 15:20 ч.
Моят син докато беше в ясла, сутрин тръгваше тъжен от къщи, откакто го преместих в първа група, сутрин няма търпение да го облека. Но то зависи и от детето и от педагозите, които се грижат за него/нея.
Виж целия пост
# 13
31 ян. 2011, 15:33 ч.
Аз бих те посъветвала да не се притесняваш предварително.
Нашите деца изцяло сами сме си ги гледали с баща им, нито баби нито лели, никой не ги е гледал за повече от няколко часа.
И с двете деца не съм имала абсолютно никакви проблеми в градината.
Виж целия пост
Здравейте, и аз имам подобни притеснения относно адаптацията на детето.На нас ни предстои тръгване от септември, но още от сега треска ме тресе както се казва. Предполагам, че ще е трудно, защото основно аз и таткото се грижим за нея, и има случаи дори да не иска да стои при бабите и дядовците, или ако стои е за час-два и почва да ни търси. Естествено понякога търпя упреци за това, и почти всички казват "ох, не знам как ще ходи на градина това дете". Все едно само аз съм единствената майка ,която гледа детето си и не ангажирам бабите и дядовците много. Желая успех на всички майки преживяващи това, и дано дечицата ни се справят бързо и спокойно с това.
Нашите деца изцяло сами сме си ги гледали с баща им, нито баби нито лели, никой не ги е гледал за повече от няколко часа.
И с двете деца не съм имала абсолютно никакви проблеми в градината.
# 14
31 ян. 2011, 15:43 ч.
Благодаря ти EVA, дано си права и да няма кой знае какъв проблем с тръгването на градина. Признавам си, че понякога се поддавам на критиките от страна на някои роднини и се чувствам зле. Не мога да преценя дали просто характерът на малката е такъв, или наистина трябваше да я оставям повече при роднини. Не мога да си обясня как гледането от баба и дядо могат да направят детето по-общително. Тя се среща с достатъчно дечица по паркове, градинки, ние я водим навсякъде с нас така че не е ограничена по отношение на контакт с хора и деца. Явно си е такава, иска да прави всичко сама, отстоява си мнението и не говори с всеки срещнат.
Виж целия пост
Препоръчани теми