Вагинално раждане след цезарово сечение и превенция на цезаровото сечение. Тема3

Ани, ЧЕСТИТО! Изключително щастливо раждане! Гордея се с теб, много 
Нямам търпение да науча повече от разказа ти. Д ти е жив и здрав малкия Матео!

Много вълнуващо !Честито Ани  ти си мама герой  Да е виж и здрав малкия Матео и да расте много щастлив и обичан 

 

Браво на Ани, да им е жив и здрав малкия-голям мъж Матео 

Момичета, благодаря на всички за хубавите думи и пожелания. Явно наистина,когато човек иска нещо много силно, нещата се случват! 
Хайде да ви разкажа за моето раждане 
На 26-ти април бях на лекар, който беше убеден, че близките 4-5дни няма да раждам. Радостното беше,че бебето вече е с главата на долу и ще чакаме ...Въпреки всичко неговото последно мнение беше ,че няма пречки да родя нормално, но за мене било по-добре да е с операция бла, бла, типичните лекарски приказки, добре, че поне се съгласи да чакаме да почне раждането.
И така прибрах се, обадих се на всички, че няма да раждам до началото на май, да не ми звънят непрекъснато Изкарахме деня в разходки с децата, организирах женско парти с приятелки за 28-ми /четвъртък/ и вечерта си хапнахме и пийнахме с мъжа ми и си легнахме.
През деня/26-ти/ имах контракции, но нито чести, нито болезнени. Дори самият лекар се учуди на записа на тоновете, че имам контракции, а пък аз не реагирам че са болезнени.
Към 2ч през нощта обаче станах до тоалетната и доста ме посряза корема. Легнах си, но след половин час наново същата болка. И така до сутринта - контракции през 20-30мин с продължителност 1мин.- поносими, но доста усещащи се.
Станахме сутринта и вече започна да ми става ясно на къде духа вятърът, но все не ми се вярваше, че ще родя още на 27-ми. Дори писах на Нощни, защото нещо взех да се паникоьосвам, а и майка ми достатъчно изнервяше положението и мрънкаше по телефона вече да съм се съгласявала на операция, че докога повече да съм чакала  Нощни още веднъж благодаря за подкрепата и куража!     Определено майка ми престана да мърмори след като я нахоках... и ме остави на мира, докато и се обадих че съм родила, а тя чак не вярваше.
Въпреки всичко денят си протече нормално, само дето контракциите станаха на 15мин и понякога успяваха да ми спрат дъха. Към 16ч излязох на кафе в приятелка, но не издържах много дълго и след около час си тръгнах. Докато се прибера до вкъщи се наложи на няколко пъти да спирам, защото болката изведнъж доста се засили и ми беше трудно по време на контракциите да вървя. Като се прибрах вече бяха станали на 10мин. И така се започна трудното - децата в къщи - Калоян иска да играем, Дария милата ме гледа с един ужас в очите, който никога няма да забравя, толкова изплашена беше миличката.
Накарах мъжът ми към 18.30 да излезе малко с Калоян, а аз влязох да взема душ, като се надявах малко да ми отмине болката - но не познах - на моменти беше толкова силна, че ме втрисаше. 
Въпреки това не исках да тръгвам за болницата, защото бях сигурна, че ако не съм с достатъчно разкритие или изтекли води ще ме оперират. 
И така вече към 20.30 контракциите ги засичах на сигурни 5мин. Болката ставаше все по-силна, а ужасът в очите на Дария растеше. Тогава взех решение, че каквото и да става не мога да й причиня да ме гледа в това състояние и да и остане спомен за цял живот, как майка й се превива от болка./По принцип живеем сами и няма къде да изпратя децата в такъв момент/ Така че седнах и спокойно поговорих малко с нея - че няма нищо страшно и че ще отидем до болницата да ме прегледат, а тя ще трябва да се грижи за Калоян, докато баща й се върне. Определено не й казах, че ще раждам и тя малко се поуспокои.
И така в 20.50 бяхме в болницата. Реших, че изобщо няма да се обаждам на моя лекар, някак си имах подозрения, че в момента най-вероятно ще си измисли причина и няма да дойде.
Предварително бях звъннала до болницата и знаех коя лекарка е на смяна. Имах представа за нея като лекар и реших, че ако е писано наистина ще родя нормално.
Тя ме прегледа и изобщо не спомена варианта за операция. Каза само, че съм с 5-6см разкритие и с перфектна родова дойност, главичката е идеално позиционирана и че до 1.30 ще родя. Мъжът ми горкият я погледна доста подозрително  - не му се вярваше, че толкова бързо ще стане.
Е да ама стана точно така, както тя каза. Качиха ме в предродилна зала, попълниха документите, вече беше станало 21.30- чуха тоновете на бебето и след около 20мин разкритието ми беше 7-8 см, пукнаха ми мехура, от което усетих голямо облекчение и лекарката каза да ми сложат Но-шпа и че засега няма нужда от система с окситоцин.   След още 20 мин вече бях с почти 10см. От там в родилна зала и последните 5 минути беше ужасът, ама сладък ужас де мога да го изживея още няколко пъти. 
4-5 силни напъна и 2-3 разцепващи тишината викове /раждах сама, нямаше други родилки/ и моето момченце изплака. Е , няма такова щастие, няма такъв кеф. Малко покрещях, че са ме чули чак на горния етаж,ама главичка и раменете много ме изтормозиха и двете са по 35см, а аз съм с доста тесен таз.  Въпреки всичко нямам нито епизотомия, нито шевове, а само малко охлузвания, защото две контракции не можах да ги изкарам до края. По едно време имах чувството, че не мога повече, но лекраката каза - Хайде дай още два напъна, че бебето иска да излиза , а ти така като се бавиш и го мъчиш! - и това ми беше достатъчно да ми дойдат нови сили.
След това ме оставиха около 20 минутки , за да дойде нова контрация  и да се роди плацентата. Стана само с една контракция- излезе си цяла целеничка - узряла и точно както трябва да бъде / а не както лекарят каза предния ден, че не била узряла и имало време за раждането- нищо не позна де/ След това лекарката каза, че трябва да ми прегледа белега на матката от секциото, за да е сигурна , че всичко е наред. Това беше малко неприятно, ама се понасяше де... Каза, че колегите преди нея са си свършили перфектно работата, не знам как го прецени  но тя си знае де...
Бебчо ми го дадоха веднага и той успя веднага да се напикае и наака - не знам как го направи толкова бързо след като се роди. После го измиха и претеглиха 3900, но според лекарката е бил повече в момента на раждането  и 54см. Дори акушерката още като го извадиха, каза че е доста дълъг и е бил навит в корема ми  Определено пак нямаше индикации, че ще е толкова голямо бебе - ама ето явно аз раждам големи бебета 
Ето така станах майка за трети път! )) Много съм щастлива, че ми се сбъдна желанието за нормално раждане, възможно най-естествено за болнични условия - без системи, без епизотомии, без шевове и всичко следвайки естествения ритъм. Вече съм убедена , че при второто раждане именно "външната" намеса и пришпорването на нещата донякъде е причината  да се стигне до секциото, но тогава не бях толкова подготвена, като сега. Просто никога не съм очаквала, че ще стигна до опреация.
Адски съм благодарна на лекарката, която дори и не си отвори устата за секцио и си свърши работата като истински лекар! Дай боже повече такива лекари! В интерес на истината после като минавше на консултации ме даваше за пример, колко решена и сигурна съм била!

Ани, честито и от мен! Радвам се, че постигна така мечтаното раждане!Браво за куража да отстояваш желанията си докрай! Желая на Матео да расте здрав, силен и смел като майка си!:-)

Ани, уникален разказ!    Взела си найправилните решения в точния момент, как го постигна? Иска се толкова много кураж и хладнокръвие за да останеш до край у дома и да не се обадиш на следилият те лекар. Възхищавам ти се, справи се перфектно. Примерът ти  много истински и зареждащ. Иска ми се този път и аз да запазя здрав разум и самообладание, когато настъпи решителния момент.

Благодаря ти,че сподели този прекрасен разказ  пуснах и някоя друга сълзичка  Как намери воля да останеш в къщи до края и не се паникьоса,не знам...но браво даде ми надежда,че някой ден и аз ще мога да се справя,дано 
Да е силен и борбен като мама малкия юнак 

Ани, чудесна си! Наистина браво за упоритостта ти! Ако беше отишла по-рано не ми се мисли какво щеше да стане, но ти успя! 
Може ли на лични да ми изпратиш името на лекарката? Мерси!

Ех, Ани, като те чета, се връщам към моето раждане. И аз пропуснах операцията, защото имах смелостта да си остана вкъщи до заветните 10 см разкритие. От там нататък всичко се случи за 20 мин, ти знаеш, разказах ти. Само че на мен "ревизията на матката" ми я направиха с упойка, защото лекарят ми каза, че е много болезнено.
Успех на всички момичета, които искат да изживеят това незабравимо усещане!

Ей отдавна не съм влизала и прочетох прекрасен разказ!
Ани, честито!   да ти е жив и здрав и браво на тебе! чудесно е че са се развили добре нещата  
И все повече момичета да успяват!

Аз се запознах с едно момиче дето чака близнаци, тя й е първо раждане, няма предишни секция и такива, но вече са си направили устата да я режат.
Та ще гледам да й давам информация ако ми попадне, до сега въобще не се бях интересувала за близнаци

Имам приятелка от СтЗ, която януари роди близнаци вагинално. Но тя беше решила, че ще ги роди така и въобще не се поддаваше на увещанията на докторята. Сигурно това, че ѝ беше второ раждане също имаше отражение. Както и да е... Мога да я помоля за разказ и да ти го пратя да го зазеш на твоята позната.

Пускала съм и теми в подфорума Близнаци, намират се вагинално родени в България от последните години. Но трябва да си доста упорита. В повечето случаи успяват да си намерят АГ-та причина за секциото.

Мерси, Нощни! Давай разказа, ще й го занеса лично те за сега са дребнички близначетата, тя е в пети месец, почти не й личи.

Искам да попитам тези , които са успели да родят нормално след секциото, колко време след раждането продължават контракциите на матката. Аз имам чувството, че вече 9-ти ден след раждането контракциите продълават особено по време на кърменнето. След секциото не помня да е било така, ама те тогава ми вляха окситоцин за прибирането , а сега нищо не са ми слагали, не съм и искала де!

И още един въпрос - като поседя повече време права, усещам едно напрежение отдолу между влагалището и перинеума, и отстрани на влагалището  Дали е нормално!?

Toва продължи до края на втората седмица, като първите дни не можех да стоя права повече от 15 мин. Болезненото контрахиране на матката по време на кърмене продължи не повече от 7 дни.