Вагинално раждане след цезарово сечение и превенция на цезаровото сечение. Тема3

Не съм се отказала и от този вариант, имам доста време, засега само се ослушвам за някой лекар, за съжаление единствения в София, който би ме поел ( съдейки от прочетеното дотук) е д-р Николова от св. Лазар, срещу сумичка от 3000 - 3600лв и категорично отпада. Мисля да се допитам все пак до д-р Киров от ТК, д-р Гагова или д-р Диков от Шейново, или  д-р Дачева от окръжна. Но както казах имам още доооста време да премислям нещата, пък и не се знае дали няма да изникнат непоправими обстоятелства за секцио - като например седалищно предлежание....дано да не се случва.
 

Сали, честито!  Радвам се, че е минало добре!

Shadows, не им се връзвай! Стига да има кой да чака, слизат си бебетата, няма де да ходят! 

Momicheta zdraveite, izvenete, che pisha na latineca, no tuk v Belgia mi se skapa kirilicata i niama kak da se opravi...
Az sam v sashtoto polojenie kato vas, predstoi mi rajdane sled edno sekcio v BG /prichina tesen taz/. Termina mi tuk go promeniha ot 13.08. na 7.08. i veche prenosvam spored tukashnia mi karton.... No doki iska da opitame normalno rajdane i ako bebka ne tragne do 12.08. sam na operacia...Toi mi kaza, che ne mojel da opita s predizvikano rajdane, edin pat zaradi parvoto sekcio i osven tova sam imala izdaljena shiika i tova mnogo shtialo da se protochi.... ne znam vsashtnost kakvo e tova.... no az i kato che li se strahuvam ot normalnoto rajdane /ne sam v parva mladost - 35 plus/, a i imam podozrenia kak mi e napraven parvia shev predi 8 godini - spomniam si che mi zazdravia dosta dalgo vreme i si me boleshe i darpashe...
Sega si imam niakakvi kontrakcii kato stiagane na korema i ot vreme na vreme glavno vecher - probojdania dolu kato che li vav vlagalishteto i tova e....

Pri vas ako bebeto ne tragne samo do termin, kolko dni se izchakva i kakvo predizvikano rajdane predpriemat lekarite? Leko i barzo li minava tova rajdane ili si krie riskovete?????

Аз преносих с 5 дни, през които искаха да лежа в болницата за следене на тонове, но отказах и си седях вкъщи... Можеха за тези 5 дни да хванат някой лош тон и да бързат да ме срежат, не зная какво щеше да се случи... Една позната преноси с 10 дни, два пъти й пускаха системи, но раждане не тръгна... На десетия ден засякоха лоши тонове и я срязаха (първо раждане й беше)...

В твоя случай не ми става ясно защо ти е променен термина, но това може да има голямо значение... Реално ако термина ти е 13.08, то бебето може и да не тръгне до тази дата....

1. Възрастта в общия случай няма значение.
2. Защо ти е променен термина?
3. Какво като се проточи раждането?  Лекаря изказа ли конкретни причини 4против" дългото раждане? По принцип VBAC ражданията протичат по дълго време, за да може матката да се справи адекватно със ситуацията без пришпорване.
4. Лекаря имаше ли други доводи срещу индуцирането на раждането, освен, че си VBAC? Тук имаме няколко примера за успешни индуцирани VBAC.

Не знам дали в Белгия процедират както в България. Тук много настояват да родиш преди термин, ако си VBAC. Може би е добре да поговориш с лекаря си калко бихте могли да чакате след термина. Обикновено, ако няма някакви усложнения може да се чака 10-14 дни, дори повече, според зависи от конкретната ситуация.

Мен също искаха да ме вкарват в болница, ако не съм родила до термина. Отказах, защото нямаше конкрени причини за това искане на АГ-то, беше казано на общо основание без конкретни доводи, които да подкрепят нуждата да вися в болница. Родих 4 дни след термин.

ето ме пак и мен с въпрос:
както се вижда от лентичката ми, терминът съвсем наближи, на 12.08, а освен безболезнени контаркции, аз нямам други признаци, шийката си е съвсем непроменена...!
В тази връзка докторът предлага поставяне на Prepidil gel за да улесни узряването на шийката. Моля ако имате информация и съвети за или против, пишете.

Ако нищо не се случи до понеделник или най-късно до сряда, вероятно отивам на вариант секцио....

Tuk v Belgia e savsem v reda na neshtata da se opita normalno rajdane sled edno sekcio, daje doktorite samo tova preporachvat.... No ne e hubavo da se chaka mnogo sled termina i zatova ako bebo ne tragne samo se predpriema neshto... Taka pone mi se obiasni.... No v moia sluchai konkretno doktora me pregleda v denai sled termina mi i kaza, 4e predizvikano rajdane ne e jelatelno.... taka i ne mi obiasni zashto tochno.... Toi me pregleda i mi kaza, che niamam simptomi za rajdane i moje bi zatova - izdaljena shiika i bebka ne e sliazla nisko... Ako me izchakat moje bi shte stane dosta sled termina mi, ne znam... Termina mi go smeniha tuk kato si registrirah bremennostta oshte v nachaloto, ne e po poslednata menstruacia, a moje bi po ehografa, no i do posledno bebka si varveshe po kilogrami po novia termin???!!! Taka che sega se vodia na 7.08. Tazi data 13.08. nikade ne figurira tuk v dokumentite mi....

Da spomena, che sam s edna alergia na bremennite ot 7 mesec i sam na kapki za nos postoianno, zashtoto imam zaduh i ne moga da disham vaobshte bez tiah i da spia... Moje bi zatova i doki da ne iska da chakame mnogo dalgo, no ne sam sigurna...

A... setih se, che predi okolo 1 mesec doki mi obiasni, che tuk predizvikanoto rajdane e s niakakva indjekcia, no v moia sluchai ne e mnogo dobre, zashtoto kontrakciite sa po-silni i moje da stane neshto na matkata v miastoto na parvia shev... No po princip niama problem da se opita tozi nachin i ako ne se poluchava da me srejat v poslednia moment.... Tova mi obiasni, kogato se interesuvah kakvo shte stane ako bebka ne tragne sama do termina... No tuk doktorite ne sa mnogo po obiasneniata, ako pitash - ti kazvat, ineche - ne.... Po princip sa za izcialo normalno rajdane, daje i sled 1-2 sekcio....

На мен, при второто ми раждане ми дадоха хапче , точно за изглаждане и омекване на шийката. Доктора каза, че макар и да не се препоръчва предизвикване на раждане след секцио, в моя случай другата алтернатива е била пак да ме срежат. Не знам дали е точно така, и как биха се развили нещата в другия случай, но  мисля, че точно този лекар все пак достатчно опитен и не би поел рискове. Така, макар и индуцирано, раждането не ми се стори леко, но пък завъши съсвем добре, на шийката и нямаше нищо, нито на разреза.

Ето как протече моето трето раждане и второ вагинално след секцио. Докато намеря време да го напиша разказа се получи доста дълъг,

Последните седмици от бременността редовно имах подготвителни котракции, към края усещах, че бебето слиза , защото натискът понякога беше доста болезнен. Две седмици преди термин по съвет на моят хомеопат почнах прием на Caulophillum 15  (трябваше да е 30 , но се оказа, че няма внос на тази потенция)  с цел изглаждане и омекване на шийката.  Иначе идеите ми за гимнастика и упражнения така си и останаха нерелизирани, ходих на работа до последно, а и с две деца , така и не намерих време и желание.  Иначе ходене и движение не ми липсваше, в това число и носене на ръце на 2 годишната ми дъщеря. Само накрая заради големите жеги нямаше как много да ходя из улиците.  Бях с нагласата, че ще откарам до последно, много рано преди термин не очаквах изненади. И така , една седмица преди термин докторът  провери статуса на шийката, беше много омекнала, и без разкритие. Каза, че може да се очаква ражадане по всяко време. Не знам омекването дали е резултат от приема на Caulophillum  или от това , че вече съм раждала , защото доктора каза, че при раждали жени така трябва да бъде.  Но това си беше едно добро начало. Два дена след това една вечер получих доста силни контракции, или по-точно усещане за много болезнен натиск  на бебето надолу , болки в таза  съпровродени  със стягане на матката, чудех се дали не започва, но като си легнах нещата се успокоиха, на другата вечер пак се повториха. Вече живеех с нагласата, че всеки момент може да почне раждането, но то не почваше, малко се поизнервих, защото вече много ми тежеше, а и беше ужасно горещо. След една седмица , в деня на темина 27 юли още не бях родила, на прегледа се установи, мнооого мека шийка, докторът каза , че до 2 дена ще тръгне раждането. Вечерта излязохме с едни приятели, и след вечеря, си направихме една много дълга разходка по крайбрежната алея. Накрая краката не ме държаха вече, но не почнах да раждам въпреки това . Оставаха разни дребни неща да довърша, бебето явно си чакаше напълно да се подготвя (или почти) и да ми зарастнат двата пръста на дясната ръка, които бях счупила на 10 юли, докато люлеех дъщеря си на една люлка. Бяха ми казали, че ще зарастнат за 20 дни. И така втората ми щерка тръгна да се ражда 19 дни след инцидента.

Сутринта на 29 със ставането ми започнаха контракциите, през 5-6 мин и умерени по сила. Все още се ослушвах и се чудех дали е това, все пак се oбадих на майка ми да дойде да поеме децата. Макар, че си довършвах някакви неща, дооправих си багажа , изкъпах се , щеше да ми е трудно да се занимавам с тях. А мъж ми точно него ден си беше запланувал да свърши куп служебни задачи  и замина за работа. Към 10 -10.30 вече се видя, че контракциите не спират, не ставаха по-начесто, но май-се усилваха, все пак бяха поносими. Реших да се обадя на доктора да го предупредя. Той каза, да отида до АГ, да ме погледне  дежурния лекар как съм с разкритието. Обадих се на мъжа ми, но той докато дойде стана към 11,30 . Към 12 бях в АГ-то, оказа се че в приемния кабинет нямаше лекар и се оказа, че и на ВИП етажа няма свободни места, а бяхме решили последно там да раждам, че да може мъжа ми да е с мен , а и някак си си мислех , че ще ми е по-комфортно там. Но не стана така. И така, вместо да ме проверят за разкритие , направо ме приеха, в предродилно дежурния лекар, вече беше говорил с моя лекар. При прегледа се установи , че съм с 2-3 см рзкритие. Относително удовлетворяващо начало, но все пак си помилих, че има още доста. Е нашите лекари не могат без интервенции и ми спукаха мехура, както каза лекаря,  за да ми помогне.  Контракциите , наистина се засилиха и станаха, по-болезнени. Беше около 12,30 , моят лекар след като се беше осведомил за състоянието ми, беше казал , че ще дойде към 14. И така , аз с лигнина между краката, бях оставена сама на себе си. Разхождах се напред назад по коридора, дишах тежко и ходех на мивката да се плискам с вода и няколко пъти тайничко си пийнах по малко.  Болеше, но движейки се и плискайки  се се търпеше. По някое време , взех да усещам и намеци за напъни, но си мислех, че едва ли ще раждам още. Преди да тръгна за болницата взех веднъж Арника 30 и тука пак взех. Към 14 часа доктора се появи, провери разкритието, беше 5-6 см, болките бяха доста силни. Проверката в хода на раждането вече е много неприятна , защото трябва да се прави по време на контракция,  когато най-много боли , а ти ти трябва да лежиш.  Докторът реши да ми пусне бусколизин и папаверин за облекчаане на болките и за по-бързо разкритие. Неприятното е, че трябваше да лежа, е като се изтекоха лекарствата и остана само банката с глюкоза  аз си позволих да стана и да подновя разходките, а акушерката се чудеше как тъй ще раждам само с банка глюкоза.  Лекарят беше обяснил на стажантката, че понеже имам секцио. От лекарставата сякаш за известно време контракциите отслабанаха, а после се подновиха.   Вече болеше много, и завиждах на всички нераждащи жени наоколо, и почнаха да ми се прокрадват предателски мисли за секцио. След още час, имах още един см отгоре. Тогава докторът все пак реши , че ще ми пусне 5 единици окситоцин + бускулизин и каза, че до 1 час ще родя , прозвуча  ми добре. Е , естествено  сега вече трябваше да лежа, болеше много, имах и напъни , в един момет като решиха да проверят тоновете се оказа, че са почнали да падат, тикнаха ми една кислордна маска. Дойде лекарят и пак провери шийката, каза, че нещо се е извъртяло, шийката ли, бебето ли не разбрах , той намести нещо , заболя ме мнго , но тоновете се оправиха. А аз вече взех да да питам , дали не е по-добре да направим секцио, А стажантката ми вика, „ти си с пълно разкритие, след малко ще родиш“. "Как така с пълно  разкритие?",  "Ами докторът ти го направи". Почнах да напъвам , но нещо не се получи, тогава докторът каза, да не напъвам 20 мин. Тия 20 мин може би бяха най-трудни. При всяка контракция яростно стисках ръката на стажантката, после пак почнах да напъвам, този път по-успешно и тръгнахме към родилно. Докато вървях, усещах главичката на бебето почти на изхода. На стола след още няколко напъна се роди Белослава  3500, 51 см.,  Беше 16.30,  Приличаше на сестра си , Кожата на ръцета и краката и беше посбръчкана, казаха, че е малко преносена . Тя не изплака веднага, мисля , че я аспирираха , аз се чувствах полузамяна. Накарах ги да ми наплискар лицето с вода. Обадих се на таткото, той даже не очакваше , че вече съм родила. Зачакахме плацентата, но тя не излезе, отново Пак щяха да я вадят ръчно и естествено ревизия.  Дадоха ми бебето да го подържа, беше сбръчкано , червено и стори ми се грозно. После дойде анестезиоложката, почнах да се „пазаря“ да внимава с упойката, че парен каша духа. Тоз път мина по-леко, след половин час излязох от упойка, с преплетен език разпитвах доктора, какви са пораженията. Такива практически нямаше, шйката ми е цяла , без разкъсвания, външни шевове нямам също, само каза някакво джобче се е получилило във влагалището и имало там 2 шевчета. Сега трябваше да лежа още 2 часа заради упойката, матката контрахираше болезнено, но това е нормално все пак.    Изчаках малко , да ми се оправи „набъбналия “ от упойката език и хванах телефона , обадих с на майка ми , на свекърва ми, пращах смс-си. За   2 часа всичките ми задни части болезнено се схванаха от лежане на твърдия родилен стол/маса , но когато в 19 часа ми докараха стола да ме возят към стаята ми, нямаше проблем да седна на дупето си, какво облечение! Въобще чувствах се много по-добре от предния път. На другия ден почти без проблем си сядах на Д-то, по-скоро ме боляха бедрата, имах силна мускулна треска,  матката разбира се също контрахираше болезнено, малко ми щипеше при уриниране  и най-важното е не получих никакви хемороиди.  Бебето ми донесоха на другия ден (уви в тази болница на родилите след обед бебетата ги дават на другия ден)  , това беше 20тия ден от травмата на пръстите ми и те вече не ме боляха. Можех да се грижа за малката си дъщеря.  И колко бързо се забравят болките, вече си мислех , че мога пак да родя, макар ,че повече нямам такива намерения

Може и малко да пришпориха раждането и не знам дали без никакви намеси щеше да боли по-малко или да е по-лесно, със сигурност щеше да е по-дълго, но важното е , че всичко приключи много благополучно и аз съм много доволна

SALY, dokolkoto razbrah ti si tazi s uspeshnoto normalno rajdane sled sekcio.... i to naskoro, taka li e? Molia te kaji kak e minalo - leko i barzo ili s izvestno zabaviane i uslojnenia....  Az do niakade biah navita za normalno, che si mislia posle za sled operaciata kak me boleshe dalgo vreme....no i kato sam chela, che pri niakoi mami e imalo i problemi po vreme na samoto normalno rajdane i se e stigalo do forcepsi i vakuum, a daje i do speshno sekcio.... Ta se pitam ima li smisal da zapochvame normalno ako shte imam tezi problemi i az.... I da se strahuvam prez cialoto vreme za bebka, dali shte e dobre i dali niama da ia povrediat s tezi instrumenti... Zashtoto imam poznata, na bebka i biaha deformirali glavata i se naloji po-kasno operacia na tolkova malko bebche... ujas....
Inache znam, che sled normalno se opraviash mnogo po-lesno i barzo, no i riska ne e malak.... struava li si da riskuvam jivota na bebka zaradi moite bolki i nepriatni momenti....

Аз съм един от примерите за успешен индуциран VBAK. Bеше трудно, в смисъл болеше си доста, а  с напъните нещо имах проблеми,  мисля, че напъвах близо час, но май повече с лицето,  , накрая ме натиснаха веднъж по корема и бебето излезе, раждането приключи за 5-6 часа. Имах епифизиодеза, получих хемороиди. Това бяха усложненията, ако мога така да ги нарека. Друго не мога да кажа, при всеки е различно, Не знам до колко зависи и от лекаря, който води раждането, да прецени, кога какво  и навреме да реагира.

Сали  

лунна пътека, нещата, които се чудиш само ти ще си ги решиш. И при ресекцио и при VBAC има риск от усложнения. Сама си прецени кои усложнения и рискове са премливи за теб. Също примисли си дали плануваш трето дете, това също е важно. Разпитай по-поробно лекаря си следващия път, ние не ме лекари, още повече пък и не можем да гадаем какви са съображенията на твоя лекар да направи въпросните препоръки към теб.
Статистически рисковете при вагинално раждане след секцио са по-малки, отколкото при ресекцио. Но са намесени и много други фактори как ще протече дадено раждане - физическото и емоционално състояние на майката, опитността на лекаря, тонуса на новороденото и неговото здравословно сътояние, предложението на бебето, опитността на акушерките, анестезиолога, сестрите и какво ли още не.
Някои жени по принцип раждат бъзо и лесно, при други нещата са продължителни и болезнени. Имай предвид, че бързо раждане не значи непременно леко, безболезнено и безопасно раждане. Както и продължително раждане не значи непременно трудно, опасно и болезнено.

Сали, много вълнуващ разказ.....
Аз исках да те попитам, пък и всички преживели VBAC, контрахирането на матката не е ли по- болезнено след като е прясно рязана? Аз направо откачах от болка докато кърмех в началото.

Какво имаш предвид, прясно рязана.
След секциото ли ? Мен и при трите ми раждания, все си ме белеше, най- вече първата нощ, най силно, те след секциото май даже ми пуснаха окситоцин, ако не греша, или нещо друго за да контрахира .  Сега последния път първите дни  при кърмене също. Не мога да сравня, кога е боляло повече  като цяло., май при третото раждане най-малко, но може и да греша. То първото беше преди почти 7 години.