Вагинално раждане след цезарово сечение и превенция на цезаровото сечение. Тема3

Според тази статия има съмнения, че приемът на витамин Е води до прееклампсия (въпреки че обикновено се изписва за превенцията ѝ), до увеличен брой на мъртвородени, както и на бебета с по-ниско тегло при раждане (средно с 60 г). При бебето може да доведе до повишен риск от екзема и астма. В момента препоръките са приемът на витамин Е да се ограничи до минимум.

Намерих и това в Лансет, което потвърждава написаното в статията: http://www.thelancet.com/journals/lancet/article/PIIS0140-6736(0 … )69032-6/fulltext

Останах с впечатлението, че се говори за прием през втори и трети триместър, така че може би е добре да го спреш.

Новина за Варна от Асоциация на българските дули:

"Първо естествено раждане с дула в болница "Майчин дом" - Варна! Бебенцето е прекрасно, майката е доволна, а нашата дула Маришка получи бойното си кръщене. Поздравления и за екипа - д-р Ана Атанасова и акушерка Райна Бояджиева, съдействащ за напълно естествено раждане."

Ето какво казва и дулата:

" Искам да ви споделя,че д-р Атанасова защити обещанията си за всяка една точка от обсъдения с нея взискателен родилен план - никакви излишни интервенции, никакъв окситоцин, активно естествено раждане, без дирижиране на напъните, в обикновена стая и поза удобна на родилката! Раждането беше като по лекция на д-р Мишел Оден - една малка (р)еволюция за нашата реалност! ПОздравления за ак.Рени, която асистира в необичайна за болничната практика поза и подкрепи активно засукването на бебето веднага след раждането му! Благодаря на целият екип на Майчин Дом - Варна, който дари с тази възможност майката и бебето!"

Д-р Атанасова е прекрасен човек и добър специалист, последното го доказва още веднъж .

Леееелеее това прозвуча много страшно! Спрях го веднага щом я прочетох онзи ден! А защо ми го изписа докторката, каква е ползата от приема му, свързана ли е със секциото?

Здравейте!

Бях обещала някакъв списък със стъпки за подготовка за нормално раждане след секцио. Много съжалявам за забавянето, просто съм в страшен дефицит на време заради малкото ревящо човече. Всъщност, сега си дадох си сметка, че това са стъпки и за подготовка за нормално раждане, особено за първо раждане...! Предполагам, че могат да се добавят още съвети и препоръки, затова, всяка една може да участва! Ако нещо звучи неясно или непълно, "свиркайте"!

Разбира се, необходимо е уточнение, че всички тези препоръки се отнасят за случаите в които наистина няма сериозна медицинска причина поради която раждането по нормален път да е противопоказно, било поради състоянието на майката или на плода!!!

1.   Изяснете си за себе си каква е мотивацията ви да искате да родите по естествен път след едно секцио. Необходимо е да имате сериозни причини и да сте убедени, че това е по-добрия вариант за самите вас и за вашето бебе. Мотивация от типа да се докажете пред някой или да сте „модерна” няма да ви свърши работа.

2.   Започнете да се подготвяте за раждането възможно най-рано, като обърнете внимание на чисто „теоретичната страна” (т.е. какво представлява родовия процес, как протича и т.н.), но и на практичната страна : техники на дишане, релаксация, упражнения за подготовка и др. Не разчитайте да получите информация, когато моментът настъпи и се озовете в болницата. Съберете и възможно най-много истории на раждания, т.е. опит на ваши приятелки и роднини с естествено раждане. Много често се казва, че е необходимо да се мисли позитивно и много често членове на медицинския персонал представят случаи на много леки раждания. Надявайте се на най-лекото и безпроблемно раждане, но бъдете подготвени за най-дългото и трудно такова. Задайте си въпроса, ако раждането е твърде бавно във времето и твърде болезнено, дали все още сте толкова мотивирани, за да поемете този път. 

3.   Намерете доктор, който би се наел да води такова раждане и който има достатъчно опит с вагинални раждания, след секцио. Много доктори твърдят „че го могат”, но за да сте сигурна попитайте ги колко такива VBAC раждания са имали в АГ практиката си.  В българска болница по-удачен е вариантът с „избор на екип”, защото ако не изберете и просто се появите, когато раждането започне, не е ясно на какъв доктор ще попаднете и каква ще е реакцията му, когато разбере че сте имали едно секцио.


4.   Обсъдете в подробности всичко, което ще се предвижда като процедури и медицински интервенции по време на раждането (т.нар план за раждане), прегледи за разкритие, окситоцин, ще можете ли да се разхождате и до какъв етап на родовия процес, обезболяване и др. Важно е да обсъдите и какво би се случило ако преносите, докога докторът би се наел да изчака спонтанен старт на раждане и би ли предприел някакви стъпки да го индуцира, и ако да какви.  Не се стестнявайте да питате за нещо и да настоявате. Уточнявайки тези подробности е също начин за последна проверка на АГ специалиста и дали той би се съобразил с желанията ви.

5.   Ако раждате в българска болница, възползвайте се от  „деня на отворените врати”, който ви дава възможност на място да разгледате базата, да се срещнете с някаква част от персонала и да  зададете въпроси за всичко, което ви вълнува във връзка с раждането.

6.   Много добре си помислете дали имате нужда от присъствието на близък човек или евентуално дула, които да ви подкрепят по време на раждането и решете предварително. Разбира се, присъствието на дула вече ограничава избора на болницата. От друга страна е удачен вариант да изберете акушерка, в някои болници това се предлага като услуга.

YaMi_mommy би ли споделила каква беше твоятая мотивация за VBAC и кой екип от Шейново избра?

krasidika,

Не знам какво значение в случая би имала моята мотивация, както е известно моят опит не беше успешен, макар и не поради липса на мотивация, но ще я споделя, защото няма какво да крия. Първото ми секцио беше по спешност, не бях подготвена въобще за такъв вариант, и честно казано беше доста стресиращо, пост-оперативния период, и най- вече следващите 24 часа бяха доста болезнени за мен и въобще тази операция ми дойде супер изневиделица. Много ясен спомен имам за това как няколко седмици след това въобще "не бях човек", ако мога така да се изразя...Екипът, от който не останах доволна, не бих искала да споделям "на всеослушание" , ако държиш толкова много, ще ти пиша на лични. Бих искала да спомена нещо, обаче: в държавна болница, не знам кой доктор ще те толерира, ако откажеш окситоцин, или кажеш, че искаш да се разхождаш даже и при напреднало разкритие или да кажеш, че не искаш прегледи за разкритие.  Или пък да се съгласят да си заемаш някакви пози, вместо да им лежиш на легло....отношението е доса закостеняло, и си мисля, че няма кой знае каква разлика от времето, в което нашите майки са раждали...
И сега извън частния случай, към въпросните "препоръки", бих искала да кажа, че един VBAC, може да се окаже неуспешен, поради една или друга, или пък няколко причини. А даже и всичко да си подготвиш перфектно, винаги нещата в хода на раждането могат да се случат така, че накрая пак да се стигне до секцио.
Пожелавам на всички в този форум успех!!!

Моето основно притеснение като ти каже един лекар, който през половината си живот с това се е занимавал, че тоновете на детето са лоши, как може да прецениш дали иска да те мине под ножа за по-бързо или наистина има проблем  .
Моят случай, който споделих и преди време в темата е пренасяне 5 дни, плодът беше много голям - роди се 4550 и 55 см., не беше се смъкнал изобщо, нямах грам разкритие и изобщо някакви признаци, че скоро има намерение да излиза. Приеха ме да ме следят. Правиха запис на тонове. Изчакаха ме 2-3 дни, защото говорихме, че имам желание, ако е възможно да си родя нормално. В един момент се разбрахме, че ще е секцио и го планирахме за следващия ден. Но на записа на тоновете, казаха, че има нещо притеснително и стана секцио по спешност. Като се роди детето беше с дихателни проблеми, уголемена жлеза, която му притискаше дробовете, не ми го даваха 3-4 дни, докаго открият какъв е проблемът и го излекуват. Имаше и някаква инфекция отделно и беше на антибиотици. Но и до ден днешен се чудя дали са видели това на записа на тоновете, защо преди това всичко беше ок на всички предни записи. Не съжалявам за решението си тогава. Просто, ако живот и здраве при второто се стигне до подобна ситуация, аз не мога да не се доверя на лекар, като ми каже, че тоновете не са добри и да рискувам живота на детето си, че и моя сигурно. Как в такъв момент мога да преценя има ли наистина проблем с тоновете  ?
Предвид генетичния материал, едва ли и второто бебе ще е от най-дребните. Дано поне не чака десетия месец  Защото, ако пак пренасям, бебето е над 4,5 кг. и съм след секцио и искам да се пробвам нормално, сигурно трудно ще намеря желаещ лекар да ме подкрепи в БГ.

YaMi_mommy,

благодаря за отговора. Аз сякаш се наслушах за случаи и случаи в Шейново и реших - секцио или нормално-  няма да раждам там, така че екипа не е от значение за мен в случая. Аз имах подобно на твоето първо раждане, но освен това за мен е противоестествено някой друг да роди бебето ми вместо мен, при положение че аз съм напълно здрава! Освен това  първия път почти успях, затова си мисля, че сега може да ми се брои за второ  раждане, което също допълнително ме мотивира. Просто мисля, че "агонията " от болезнените контракции няма да продължи чак 12 часа...... само се надявам да ми се даде шанса да стигна до контракции поне. Пък после - каквото стане - искам само да имам здраво и износено докрай дете!

krasidika
аз имам същите терзания като теб.
Моето първо секцио беше по спешност, също не бях подготвена и тежко преживях психически факта, че така се е наложило, но не знам дали щеше да е жив сина ми, ако държах на моето "нормално" раждане.
И сега търся подкрепа от лекар, който поне да опита. Поне да ми даде шанс, ако всичко е наред.
Но най-странното е, че моите близки не ме подкрепят. Всички ме питат защо съм толкова 'луда" да рискувам, какво толкова лошо имаше в секциото, имала съм фикс идея за това нормално раждане и т.н.
И аз съм толкова объркана. А всеки лекар в Пловдив, всееееееееки ми казва само едно-щом има едно секцио-ЗАДЪЛЖИТЕЛНО трябва да се направи второ. И така излиза, че причината за второто ми секцио ще бъде първото. Не лоши тонове, не заплаха за бебето или мен, не голямо бебе, а просто едно секцио.
Да, ама аз имам приятели в чужбина (родили нормално след секцио), владея езици и чета чужди сайтове и почти никъде не пише, че едно секцио е задължителна причина за второ. Дали обаче мога да убедя поне лекаря си?....
В крайна сметка и аз искам едно живо и здраво детенце, да се чувствам добре и всичко да мине добре. Но основната ми мотивация е, че няма да има трето, ако ме режат втори път. Просто няма да имам сили да преживея и трети път. А и много много ме е страх (дори и за втория). Просто искам шанс, толкова ли е невъзможно?....Какво учат в тези университети? Защо лекарите в чужбина могат, а нашите само си гледат инетерса?....

Благодаря, че ме изслушахте (изчетохте)

ashley777,

Аз питах д-р Марков-  защо в чужбина раждат нормално  след секцио, а тук не? И отговора му беше - чисто икономичекси - секциото в чужбина излиза много скъпо за данъкоплатците, а в  период на криза се пести от всичко, вкл. и от операция за раждане на дете!
Не ме отряза категорично за моето желание, но много се учуди, при положение че тук за секцио не се плаща допълнително ( ако нямаш избор на екип ). Ако всичко ми е нормално и ако проф. Кацулов разреши, намерила - ненамерила лекар - ще стоя в къщи доколкото мога и в последния момент ще отида в родилното. Вече нямам търпение да минат тези два месеца и да се видя с този човек - единствената ми надежда!
Мен също не ме подкрепят моите близки, абе тея хора не разбират ли? Това е нашата сила - да дадем живот! Не някой прехвален хирург, а АЗ! Толкова ли е много това, което искаме, та дори и шанс не ни се дава?

Не се притеснявай, нормално е поколенията да не се разбират... Майка ми каза, че ако сега трябва да ражда, ще си избере секцио без дори да се замисли... Така и не можа да ме разбере къв е тоя мерак за вагинално раждане...     Сега пък не й изнася, че си кърмя бебето на поискване, а не под час и че не му давам вода...    Няма угодия и това е... 

Сега не ви подкрепят, но ако родите вагинално после ще ходят да обясняват как не е задължително след секцио да се ражда пак със секцио И ще ви дават за пример. Моята майка, която има две неусложнени вагинални раждания, непрекъснато ми повтаряше как не било толкова лесно да се възстановиш от вагинално раждане и секциото не е толкова страшно. Откъде имаше база за сравнение не знам. И колкото пъти се чуехме и тя и баща ми ме питаха кога щяла да е датата на секциото, въпреки че им казах категорично, че няма да насроча такава. Е накрая като взех да пренасям и тук ме натиснаха лекарите, с темата за голямо бебе и прочие глупости, се съгласих да насроча, но точно когато влизам в 42 седмици. Тогава родителите ми се успокоиха, изкоментираха 1-2 пъти защо толкова дълго щели да ме чакат и се кротнаха.
Знам колко ви е трудно. Минала съм по този път и най-много ми тежеше липсата на подкрепа и разбиране сред близките. Лекарите си ги знаех от началото още, че са против по дифолт и не ме мъчеше толкова че измислят какви ли не причини да ме увещават на повторно секцио. Накрая пак завърших със секцио, но не без да съм опитала и сигурна, че съм направила всичко възможно да родя вагинално. Стигнах почти пълно разкритие този път, напъни нямах, но детето не беше позиционирано правилно. Научих много ценни неща от това раждане и от първото си секцио. Най-важното от тях е вярата в себе си, че наистина мога да го направя и да не се поддавам на чужди влияния. И знам че трябваше да мина и през двете си цезарови раждания за да съм човека и майката, който съм вмомента.
Извинявам се, че не се представих първо, но ми стана мъчно като ви четях и исках да ви окуража някак си. Чета ви отдавна, но не съм намирала смисъл да пиша, защото не живея в Бг и не мога много да съм полезна обикновено в дискусиите за лекари.
Успех момичета! И не се предавайте! За вашите деца и тела имате право да решавате само вие. Лекарите са там да помагат, а не да решават вместо нас. 

sipirumi
благодаря за подкрепата. Май само тук можем да срещнем разбиране. А ако родим нормално, но с малко усложнения или не толкова бързо възстановяване сигурно всички ще почнат да натякват "ето, нали искаше така, видя ли, че и така боли, и така не се възстановяваш бързо..." Вече очаквам всичко. Аз не смятам, че нормалното е по-лесно или по-безболезнено. Но не мога да приема мисълта, че нещо, което природата го е измислила и е толкова естествено за една жена да бъде толкова невъзможно за осъществяване.
А аз съм родена 4200г, нормално, без сериозни усложнения. Значи можело и големи бебета. Сега над 3500г веднага давай да режем.
Аз също искам да се прибера вкъщи с бебето и да знам, че съм опитала; че съм направила всичко възможно да му дам шанс да се появи на белия свят както Бог е решил, а не както някой човек е преценил. Ако ме отрежат, дано поне да ми остане едното успокоение, че съм опитала.
Един лекар от окръжна ми каза "Преди 20г. ако са минали 2г. от секциото всички ги пускахме нормално да раждат. Ама сега се смени ръководството и не разрешават на никой лекар да поеме риска". Тогава аз питам дали наистина е толкова невъзможно и няма начин, а той ми казва "Е, ако дойдеш с 8см разкритие, ще те пробваме нормално, няма как ". Значи най-добре да си стоим вкъщи, да си поемем сами риска, за да могат после те да си измият ръцете, ако нещо неочаквано се случи. Нямам думи.... А те уж са тези, на които трябва да разчитаме и на които да се доверим

Аз лично не мога да си простя факта, че се предадох на финала! Още не ми е минал яда, още чувствам разочарованието от себе си, че не можах да стигна до края!  Затова си мисля, че ако сега успея, независимо колко ще боли и колко ще се възстановявам, поне ще чувствам удовлетворение от постигнатото.
Няколко дни преди раждането така се бях изплашила за живота си, че разказах всичките си тайни на съпруга ми, а не ми мина изобщо презум, че нещо с детето може да се случи - това също не мога да си простя - егоизма, който проявих и страха от най- естествената  и сладка болка ( та чак се бях вкопчила за епидуралната като живително средство). Просто не бях на себе си.
Затова сега- стигна ли до контракции ще драпам да си родя детето без да ме режат!