Вагинално раждане след цезарово сечение и превенция на цезаровото сечение. Тема3

Mama, откъде си? Можем да ти препоръчаме лекар, с когото да се консултираш.

В София живеем, (но идвам от Бургас ). Дано има лекари, които имат положителен опит със сраствания, като моето. Предварително благодаря!!!!!!

Мама, не съм се сблъсквала със случай като твоя. За съжаление май не мога да помогна. Надявам се, че Зозима ще успее да те насочи към някой доктор, който да е по в час и да оправите нещата.
Браво за успешния VBAC!  Ако нямаш нищо против ще споделиш ли повече подробности.

Здравейте, момичета
Тук съм............, родих............., пак секцио................
Какво да ви кажа- няма много за разказване. Малко след нова година се срещнах с д-р Георгиев от АГ-то, още със съобщаването му за намерението ми, той ми отговори, че съм "еретичка", едва ли не е невъзможно да родя нормално след сецио, не защото нещо ми имаше, а заради самата приумция- едно секцио=ресекцио. Не се опитвах да го разубеждавам....... не го и попитах защо и как е имал успешно VBAC .......... просто се отчаях .... Всъщност той имаше много пациенти пред кабинета си и май ни броеше в левове. Каза ми , че този път детето върви по-малко и аз точно тогава го попитах "ами добре, тогаз, значи мога да се пробвам за нормално... да ви се обаждам ли?" , той направо си ме прати да си запиша час и дата за секцио в началото на февруари.
Прибрахме с мъжо и много мислехме. Незнаех какво да правя, но Георгиев отпадна като вариант. В последствие отидох при главната акушерка и си записах 3ти февруари при Танев за секцио- без да се обаждам на доктора. В последната седмица почти на месеца отидох на преглед при Танев. Той ми прави първото секцио и ме помнеше. Казах му и на него, че искам да опитам нормално раждане. Човека си заяви, че ако отида почти родила, може, но иначе.........
И така.... в събота на 29ти следобед ми започнаха първите в живота контракции. Нещо бях се афектирала- бяхме се сдърпали с мъжо заради свеки, не че бяхме скарани, ами аз не я обичам много и ме бе разтроила с думи и действия и само като го видех него и се сещах за нея, та започвах да плача.... Незная дали имаше връзка със започналите контракции моята психична неразположеност, но емоционално много ми се отрази.... Вечерта след полунощ контракциите се засилиха, започнах да ги засичам- бяха през 3-5мин. От 2 до 4 часа си виках ще минат, ща минат..., но уви, не минаха и отидохме в АГто. Там ме приеха, сложиха ме да легна, попитаха ме дали да се обадят на Танев, аз не настоях. Не събудихме и дежурния лекар. Контракциите ми поспряха и горе -долу ги засичах на 20мин. Сутринта ме прегледа един ужасен доктор - провери за разкритие, нямаше, шийка- изгладена, попита ме какво искам да правя и аз му казах, че ще си ходя. Той се обади на танев, казаха ми да пия Нош па и да си почивам. Когато се прибрах, обаче, контракциите пак започнаха, пак на по-малко от 5 мин. Вече се чух с Танев и го попитах колко нош па да пия и как ще ми подейства.... Той пожела да се видим по обед в болницата за преглед. Отидох. Много ме болеше от контракциите. На прегледа вече имах разкритие, не разбрах колко.
Разговаряхме, и двамата бяхме на мнение, че аз до 3ти февруари няма да устискам, но той си клонеше към секциото и аз склоних.... Бях уплашена, нервна, исках вече да си гушкам малкото човече, да си видя големия син, който от цял месец бе при майка ми и... - в 13.30ч на 30 януари влязох в операционна. В 14ч се роди моя втори син- Михаил, 3850г и 52 см.
Равносметката - щастлива съм... Независимо от това, че не постигнах мечтата си..... Не се  обвинявам... Не обвинявам и докторите.... Дори благодаря на д-р Танев, заради това , че и двата пъти всичко мина успешно, аз се възстанових много бързо. Персоналът, акушерките и всички останали в АГто бяха добри. Единствено мизерната обстановка не ми допадна. Но аз тисках зъби... Писках си детето още във втроник сутринта, за да мога да го кърмя. Нямах кърма, но го държах постоянно на гърда и още на другия ден отказах добавката от АМ. В четвъртък на 3ти ни изписаха и сега се гледкаме удома. Не съм ви писала досега, защото независомо от това, че имах много помагачи удома до днес, не можах да се добера до компа да споделя моята радост
Искам да благодаря на всички. Да ви пожелая да продължавате да дерзаете и да следвате мечтите си

Това е най-важното! 

Честито момченце!  Да ти е жив и здрав! Голям мъж си отгледала. А и все пак си му дала необходимия старт.   

Зъбченце,
честито!     Живи здрави бъдете и успешно кърмене от  сега нататък.
Това обаче , което си написала за Танев, ме накара да се замисля. Аз мислех него да търся този път, защото Атанасов, който ми води предното раждане (VBAK) се е пенсионирал, а Танев, го засякох като раждах и останас с впечатление , че би подкрепил подобна инициатива.  Но ще видим. А при Георгиев и аз бях ходила. Той и на мен искаше да назначава дата за секцио ....
Сега вече не знам , кой във Варна наистина покрепя VBAK.

От това, което ми казаха две приятелки, които също щяха да раждат при Георгиев (не VBAC), го е ударил на печелбарство.  Жалко.

аз откакто раждах при Георгиев от АГ преди две години, бих казала че още тогава го беше ударил на печелбарство, но се навих при него, щото той за разлика от Танев, щото и при него ходих на преглед, реши да опита нормално раждане/което да уточня, че предизвика/, а Танев и гинеколожката, при която ходех на ЖК мислиха за секцио, а единствената причина е, че съм висока 150см. другия път ще си стоя вкъщи до последно.

Ах, ти - Нощни очи!!! Браво на теб за прекрасната ти история!!! Искрено ти завиждам за преживяното с Искрен
При мен май надделяха страховете за съжаление, че няма да се справя с докторите в БГ и при първата дъщеря загубих битката още в главата си ( а ходих на Йога при Роси, но си знаех, че като решат винаги могат да измислят причина да ме срежат). Но за второто раждане не се предадох съвсем - от естествено.сом получих инфо за проф.Кацулов. Не успях да направя прегледа седмица преди термина, както той ме посъветва, защото Жюли избърза с 11 дни. След неразположение и болки през деня вечерта се появиха две капки бистра кръв и аз се сетих за руптурите . Започнах да подготвям багажа, а капките станаха големи петна. Тръгнахме за Майчин Дом към 3 часа през нощта, но ме върнаха, защото разбраха че е второ раждане,( а аз се сетих да кажа, че първото е с опрация едва, когато остана само сестрата при приемането и тя не отреагира). Сутринта в 9ч. след прегледа разкритието стана 4.5 и ме приеха. Започна се увещаването - "на моите години и след секцио - пак секцио"! Но аз не им се вързах - това не бяха за мен сериозни аргументи. Проф. Кацулов ме беше предупредил, че при втора операция риска да ми се "подуе крака" е по-голям и аз продължавах да не искам секцио. На смяна беше д-р Николов - шеф на отд. Той дори каза, че нямам родова дейност ( а аз с 4.5 см и яки контракции). После се появи на смяна Д-р. Дяволов. ( Не че се представят...). Подписах "инф. съгласие" със зор - казвам им "не искам операция, но ако се наложи?...", а той отговаря:  "ами нали си подписала!...", след време пак "искам нормално, но ако се наложи...", а той-"нали си подписала!". И така в страх, че няма да ми обърнат внимание, ако се случи нещо, останах вързана заради тоновете на бебето и в размисли, които стигнаха до"защо трябваше да забременявам пак!" (за болките и крясъците не говоря, при тази страховита ситуация са неизбежни май ) . Те изчакаха всички да родят и вече без да ме питат ми спукаха водите в 16ч., малко "чиста?!" система и докторът обяви - "вече не искам да се занимавам с нея"(за добро или лошо...). Акушерката поне каза, че имам " най-добрите напъни за деня" и в 16:18ч се роди 3200г., 51 см малката "кака" . Венага ми извадиха  плацентата и без упойка ми провериха белега. После се учиха на един външен и няколко вътрешни шева... Сега имам белег от протриването, но пък още кърмя Жюлина, която е на 1г. и 7 месеца и се смее когато си разтворя краката като правим упражнения, сякаш си спомня от къде е излязла . Дано съм полезна на майките, които търсят кураж - "няма невъзможни неща!!!!"  между другото съм на 46годинки, а каката е на 3.10 месеца.
 
 

Мамче, браво и на теб!  Супер си се справила.


 

Няколко часа след раждането на Искрен като ме пуснаха малко "щастливите" хормони и ме налегна умората си лежах в леглото и си мислех, че след месец отивам да ме стерилизират!  Мислех си, че не искам никога повече да чуя, камо ли да преживея раждане на дете!  Но като се наспах вече бях на друго мнение! 

Хе хе Мама,браво на теб,че си устискала   Като слушам подобни истории и много се нахъсвам.Набарала съм един сайт за раждане и видео след видео,зяпам и си втълпявам,че няма по естествено и лесно нещо   а дано и аз като вас един ден се похваля  
Но това с "що ми трябваше да забременявам пак" много се смях,спомних си как една от наблюдаващите ме акушерки с първото раждане дойде да ме разсее малко и нали им висят тук табелки с имената,някой и снимки си слагат,гледам нейната с 4 деца   толкова бях паникьосана,че сто пъти я питах наред ли е да роди толкоз челяд.А след раждането си лежах и размишлявах и мнооого се притеснявах как ми се провалят плановете с много деца,струваше ми се лудост да мина пак през това.Разбира се и аз като преспах вече бях на друго мнение  

Болката се забравя,остава само радоста и удовлетворението от това,че си дал на най-скъпото най-доброто начало!

Абсолютно си права! Но и аз си поревавах най-напред по сайтовете и в един момент стигнах до мисълта, че ако оставя някой друг да взима глупаво решение вмсето мен, и аз и животът ми няма да са същите (то аз съм си специалистка на глупавите решения и без това ! Затова ми трябваха сериозни аргументи за операция. Проф. Кацулов ми каза - "НЯМА АБСОЛЮТНИ ИСТИНИ - ВСИЧКО Е КОНКРЕТНО! Трябва да се прегледате седмица преди термина и едва тогава става ясно какво е положението". И така не се вързах на "загрижеността" на лекарите за моите "години и предишно секцио"... Е, да видим сега откъде ще се появяват следващите ми "много деца"

Зъбченце, честито бебе да е живо и здраво и да ви радва!
Мама, браво! в Майчин Дом да се пребориш с докторското тяло си е геройство ...

И да се включа с една хепи енд историйка.. вчера се чух с една приятелка от Бостън.. родила е 25 месеца след секцио супер лесно и бързо, на 38 г. е, до последната седмица си е ходила на йога и каза че това много и е помогнало. Никой не и е споменал за ресекцио, напреднала възраст и т.н., а като питала за руптурите и казали, че всъщност това се случва супер рядко ... Май трябва да ходим да раждаме извън бг.
Само се чудя - тук лекарите ако ми откажат да опитам vbac дали имам право да се възползвам от Европейската си здравна книжка и да ходя да родя някъде из Европата?

Имаш, ако раждането "случайно" започне докато не си в БГ. 

хехе да си направим една екскурзийка до Венеция около термина Тъкмо пътуването с кола (че в самолет няма да ме пуснат) ще подейства бебеслизащо... Хем после и бебето ще е италиянче