Да. Защото, ако ни оставят, нас, майките, сме много склонни да поддържаме
едното цяло "майка-дете" до безкрай, че и отвъд. А бащата си иска внима-
ние, та майката ще, не ще, показва на детето, че то не е неделимо от нея,
неговият живот си е за него.
Другото важно е показването, че любовта има степени на условност. Той, ба-
щата, има повечко условия и детето ще се сблъска с множество нюанси оттук
нататък, а не само да гребе с пълни шепи от обожанието на майка си.
И може би не на последно място - при присъстивето на баща се показва семей-
ният модел, който приемаме за нормален. Т.е. имаме семейство от майка, баща,
деца.
Обаче има множество примери, които биха оборили всяко казано нещо по те-
мата, море от примери, които да са в разрез с казаното. Та думите олекват...