Мъничка , мъничка моя,
Весело зайченце, котенце мило
В скута на мама сега се е свило,
Твойта главичка на моето рамо
Ден ти не можеш да бъдеш без мама.
Мама във чашката мляко налива
Сресва косите ти в плитка красива
Кърпи чорапки с пробити петички...
Мама се грижи за всички!
Кой ще разкаже на мойто момиче
Как тъй луната на сърпче прилича;
Как се превръща водата на пара,
А самолетът с какво ли се кара?
Ами отгоре Земятя каква е?
Мама попитай и ще узнаеш.
Мъничка, мъничка моя,
Ден ти не можеш да бъдеш без мама.....
Но подир време ще станеш голяма,
Умните книги сама ще намираш,
Ще рисуваш и ще бродираш.
Дългите плитки ще решиш самичка....
После ще хвръкнеш и ти като птичка
Умна и силна ще стигнеш далече
Можеш без майка си вече!
А мама ще бъде с коси побелели.
Мама ще пази две детски кордели,
Ще се тревожи и скришом ще плаче,
Ако не носи писмо раздавача.
Друго не иска – три думи само:
„Добре съм мамо!”
А това е за бъдещи и настоящи бременни
Всичко знам за тебе, бебе!
Днес татко ме гушна и радостно рече:
"В корема на мама живее човече.
Дали е момченце или пък момиче?
Дали ще е братче или пък сестриче?
То колкото житено зрънце е само,
но спи и расте под сърцето на мама.
И сигурно много прилича на тебе,
когато си бил във корема й бебе."
Туй, че нашето бебе пораства, е ясно.
Ами как се побира? Не му ли е тясно?
"Не, не се тревожи! - Мама права застава. -
Виж, коремът ми също расте, наедрява.
Все едно е хралупка - тъмна, топла и мека,
все едно е къщурка - и просторна, и лека...
Ден след ден се заобля, ден след ден се издува -
има място за бебчо дори да лудува!"
Вече в кухнята често заседява се мама.
Ние с татко се смеем, че похапва за двама -
два банана изяжда, две филийки препича...
И след малко от глад към хладилника тича!
Ала то е, защото се храни със нея
бебчо, дето в корема й кротко живее.
Как, ще питате вие, като няма устичка?
Ще ви кажа - през някаква тайна тръбичка.
Понякога мама бледа лежи.
Навярно коремът й доста тежи.
Тогава съм мил - безшумно се движа
и заедно с татко за нея се грижа.
Когато заспи, стихват стъпки и песни -
съня й не бива никой да стресне!
Влакчето даже мирува, кротува,
защото и бебето също сънува.
Колко много коремът на мама порасна!
Всяка рокля предишна сега й е тясна.
Вътре бебето шава, премята се, рита
и почуква с юмруче... За мене ли пита?
Знам, не вижда оттам непознатия батко,
но познава гласа ми и този на татко,
затова му разказваме как си мечтаем
скоро заедно с него у дома да играем.
С нетърпение питам: "Защо ли се бави?
И кога ще излезе? Да не би да забрави?"
"Още малко остана - моят татко отвръща. -
Ще ухае на бебе после цялата къща!
Най-накрая е тук! Вече имам сестриче!
Вижте, то се усмихва! Вижте, то ни обича!
Ох, как искам по-бързо да стане голямо!
Не расте ли и братче в корема ти, мамо?
ЯКО ме пере тока нещо днес,да не съм бременна пак ,а? Хаха не съм споко




Бебка вече пълзи, назад но все пак пълзи! Много е смешна - когато е по корем забива главата в леглото, надига дупето, свива крачетата и се изтласква назад 
и как да го изхабя за 30 дена??? Затова си го ползвам, знам, че трябва да е бистър разтвор, а не мътен 