До някъде е разбираемо,но все си мисля че ако се сподели преживяното може да е в помощ на някой. На мен също ми е болна тема. Много ми костваше да премина през това, но ето че вече събрах сили да опитам пак! Господ да е с мен 
пожелавам ти здраво бебе на финала след 9 месеца
пожелавам ти здраво бебе на финала след 9 месеца 


Много ви благодаря на всички за чудесните пожелания!!! Решила съм наистина да бъда оптимист до последно. Дано всичко мине гладко.От моя страна каквото се иска ще го направя
. Сега се радвам на дъщерчка на почти 2 месеца. Изкарах лека бременност, не съм се щадяла много дори бременна в 4-тия месец, бяхме на сватбено пътешествие и обикаляхме България. Ако си здравичка и всичко е наред няма място за притеснение. Бъди спокойна и вярвай в себе си и в бъдещото бебче.
Просто се е случило...може би за да осъзнаем всъщност колко много желам да бъдем майки и че чаканото бебече ще е целият ни свят. Успех
И аз съм със спонтанен аборт в началото на 6-ти месец. Бременността ми започна с голям обрив по лицето, после със прецапване и Дуфастон за задържане и лежане почти до 4-ти месец. Тъкмо се успокоих, че ужаса е свършил и една сутрин се събудих с прокървяване, което се оказа падналата ми тапа. Оказа се, че плода е напречно разположен и не можех така да се каже да родя нормално, трябваше ми секцио. Благодаря на Господ, че имах много добър лекар, който направи една сложна манипулация - плодораздробяваща и така го извади. Ужаса беше голям, шока също. Трябваше да се пазим 6 месеца, те минаха и сега много плахо започнахме опити. Много искам да стана мама на живо и здраво бебче, но и много ме е страх.
Препоръчани теми