Халит Ергенч и новата продукция "Великолепният Век" ( Muhteşem Yüzyıl) тема 7
- Публикувана: 6 фев. 2011, 10:06 ч.
- Последно мнение: 20 фев. 2011, 15:26 ч.
# 480
13 фев. 2011, 13:49 ч.
Забравих да напиша за раята (org.:reaya):
по принцип е название на произвеждащото блага селско население, което не е градско, но които не са и роби. В Османската империя така се назовава немюсюлманското население.
Виж целия пост
по принцип е название на произвеждащото блага селско население, което не е градско, но които не са и роби. В Османската империя така се назовава немюсюлманското население.
# 481
13 фев. 2011, 13:55 ч.
Да поясня и думата "кул" и "кьоле", като и двете се превеждат като "роб".
Кул е роб, но духом. Всички мюсюлмани са роби, спрямо Аллах. Толкова. Но, според законите на шерuята, (които не винаги са едно към едно с Корана
), кул са и всички поданици мюсюлмани към техния господар-повелител, т.е. падишаха.
Кьоле е роб, но само телом. Истински роб, без никакви права над себе си и живота си, който принадлежи на друг човек, негов господар. В Османската империя строго са регламентирани начините на притежание на хора и начина на поведение с тях, като винаги се препоръчва да се освобождават, като това им се отчита като добро дело (севап) за другия свят.
Роби са предимно военопленниците, ползват ги като гребци на галери, a жените, взети като плячка след битка ca подарявани предимно в харема, като там ги ползват за различни цели.
Ето това търсих снощи аз...разликата между кул и кьоле. Мистик ти си злато. С две изречения разреши спора.
Виж целия пост
Да поясня и думата "кул" и "кьоле", като и двете се превеждат като "роб".
Кул е роб, но духом. Всички мюсюлмани са роби, спрямо Аллах. Толкова. Но, според законите на шерuята, (които не винаги са едно към едно с Корана
), кул са и всички поданици мюсюлмани към техния господар-повелител, т.е. падишаха.Кьоле е роб, но само телом. Истински роб, без никакви права над себе си и живота си, който принадлежи на друг човек, негов господар. В Османската империя строго са регламентирани начините на притежание на хора и начина на поведение с тях, като винаги се препоръчва да се освобождават, като това им се отчита като добро дело (севап) за другия свят.
Роби са предимно военопленниците, ползват ги като гребци на галери, a жените, взети като плячка след битка ca подарявани предимно в харема, като там ги ползват за различни цели.
Ето това търсих снощи аз...разликата между кул и кьоле. Мистик ти си злато. С две изречения разреши спора.
# 483
13 фев. 2011, 14:37 ч.
Бащата на Пушкин произхожда от много стар род, историята на който може да бъде проследена до 800 години назад, а дядото по майчина линия, Ибрахим Петрович Ганибал, е роб от Абисиния (Етиопия), изпратен като подарък от Константинопол и по-късно става кръщелник и инженер-генерал на Петър Велики.
Виж целия пост
Пушкин, например е потомък по майка, на етиопския роб Ибрахим Ханибал, подарен на руския царски двор от османски падишах, но не знам кой. Руския цар е бил кръстник на дъщеря му, съответно омъжена за аристократа Сергей Лвович;.
# 484
13 фев. 2011, 14:39 ч.
Да поясня и думата "кул" и "кьоле", като и двете се превеждат като "роб".
Кул е роб, но духом. Всички мюсюлмани са роби, спрямо Аллах. Толкова. Но, според законите на шерuята, (които не винаги са едно към едно с Корана), кул са и всички поданици мюсюлмани към техния господар-повелител, т.е. падишаха.
Кьоле е роб, но само телом. Истински роб, без никакви права над себе си и живота си, който принадлежи на друг човек, негов господар. В Османската империя строго са регламентирани начините на притежание на хора и начина на поведение с тях, като винаги се препоръчва да се освобождават, като това им се отчита като добро дело (севап) за другия свят.
Роби са предимно военопленниците, ползват ги като гребци на галери, a жените, взети като плячка след битка ca подарявани предимно в харема, като там ги ползват за различни цели.
Ето това търсих снощи аз...разликата между кул и кьоле. Мистик ти си злато. С две изречения разреши спора.
Ей това се искаше! И аз това писах снощи, че първо трябва да се потърси езиков еквивалент на понятията (особен "роб") и после да говорим за разните истории какъв смисъл влагат в тях. Знам, че кул и кьоле означават роб, но не знаех нюанса - духом и телом. Сега всичко си идва на мястото.
Благодарности мистик!
Виж целия пост
Да поясня и думата "кул" и "кьоле", като и двете се превеждат като "роб".
Кул е роб, но духом. Всички мюсюлмани са роби, спрямо Аллах. Толкова. Но, според законите на шерuята, (които не винаги са едно към едно с Корана
), кул са и всички поданици мюсюлмани към техния господар-повелител, т.е. падишаха.Кьоле е роб, но само телом. Истински роб, без никакви права над себе си и живота си, който принадлежи на друг човек, негов господар. В Османската империя строго са регламентирани начините на притежание на хора и начина на поведение с тях, като винаги се препоръчва да се освобождават, като това им се отчита като добро дело (севап) за другия свят.
Роби са предимно военопленниците, ползват ги като гребци на галери, a жените, взети като плячка след битка ca подарявани предимно в харема, като там ги ползват за различни цели.
Ето това търсих снощи аз...разликата между кул и кьоле. Мистик ти си злато. С две изречения разреши спора.
Ей това се искаше! И аз това писах снощи, че първо трябва да се потърси езиков еквивалент на понятията (особен "роб") и после да говорим за разните истории какъв смисъл влагат в тях. Знам, че кул и кьоле означават роб, но не знаех нюанса - духом и телом. Сега всичко си идва на мястото.
Благодарности мистик!
# 485
13 фев. 2011, 14:47 ч.
Сега и Севи ми писа на скайп...кул в превод е божи РАБ. Духовен роб.
Виж целия пост
# 486
13 фев. 2011, 14:52 ч.
Ето и аз какво научих от историята:
Върху части от територията на днешна Русия през 1 хилядолетие пр.н.е. съществуват Боспорската държава и Скитската държава. На основната територия на европейската част на Русия са живели угро-фини и балтски племена. През средата на 7-10 век по долното течение на Волга, в Северен Кавказ и около Азовско море се е разполагал Хазарският хаганат. В началото на 8 век - 926 г. в Далечния изток е съществувала държавата Бохай. През 552-745 г. част от територията на днешна Русия е заемана от Велика България и държавата на тюрките (Тюркски хаганат). В 8-14 век по средното течение на Волга и около Кама се е намирала Волжка България.
Днешна Русия може да бъде проследена до три първични "русии" - Киевската Рус, Новгородската Рус, и Московия.
Смята се, че думата "Рус" е служила първоначално за описание на шведските викинги, които навлизат в контитентална Европа и в съюз с местните славяни, от които са наричани варяги, полагат основите на руската държавност. Но в крайна сметка, именно "Московия" става най-силна и инкорпорира в себе си другите княжества.
През 10 век се образува Древноруската държава с център Киев (съвр. Украйна). Около 988 г. Киевската държава приема християнството в православния му вариант, с посредничеството на България, от която възприема и старобългарския език и кирилската писменост.Първият духовен глава на Руската църква и първите руски епископи са българи по народност.През 12-14 век централизираната държава Киевска Русия (Рус) се разпада и на нейно място възникват редица феодални държави, сред които Новгородската република, Владимиро-Суздалското княжество, Галицко-Волинското княжество и други княжества. През 13 век източнославянските княжества, Волжко-Камска България и другите държави от Източна Европа са подложени на монголо-татарското нашествие (1237-1242 г.), което се съчетава с шведска и немска агресия срещу руските княжества (Невската битка, 1240 г.; Ледовото побоище, 1242 г.). Почти 250-годишното монголо-татарско иго завършва с прогонването на нашествениците от обединените сили в (Куликовската битка, 1380 г.; Противостоенето на Угра, 1480 г.).
През 14-16 век, след завладяването на Новгородската република, около Москва се образува централизираната Московска държава, която включва всичките земи на североизточните и северозападните княжества, и залага ядрото на образуващата се великоруска народност.
От края на 16 век до средата на 17 век в Московската държава се оформя крепостното право. В началото на 17 век Московската държава отразява полско-литовската и шведската интервенции. В средата на 17 век Украйна като автономия влиза в състава на Руската държава. Реформите на Петър I (от края на 17 век— 1-та четвърт на 18 век) оказват значително влияние върху социално-икономическата и културна модернизация на страната и превръщането ѝ в световна велика сила
Виж целия пост
Kordelia
Според уикито 10в. г.Москва е част от Киевска Рус,т.е. една държава,останалата част от днешната Русия явно е била под владението на татарите.
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0%B8%D0%B5%D0%B2%D1%81%D0%B … D0%A0%D1%83%D1%81
Според уикито 10в. г.Москва е част от Киевска Рус,т.е. една държава,останалата част от днешната Русия явно е била под владението на татарите.
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0%B8%D0%B5%D0%B2%D1%81%D0%B … D0%A0%D1%83%D1%81
Върху части от територията на днешна Русия през 1 хилядолетие пр.н.е. съществуват Боспорската държава и Скитската държава. На основната територия на европейската част на Русия са живели угро-фини и балтски племена. През средата на 7-10 век по долното течение на Волга, в Северен Кавказ и около Азовско море се е разполагал Хазарският хаганат. В началото на 8 век - 926 г. в Далечния изток е съществувала държавата Бохай. През 552-745 г. част от територията на днешна Русия е заемана от Велика България и държавата на тюрките (Тюркски хаганат). В 8-14 век по средното течение на Волга и около Кама се е намирала Волжка България.
Днешна Русия може да бъде проследена до три първични "русии" - Киевската Рус, Новгородската Рус, и Московия.
Смята се, че думата "Рус" е служила първоначално за описание на шведските викинги, които навлизат в контитентална Европа и в съюз с местните славяни, от които са наричани варяги, полагат основите на руската държавност. Но в крайна сметка, именно "Московия" става най-силна и инкорпорира в себе си другите княжества.
През 10 век се образува Древноруската държава с център Киев (съвр. Украйна). Около 988 г. Киевската държава приема християнството в православния му вариант, с посредничеството на България, от която възприема и старобългарския език и кирилската писменост.Първият духовен глава на Руската църква и първите руски епископи са българи по народност.През 12-14 век централизираната държава Киевска Русия (Рус) се разпада и на нейно място възникват редица феодални държави, сред които Новгородската република, Владимиро-Суздалското княжество, Галицко-Волинското княжество и други княжества. През 13 век източнославянските княжества, Волжко-Камска България и другите държави от Източна Европа са подложени на монголо-татарското нашествие (1237-1242 г.), което се съчетава с шведска и немска агресия срещу руските княжества (Невската битка, 1240 г.; Ледовото побоище, 1242 г.). Почти 250-годишното монголо-татарско иго завършва с прогонването на нашествениците от обединените сили в (Куликовската битка, 1380 г.; Противостоенето на Угра, 1480 г.).
През 14-16 век, след завладяването на Новгородската република, около Москва се образува централизираната Московска държава, която включва всичките земи на североизточните и северозападните княжества, и залага ядрото на образуващата се великоруска народност.
От края на 16 век до средата на 17 век в Московската държава се оформя крепостното право. В началото на 17 век Московската държава отразява полско-литовската и шведската интервенции. В средата на 17 век Украйна като автономия влиза в състава на Руската държава. Реформите на Петър I (от края на 17 век— 1-та четвърт на 18 век) оказват значително влияние върху социално-икономическата и културна модернизация на страната и превръщането ѝ в световна велика сила
# 487
13 фев. 2011, 15:00 ч.
От руски сайт:
Роксолана
1505-1561
История жизни
Роксолана - любимая жена султана Сулеймана II, выдающейся личности в истории Турции. Одно только его имя внушало ужас жителям Южной и Юго-Восточной Европы. Однако несмотря на славу великого правителя нельзя сказать, чтобы Сулейман II был цельным, органичным человеком. В нем добродетель боролась с пороком, великодушие - с жестокостью, уступчивость и открытость - с коварством и подозрительностью. Во время правления Сулеймана II Турция достигла небывалого могущества на мировой арене. И все благодаря женщине, которой имя - Роксолана.
По мнению некоторых историков, Роксолана была русской, поскольку раньше так называли славянских девушек. Другие считают, что она француженка. Однако, несмотря на все доводы, Роксолана была истинной турчанкой: еще в юности ее купили для гарема султана Одалыки.
Первой женой султана Сулеймана II была Босфорона, грузинка по национальности, затем ее сменила Зулема, а после нее - Роксолана, которая выгодно отличалась от предыдущих своей красотой и умом. В первые пять лет Роксолана родила от Сулеймана четырех сыновей (Магомета, Баязета, Селима, Джехангира) и дочь Хамерие. Появление детей еще более укрепило любовь султана к жене, и Роксолана сосредоточила все свои силы на осуществлении тайного замысла: возвести на престол Баязета вместо Мустафы, сына султана от первой жены Босфороны.
Интрига началась с того, что Роксолана выдала дочь Хамерие за визиря, тем самым приблизив его к себе и сделав из него верного сподвижника. Во время похода Сулеймана II в Венгрию Роксолана призвала к себе муфтия и рассказала ему о своем желании построить мечеть с богадельней в угоду Аллаху. Одобрив желание повелительницы, муфтий тем не менее отметил, что всякое доброе деяние вменяется в пользу владыке. Роксолана прекрасно знала об этом законе, хотя и показала, что эта новость ей неприятна.
Вернувшись в Константинополь, Сулейман II был огорчен, не узнав прежней обольстительной красавицы. Султан, спокойно взиравший на мольбы матерей, не мог остаться равнодушным к слезам Роксоланы и поинтересовался о причине ее грусти. На что хитрая красавица ответила, что она, несмотря на милость повелителя, остается всего лишь рабой, лишенной прав.
Сулейман II, готовый на все ради одной улыбки Роксоланы, объявил, что он снимает с нее позорное звание рабыни и дарует ей свободу. Вновь прекрасная обольстительница была счастлива и, осыпая нежными поцелуями руку повелителя, удалилась в свои покои. Когда наступила ночь, за Роксоланой, как обычно, пришел евнух, чтобы призвать ее в покои Сулеймана II. Через несколько минут он вернулся к ожидавшему султану с решительным отказом. Непокорную наложницу тут же привели к разгневанному повелителю. Но Роксолана не теряла спокойствия. Она ответила, что свободная женщина не имеет права грешить, разделяя ложе с незаконным мужем.
Приглашенный муфтий разрешил все сомнения Сулеймана II, и уже через два дня Роксолана была объявлена законной супругой государя с предоставлением ей всех привилегий. Роксолана торжествовала: теперь она могла направлять волю государя и влиять на политическую ситуацию во всей Оттоманской империи. Далее события развивались опять-таки под контролем Роксоланы: она отправила своего младшего сына Джехангира в Диарбекир, где он соединился с Мустафой. Затем Роксолана развернула полномасштабные действия против Мустафы: вкрадчивым голосом она говорила султану, что народ не чает, когда Мустафа взойдет на престол, и что даже персияне готовы в любой момент пролить за него кровь.
Ненависть к сыну с каждым днем росла в сердце султана. Тем временем Роксолана приказала уведомить пашей, находившихся в распоряжении Мустафы, как можно чаще извещать султана о его добрых делах. Эти хвалебные послания Роксолана показывала Сулейману II в минуты, когда ему казалось, что сын не способен поднять против него восстание. При этом Роксолана говорила: «Как его все любят! Его, право, можно назвать не наместником, а правителем; паши повинуются ему, как велениям самого султана. Хорошо, что он не употребляет во зло своего влияния, но, если бы на его месте был человек лукавый, честолюбивый, то мог бы…» Роксолана с удовольствием следила, какие муки доставляют ее речи султану. В это время Баязет и Селим были допущены ко двору и осыпали отца нежными ласками.
Вскоре Сулейман II послал в Персию наблюдательный корпус под командованием Рустама-паши, которому дал указания умертвить Мустафу, если возникнут хотя бы малейшие подозрения о подготовке бунта. Зять Роксоланы, не без ее участия, отписал султану, что в полках, находящихся в подчинении Мустафы, зреет недовольство. Усмирить мятежника, по словам доносчика, мог только сам султан.
Перед отъездом в Алеппо (Халеб) Сулейман II получил от муфтия разрешение покончить с мятежником, не отвечая за это преступление перед судом. Та же участь ожидала и малолетнего сына Мустафы, который находился в Бруссе. Тем же летом умер и друг Мустафы, Джехангир, сын Роксоланы. По свидетельствам историков, он был отравлен.
Сразу же после смерти Мустафы Баязет нашел человека, как две капли воды похожего на погибшего. Двойника Мустафы с помощью золота и клятвенных уверений убедили, что ему ничего не грозит. Уже весной 1554 года прибрежья Дуная, Валахия и Молдавия были взволнованы вестью, что Мустафа жив и собирает войско против Сулеймана.
Сходство было настолько поразительным, что поползли слухи о счастливом избавлении от смерти. Согласно им, в Алеппо поехал не сам Мустафа, а его раб, очень похожий на него. Постепенно отряды мятежников объединились в целую армию, которая направилась к Константинополю, чтобы расправиться с Сулейманом II и всем его семейством.
Верный султану Ахмет-паша вышел навстречу мятежному лже-Мустафе. Однако Роксолана и Баязет не рассчитывали, что он будет захвачен. Пленение двойника обратило все грандиозные планы заговорщиков в прах. Измученный пытками, пленный сознался, что действовал по приказу Баязета. Разгневанный Сулейман II приказал схватить неверного сына, но прекрасная Роксолана вымолила для него прощение, и Баязета отпустили.
С этой минуты Роксолана стала хозяйкой положения: она не боялась ни врагов, ни соперников. Она уже видела в Баязете будущего государя. Однако хитрая и изворотливая Роксолана не предусмотрела, что ее второй сын, Селим, явно недолюбливает своего старшего брата.
Возлюбленная Сулеймана II умерла в 1557 году и была погребена со всеми подобающими почестями.
Виж целия пост
Роксолана
1505-1561
История жизни
Роксолана - любимая жена султана Сулеймана II, выдающейся личности в истории Турции. Одно только его имя внушало ужас жителям Южной и Юго-Восточной Европы. Однако несмотря на славу великого правителя нельзя сказать, чтобы Сулейман II был цельным, органичным человеком. В нем добродетель боролась с пороком, великодушие - с жестокостью, уступчивость и открытость - с коварством и подозрительностью. Во время правления Сулеймана II Турция достигла небывалого могущества на мировой арене. И все благодаря женщине, которой имя - Роксолана.
По мнению некоторых историков, Роксолана была русской, поскольку раньше так называли славянских девушек. Другие считают, что она француженка. Однако, несмотря на все доводы, Роксолана была истинной турчанкой: еще в юности ее купили для гарема султана Одалыки.
Первой женой султана Сулеймана II была Босфорона, грузинка по национальности, затем ее сменила Зулема, а после нее - Роксолана, которая выгодно отличалась от предыдущих своей красотой и умом. В первые пять лет Роксолана родила от Сулеймана четырех сыновей (Магомета, Баязета, Селима, Джехангира) и дочь Хамерие. Появление детей еще более укрепило любовь султана к жене, и Роксолана сосредоточила все свои силы на осуществлении тайного замысла: возвести на престол Баязета вместо Мустафы, сына султана от первой жены Босфороны.
Интрига началась с того, что Роксолана выдала дочь Хамерие за визиря, тем самым приблизив его к себе и сделав из него верного сподвижника. Во время похода Сулеймана II в Венгрию Роксолана призвала к себе муфтия и рассказала ему о своем желании построить мечеть с богадельней в угоду Аллаху. Одобрив желание повелительницы, муфтий тем не менее отметил, что всякое доброе деяние вменяется в пользу владыке. Роксолана прекрасно знала об этом законе, хотя и показала, что эта новость ей неприятна.
Вернувшись в Константинополь, Сулейман II был огорчен, не узнав прежней обольстительной красавицы. Султан, спокойно взиравший на мольбы матерей, не мог остаться равнодушным к слезам Роксоланы и поинтересовался о причине ее грусти. На что хитрая красавица ответила, что она, несмотря на милость повелителя, остается всего лишь рабой, лишенной прав.
Сулейман II, готовый на все ради одной улыбки Роксоланы, объявил, что он снимает с нее позорное звание рабыни и дарует ей свободу. Вновь прекрасная обольстительница была счастлива и, осыпая нежными поцелуями руку повелителя, удалилась в свои покои. Когда наступила ночь, за Роксоланой, как обычно, пришел евнух, чтобы призвать ее в покои Сулеймана II. Через несколько минут он вернулся к ожидавшему султану с решительным отказом. Непокорную наложницу тут же привели к разгневанному повелителю. Но Роксолана не теряла спокойствия. Она ответила, что свободная женщина не имеет права грешить, разделяя ложе с незаконным мужем.
Приглашенный муфтий разрешил все сомнения Сулеймана II, и уже через два дня Роксолана была объявлена законной супругой государя с предоставлением ей всех привилегий. Роксолана торжествовала: теперь она могла направлять волю государя и влиять на политическую ситуацию во всей Оттоманской империи. Далее события развивались опять-таки под контролем Роксоланы: она отправила своего младшего сына Джехангира в Диарбекир, где он соединился с Мустафой. Затем Роксолана развернула полномасштабные действия против Мустафы: вкрадчивым голосом она говорила султану, что народ не чает, когда Мустафа взойдет на престол, и что даже персияне готовы в любой момент пролить за него кровь.
Ненависть к сыну с каждым днем росла в сердце султана. Тем временем Роксолана приказала уведомить пашей, находившихся в распоряжении Мустафы, как можно чаще извещать султана о его добрых делах. Эти хвалебные послания Роксолана показывала Сулейману II в минуты, когда ему казалось, что сын не способен поднять против него восстание. При этом Роксолана говорила: «Как его все любят! Его, право, можно назвать не наместником, а правителем; паши повинуются ему, как велениям самого султана. Хорошо, что он не употребляет во зло своего влияния, но, если бы на его месте был человек лукавый, честолюбивый, то мог бы…» Роксолана с удовольствием следила, какие муки доставляют ее речи султану. В это время Баязет и Селим были допущены ко двору и осыпали отца нежными ласками.
Вскоре Сулейман II послал в Персию наблюдательный корпус под командованием Рустама-паши, которому дал указания умертвить Мустафу, если возникнут хотя бы малейшие подозрения о подготовке бунта. Зять Роксоланы, не без ее участия, отписал султану, что в полках, находящихся в подчинении Мустафы, зреет недовольство. Усмирить мятежника, по словам доносчика, мог только сам султан.
Перед отъездом в Алеппо (Халеб) Сулейман II получил от муфтия разрешение покончить с мятежником, не отвечая за это преступление перед судом. Та же участь ожидала и малолетнего сына Мустафы, который находился в Бруссе. Тем же летом умер и друг Мустафы, Джехангир, сын Роксоланы. По свидетельствам историков, он был отравлен.
Сразу же после смерти Мустафы Баязет нашел человека, как две капли воды похожего на погибшего. Двойника Мустафы с помощью золота и клятвенных уверений убедили, что ему ничего не грозит. Уже весной 1554 года прибрежья Дуная, Валахия и Молдавия были взволнованы вестью, что Мустафа жив и собирает войско против Сулеймана.
Сходство было настолько поразительным, что поползли слухи о счастливом избавлении от смерти. Согласно им, в Алеппо поехал не сам Мустафа, а его раб, очень похожий на него. Постепенно отряды мятежников объединились в целую армию, которая направилась к Константинополю, чтобы расправиться с Сулейманом II и всем его семейством.
Верный султану Ахмет-паша вышел навстречу мятежному лже-Мустафе. Однако Роксолана и Баязет не рассчитывали, что он будет захвачен. Пленение двойника обратило все грандиозные планы заговорщиков в прах. Измученный пытками, пленный сознался, что действовал по приказу Баязета. Разгневанный Сулейман II приказал схватить неверного сына, но прекрасная Роксолана вымолила для него прощение, и Баязета отпустили.
С этой минуты Роксолана стала хозяйкой положения: она не боялась ни врагов, ни соперников. Она уже видела в Баязете будущего государя. Однако хитрая и изворотливая Роксолана не предусмотрела, что ее второй сын, Селим, явно недолюбливает своего старшего брата.
Возлюбленная Сулеймана II умерла в 1557 году и была погребена со всеми подобающими почестями.
# 488
13 фев. 2011, 15:32 ч.
А за справедливостта....няма справедливост на този свят, никой не се лъже с обратното.
Ще ви пусна една турска песен, общонародна песен, която лично мен много ме развълнува. Проста и ясна е песента, като за обикновения човек.
http://www.vbox7.com/play:2954f94c
Виж целия пост
Ще ви пусна една турска песен, общонародна песен, която лично мен много ме развълнува. Проста и ясна е песента, като за обикновения човек.
http://www.vbox7.com/play:2954f94c
# 490
13 фев. 2011, 16:50 ч.
Mistik , чудесна си ! Твоето пояснение определено липсваше и внесе яснота ! 
stereo_hz, Gawina,Лукреция !
Мишел тази дама Елиф Шафак е наистина, като от друго измерение ! Толкова млада, а докосната от мъдростта ! Има неща, които мога да чета и гледам по много пъти ! Благодаря, че го постна отново.
Абсурд е лаици , като нас да опитваме да разрешаваме някакви исторически спорове, но пък всички сме едни любознателни умници, което на мен ми допада много.
Така по-лесно се разбират мотивите на образите, действията и събитията !
За това тия пояснения и добавяне на факти ми помагат да гледам филма без пристрастия, което се и опитвам.
Всички сме наясно колко несправедливо сме си устроили света, не само в ония жестоки времена, но и днес. Нямаме никакъв шанс да променяме миналото, но може да си обогатяваме вътрешния взор към него и да топим различията.
Тогава са се променяли граници на държаваи с кръв, насилие и жестокост. Сега толкова граници вече не съществуват физически е Европа, но най-трудно ще се разрушат границите вътре в нас.
Delta, отново мерси !! Хубаво е да имаш сладки дребни цели ! Ще ходя, докато улуча каймака 
Виж целия пост
stereo_hz, Gawina,Лукреция !
Мишел
тази дама Елиф Шафак е наистина, като от друго измерение ! Толкова млада, а докосната от мъдростта ! Има неща, които мога да чета и гледам по много пъти ! Благодаря, че го постна отново. Абсурд е лаици , като нас да опитваме да разрешаваме някакви исторически спорове, но пък всички сме едни любознателни умници, което на мен ми допада много.
Така по-лесно се разбират мотивите на образите, действията и събитията !
За това тия пояснения и добавяне на факти ми помагат да гледам филма без пристрастия, което се и опитвам.
Всички сме наясно колко несправедливо сме си устроили света, не само в ония жестоки времена, но и днес. Нямаме никакъв шанс да променяме миналото, но може да си обогатяваме вътрешния взор към него и да топим различията.
Тогава са се променяли граници на държаваи с кръв, насилие и жестокост. Сега толкова граници вече не съществуват физически е Европа, но най-трудно ще се разрушат границите вътре в нас.
Delta, отново мерси !
! Хубаво е да имаш сладки дребни цели ! Ще ходя, докато улуча каймака 
# 491
13 фев. 2011, 17:10 ч.
Няма изчитане темата 
интересни , аргументирани и полезни мнения 
Признателна съм на всички ,които се включват в дискусията
Човек се учи ,докато е жив
Виж целия пост
интересни , аргументирани и полезни мнения Признателна съм на всички ,които се включват в дискусията
Човек се учи ,докато е жив
# 492
13 фев. 2011, 17:18 ч.
Виж целия пост
Bu devirde kimse Sultan değil
12.02.2011 19:34
ROL aldığı dizide Kanuni Sultan Süleyman'ı canlandıran Halit Ergenç, rutin trafik kontrolüne takıldı. Ergenç, saat 03.00'te Etiler'de kendi kullandığı otomobiliyle polislerce durduruldu.
ALKOL kontrolünden geçirilen Halit Ergenç, eksik evraklarının da olmamasıyla kontrolün ardından yoluna devam etti. Ünlü oyuncu, saat 03.00'te setten geldiğini
söyledi!
12.02.2011 19:34
ROL aldığı dizide Kanuni Sultan Süleyman'ı canlandıran Halit Ergenç, rutin trafik kontrolüne takıldı. Ergenç, saat 03.00'te Etiler'de kendi kullandığı otomobiliyle polislerce durduruldu.
ALKOL kontrolünden geçirilen Halit Ergenç, eksik evraklarının da olmamasıyla kontrolün ardından yoluna devam etti. Ünlü oyuncu, saat 03.00'te setten geldiğini
söyledi!
# 493
13 фев. 2011, 17:23 ч.
Ari888 Абсурд е лаици , като нас да опитваме да разрешаваме някакви исторически спорове, но пък всички сме едни любознателни умници, което на мен ми допада много. Това много ми хареса!
Наистина,един сериял как може да повлияе на човек,да го направи любопитен и търсещ....
Благодаря на всички за полезната информация и любопитните исторически факти!
Виж целия пост
Наистина,един сериял как може да повлияе на човек,да го направи любопитен и търсещ....
Благодаря на всички за полезната информация и любопитните исторически факти!
# 494
13 фев. 2011, 17:26 ч.
И на мен ми хареса. Добре, че сме лаици защото иначе трябва да се придържаме към разни исторически течения и политики, а така си пишем какво сме намерили и си говорим от собствено име.
Виж целия пост
Ari888 Абсурд е лаици , като нас да опитваме да разрешаваме някакви исторически спорове, но пък всички сме едни любознателни умници, което на мен ми допада много. Това много ми хареса!
Наистина,един сериял как може да повлияе на човек,да го направи любопитен и търсещ....
Благодаря на всички за полезната информация и любопитните исторически факти!
Наистина,един сериял как може да повлияе на човек,да го направи любопитен и търсещ....
Благодаря на всички за полезната информация и любопитните исторически факти!
И на мен ми хареса. Добре, че сме лаици защото иначе трябва да се придържаме към разни исторически течения и политики, а така си пишем какво сме намерили и си говорим от собствено име.
Препоръчани теми