Предучилищна - набор 2004, тема 3

Да де, това ми е ясно, но от заглавието и първото изречение тръгваш с една нагласа и в края на статийката разбираш, че има и допълнително условие.

В случая не ме касае, не съм се и надявала да получим нещо, но ми беше забавно как е формулирано.

Винаги е така - популистки, медийни, всякакви трикове;)

_{И аз се надявам да не ни се налага да отговаряме на критерии ...}[/i]

Аз.. малко да сменя темата за помощите..
Вчера мина първото ни тържество в градината. И като се появиха мишлетата с тогите и абитуриентските шапки и като ревна кака ви, та до края! Какво ли ще бъде на официалното изпращане, сигурно всички ще ревем! Не знам за дечковците, ама на мен ми е трудно да се разделя с прекрасния безгрижен период в ДГ, толкова са ми мили всички зайчета от групата, чудесните им госпожи... Като се сетя с какъв ентусиазъм изпращах баткото навремето в 1-ви клас, а сега сякаш ми е едно такова свито сърчицето и само се моля пак да имаме късмет и с клас и с учител... Е, и разбира се като начало да се класираме в желаното училище...
Извинете за лирическото отклонение, ама са ме обхванали едни таквиз настроения носталгични.

Драконче, на теб ти е простено, вдигнала си адреналина за другата седмица.
Успех!

Драконче, напълно те разбирам така е порастнаха ни децата, какво да се прави. Докато се усетим и сигурно ще завършват университета...
И ние снощи имахме тържество, нашата градина се представи на ниво, много сладички бяха и всички други участници 
Да видим другата седмица как ще ни изненадат учителите с официалното завършване. пък вчера ме сюрпрезираха, че освен него щели да участват и на спортен полуден ще имало в градината и те трябвало да приветстват малките бонбони,които постъпват 

Люлин, благодаря!  
Права си – ако на 26 юни съм все още оцеляла психичаски, обещавам занапред с най-голям ентусиазъм да обсъждам тук чанти, тетрадки, помагала и всякакви други предпървокласни трепети!
Бебо, така е, неусетно минава времето и не разбираме как сладките ни малки „гарджета” изведнъж отлитат по пътя си!

Ей затова  много се притеснявам, да не ревна и аз. Само като си помисля и ми се пълнят очите, а трябва да се радвам...чудя си  се на себе си..
Вчера имахме открит урок по англ. езин, днес е по танци. Наближава и тържеството. Снимам през цялото време сякаш искам времето да спре и винаги да си останат тези сладки фъстъци!!Едни фъфлят, други правят гафове, трети от притеснение си забравят думички...сладка картинка!!!!
 Наистина на нас родителите ще ни е по- трудно на тези празници...децата си се радват и го приемат по друг, детски начин.

Да ви хвърля малко в ужас 
кой "заслужава" и не детски помощи и добавки и др.под.:

http://lambo.blog.bg/politika/2011/03/08/iz-djunglata-na-detskit … angalistan.701960

няма да използвам думи, че ще ме изкарат расистка или нацистка 

Ооо, това е ясно, та преясно на всеки нормален българин. То иначе защо циганите живеят по центъра  и щъкат горди и щастливи ...Не им пука, че са без билет, контролата съответно не виждат и смисъл да се занимават с тях, а с нормален бял умират с кеф да го свалят от трамвая...
  Нито се нервят,  нямат шеф над главите им, социалните ги получават в срок, няма да останат без доход, защото няма кой да ги уволни от работа и т.н Просто не ми се пише по темата, че и аз съм от мнооого богатите и детски едва ли някога ще получа, друга помощ още по- малко, но редовно " помагам" тези мизерници да ми се мотаят из краката  и по трамваи, и  около офиса... и къде ли не вече...имам чуството ,че са навсякъде.

Това си е така, момичета. И най-якото е, че, ако продължим да говорим истината за тези неща, накрая ще ни баннат от форума, защото не се държим културно и не спазваме правилата. Ето това е положението.

Здравейте колежки - милионерки 
Темата за мургавите хич не ми се захваща, че... 
Влизам да кажа, че следващата седмица получихме официална покана за първа родителска среща от едното училище, в което сме подали молба за прием. По-точно - 93-о. То всъщност ни се очерта и като приоритетно, след като мерихме, сравнявахме и цъкахме умно от нова година насам. И в крайна сметка взехме решение. Та ще видим с какво ще ни запознават на тази първа среща.   

Спокойно, момичета.
Моята девойка сама си е организирала следващата учебна година.
Разбрала се е с класната на брат си, след това е уведомила и логопедката. След това баща си. Накрая разбрах и аз. 
А се чудех дали да я пускам.  В същото време получавам известие, че е приета ПГ в една ДГ. Казах й, а тя кръвно ми се обиди. Не че бих върнала детето в ДГ. Докато съм жива за ДГ не искам да чувам.

Как "фъстъци", момичета, я им кажете че са фъстъци... На мен голямата първокласничка ми се струва много голяма, особено като я сравнявам с малката си дъщеря. Вчера имаше открит урок по народни танци. Е коренна разлика в сравнение с предишните години. То си спазва ритъм, стъпки, хореография, а преди си мислех, че не чува музиката. Явно за всяко нещо се иска израстване и достигане на определена зрялост, аз все бързам, а то като му дойде времето и става с лекота.
Та се заговорихме с гопожата и тя казва, ако знаете колко бързо ще ви пораснат децата, докато се обърнете и вече абитуриенти. И ми се сви сърцето, те абитуриенти, а ние какво, баби ли...

Здравейте, идвам да споделя, че още ме тресе вълнението от снощи.
Мина нашето тържество за завършване на ДГ, малко раничко, но едната госпожа е бременна и ще излиза в болничен, та затова. Беше прекрасно, всички майки реваха и подсмърчаха, наистина си личи, че вече децата са по-големи и осмислят какво правят.
Тържеството беше обзорно върху целия материал, който учат в ПГ. Беше направено като телевизия - имаше новини, после различни обзорни предавания - сутрешен блок, "от извора - предаване за народното творчество", прогнозата за времето, "танцувай с нас", ох, не мога да пресъздам всичките, беше много интересно. Всяко "предаване" засягаше различен раздел от материала и имаше "водещ", който задаваше въпроси на "гостите си" - примерно какви бг реки познавате, планини, с какво е известна България по света - това се води явно географията, имаше въпроси за сезоните и кои месеци от кой сезон са, дните от седмицата, часовника - ако голямата стрелка е на 6, а малката на 3 - колко е часа...имаше математически въпроси за геометричните фигури, всичко с песнички за букви, цифри и т.н. и с разни стихотворения между тях. Наблегнаха на познанията по български, направо паднах като чух моя син да се изправя и да отговаря на въпроса кои автори познава - Ран Босилек, Ангел Каралийчев, Дора Габе, Иван Вазов, а Петко Р. Славейков бил написал много хубаво стихотворение "хубава си татковино...". Първо мислих, че това е по сценарий, той да отговори на този въпрос, но той после каза, че нямало определени деца, които да отговарят на определени въпроси, "водещият" задава въпрос и дава думата на който реши  , е, всеки си имаше там някакви стихчета, които си бяха определено негови, но "разходката по материала" била на случаен принцип  (наистина госпожите постоянно софлираха - иди по-натам, ела по-насам, че някои деца оставаха неанкетирани от водещите  ама то и това си е трудна работа, да помниш на кого си дал думата и кого си пропуснал 
Накрая директорката раздаде свидетелствата (не официалните, а едни шарени, ламинирани, поименни), родителския актив бяхме приготвили книжки за децата и почерпка и така...имаше много цветя и бонбони, беше вълнуващо (поне за родителите) 
На книжките бяхме напечатали едно стихотворение, което моят син прочете и каза, че не е трябвало да му разрешавам да го чете  защото било много тъжно, милия едвам се бореше със сълзите...наистина не трябваше точно това да напечатаме на 1 страница 

ДОВИЖДАНЕ, ДЕТСКА ГРАДИНА!
НАСТЪПИ НАЙ-ТРУДНИЯ ЧАС -
РАЗДЯЛА - СЛЕД ТУЙ ЩЕ ЗАМИНА
В УЧИЛИЩЕ ИСТИНСКО АЗ

А В МОЕТО ДЕТСКО КРЕВАТЧЕ
КОЕ ЛИ ДЕТЕНЦЕ ЩЕ СПИ?
И МОЖЕ БИ ПЪРВО ЩЕ ПЛАЧЕ,
А ПОСЛЕ И ТО, КАТО МЕН ЩЕ СКЪРБИ.

ДОВИЖДАНЕ, ДЕТСКА ГРАДИНА!
ЕХ, МЪНИЧКО ТЪЖЕН Е КРАЯТ,
ОТИВА СИ НАШ’ТА ДРУЖИНА,
ТУК МАЛКИ ДЕЦА ЩЕ ИГРАЯТ.

ЗАПОЧВА УЧЕБНА ГОДИНА,
ЩЕ ВИКНЕМ "ЗДРАВЕЙ ПЪРВИ КЛАС!"
ДОВИЖДАНЕ, ДЕТСКА ГРАДИНА!
С ДОБРО СИ ПРИПОМНЯЙ ЗА НАС!

леле момичета колко присърце сте взели нещата. при нас е спокойно, дъщеря ми рядко ходи на детска градина, няма драми, а и на мен чувствата ми изобщо не са такива. по скоро искам да ги видя в училище и някак по самостоятелни че и аз да си отдъхна. така се надявам на тази градина да ми облекчи живота, а то все болести се носеха, учителки се сменяха, вечно са в сборни групи, смесиха им наборите с по малките и .......като резултат повече грижи за мен. сина ми покрай кака си боледуваше доста и в крайма сметка не ходим редовно на градина. та и затова се отказваме от предучилищната там, ако са пак така в сборни групи с набор 2007 никаква файда няма да има за детето.