Жената Дева/6/

Аз съм казала,че най-сигурният начин да ме изгонят от къщи ,е да вземат котка,
обожавам кучетата,но от котки се страхувам ,
всички останали са фенове на котките,остава да решат какво искат да имат- мен или котка, ,
аз много искам говорящ папагал,имала съм няколко мънички,
в момента обаче имам три крещящи  ,та ще изчакам малко да поотраснат и тогава ще мисля за говорящия....

Не знам като малка мама как ме търпеше, ако можех менажерия ще направя.
В Ст. град едно врабче бебе ми беше паднало на рамото, явно се учеше да лети. Спеше в косата на мама. Тя тогава беше с къса къдрава коса, та гнездото му беше отгоре. Мама ходеше с него да си купи вестник. Той и стои на показалеца и се разхождат Пипо обаче намери дупка в мрежата и скокна долу в храстите. И не се обади като го търсихме, писна чак като го хвана една котка

В апартамента пък гледахме патета на балкона Бях им устроила басейн в една пластмасова купа на балкона.

Мама работеше в Онкологията. Бях решила да прибера всички бели мишлета от лабораторията им. Мама почти се беше навила.

Сега се замислих, че имах едно прекрасно детство

Сега казах на щерката да ходим да си купим патенце.
И ми казва "Хм, за какво ти е", "Алекс ще му пъха топчета в дупката", "Като го сложиш във ваната ще се пълни с вода и ще цръкка".
Трябва ми малко време да схвана за какво говори 
- Мамо, ама аз ти говоря за живо патенце.
- Аааа, искам

В момента отглеждаме един котарак, който си беше харесал колата на мъжа ми .
Паркирам една вечер в подземния и чувам мяукане.
Викам пазача :
- Това откъде идва?
-ААА, това още като прибираха колата на шефа се чува, някъде по тръбите е явно.
- Какви тръби, луд ли си ?

Почвам да обикалям, стигам до извода, че мяукането е от колата ни. Търсех 10мин. безуспешно. Звъннах на скъпият и той ме пита къде съм и какъв е тоя рев. Слезе, преместихме колата - и звукът се премести - 100% беше в нея. Отворихме багажника - нищо. Всеки път като се доближавахме настъпваше тишина. Когато ние запазим  - се почва отново рев. Най-накрая се оказа, че е мини коте качено на задната ос на колата, има място да излезе, но няма акъл. 
Изкарахме го и така врещеше, мяташе се, хапеше, че инсинктивно го пуснахме в едно помещение "на първо време" . Да, но това е помещението под рампата на автомобилите и в дъното става много ниско и тясно, не може да мине човек. Имаше само едно скеле. Малкото се скри там. И никакъв звук повече.  Така беше до следващият ден, оставихме храна, за да проверим има ли някой там.  Беше изядена, но никакви звуци. Така си хранехме призрака около 5 дни. Дори слизаха работници с фенери и твърдяха, че там няма никакво котенце. Решиха, че на шефа жена му е откачена.  Аз обаче продължавах да си го храня, да стоя по час и половина клекнала с фенерче  и да чакам да се появи. Накрая то свикна с мен и на няколко дни пристъпваше по-близо и по-близо. Купих му преносима чанта, сложих храната вътре, за да свикне да влиза там и да го издебна, за да го пренеса. На втората седмица го хванахме най-накрая и го преместихме в друго помещение, но без прозорци.  Беше все така откачен и зъл. Един ден просто се промени, взехме го с леглото му и го изкарахме на трето помещение, над земята , цялото в стъкла - един от офисите ни, но е неизползваем. Заведохме го на лекар, обезпаразитиха го.
Сега цялата фирма си го гледа, храним го само с Уискас, има легло, две къщички, всички играчки от магазините, каишка с медалион и моят номер, ако се загуби като го пускаме на разходка. Засега нямаме ексцесии освен една вечер като излезе в 17:00 и се прибра в 5 сутринта. Мъжка му работа.  Много красив котарак е, макар краската му да е коферманска. Стана галиовен и много лигав. 

Ах-че ,всичкото до последния абзац е като филм на ужасите ,
на ,затова ви обяснявам,че ме е страх от котки....

дабра петъчна вечер,къде изчезнахте?
Май по купони сте заходили,после да споделите ей.

Аз мърдам. Няма купони за мен. Депвам се.

И за мен,ма по скоро защото ме мързи,а не защото няма.Не ми се ходи никъде напоследък.
Дори в кафетата не ме свърта за дълго.У дома на дивана с топа ми е най добре.Остарявам и това си е.

И на мен никъде не ми се ходи в последно време.

По повод на домашните любимци съм напълно убедена,че носи само положителни последици и емоции. Аз съм израстнала в определени моменти с котки, в други с кучета и мога да кажа,че съм имала едно щастливо детство. Ако след време имам деца също бих ги възпитавала по този начин.

arween44, трудно се дават съвети,особено когато не познаваш случая, но въпросния господин сега ли научава за това,че имаш куче? И ако не защо не си е посочил претенции предварително,така че и  двамата да си направите сметка дали сте един за друг или не? Успех при вземане на най-доброто за теб решение!
Относно купоните, на -25С изобщо не помислям за никакви купони, и дори най-невероятния сред най-невероятните купони да изникне аз си оставам вкъщи 

Аз имах куче, което остана да живее с родителите ми, поради здравословни причини свързани с мъжа ми.
Котето също не живее с нас, но е в прекрасни условия.
Интересно ми е да правя съпоставки между двамата .  И наистина е весело.

Е,това е то парадокс,
който има възможност да се социализира петъчно- си стои у дома и не му се излиза,
който пък няма,ама никаква такава -просо сънува
 ис енибади аутдеъ,....ноубади....гут найт тогаз,дами....

Хай 
Излизам да се моткам 

Моткай се.
Тук времето е прекрасно за стоене вкъщи. 

Дари не, че тук е приятно за разходка...но се налага. По приятни поводи иначе.

А днес съм на детски рожден ден с номер 1 и номер 2,
ако продължава така да вали ,
ще се хваща такси,.....а не,че е толкова далече