Тема Незабравима (Unutulmaz) 166

Съмнявам се в сценаристите, че ще поведат натам сюжета! Така  ме водят към единствения вариант - ща -не ща, ставам черногледа за бъдещата им връзка. А и казах - Еда каже ли ДА на Арас, спирам да го гледам.

Дани, изобщо, ама изобщо не съм съгласна, че грешката/грешките/ е на Харун. На този хал са, заради  прищевките на Еда. Той е роб на любовта им. Да не кажа, че повече обича нея от Ямур (заряза детето в болницата, само и само да й угоди, Ямур тичаше след него, а той се жертва, заради нея да се отдели  от Ямур).  Колкото и да е права Еда, колкото и истини да му каза-да, беше права, но преувеличи стократно. Според мен той е този, който търси път към семейство, а Еда-не. Тя е готова да живее дори в лъжа, заради  Ямур.  Убий ме-не го разбирам това!Кой би търпял такова неуравновесено държание? Вмени му вини! Че й той си повярва, че е виновен! Дори прекали с това влачене след нея в последните 2 епизода. Огорчена, наранена, целувал се пред детето им с друга, взел го за 4г..... Да, но й даде шанс за нов  живот! Заедно!
Харун е сам от началото на  филма! А Еда с цяло семейство зад гърба си и пак е безпътна!

Вени, един мой приятел ми казваше, когато има споделена любов, мъжът не трябва да показва изцяло своите чувства, защото любовта много бързо умра,  женската ви природа е такава, че винаги искате повече, а то не става, когато си достигнал тавана. Аз много спорех с него, но май е истина.

Май и обратното е вярно!

Денят на влюбените си заслужава поне една поема, вдъхновена от прекрасните приказки, мисли и стихове за любовта, споделени по- рано днес в темата  

        Любов

Любовта има много имена...
В началото беше само Идея
и често си мислех за нея...
Преди да те срещна,
името й беше Мечта...
Нещо далечно и красиво
в бъдещето необозримо...
След случайната ни среща,
в която Съдбата имаше участие,
името й стана Щастие...
Почувствах се толкова жив,
както никога преди това...
Сякаш виждах за пръв път света-
влюбих се и бях щастлив...
Но не си давах сметка колко...
Чак когато Любовта стана Болка,
разбрах какво съм имал
и как съм го оставил да си отиде...
Любовта се превърна в Жал...
Угасна блясъка в очите...
Сърцето ми застена пусто...
Удавиха се в сълзите
прекрасните трепети и чувства...
Останах без теб... Сам...
И Любовта се превърна в Блян,
в който всеки ден и нощ се терзая
и да си върна Любовта мечтая...
И когато Съдбата се смили
и отново ни събра и позволи
да изживеем мечтите на нашата младост,
Любовта се преобрази в Радост...
Като в детска въртележка
ни завъртяха всички емоции човешки...
Обичахме се и се впуснахме
в най- красивите чувства...
Но се появи Съмнение и Колебание
и Любовта се превърна в Терзание-
истинска разяждаща Мъка,
която ни приближава към Ада
ден след ден, стъпка по стъпка
и душите ни опустошава...
Сега Любовта е Мъчение...
Тормозено от Съмнение,
раздирано от Болка жестока,
непрестанно лутане без посока...
Ти си тук, но така далечна-
като че на друга планета...
Така страда душата ми клета,
сякаш съм те изгубил завинаги вече...
Сърцата ни са пълни с Любов,
но живеем кошмарен общ живот...
Любовта ми обаче е Надежда,
че някога пак ще те срещна...
И нищо няма да ни раздели...
Няма да се съмняваме и да боли...
Любовта тогава ще има-
само едно единствено име
и то ще е твоето, Любима...
Моята скъпа Незабравима...

Сега се сетих за серията когато намериха убитата гледачка на отвлечената Ямур.Полицая беше споменал,че има кръв под ноктите и и сигурно е одрала убиеца,дори дадоха ръката на Бату,че е одрана.Щяха да изследват кръвта уж за ДНК.Така си остана.Харун  така и не се поинтерисува какво е станало.И изобщо много неизпипани неща има във филма.

"....Любовта ми обаче е Надежда,
че някога пак ще те срещна...
И нищо няма да ни раздели...
Няма да се съмняваме и да боли...
Любовта тогава ще има-
само едно единствено име
и то ще е твоето, Любима...
Моята скъпа Незабравима."
Дани прекрасно стихче за "Любов"

кой епизод е това

  ЛЮБОВ
Има любов, която не забелязваш, защото тя толкова леко докосва
студенината на ежедневието, че не би могла да го промени
ако някой не и подаде ръка.
Има любов, която връхлита като торнадо
и след нея остават само разбити мечти и остатъци съществуване.
Има любов, която чакаш с дни, месеци и години,
а тя все не идва и не идва, обречена на несъществуване...
Има обаче такава любов, която независимо дали ще се случи или не,
променя съзнания, срива стени, върши чудо след чудо.
Тази любов понякога адски боли, а друг път те задъхва от щастие,
понякога те води, а друг път е сляпа, понякога те убива
за да те възкреси или да те погуби завинаги.
Такава любов не можеш да предизвикаш, нито пък да търсиш или пренебрегнеш.
Не можеш да я пропуснеш край себе си незабелязано...
Когато се случи ти просто знаеш, че това е ТЯ...
знаеш, че животът ти тръгва в нов коловоз -
знаеш, че нищо няма да е както преди...
знаеш, че дори самият ти няма да си вече точно същия...
Това е ИСТИНСКАТА любов - тази която остава дори
евентуално да си отиде някой ден -
остава в някои от пукнатините на сърцето
и напомня за себе си ...
Остава в погледа и влагата в очите,
остава в сънищата и спомените -
остава едновременно в миналото и бъдещето...
Защото само тя умее това...........

ЧЕСТИТ ПРАЗНИК НА ВСИЧКИ РОМАНТИЧКИ !

здраейте,момичета!
ето ме и мен
благодаря за новата тема,за прекрасните стихове и естествено за преводите
няма да ми стигне една страница да ви благодаря по отделно/а е възможно да пропусна някой/,за това ви благодаря на всички от сърце

Току-що свърши по Диема Фемили. Ще го повторят в 23.00.  Май беше 51-ви бг-епизод.