Гука, смее се, расте като гъбка декемврийското дете № 4

Привет! Днес е доста пусто...

Здравейте момичета,

ние сме добре. Моят малчо започна да си прави малко по-големи паузи вечерно време, че и през нощта. Снощи яде в 20:00ч и се събуди чак в 1:00 и после в 5:30ч. Да ви кажа за мен е рай. Толкова много спах. Е сутринта яде в 7:30ч ама айде простено му е Иначе и аз вече спрях да го подпивам за да седи на една страна. Просот няма смисъл. Той си се върти и се обръща накъдето си иска, а той иска по гръб. 

Ние сме при майка ми и за днес съм планувала да въведа малко в дебрите на пазаруването  Мисля да отидем до Джъмбо и после на пазар. Дано да го понесе добре, че ми писна да излизаме без него и да търчиме по магазините като луди за да не закъснея за следващото кърмене. Дано следобеда да изгрее слънче, че да може и в парка да отидем . 

Та в тази връзка да ви се оплача... вчера обикалях София като луда и немога да стигна до майка ми . Понеже тя живее на Герена и с този мач снощи бяха затворили всички улици и над половин час обикалям от едната от другата страна и от никъде не ме пускат. Накрая бях отчаяна и се развиках на един полицай, направих насред едно кръстовище обратен завой пред смаяните погледи на поне 10 полицая и в крайна сметка се добрах де.

Имам едно питане - колко струва Ротарикс-а ??? Другата събота сме на консултация и да съм подготвена, че да не се изумя пред педито

Аз си реших чуденката за морето. В петък капарирахме и край решено е. Ще се ходи. Дано малчо да си бъде все така кротичък и тогава, че това мен най ме тревожи.

Имам едно въпросче - има ли Софийски мами от Борово??? Всъщност се интересувам дали някой може да ми даде мнение за едно у-ще: 142ОУ. Понеже големия ще е ученик есента и сега се занимавам с това. Ако има някой нека ми пише

Лек ден от мен и дано има повечко слънчице 

Добро утро!  http://vimeo.com/15746816     -форум родителство

Добро утро и от нас!
Rossy-pm, съжалявам за загубата на братчето ти! Много е тъжно, но гледай напред!
И при мен има на моменти намаляване на кърмата, но не се предавам. Минахме и през кърмаческа стачка на няколко пъти. Засега не съм открила някаква конкретна храна, която да повишава лактацията при мен. Пия и чай за кърмачки, но не съм сигурна, че има ефект. Въпреки всичко сме изцяло на кърма и ще съм упорита в името на детето ми.
Вчера бяхме навън с бебка 2 часа и след 7 дни пазене на апартамента се чувствам като нова. Дано и днес времето е хубаво и успеем да излезем навън.
Хубав ден от нас.

Кали, не мисли такива неща , за вируси и болестти!Ти кърмиш ли още?Ако даваш и кърма е малко вероятно да хване някой вирус!
Всички в къщи минахме гадния грип, само Алекс не.
Роси, съжалявам за брат ти!Много  тъжно
Седем осми и Вальо са вече в къщи, но когато има време ще пиши по-подробно.
Хубава неделя!

KalinaZ, не се тревожи за бебка! Ще й се размине, няма да се зарази.
Аз бях с ангина цяла седмица и да чукам на дърво на бебо нищо му нямаше!!! Дано вашия татко да е настинал просто и да няма вирусчета....

mama_Iva   с тоя мач снощи е било голямо чудо....Като гледах по телевизията и се уплаших. И докато завиах Филип снощи в креватчето си пожелах тайничко от баща му да не се интересува от футбол, че по тия стадиони е ужас. Но баща му вчера го беше нагласил с шалче на ЦСКА и го държеше през цялото време и му коментираше мача.........посто си умрях от смях

Дано днес да става за разходка, че Емил Чолаков да не отнесе пак майните....все още е облачно - къде му е на тоя слънцето???   

На нас педито ни взе 290лв. това включва и двете дози на ваксината.

Привет момичета

Мари, за жалост вече сме само на АМ, и то от доста време. Задържахме до близо два месеца на смесено, ама секна изведнъж за един ден буквално кърмата. Та затова се притеснявам. Ако я кърмех друго щеше да е, ама ето сега... Днес е на работа и казва, че само хрема има малко, но по-добре да го няма ден-два около нея.

Josepha,  Дано се размине наистина.

Иве, браво, че сте решили за морето И ние мислим вече почивката, че таткото се оказа от сега трябва да си подаде отпуската... та е на дневен ред и при нас

За Ротарикса и аз се интересувам и мисля да питам и двете педита. Тогава ще реша, но засега мисля да я направим.

Момичета ,които кърмите, пиете ли кафе? МОже ли да се пие кафе без коефин? Някой някаква информация по въпроса  

Благодаря ви за подкрепата! 

РАдвам се ,че Валето си е вече у дома. ДАно 7/8 се включи с добри новиини

Кали, някъде бях чела, че първите няколко месеца се предавало нещо от плацентата, което ги пазело мъниците от болести!Природата го е измислила идеално , но все пак е хубаво много , много да не се завира при бебка.

За Ротарикса, аз не разбрах, но тук не е ли безплатна?С каката беше безплатна, но аз я отказах.

Роси, аз пия сутрин по едно 3в1.

ROSSY-PM аз много обичам да пия кафе,но още от началото на бременността не пиех,защото ми се гадеше от него.Сега се кърмим и пак не пия,защото педиатърката ми каза,че кофеинът се предава чрез кърмата.Препоръча ми да пия само безкофеиново.

При нас няма слънце и си е студеничко,не става за разходки,а вече две седмици не сме излизали.Чакам с нетърпение топлото време.

Ще гледам да съм кратка, въпреки че едва ли според случилото се.
/първо да кажа някоя мама ми прати смс, но не разбрах коя е, номера завършваше мисля на 61. Тръгнах да пиша, но вместо това изтрих съобщението и загубих номера. Съжалявам че не отговорих, а момичето се беше постарала да ми пише. Също не очаквах такава голяма помощ, каквато получих от няколко момичета, толкова съм им благодарна, само здраве им желая и да не им се случват приключения като моите.
В понеделник имахме час за един доктор, при който отидохме понеже доцента който исках да ни пргледа беше в чужбина. Той с лека ръка предписа сироп за пристъпите, като в последствие разбрах че трябва изследвания преди да се назначи. Затова решихме да останем и на другият ден в СФ и за друго мнение, много телефони въртях на много доктори, решението да остана (сама) беше трудно, изживяването просто немога да го опиша... Вечерта изкарахме в наши близки, които също не съм мислила че толкова ще ни помогнат. Не познавах София и трябваше да съм с някой който да ме води. Обиколихме 3-4 болници. В едната неврологична клиника доцентката се обади на доцента който беше в чужбина и се чудиха как не са ни приели досега. Това всичко го пиша много накратко без даказвам висенето в часове пред кабинети, прекарани и в колата като някой скитници, Вальо го кърмех даже в тоалетните, никой не отстъпва място пред кабинета на доцентката, а Вальо плачеше почти през цялото време, аз все го гушках... толкова скапана държава сме.... стана ми много хубаво доцентката като ни прегледа, получихме отношение и искрена загриженост, доценти даже от други две болници ми звъняха да ме насочват,По скоро нямаше какво да ни преглежда толкова, колкото да ме изслуша и после да ми обясни как се процедира, какво се прави, къде да отида и така. След нейното обаждане и ръчно написана препоръка (нямахме направление, а все ме питаха за него) ни приеха в педиатрията-неврологичното, което е специализирано за бебета и единствена в България. Имахме нужда от точно това, само там имаше нужната апаратура за бебета. И така ни приеха, веднага изследвания-резултатите готови час след приемането ни, беше вторник следобед. Аз останах оачрована, никога не бях получавала за мен или детето ми такова съдействие. В крайна сметка нямаме още окончателна диагноза, епилепсията е широко понятие с много подвидове и се установява във времето. Засега всеки месец ще сме на контролни прегледи, Вальо ще бъде диспансеризиран, чакаме си епикризата, вече сме на лекарство, което се приема 2-3 години след последен пристъп. Болестта може да прогресира и никой не може да предвиди мозъчната дейност. Съвсем накратко го пиша, знам че пише много из нета, но почти не чета, защото само плача... не искам да чувам че ще го израсне. В болницата имаше много лоши случай които видях , но не ме успокоява това че не сме като тях, защото и те са почнали така от нищото и от малкото. Но не съм песимист, не знам вече в какво да вярвам... майната им на изплаканите сълзи, искам само той да е добре. Всички изследвания бяха добре, само ЕЕГ-то беше малко притеснително,а  то беше най важното. След такива гърчове структрата на мозъчето се руши, умират неврони, които никога не се възстановяват и освен да се моля на Господ в когото не вярвах и не знам все още дали да вярвам друго не ми остава. Въпреки че сме на лекарство овладяващо тези пристъпи гаранция няма. И не ми стигаше това, ами трябваше още неща да се стоварят.
Момичето от стаята ме посъветва да не ги гледам с толкова розови очи и се оказа накрая права. В стаята до нас бяха настанени 2 деца с вирус и температура, а такива там по принцип не се приемат, но нали трябва и тук да се прояви българщината едната беше там защото бабата на детето беше санитарка в същата болница. По цял ден из коридорите бяха тези, то как да не хванеш вирус! Накрая като се разболя Вальо, още от четвъртък вечерта му тръгнаха сополи и кашлица! Исках вечерта да го прегледа доктор- казват ми-сутринта на визитацията. На другият ден го прегледаха с една слушака за 3 секунди, но казаха че нямало нужда и не бил болен,а той кашляше като дърт пушач, нослето му с течни сополи, не може да диша чак... през нощта започна много да повръща, изповръща всичкото мляко, накрая започна стомашни сокове. Тъпата сестра се чуди откъде вадел такива храчки , а часове преди това уж нищо му нямало. Хванала  го в коридора на ръце, той не дишаше, а тя заключила преди това манипулационната и ми бърка за ключове в джоба. И кво направи като я отключи- цопна го по гръб с всичкият си акъл а той започна пак да се дере да кашля и аз си го взех. На следващият ден пак цял ден не го прегледаха, аз на всеки лекар дошъл казвах. Започнаха едни смени на дежурни лекари като само една реши да му изпише капки за носа и после като стана целият на червени петна, казаха било от капките. Нямаше как да звънна на доцента,беше в чужбина и не си вдигаше телефона. Лекарката пък от отделението я няма вечер, събота и неделя също. след като за пореден път чух обвинения че аз съм била виновна че бил болен-били сме обикаляли много болници и затова(ох, аз от кеф просто си ги обикалях), после къде съм тръгнала на свиждане с бебе (дойдоха за малко някои момичета и излязохме в коридора понеже в стаята имаше и друго дете и не беше удобно да стоим там). Вечерта в петък дойде някаква докторка, която така ми се зъбеше, едва я изтърпях само и само да му прегледа гърлото. Тя буквално ми го тръсна в ръцете най-демонстративно да му държа ръцете да не мърда, такава злоба излизаше от нея, накрая му хвана устата и му натисна носа, но като казвам натискане-буквално си беше опит за убийство. Изтръгнах го от нея и и заявих че така не разрешавам да го преглежда и тя си замина на майната си откъдето беше дошла. Сутринта реших че като са други лекари на смяна ще го прегледат, но те явно са си предали случката , а той вече беше с обрива, който видях около 9 сутринта и постоянно питах кога ще е визитацията, защото вече ставаше 10 часа, а такава нямаше. Накрая влезе пак някаква си там от майната си, казах да го прегледат, да видят обрива и да видят гърлото, а сестрата от нашето отделение 2 пъти отчетливо натърти че бил преглеждан снощи. Казвам че от снощи много неща може да са се случили и че обрива е от сутринта. Започнах хиляди философии, като даже лекарката не беше запозната с болничното досие на Вальо и за какво сме там, обрива му бил от сока който пия- сестрата вика "виж я-пие сок от праскова-от него се е обринал" а аз го бях отворила току що. После ми философства още, изкара ме че не мога да смятам, че пиел сиропа едва ли не от преди да сме постъпили в болницата, докторката мълчеше, а сестрата си изказваше величието. Нямам думи, какво да ви кажа.... Побеснях. Казах и да ми приготвя документите (само епикризата трябва да си вземем в понеделник) и че понеже тук никой не го преглежда си тръгваме. Казах и че болните от съседната стая не трябва да са там и да ми се разхождат по коридора, а тя ме пита аз какво съм правила там и че не минавали вирусите през вратите... смятам да си подам оплакване не само за това и за други неща, ще си търся правата докрай. Момичето от моята стая ми вика да съм си траела че после пак до тях ще опра. Да трая ли? Разболяха ми детето... аз с такава надежда отидох, радвах се като малко дете като ни приеха, това ми беше целта и като започнаха изследванията, притеснявах се ако стане нещо и няма медицинска грижа покрай мен. А той сега е болен и ме притеснява че децата с гърчове по трудно преборват болестите, аа ко обрива е от сиропа който пие той не може да го спре изведнъж понеже се започва постепенно и се спира така. Днес се чух с доцента, отидохме си на преглед в нашият град, изписаха ни сега лекарства , той ми каза ако не се пооправи пак да се обадя и щял да действа.. ама какво да действа... не знам как изглежда отстрани всичко това, но това е такъв стрес, спестих много подробности, с момичетата които се чувах и много, много ми помогнаха знаят всичко това, дано никоя от вас не го преживява. Не търся успокоение, пиша за да кажа на тези, които мислеха за Вальо, толкова съм благодарна, ще го помня винаги! Аз разучавам и други актове за резултати, дори и сега да не е сложно толкова положението не мога просто да си седя и да си чакам контролният преглед и тъпите доктори. А жалката ни държавица докъде ще стигне с това отношение към пациентите не знам... който има възможност да бяга. Понякога това може да струва живота на децата ни!

П.П. Обяснение за ЕЕГ-то не получих, нито конкректно за нещо друго-само отговора "Ама вие майките много питате"....

7/8 направо не знам какво да кажа... Изправи ми се косата докато четях през какъв кошмар сте минали с Валето. Дано успеят да ви диагностицират правилно за да знаеш как да действаш оттук нататък. Пожелавам ти много сили и кураж и въпреки всичко не спирай да вярваш, че ще успеете да преодолеете проблемът и Валето ще расте здраво и силно юначе!
Ако мога да помогна с нещо съм насреща. Голяма прегръдка 

Светле, съжалявам, че е трябвало да минете през всичко това с Валето. Толкова ме е яд на нашите болници и лекари, мъжа ми не напразно ги мрази, толкова са незаинтересовани и некомпетентни понякога      Надявам се наистина да попаднете на добър лекар и да ви поставят правилната диагноза и лечение , и Валето да расте здраво и щастливо дете  Радвам се, че сега сте си вкъщи 

7/8, Господи, през какво ли не минава една майка! Не знам какво да кажа за "лекарите' в тая страна - некомпетентни бизнесмени, които не само, че не са човечни, а и човешкта тревога не ги трогва. Моли се, защото има Господ! Стискам палци и знай, че която майка е разбрала за проблема ви не е спирала да мисли за вас, да се моли и надява! Много сили, търпение и кураж....