Х: Добро утро, татко, как сте?
Дж: Добре. Без да ти отнемам много време, набързо само ще ти кажа. Казах и на Еда. Има една работа, която трябва да се свърши.
Х: Слушам Ви!
Дж: Виж, Харун! Ние сме семейство, което държи на традициите. Поставяме семейната чест над всичко, както вече си разбрал сигурно.
Час по-скоро оправете тази работа с подписването. Не можем да приемем да живеете в една къща без брак. Тази вечер искаме да дойдем да говорим за това.
Х: Разбира се! Ще се видим довечера. Лека работа!
Дж: И на теб!
Е: Какво каза татко?
Х: Казал ти, че иска да се оженим възможно най-скоро /усмихва се/: "Великите умове мислят еднакво". Както виждаш, с баща ти сме на едно мнение.
Е: Защото баща ми не знае истината.
Х: Искаш да научи ли? Добре...ще разкажа и на него: това, че ме обвиняваш неоснователно; че влезе в съдружие с някой, против волята ми...
Е: Не намесвай баща ми в тези неща. Ако не друго, пред него поне не се излагай!
/отбива колата/
Х: Какво искаш да направя? Да постигна невъзможното ли? Да върна времето назад и да те освободя от маниите ти ли?
Е: Добре ще стане! Ако можеш, направи го!
Х: Не мога да върна времето назад. Но ти можеш да се освободиш от мислите, които те терзаят.
Е: Толкова е лесно, така ли?
Х: Болките, които понесохме заради тази любов...как можеш да забравиш, Еда? Как можеш да станеш пленник на тези мании? Не дадохме ли сърцата, душите си за пътя, който избрахме? Имаме ли друг изход освен да бъдем щастливи?
Е: Аз вече не търся изход, Харун!
Х:...Правилно! Искаш да страдам. Но това не може да продължи така!
Е: Не забравяй, че сме заедно заради Ямур!
Х: Не забравям. Ще се оженим! ...И то веднага!!!....Заради Ямур.



)





