Аз ли имам изкривено мислене или хората гледат своите си интереси

Не мисля ,че имаш изкривено мислене! Но тези ,които са сърдити едва ли пък мислят ,че те са кривите. Нещата по-скоро опират до нахалство и възпитание...но преди мен вече са писали за това.
Да не ти пука ! 
Едно време и аз бях пълна със скрупули и дипломация, е вече няма такова нещо. Не може да ти ходят по главата , че и да скачат даже, пък аз да казвам, драго ми е. Така че нищо ти няма споко!

Хората са много различни и не можем винаги да очакваме да мислят като нас или поне подобно...
Лошото е, когато се срещаме и контактуваме и с такива хора. А това, колкото и да се изолираш/дърпаш/страниш, е почти невъзможно - ако не е роднина, то ще е съсед. Ако не е съсед, то ще е непознат в парка и т.н.
Съвсем друг е въпросът, когато става дума за елементарна етика в отношенията и съобразяване с останалите, т.е. да не мислиш егоистично и да не правиш това, което не искаш на теб да се случи. Това по повод примера с лелята и болното дете. Макар че пак има такива хора, подценяват изключително много заразите и за тях това никога не е пречка.
Преди години си мислех, че ако се държа нормално, възпитано и добре с някого, то той ще ми отвърне със същото. Е, да, ама - не! Вече нямам никакви очаквания от хората. Аз продължавам да се държа нормално, възпитано и добре с тях, но не всички ми отвръщат със същото. Вярно, става ми криво, но по-лесно "махам" този човек от графата на добрите познати/приятни хора и т.н.
Ето, например, ние имахме съседи, които привидно са много весели и хубави хора. Обаче - мине се, не мине време - те без причина спират да те поздравяват, да ти говорят, все сърдито те гледат, без да знаеш защо, без обяснения. Като минат още една-две седмици - пак почват да те търсят, да се обаждат и т.н. А като ги питаш - защо - и те нямат отговор - "не, бе, няма такова нещо" или "абе, няма значение". Все едни мистерии, тайни и клюки покрай тях.
Години наред съм се чудила защо имат такова поведение. Просто стигнах до извода, че такъв си им е характера, така се разнообразяват. Спрях да обръщам внимание и да се терзая. Сега знам, че когато ме поздравяват през зъби, просто трябва да минат няколко дни и да им премине кривото настроение...

аз имам същото терзание за себе си.. винаги се държа мило и подобаващо с положението им отношение, но не ми отвръщат със същото. Хората ли са изнервени какво ли..?
В работата е същото понеже сме много жени  е ужас кокошарник.
Научих се вече да не обръщам внимание и да стоя настрани, ако ме заговорят отговарям с 2 думи и толкова. Важното е ние и семейството ни да сме добре пък тези"хора" да си гледат работата.

Относно роднините и мен ме дразнеха, но ги научих полека лека, че у нас е гости, а у тях са си вкъщи.
Свекърва ми влизаше вкъщи с обувките , а детето беше на 5-6 дни. Ей полудявах ама веднага щом влезеха след това им давах чехлите без да ги пускам навътре преди да се събуят. Сложих дезинфектант с помпичка като течен сапун до вратата на тоалетката и така ги начих аз

Хората тотално изтрещяха.
Права си,разбирам те и аз съм се снимала в същия филм.
Но пораснах !Казах баста и продлъжавам - не мога да се чуствам виновна за нечие
поведение.Вярно,не е приятно,но пазя личното си пространство.Директа съм и не допускам
недомлъвки - не е нужно да ме обичат всички ,важно за мен е да се съобразяват.

В случая с лелята - трябвало е да я върнеш още от вратата. Очевидно жената има двоен стандарт - при тях болни не може, но 'що пък да не зарази ваас.  И още ти е неприятно, че не те поздравява. За мен постъпката и е нагла дори. 
Комшиите с музиката - според мен е трябвало първо да отидеш да им направиш забележка, или по-скоро мъжът ти - по-редно е той да се заеме с това. Ако не вдянат - тогава полиция.
Климатикът - поговорете с хората, на които им пречи, изяснете проблема и действайте. Така чрез трети лица, кой разбрал, кой недоразбрал ми е непонятно и безсмислено и съответно - безрезултатно.
Колата - отново изясняване на ситуацията, поговори с жената и разбери къде и е проблемът и ако можете да го решите в ползва и на двете страни.
Свекървата - не знаеш какво и е било в периода с боледуването, не сте имали възможност да говорите спокойно. Доста крайна мярка да я подминаваш по улиците и да не и даваш възможност да комуникира с внучетата, после не се чуди защо и теб те подминават.  Изяснете се - ако действаше на принципа "право куме в очи", нямаше да си на този хал сега - най-малкото щеше да знаеш защо ти се цупят. Затова задействай принципа и се изяснете, вместо да се маеш къде и в кого е проблемът.   
Успех!

Ох, това с гостуването заедно с болно дете, за съжаление често го има.
Аз все още се сещам за една случка - приятелка ми дойде на гости с детето си, и весело ми изчурулика, че то имало шарка, ама леко минавала, само изринат, не вдигал температура и решила да ми погостува 
Питам я: "Ама как така, нали може някой да се зарази", пък тя ми вика: "Ами глупости, че то има ли възрастен, дето не е карал шарка, всички я карат като деца".
Казах й, че аз например не съм карала никаква шарка, но явно ми предстои 
Хората постъпват идиотски понякога.

Естествено, че личния интерес е на първо място!
Нали и ти не си си махнала климатика все пак 
Но не разбирам - как може такива неща да ти пълнят главата, отпусни се - слънце грее 

Трябва да ти кажа, от опит, че сърденето, проявено с неговорене е в пъти по-добър вариант от сърденето със скандали и мърморене.
Иначе е неприятно като се съберат няколко такива случки със сърдити хора около теб, но времето ни е изнервено и хората са по-дребнави и сприхави от преди.

Ами, да, гледат си ги. Истина стара колкото света. Просто някои са по-агресивни в подхода си и по-настървени в устрема си да те прецакат и да се опиянят от жалката си победа...
И ако искаш да оцелееш в техния свят, живееш по техните правила.

Всекидневно се изумявам на енергията, която възрастните хора успяват да мобилизират в бясна надпревара да минат преди мен в градския транспорт. Умът ми не го побира.

Дребните еснафски ежедневни игри на дребните хорица...

Това не са игри - възрастните хора са друга бира, има огромна разлика 

Говорех принципно.

Е, какво е принципното тук? Наистина моделът и начинът на поведение при възрастните /над определена възраст/ е дори физиологично и психически обослувено, техните реакции нямат масто - когато говорим за конкретните случаи в темата 

Вилико, примерът за възрастните хора е това, което е - пример.
Все пак, не са те единствените човешки същества, обитаващи планетата Земя.
Темата предполага по-широк поглед, а не само вглеждане в конкретния контекст, който, вярвам, авторката вече е разрешила като казус.

 
ОК. Аз лично няма да ги обсъждам тях...вече споменах защо 

Винаги ми е било чудно как възрастни хора уж, пък се държат като деца 
Ето например наскоро забелязах, че съседът ни се държи странно, гледа начумерено, не поздравява, ние по - принцип не сме близки - на здравей здрасти, но не сме имали пререкания, та това ме озадачи.
Загадката се разкри когато един ден видях, че едното ни куче щастливо си гризе мъжки чехъл - от тия гумените като джапанки дето са, големичък номер, не е на мъжът ми и започнах да се чудя откъде се е взел чехъла  На следващия ден видях кучето още по - щастливо да гризе детска топка, гумена, малка и ми светна  Кучището му да си намери пролука в оградата между нашия и двора на комшията и да ходи да им прави поразии - тичал из градината им да им гони котката, комшията го замерил с чехъл, то си грабнало чехъла и дошло да си го яде вкъщи 
Топката на детето си я е откраднало само кучето.
И тези набези са от две три седмици, обаче той нищо не казва, само си сумти и гледа криво  Е, ние да не сме ясновидци - ами че ела, кажи, ще вземем мерки /както и направихме/ и проблемът се разрешава, не разбирам такова поведение, мърмори сигурно, оплаква се, ама на други хора, само не на нас, които всъщност трябва да знаем ...