и се преоблякохме така
. Много неочаквано ми попадна това костюмче, даже беше супер евтино - 35лв. и ми се стори много сладко!
ДОри немога да кажа, че е болна, защото гърлото не е червено...Говори основно носово...сополите са задни...Та така...Най-вероятно утре няма да я пусна..Макар че, може би трябва да почна да се правя на луда и да я водя гъгнеща на ДГ и да чакам да я върнат, защото основна причина за връщане е червено гърло...А това че някое си бърше жълтите сополи с ръкав - не е причина
Но айде стига съм се възмущавала, ами да взема да свиквам, че това ме чака.... 

Ние затова останахме само с граждански, защото се женихме точно по това време.
Супер 
И понеже тогава му беше доста голямо (панталоните ги бяхме подгънали доста) мисля да иде с него на кръщенето си, лятото евентуално... не съм мислила още точна дата, покрай именния му ден ще да е... Пък Невена на нейното отиде така - http://marinafil.snimka.bg/children/nevena-kr-shtene.454861.16475081 и си тръгна така - http://marinafil.snimka.bg/children/nevena-kr-shtene.454861.16475113.

. На пръв поглед въобще не изглежда болна, освен гъгненето...Ама пък ако не си бях в къщи, със сигурност щеше да отиде на ДГ...
Обичащи мъже ти пожелавам и положителни мисли в главата 
От петък 9 часа сутринта до събота около 3 следобед не излязохме от една стая...Ядеш, спиш и каквото още се сети човек всичко там. А какви планове имахме само, цял ден навън с децата или поне децата на баба си, а ние по улиците, ама ......Времето беше отвратня, съответно при виждане веднъж месечно с баба си, мистър Мрън не ме пускаше и до вецето да отида. Коко откачи - нямаше нищо за правене, беше си взел книжки и някоя друга играчка, ама колко да се занимава...Няма тв- само канал 1 и бтв, няма комп, абе скръб отвсякъде...На следващия ден Мрън се събуди с темп около 37,3-37,7 и така цял ден - явно от зъбите, щото нямаше никакви други симптоми, освен зверско хапане на пръстите си и смилане на бибата...А свекито решила, че ще останем и още една вечер. Директно, без капка срам си казах, че не мога повече да издържам там и нямам търпение да си тръгнем. За Мрън колкото и невероятно да ви звучи си мисля, че си страда за дома. В момента, в който влязохме в къщи, все едно се преобрази и темп замина и всичко, пак си стана моето си диваче...
Препоръчани теми