Признавам си, че все още съм доста афектирана и вероятно темата ми ще прозвучи малко грубо или може би даже леко истерично, а всъщност осъзнавам, че нищо чак толкова не е станало (на фона на това, което ставаше около мен...)
Накратко - след изморителна командировка в Румънско, тъкмо завърнала се и поемаща дъх след дългото шофиране в безбройните дупки, осеяни по пътя, ме сюрпризираха от училището на сина ми, че е станал инцидент в часа по физкултура, в следствие на което той е с голяма цицина на главата и се оплаква от главоболие. Обратно в колата, взех го от училище и директно към Спешно отделение. Спешно, спешно, колко да е спешно?.....Заварих върволица от хора (около 30 човека) и непрекъснато прииждащи нови. След позвъняването ми на звънеца ме уведомиха, че всъщност почти всички чакат за хирург и тъй като и ние сме за там, трябва чинно да си чакаме реда. Приех го нормално, тъй като всъщност детето не беше видимо зле - единствено цицината на главата му "говореше", че нещо се е случило. И зачакахме...Идваха хора, звъняха по телефоните си, бяха привиквани и си отиваха. И така много пъти. Нагледахме се и на наистина спешни случаи, карани с линейки и не особено за гледане, но нямахме избор. Междувременно наблюдавах как едно момче свито на кълбо от болка, търпеливо чакаше реда си. За хирург и дума не ставаше. След първия изчакан час, леко изнервена, запитах някой всъщност чака ли за хирург - бяхме трима. Следващият ми логичен въпрос бе - до момента някой от чакащите чувал ли е да извикат пациент за хирург. Не, разбира се. Тогава разбрах, че превиващото се момче чака от 13 ч. (в 17.30!), а следващият "нещастник" от 14 ч. Имаше и хора, чакащи просто за един амбулаторен лист от няколко часа...И преди да задам въпроса си, искам да се похваля, че слава богу, всичко е ОК със сина ми - разбрахме го трудно след 3 часа чакане.
Та, налагало ли ви си е да посещавате "Спешно" отделение и наистина ли то е спешно при вас?
Виж целия пост
Накратко - след изморителна командировка в Румънско, тъкмо завърнала се и поемаща дъх след дългото шофиране в безбройните дупки, осеяни по пътя, ме сюрпризираха от училището на сина ми, че е станал инцидент в часа по физкултура, в следствие на което той е с голяма цицина на главата и се оплаква от главоболие. Обратно в колата, взех го от училище и директно към Спешно отделение. Спешно, спешно, колко да е спешно?.....Заварих върволица от хора (около 30 човека) и непрекъснато прииждащи нови. След позвъняването ми на звънеца ме уведомиха, че всъщност почти всички чакат за хирург и тъй като и ние сме за там, трябва чинно да си чакаме реда. Приех го нормално, тъй като всъщност детето не беше видимо зле - единствено цицината на главата му "говореше", че нещо се е случило. И зачакахме...Идваха хора, звъняха по телефоните си, бяха привиквани и си отиваха. И така много пъти. Нагледахме се и на наистина спешни случаи, карани с линейки и не особено за гледане, но нямахме избор. Междувременно наблюдавах как едно момче свито на кълбо от болка, търпеливо чакаше реда си. За хирург и дума не ставаше. След първия изчакан час, леко изнервена, запитах някой всъщност чака ли за хирург - бяхме трима. Следващият ми логичен въпрос бе - до момента някой от чакащите чувал ли е да извикат пациент за хирург. Не, разбира се. Тогава разбрах, че превиващото се момче чака от 13 ч. (в 17.30!), а следващият "нещастник" от 14 ч. Имаше и хора, чакащи просто за един амбулаторен лист от няколко часа...И преди да задам въпроса си, искам да се похваля, че слава богу, всичко е ОК със сина ми - разбрахме го трудно след 3 часа чакане.
Та, налагало ли ви си е да посещавате "Спешно" отделение и наистина ли то е спешно при вас?
Аз стисках зъби,докато не ме прегледа хирург,който реши,че имам апандисит и ме вкараха в хирургията,подготвяха вече нещата за спешна операция и то само с преглед"удряне по кръста" 
. Майка ми даде категоричен отказ за операция и от някъде се появи един уролог,който ми направи бързо ехографско изследване и ме прие в неговото отделение.Там ме надрусаха едно хубаво с обезболяващи,като преди това изпитах болка сравнима единствено със раждане секцио. 
-всичко това четири час и половина след като постъпих в спешното.