Кой е сега пък тоя Харун? Дайте да видим и него.
Виж целия пост
Каква бях, каква станах
- Публикувана: 23 фев. 2011, 17:09 ч.
- Последно мнение: 2 март 2011, 13:32 ч.
# 92
24 фев. 2011, 13:19 ч.
Хайде нека минат поне една-две страници с мнения, че да поставим Харун до Ален Делон е някак... кощунствено... Обещавам да ти пусна линк със снимки, само не и непосредствено след Ален Делон 
Виж целия пост
# 93
24 фев. 2011, 13:20 ч.
Харун ел Рашид? 
http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/a/ae/Harun_Al-Rash … nd_One_Nights.jpg
Виж целия пост
Кой е сега пък тоя Харун? Дайте да видим и него.
http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/a/ae/Harun_Al-Rash … nd_One_Nights.jpg
# 94
24 фев. 2011, 13:23 ч.
Бях млада, вече не съм!
Лъжа. Няма по младежки дух и по позитивно настроен човек от Танита.
Бях наивна и добра ,сега само наивна....
Ах Ален Делон.
Виж целия пост
Бях млада, вече не съм!
Бях наивна и добра ,сега само наивна....
Ах Ален Делон.
# 95
24 фев. 2011, 13:27 ч.
Щпунц, благодаря ти миличка!
Дух, дух.......ама за някои неща вече си трябва космодиск!
Виж целия пост
Щпунц, благодаря ти миличка!
Дух, дух.......ама за някои неща вече си трябва космодиск!
# 96
24 фев. 2011, 13:29 ч.
Повиши ми скапаното напоследък настроение
Виж целия пост
Дух, дух.......ама за някои неща вече си трябва космодиск!
Повиши ми скапаното напоследък настроение
# 99
24 фев. 2011, 14:00 ч.
Бях весела,усмихната,винаги в добро настроение,темпераментна,с високо самочувствие,много се забавлявах,всеки ден ми беше празник,какви ли не случки ми се случваха.Въобще безгрижни години,пълни със смях и много ,много спомени.
Сега като,че ли не мога да се отпусна като преди 5-10 години,а понякога имам такава нужда да се почувствам така волна и безгрижна като преди.....Но не става.
Виж целия пост
Сега като,че ли не мога да се отпусна като преди 5-10 години,а понякога имам такава нужда да се почувствам така волна и безгрижна като преди.....Но не става.
# 100
24 фев. 2011, 14:15 ч.
Бях моралистка, педантична, самокритична. Осъждах хората, различни от мен, опитвах се да ги поучавам. Хората около мен вярваха, че с каквото и да се захвана, ще успея да го постигна.
После дойде другата крайност-реших да опитам всичко от живота, да се отдам на насладите му, грешно разбрах много неща, завих рязко и жестоко затънах в калта. Стигна се дотам да ме поучават и да ме заклеймяват.
Бях зло, саркастично и своенравно същество. Имах и за съжаление все още имам много остър език. Не умеех да премълчавам нито дума. Мислех си, че затворени в мен думите напират да излязат и ако не успея да ги измъкна отвътре, те сами ще се втурнат навън.
Всички около мен бяха виновни за грешките ми-заради техните нереални очаквания съм се проваляла. Абсолютно мрънкало.
Един ден си седнах на задн..а и се замислих защо така целия свят се е настроил срещу мен. И нещо ми просветна-всичко започва от мен и нататък следва естественото си продължение. Разбрах, че ако не си променя поне за малко светогледа ще си остана само едно мрънкало. Сега се опитвам да съм малко по-добра, толерантна и ведра, за което всички се шегуват че са ме подменили с клонинг.
И един проблем, който май няма да променя-килограмите. Незнам откъде дървената ми глава си е наумила, че трябва да съм слаба на всяка цена-може света около мен да се срива, но ако аз съм слаба, значи всичко е прекрасно.
Стана малко дълъг пост с леки отклонения, но някак си не успях да се спра.
Виж целия пост
После дойде другата крайност-реших да опитам всичко от живота, да се отдам на насладите му, грешно разбрах много неща, завих рязко и жестоко затънах в калта. Стигна се дотам да ме поучават и да ме заклеймяват.
Бях зло, саркастично и своенравно същество. Имах и за съжаление все още имам много остър език. Не умеех да премълчавам нито дума. Мислех си, че затворени в мен думите напират да излязат и ако не успея да ги измъкна отвътре, те сами ще се втурнат навън.
Всички около мен бяха виновни за грешките ми-заради техните нереални очаквания съм се проваляла. Абсолютно мрънкало.
Един ден си седнах на задн..а и се замислих защо така целия свят се е настроил срещу мен. И нещо ми просветна-всичко започва от мен и нататък следва естественото си продължение. Разбрах, че ако не си променя поне за малко светогледа ще си остана само едно мрънкало. Сега се опитвам да съм малко по-добра, толерантна и ведра, за което всички се шегуват че са ме подменили с клонинг.
И един проблем, който май няма да променя-килограмите. Незнам откъде дървената ми глава си е наумила, че трябва да съм слаба на всяка цена-може света около мен да се срива, но ако аз съм слаба, значи всичко е прекрасно.
Стана малко дълъг пост с леки отклонения, но някак си не успях да се спра.
# 103
25 фев. 2011, 10:15 ч.
Бях детето мечта, девойката мечат, жената мечта.
Сега? ...
Виж целия пост
Сега? ...
# 104
25 фев. 2011, 10:35 ч.
Бях дебело и скучно дете, дебела и скучна мома, сега съм дебела и скучна лелка. След трийсетина години планирам трийсетина кила отгоре, официален статут на баба, запазено място на пейката пред входа на блока и нирвана. Оммммммммммм!
Виж целия пост
Препоръчани теми