130 мартенички в САЩ очакват своята малка "Пенда". Успех, Лени !

Защото най-честия вариянт е вадене на оръжие и седене на ъглите с наркотици.

Много сте разговорливи тия дни   не мога да ви изчета даже.

Ние купихме къщата, предимно защото мъжа ми не искаше дете преди да имаме нещо собствено. Години наред си сърбаме попарата, разбира се, като резултат. Но неговото усещане беше, че една къща създава стабилност, независимост и чувство за общност и отговорност. Та, това беше  едно от условията, преди да решим да имаме дете. Има нещо в нагласата, сякаш трябва да си имаш нещо свое, преди тази крачка, или поне той така го разбира.
Аз бях най-щастлива когато бяхме под наем. Не е твое, не го мислиш, живееш спокойно и относително уредено. Дразнеха ме общата пералня, съседите с кучетата и италианката отдолу, която мрънкаше, че й било шумно като си говорим на терасата.. ама това са бели кахъри.

Слим, като човек живял в Сан Франциско мога да кажа, че мястото е приказно и ужасно скъпо Порови малко преди да взимаш решения, за себе си, и за детето. Личният ми опит е, че квалифицирана работа, когато нямаш опит и образование в страната се намира изключително трудно. След осем месеца активно търсене, учене и над 600 подадени резюмета, при мен беше късмет. Английският няма да го споменавам даже, това е толкова задължително, че не го слагам и в критериите даже.
Другият ми личен опит е, че един човек постига успеха не според локацията, а според способностите си. В този смисъл, ти с какво се занимаваш в България?

Титина, точно същото съм чувала за Шеврон, което казваш от една колежка, която работеше там. Не са изключение подобни компании, между другото. Особено в големите корпорации със относително стабилен бизнес,  това е често срещано.

Лени, аз и без философския камък имам мнение по всяка тема.

Несъзнателно попадане в клопката на стереотипи. И оттам сам се набутваш в някакъв слейв драйв, докато се озърнеш бачкаш за кола, къща и дете/ца (последното е сладко "наказание", де, не ме четете погрешно, просто засилвам ефекта  ).
  Една къща, ако ще и нова, е бездънна паст за пари. Ла-мя.

Nie купихме къща по подобни на Зора мъж причини у бащата на децата.За него дом=къща,а не апартамент,а дете без дом не искаше,а булката си старееше и тъй.Аз нямам усещане за собственост,покривът над главата ми е хотел-ям,къпя се и аут,не съм човек дето ще задипли картини по стените и ще пребоядисва за кеф. Имаме евтин стартърс на ключово място к купихме като студенти с идеята да се местим като пораснем и да не мизерстваме заради единия стереотип. Преди К на Ния се опитахме да станем събърбия хора,обикаляхме 6месеца и (-) не биха (+) на операцията,пак сме си там дето си бяхме.Плащаме по-малко отколкото наем в читав комплекс (около 700$/месец е моргиджа). За ремонти/къща дела даваме средно около 2К на година,това в последните 5 години,тамън уикенда рънвах рипорт по темата.
*
За бг скула-моделът 3 часа/седмица и платен явно работи добре повсеместно,но няма да мога да го прекарам тук май.Мерси на всички к разказаха..

Бата мата евтинията е при вас.   В случайя визирам "наем в читав комплекс".

Отдавна разбрахме, че дом не е равно на къща/апартамент. Сметки без кръчмаря правихме. Дом купихме, нагиздихме, детето не идваше. Абсолютно ми е все едно къде го гледам (собствено/под наем; къща/апартамент), стига да е здраво и усмихнато. Домът ми е там, където ми е четката за зъби, дали ми харесва или не, това е една по-друга тема.

Наем на 2ст апт на прилично (не луксозно)място тук с лоши у-ща е $ 900+.Ако школото е добро е над $ 1100.В този сми нашия стартърс е далавера.Инак митовете за "двор че децата да тичат" за нас не важи,никой не ще да тича ако няма други деца наоколо,та къща или не-пак висуним по паркове.

Чета, чета и не мисля, че сме за собствено въобще. При мисълта за ремонти, боядисване, занимание с майстори, двор и т.н. двамата с мъжа ми получаваме гърч. Да чистя множество стаи също не ме кефи, направо ме ужасява. 

Хиър, изобщо не се и подлъгвай. В Америка хоумоунършипа е много извратено понятие. Както и много други.
  Само тук "совите не са това, което са".

+ застраховки на всичко(от покрива до бойлера), косене, събиране на листа, чистене на сняг.  Плюсовете, че можеш да преустройваш както ти е удобно, тропаш си сам на себе си, искаш куче-имаш куче, портокал в двора-садиш си.....Ние сме собственици на 2 бедрумс таунхаус и имаме мейнтнанс фи, което постоянно увеличават, но пък не се занимаваме с нищо. Познаваме си съседите, децата си играят, пием кафе, нямаме проблем за партита. По някога си оставям детето на съседката за час-два, ако нещо не придвидено изникне. Всички са в едно училище и си ги караме и взимаме на групи като се редуваме според ангажиментите.

В стария комлекс имахме съсед под нас, който ми съсипа здравето в буквалния смисъл. 40-50-годишен бял човек с физически негъг, не караше кола, по цял ден си стоеше в апартамента, пиеше, всеки петък играеше покер с млади момчета, гледаше мачове пак с тях и викаха като луди. Това всъщност изобщо не бяха проблеми. Нанесохме се и се запонча - блъскане по стени, обиди, псувни, хвърляне на камъни по прозорците, полиция викахме, той вика полиция заради пияните си другарчета... много още мога да разкажа. От офиса го предупредиха, мъж ми се опита да говори човешки с него и поспря, наистина престана да блъска по стените. Но взе да злоупотребява по друг начин - "Моля те да ме закараш до магазина за алкохол", ок един път, ок - втори, на третия път му казах, че мога след половин час, че детето спи сега, като се затръшка тоя ми ти човек сега, та сега; втори случай - аз без кола, той ме нарече лъжкиня, че помислил друга кола на паркинга за моята, и пак - закарай ме, та закарай ме.  Луда станах от тоя човек, не знаех утре какво ще му хрумне, мъж ми работеше тогава вечерите, направо откачих без да преувеличавам. Накрая половинката му спретна скандал за всичко насъбрано и той взе че ни се обиди, започна да тормози съседите с няколкомесечните близнаци.
Е тогава със сигурност исках къща, в гората, в полето, все едно къде, от стъпки по стълбището се плашех.
Сори за изливането на чувства.

Както много други неща и за недвижимата собственост колкото хора - толкова реалности.  

Ние сме "късметлии" - къщата е наследство, напълно изплатена. Уловките са толкова много, че с огромна радост бих зарязала безплатното къще барабар с двора и доматите, и бих прала в обща пералня. За съжаление, в моя случай мъжът върви с къщата... От четири години сме в перманентен ремонт, който по оптимистични разчети ще продължи още три. Гледам да не разсъждавам по въпроса, защото ми се повдига.

Ако от мен зависеше, никога не бих си купила къща. Обичам апартаменти. Дали щото съм панелно чедо?  

Ооо Яна, ако трябва съм откровена, при положение че ми е изплатена и едните такси имам да плащам, предпочитам къща. Но, нали, говорим за идеален вариант, да е на не повече от 10 години. Да не е голяма, кат тази дет имах си ми е идеале, но с мнооого "но"-та. Което вече прави ситуацията фикция и пак започвам да плювам всичко. 

много ремнотливи идете бре Ние сме в къщата (строена 1946) от 2002. Не се е налагал голям ремонт на нищо,сменихме кухнята от гивезлък,не по нужда.Чат=пат се запушва мивка, боядисахме орисуваните стени,махнахме мокети,но нищо не е ни мъст ни безбожно скъпо.НО-ние не сме придирчиви хич,оня ден близка ми каза че мъж и сменял всички кранове 1/година че да е на далавера с коско , не сме от тез-ако не капе и не се свлича-не пипаме.Двор=косим 1 на 3 седмици и дотам.

Актуална дискусия, ние сме в процес на търсене на къща Основния мотив е, че с консервативно определен бюджет и реалистични критерии за избор ипотеката ще е с месечна вноска колкото наема ни в момента. Млади сме и деца нямаме още, сега е момента според мен, а не да се чудим как да пестим от памперси за даунпеймънт. Особено като гледам тук какви числа се размятат за градини и т.н.
А иначе и двамата сме домошари и ремонти и градини даже ни е приятно да правим. ММ отсега се е замечтал каква  германска стейт ъф ди арт отоплителна система с централен овлажнител ще си сложи, пък  обратната осмоза за пречистване на водата и не знам си какво...

Което ми припомня, за всички, които притежават къща в щат със зима, в момента правителството дава много помощ и данъчни облекчения за 'зелени' отоплителни промени, изолации  и т.н. по NYSERTA  и други програми, energy audit се предлага безплатно от доста компании вече (защото правителството им ги плаща).

 Сетих се нещо смешно, колежка рускиня женена за американец не ми вярва, че сме си ок. 2 бедрумс. Разправям и че голямо жилище нито искам да го чистя, нито да го плащам, ама не вярва. Побърка мъжа си да се преместят от 4 бедрумс във 5, защото единственото дете започва училище и му трябва стая за учене. Сега имал само за спане и плейрум, а стъди рум нама детето