Домашно насилие - Тема №2

Въобще не се връщай! Това е безумие, няма прошка за тия неща, не си го и помисляй! Запази психиката на детето си. Тия неща ще се повтарят. Още по-добре, че иска да се развежда, направи го. Само не знам дали да не отидеш в полицията, да опишеш какво се е случило, за да го използваш после в съда! Хиляди пъти съм писала, че като малка се молех, моя "тати" да не се върне, да иде някъде другаде!

Хубаво е да помислиш за детето си първо, за психическото му спокойствие. Това след време се връща  тъпкано.
Думи от рода "Не искам малкото човече да расте без тати," са ми толкова познати, че направо ме хваща яд на хора които ги изговарят. След време тези думи се преобръщат в "останах заради вас, за да имате баща".
Първо е трябвало да намериш наистина "тати", а не някой си и второ, ако подлагаш себе си на тормоз, то недей поне детето си.
Рядко един насилник иска да се развежда, поне го използвай това, разбира се, ако не се раздума.

И къде е драмата?Той те заплашва,че ще се разведе,а теб те е страх,че тормозът о побоите ще секнат?

eksipnos егати и сърказма, драмата е че, детето ще остане без баща,  от което всяка една жена се плаши и не иска това за детето си.

Тези скандали и побоища много се оотрязяват на децата, казвам го от личен опит. Баща ми не веднъж е пребивал майка ми пред очите ми и мен ме е бил и винаги е бил строг към мен и досега винаги ме е било страх да изляза или да направя каквото и да било, защото не съм знаела как би реагирал той. И сега въпреки че е починал преди година се будя от ужасни кошмари. Как отново бие мен или майка ми ...и подобни гадни сънища, които не се забравят. И е гадно, защото вместо да скърбя за него аз ...изпитах известно облекчение ...и това не ме прави добър човек..но просто така се чувствам. А сега се старая колкото и да съм ядосана да не го изкарвам на хората които обичам...правя повече компромиси и от страх да не заприличам на него се старая да бъда по-добър човек...

Roxana Dark 
 
 

Момичета 
Никога не съм си и представяла, че ще съм в такава ситуация. Никога не съм имала такава въръзка преди. Най-много се уплаших, че снощи всичко стана пред очите на детето, то плачеше неистово и после, когато баща ми звънна на вратата, подскочи цялото и започна още по-силно да плаче от стрес. Милото вече му се спеше и щях да го приспивам...
Никога покрай мен не е имало насилие и не знам дори как да реагирам. Не знам. Понякога е добър, но напоследък не. Постоянно търся вината в себе си. Той така ме е "дресирал", да се чувствам за всичко виновна аз. Опитвала съм се да говоря с него, но не може. Или каквото той е казал и иска или не. Другите никога не са прави.
И понеже много ме е смачкал, аз съм се свила и дори не мога да реагирам както следва. Вече приемам изблиците и виковете му за нещо нормално...

Трябва да се измъкнеш додето чувството ти за вина не се е загнездило дълбоко в теб. В противен случай измъкване няма. Това е развитие на зависимост от насилника и тя е много по - лошо от всичко друго, както и надеждата, че ще се оправи.
Измъкни се оттам с детето, пък ако се оправи лесно ще се върнеш. Обаче, аз нямам такъв пример.

Снежа, мисля че вече съм развила такова чувство... Много искам всички панаири да свършат и да живея нормално. Не помня от кога не съм се смяла. Просто приемах всичко за нормално и търпях. Всички хора около него знаят, че е лош човек, дори той го казва за себе си. Когато го заслепи злобата... ужасно е.

Е то пази Боже от такъв"баща"

Има хора които трябва да се спасяват първо от себе си.
Просто си повтаряй, че за всичко е виновен само той. Просто така се е случило.
Не оставяй с никакво чувство за вина в себе си или към детето си, защото това в бъдеще ще те погуби.
В другата тема се говореше за положителната настройка към нещата. Някога възрастните хора просто казваха "така е било писано" или "всяко зло за добро".
Ако не можеш да се справиш и няма близки или приятели, които да ти помогнат, то ако има възможност си потърси психолог.

Щом един път си покаже характера, то ще се повтори и  по-късно.
детето е малко, но като стане на 3-4 години  ще разбира какво се случва.

Махай се от там, пускай молба за развод, ако имате брак.След година ще си свободна жена, като на детето ще се изплаща издръжка,а попечителството ще вземеш ти.Ще си отвикнала от него и ще ти е по -добре. Сега не можеш да се насладиш на майчинството, на новите  неща , които прави детето ти.

Аз бях в подобна ситуация и най-много се притеснявах как ще се справя сама с детето-финансово и разбира се, как ще живее детето без баща.

Повярвай ми - спокойни и щастливи сме.Чисто финансово ми е  леко сложно, но  винаги има решение и на този въпрос.

тук ще получиш много съвети, вслушай  се в тях, не се предавай и продължи напред уверена в себе си.

Вярвам , че ще успееш!!!

В никакъв случай не обвинявай себе си...по-добре е да го намразиш отколкото да търсиш вина в себе си. Не позволявай детето ти да живее в такава среда..колкото повече расте, толкова по болезнено ще е за него. Ако майка ми беше напуснала баща ми още когато е разбрала що за човек е, нямаше всеки път когато се скарам с приятеля ми да треперя от страх да не одари въпреки, че никога не го е правил и е нямал намерение да го направи .....
Дори да се грижи за вас от финансова гледна точка..не се разколебавай, защото дари месеци да минат все някога той пак ще го направи и колкото по-късно ...толкова по-мръсно.  

http://www.blitz.bg/news/article/127688

Здравейте на всички  ! Имам нужда от малко чуждо мнение относно моя случай . Разведена съм от 1999г.,от тогава живея с офицер от МВР,но от 5-6 г. нещата между нас не вървят. Всяка есен си намира защо да ни изгони (мен и децата ми от предишния ми брак) и всяка пролет ни прибираше отново. Така живяхме около 5 години.През 2000г. отишъл при началникът ми и ми уредил съкращението , защото работех като влаков кондуктор и преспивах по гарите из цяла България. Останах около2 години без работа на негова издръжка, а през това време голямата му дъщеря започна 1 клас.До тук добре, но на мен ми омръзна постоянно да го питам ще може ли да изляза в града на кафе с приятелки и винаги получавах един и същи отговор , че може как да не може нали по улиците трябва да се движат хора? Постепенно се отказах от тази идея само и само мир да има. С много зор пробих да започна работа като шивачка на 2 смени.Господинът идваше на почивката, за да ми донесе 1 кафе, 3 цигари и закуска.Всичко това в последствие ми излизаше през носа, че ето на виждаш ли той мислел за мен, а пък аз съм била неблагодарна.Търпях само да не говорят хората, че един не ми е изнесъл, а и с втория не се погаждаме.Давах всичко от себе си. Ходех на неговото село и работех като вол само и само да вървят нещата.Да ама не. Търпях 9 години да живее с мен, но да не се разведе със законната си съпруга, а през последните 4 години се сещаше, че съм в леглото му веднъж на 3-4 месеца. През 2004 г. се върнах в БДЖ и той отново ме изхвърли на улицата с децата ми. През това време записах да уча висше "Психология", защото имах чувството, че цялата вина е в мен. Така ме беше дресирал. След поредното гонене изтеглих 2 големи кредита и си купих мое жилище.Той побесня. В момента отново прави всичко възможно да ме съкратят от БДЖ, но този път аз не съм съгласна и му го казах.Няма да ви описвам целия скандал,че трябвало да се само съкратя и да взема около 3 500 лева пък после ще му мислим. През декември 2011г. събрах смелост всичко това да го споделя с двама много добри приятели които ми дадоха надежда и опора. Събрах смелост и му казах, че не желая да живея повече с него. Не и по начина който го устройва. Обидите му бяха на доста високо ниво.Днес 29.01 отново ми досажда.Ходил при ходжа, за да му направят амулет против уроки и магии.Попита ме не се ли срамувам да спя с циганин и дано да родя най.черното дете на света.Не съм ли забелязала, че дъщеря ми която е на 15 години ходи с мъже за пари и други подобни. Съгласна съм, че имам право да пусна жалба до МВР, но той е офицер, бил е началник и не ми е много ясно кой ще работи жалба за домашно насилие срещу колега. А заплахите му ме влудяват и сериозно обмислям варианта да стигна до Цветан Цветанов, но първо трябва да си оправя положението в службата, че ако остана и без работа не се виждам. Ако някой може да помогне  нека пише.Благодаря.