Домашно насилие - Тема №2

gabri3lla - 

За теб знам, че си борец и че ще се справиш със всички трудности, ще намериш съпруг който няма да се изживява като баща ти като мъж...Докато сестра ти не съм много сигурна ... Наблюдавай я, децата на малтретирани винаги или почти винаги "налитат" на насилници, ако не си вземат поука че това не е нормален начин на съжителство  ...

Успех на теб и на майка ти   

Благодаря на всички Ви за моралната подкрепа.Наистина понякога това е най-важното нещо.
Мандаринка,не мисля,че за момента се нуждая от правни консултации.Баща ми вече няма никакви права над мен,а що се отнася до майка ми,тя много добре знае, какво трябва да направи - медицинско и полиция,но самият факт,че не го е направила през тези 20 години ме кара да мисля,че и за в бъдеще няма да се стигне до развод.Тя няма да посмее да се разведе,а аз обмислям варианта просто да си тръгнем.Да направим първата крачка,а от там нататък се надявам тя да се осъзнае и да си даде сметка,че вече няма защо да седи там.
Финансово няма да съм зависима от него,защото той по принцип не ми дава пари "за глупости" - като храна,дрехи,уроци. Абе все глезотии...  
Аз работя след училище,за да мога да преживявам някак. Цитирам "Ако си тръгнеш от тук, няма и една стотинка да видиш от мене!"И съм убедена,че ще е така и го искам,защото ми писна да чувам,че му ям от яденето,че компютърът харчи много ток,че нямаме пари за учебници,а за ракия имаме,нали?Просто не може да прежали факта,че вече няма да ме командва и няма да има кой да бие,защото боя по майка ми е за развлечение,тя вече не е интересна,нито вика,нито се защитава.Но е много по-забавно да бие мен,защото и той отнася по някой и друг шамар,вдигам му адреналина с една дума.
А да не говорим за това,че веднъж да се махна, няма да ме види повече. Но не само той, а и съседите, о ужас!И важното е, какво ще си помислят те.Толкова е зависим от хорското мнение,че е жалък.
Аз съм готова да се махна,това ми е най-голямата мечта,не ме плаши нищо.Човек,който е преживял толкова неща няма да се страхува от мизерията и от това,че няма да носи нови дрехи.Разбирате ли,аз си мечтая за мизерен студентски живот на общежитие,мизерен,но спокоен,защото ще заспивам без страх. Знам,че ще си  броя стотинките за закуска,знам,че ще ми бъде много трудно финансово,но не ме интересува. Дори и в концлагерите не са живеели така, както аз живея " у дома".
С такова нетърпение чакам да избягам,че броя дните,които ми остават. Под леглото до сака за спешни случаи,"седи и чака" големият ми куфар,който е купен именно за тази цел - ГОЛЯМОТО СПАСЕНИЕ.
Следя внимателно приятеля на сестра ми за някакви индикации и е много добро момче,което е отгледано в прекрасно семейство. Семейство,което чувствам много по-близко от своето.Той се занимава с деца жертви на насилие.Каква съдба,нали?Да помагаш на деца,а в същото  време в дома ти да има "дете",което е жертва.  Но сестра ми не му е разказала,а и как да разкаже,че  цял живот са я пребивали.Срамува се,разбира се.Не е приятно да признаеш страхувате си пред друг човек.Тя живее в розов и щастлив свят, и дано да продължава все така. Опитва се да забрави,какво е било и гледа напред.Дано,дано поне тя да има късмет!
 

gabri3lla  И ти ще имаш късмет, силно момиче! Боже, разплака ме твоята история....Желая ти от цялото си сърце  повече никога да нямаш куфари под леглото за "Голямо бягство", а ако има такива, те да са  за "Голямо, вълнуващо и щастливо прикллючение"

Мило момиче....хиляди прегръдки ти изпращам! И ти благодаря, че видях в перспектива живота на дъщеря си.
Само че аз , за разлика от майка ти му бих шута преди тя да стане на две години. Естествено и днес не съм убедена, че постъпих правилно, не заради друго, ами съм убедена, че е друго от собствен опит детето да се разочарова. Цената обаче...Цената ти я казваш....
Тази мисъл не ми дава мира! Хем й спестих бащините изстъпления, хем тя няма РЕАЛНА представа за него. Той е с ореол за нея. Един ден тя ще му повярва, че аз и само аз съм ги разделила, че аз и само аз съм причината тя да е лишена от материални благинки, защото съм била шута на баща й. Защо обаче, тя няма да помни.
Питам се кой тогаз ще е лошият????

 

Gabri3lla, браво на целеустремеността и позитивизма ти! Браво и за това, че ще се погрижиш за майка си. Аз нея я разбирам, толкова години да живееш с психически и физически насилник, тя милата е рухнала и няма никакви съпротивителни сили да се бори сама.

gabri3lla, поздравления за силата и куража, моето момиче. Пожелавам ти никога повече живота да не те среща с мъже подобни на баща ти. Искрено се надявам да убедиш майка ти да да се махне от него и да прекара спокойно останалите години от живота си.

Кеа, какви са тези апокрифни мисли! Стествено, че си направила най-доброто за теб и за дъщеря ти!
 Какво значение има, че през определен етап от живота си дъщеря ти ще смята, че ти си "била шута на баща й"?! Важното е, че си й осигурила спокоен живот и детство, които нямаше да има ако живееше с дом, в който насилието е начин за решаване на проблемите!

Моята дъщеря е на 5 и половина и няма ни най-малка представа защо съм се развела с баща й нито ще разбере скоро. За мен е по-важно да знам, че тя е спокойна и си ляга вечер усмихната, а не заспива след поредния скандал вкъщи.

gabri3lla ,  благодаря ти и за двата ти поста, на мен лично ми беше полезно да прочета история, разказана от дете, твоите постове трябва да са пример за всичките майки жертви на домашно насилие, които поради една или друга причина не желаят да се измъкнат от насилниците си 
кеа , описала си много точно и моите мисли 

Здравейте, никога до сега не съм писала във форума, но съм изчела почти всичко.

Във всеки, който е преживял насилие, малко или много остават белези.

Преди месец си разказах историята в nasilie.eu
Директно ви я копирам тук, дано помогне с нещо на някого ...

Ето историята:

Аз имам чувството, че всеки трети мъж е психопат. От два дни чета историите, плаках с глас на някои. Стигам до един извод – насилниците все едно са братя близнаци. Същите думи, същите действия …

Аз бях жертва на домашно насилие 5 години. Бях на 19 г., когато се запознах с него. Дотогава бях малко държана на въже от родителите ми, баща ми винаги е бил доста строг. И така, студентка в друг град, се влюбих в едва ли не първия срещнат и го приех за любовта на живота си. Глупава, глупава, с една дума – патка. Как е възможно?!?!?! Сега като се сетя, просто все едно не съм била аз. Той – с 10 г. по-голям от мен, интересен ми беше, красив, силен, забавен. Първата ми връзка. Колко ми трябваше на мен, за да хлътна безумно … сваляне на звезди, аз те харесвам, уважавам те, ти си различна, ти не ми пусна от първата вечер, аз искам сериозна връзка с теб и т.н. и т.н. с часове … След няколко дни ми призна, че „едно време” се е занимавал малко с разни „далавери”, както той се изразяваше, но иска да е честен с мен, за да не чуя от друг и да реша, че е измамник. Божееееееееееее, Боже … глупачко, глупачко, къде си гледала ?!?!
Започвам да изброявам всичко, което ми е причинявал, макар че имам чувството, че ще ми се наложи да пиша цяла седмица. На втория месец от връзката ми нарочно ми направи бебе преди да успея да реагирам (кой ми е бил виновен, че не съм ползвала презерватив, но с тогавашния си акъл съм смятала, че си имаме доверие). Но същата вечер каза: „Абе спокойно бе, нищо няма”. След няколко седмици като разбрах, че със сигурност съм бременна, ми каза: „Няма как, ще направиш аборт.” Честно да си кажа, нищо, че бях на 19 г., бях готова да родя, но при това положение – студентка първи курс, с този мъж от 2 месеца … Казах си „баща ми ще ме убие” и отидох да направя аборт. На 8-ми март … След няколко седмици знаете ли какво разбрах – ВНИМАНИЕ сега !!! – „Аз исках да те пробвам дали ме обичаш истински. Затова нарочно ти направих бебе и ти казах да направиш аборт. И ти ме послуша, значи наистина ме обичаш. Ако не беше направила аборт, значи не ме обичаш и аз нямаше да съм повече с теб.” Няма да коментирам, сами преценете за какъв психопат става въпрос, както и за това колко невероятно глупава, наивна и заслепена съм била, щом ВЪПРЕКИ ТОВА продължих да съм с него и да го обичам.
Ревности, обиди, унижения … Събирахме се само с негови приятели (които многократно са се опитвали да ме предупредят да бягам, но „Ти как можеш да ги слушаш тези, не виждаш ли, че ни завиждат и искат да ни разделят, а и искат да спят с теб и затова така ти говорят, за да ни скарат”) и само да говоря с някой, по-късно като останем сами се започва едно цупене, едно мърморене, дуднене до малките часове на нощта. Да не съм била някоя курва … В същото време той ми изневеряваше постоянно. Отначало не съм го хващала, но вие знаете, че тези неща просто се усещат.
Запознах го с най-добрата си приятелка. Помоли ме да отида за цигари (бяхме у тях), а в момента в който излязох, чух, че вратата се заключва и след 5 сек. чух нейните писъци и неговото: „Спокойно, тя няма да разбере, това ще бъде нашата тайна”. Още повече, че приятелката ми до този момент беше девствена … Запознах да блъскам по вратата и да крещя „Отваряй”. Накрая отвори, слава Богу, не беше успял да й направи нищо, но представям си какъв стрес е било това за нея. Тръгнахме си и после около месец бяхме разделени. След това нали знаете … Плачене, молби, „Аз се промених, толкова съжалявам, никога повече … БЯХ ПИЯН …” И аз тъпата – пак се вързах.
Лятото заминахме на море и решихме да останем да поработим. Заживяхме на квартира и точно там вече започна същинския тормоз. Оставяме настрана всичките заяждания за пълни дреболии, невъзможността да се проведе и най-нормален разговор и т.н. Мисля, че първото физическо посегателство над мен беше като хвърли някакъв стол по мен, защото забележете моето нахалство да му направя забележка как може да казва на хората, че съм му братовчедка и пред очите ми да си урежда срещи с някакви сервитьорки или например дъщерята на хазяина ни, и да дава за връзка номера на МОЯ ПЕЙДЖЪР (тъй като тогава още нямаше мобилни телефони) ?!?!
Вече започвам по-накратко – по цели нощи не ме оставяше да спя, за да предъвкваме отново и отново някаква тема. Яденето не било вкусно (тогава се учех да готвя), като съм чистила, защо не съм се сетила да изчистя и под леглото, какъв бил тоя прах, защо съм дала пари да му купя дезодорант, той такива неща не ползвал, „Утре да ме събудиш с цената на всичко” – на сутринта го будя, получавам юмруци „Остави ме да спя, ма”, след което отново скандал, че не е станал. „Не искам да съм с тебе, махай се” – аз си събирам багажа, той почва с шамарите „Това чакаш, нали долен боклук?!?!” … Обаче ако аз кажа, че се махам, се започва: „Ще те убия, утре ще те намерят покрай тия скали, с киселина ще те залеят, има хора, дето за 2 лв. ще го направят … ще убия вашите, ще им подпаля къщата, полицаите половината са ми съученици …” и така безкрай.
Накрая забременях отново – беше на втората година от така наречената ни връзка. Няма да забравя как сутринта на рождения ми ден ми звъни телефона и милите ми баба и дядо ми се обаждат да ми честитят, а той до мен на леглото легнал и ме рита. И знаете ли – в погледа му се четеше истинско удоволствие от това, че в момента говоря по телефона и от срам не реагирам на тормоза. След около час вече му беше минало и ме заведе на кафе, за да отпразнуваме празника ми. Аз седнах с гръб към всички останали клиенти, защото цялото ми лице беше в синини. Най-интересното е, че братовчедът на шефа ми (бях сервитьорка в 1 заведение) беше полицай и просто като ме видеха всеки път със синините на работа, всички, но най-вече полицаят толкова ми казваха „Махай се, ние ще ти помогнем, една дума кажи и този човек повече няма да припари до теб”. И аз, глупачката – не, той ще се промени. В един период на затишие, когато се държеше добре, решихме да се връщаме в неговия град, щели сме да се оженим, там да се роди детето, да живеем на първо време при родителите му и т.н. Вечерта, когато си събирахме багажа, пак нещо стана, вече не помня, но помня, че имахме печка, с която се отоплявахме и тя беше хвърлена по корема ми (на мен, бременната). Благодарна съм на Господ, че детето ми се роди живо и здраво, макар че през цялата си бременност плачех, бях ритана, удряна с юмруци и шамари, бях гонена из стаите с нож (имах 2 белега, но с годините единият се заличи, другия остана и ми напомня). Тук е моментът да кажа за родителите му: принципно много свестни хора, не проумявам той защо е станал такъв. Баща му особено – много строг и справедлив човек, който беше вдигнал ръце от него. Предполагам, че вината основно е на майка му. Не че жената го е карала да стане бандит, но тя просто винаги го съжаляваше и винаги му прощаваше. Една нощ, още докато живеехме у тях, си спомням, че пак нещо ми дуднеше и тихомълком ме риташе, и точно след 10 мин. вече айде да правим секс … Аз какъв секс да правя, мен отвътре душата ми плаче … И пак ядох бой заради отказа си, последвано от „Иди се измий, ма, аз с ревли мръсни не говоря”. Станах, влязох в банята, поплаках си, измих се, и на излизане, майка му ме чака отвън. Притеснена, разстроена, не го отричам. Но ми казва: „Склони глава, майко, само да миряса”. Мисля си – той има сестра. Ако ставаше въпрос за нея, дали така щеше да й каже. Както и да е. Не отричам, че винаги са му се карали, че се държи така с мен, но той не разбираше от дума. Само от баща си имаше страх. После след като бебето беше на няколко месеца се изнесохме и стана още по-страшно. Тук можеше да се отпусне и да ме малтретира както си поиска. Отново и отново ритници, юмруци, ревности, събаряне на земята и ритане в гърба, засилваше ме към ръбовете на мебелите, чупеше чаши, късаше чаршафите и дрехите, постоянно ме заплашваше, че ще убие детето, веднъж хвърли камък по бебешката количка, защото бяхме излезли на разходка, а аз си бях позволила да изляза с къса пола, той се заяде и аз не издържах и тръгнах с количката малко по-напред и по едно време той хвърли камък, разбирате ли????? Не уцели … Два пъти бягах от него, и двата пъти идваше със сълзите и молбите да ме връща. Нищо не знаеха родителите ми, защото ме беше страх от заплахите му. 5 години подред като ти повтарят едни и същи заплахи, ти почваш да вярваш, няма как. Също една нощ се прибра и с един негов приятел и с две жени, при което всеки се усамоти в различна стая с по една, но първо дойде да провери дали спя. Аз станах, влязох в кухнята и го заварих с едната. Жената беше искрено учудена защо правя скандал, тъй като той й казал, че живее със сестра си и с нейното дете.
Спестявам ви още много, много такива случки, защото стана прекалено дълго.
Всяка минута трябваше да внимавам какво правя, какво говоря, за да не го предизвикам, защото разбирате ли – аз нямам подход, не знам как да се държа с един мъж, нищо не става от мен, никой не би ме изтърпял. Не ми даваше да работя, защото ще стана курва. И приятелки не можех да имам, защото те са курви и аз ще стана курва.
Занимаваше се непрекъснато и с някакви кражби, ходеше да се бие с някакви хора, постоянно пиеше, накрая беше станал пълен алкохолик, от 50 грама беше мъртъв. И тая лудост в очите – това е най-плашещото. И това, че както раздава юмруците, миг по-късно все едно е различен човек, идва, прегръдки, целувки, миличка … Няма проблем, че на мен ми е омразно вече, че плача … Той не разбира какво толкова е направил. Една вечер лещата била безсолна, при което тенджерата полетя към стената, аз изядох шамарите и ми се нареди да изчистя, защото гледай какво съм направила. Тогава незабелязано се обадих на баща му, човекът дойде и беше побеснял. Да видите звярът как омеква веднага и с най-невинен глас се пита какъв е проблемът. И в момента, в който баща му си тръгна – не искам да ви описвам за какъв побой става въпрос.
Много пъти след като е заспивал, съм плакала с часове и съм се молила на Господ да ми даде сили да избягам. Не намирах начина, докато един ден, докато миех чиниите, ми звънна телефонът. Помолих го да вдигне (нямам какво да крия все пак), беше бившият приятел на сестра му, който както после разбрах, искал да ме пита знам ли нещо за нея, тъй като се скарали и тя не му вдигала. Но момчето като чуло мъжки глас, помислил, че е грешка и затворил. И от там скандал, това бил любовникът ми, изкара ме на балкона и искаше да ме хвърли от 5-я етаж. Взе ми телефона, каза от днес нататък си без телефон, детето няма да ходи на ясла повече, нито ти ще излизаш. Преби ме от бой и заспа като човек с чиста съвест. На сутринта му се подмазах, само и само да ме пусне да изляза. Казах му, че отивам само до аптеката за памперси и веднага се прибирам. Великодушно ми разреши и отиде на работа. Нямах телефон, нямах и пари, но отидох в една съседка на неговите родители, взех някакви стотинки от нея, отидох в пощата и се обадих на баща ми. Като му чух гласа – ревнах. Само му казах: „Ела да ме вземеш”. Не ми зададе никакви въпроси, след няколко часа дойдоха с майка ми, взех някакъв багаж и детето, само се обадих на родителите му да знаят, че това е краят. Майка му ревна и каза: „Прости му за последно”, а баща му ми каза: „Ти това много отдавна трябваше да го направиш”. Нашите ме скриха, помогнаха ми изцяло, наехме адвокатка, подадох документи за развод и накрая успях. Успях по взаимно съгласие, той беше омекнал, защото го беше страх от баща ми. Дори в първите месеци му давах да вижда и детето, което тогава точно беше навършило 2 години. Само в мое присъствие му позволявах да го вижда, защото ме беше страх да не му направи нещо, защото както сами разбирате е психопат, или да не го отвлече. Но един ден трябваше да се прибера за малко до вкъщи, тъй като ми се обадиха от работа да поверя някакви документи, които бяха у дома. Казах му: „Чакайте ме тук, връщам се след 15 мин.” Бяхме в някакво кафе близо до квартирата ми. При което тръгвам и след малко чувам „Иди настигни майка ти и й кажи, че е мърша” – обръщам се и гледам как пуснал детето да пресича булеварда. Слава Богу, че беше неделя и нямаше много движение. Умрях от страх. Повече не съм му давала детето да го вижда. След този случай веднъж (детето беше при майка ми), разби вратата на квартирата ми, защото ИСКАЛ ДА МИ ДАДЕ ИЗДРЪЖКАТА, нахълта вътре и с обезумелия поглед: „Къде са ти ножовете?” Тъй като разбира се, не му дадох никакви ножове, влезе в банята, взе една самобръсначка и си сряза вените, падна на колене и се разрева, че не можел без мен. По някакъв начин го избутах навън, той си тръгна, аз веднага подадох жалба, те после са го викали и са го предупредили както разбрах. От тогава смених 3 квартири, той след втората ми изгуби следите, и повече не съм имала проблеми. Резултатите – детето ми вече е на 9 г., знае истината (разбира се, спестила съм му повечето подробности), постоянно говорим как човек не трябва да се държи с жените, а как трябва да е добър и т.н. и не само с жените, естествено, а с всички хора. Израстна спокоен. Аз също съм спокойна. Разбрах какво значи да спиш спокойно, да ядеш каквото поискаш, да гледаш по телевизията каквото искаш, изобщо разбрах какво значи свободата. Детето не го е виждало от 6 години. Нищо, че според споразумението след развода той има право знаете как е, всяка първа и трета събота и т.н. Не желая да срещам сина си с психично болен звяр.
Сега имам нов мъж до себе си, който знае всичко, уважава ме, обича ме, обича детето ми, стабилен е, преживял е подобен 6 годишен психически торзмоз от предишна връзка , и който ми предлага да заминем с него за чужбина, но не знам как ще се оправя с документите. Издирих на бившия ми мъж телефона, казах си, ще опитам първо с добро да му кажа да подпише разрешително за паспорт и т.н. Като чу, че съм аз, затвори телефона, след което ми прати някакъв несвързан sms, че сега ли съм се сетила да говоря с него след толкова време … Ако знаете някакви процедури, които биха ми помогнали, моля помогнете ми. Всъщност това дори не е толкова важно. Сегашният ми приятел каза, че ако не успеем да вземем необходимите документи, той ще се върне окончателно в България, нищо, че там изкарва повече пари. Само и само да сме заедно.

Отдавна искам да разкажа историята си. Съжалявам само, че по времето, когато аз бях с онзи човек, още нямахме компютър, интернет, не знаех, че има организации, които помагат на жени като мен, законът за домашното насилие излезе на следващата година след развода ми.
Но се радвам, че се съхраних, не полудях, не умрях, защото можеше и да съм мъртва. Пак съм весела, жизнерадостна … Детето ми не помни нищо от скандалите и няма да стане насилник, ако съм успяла добре да го възпитам, както мисля, че е. Защото аз знам, че който израстне сред скандали, в много случаи също става насилник, или ако е момиче, може да попадне на същия изрод и да го приема за нормално.
Благодарна съм безкрайно на родителите си, че ми помогнаха.
Благодаря, че ме изслушахте, така да се каже.
Бъдете силни и не се предавайте !!!

Много ме трогна историята ти, SpeedyMama    

Ужасно е това, което си преживяла 
Радвам се, че всичко вече е минало и краят е щастлив. Попитай в адвокатската тема, но според мен щом няма контакт с детето и особено ако и издръжка не плаща, би могла да заведеш дело за лишаване от родителски права и да си решиш проблемите с документите.

Благодаря ви

Всъщност, трябва да допълня нещо. Нали ви казвам, че тази история я писах преди месец някъде. След това говорих с най-различни хора и най-накрая отидох при една адвокатка, която ми препоръчаха. Тя смята, че при положение, че не е виждал детето вече 6 години и е плащал издръжка общо 20 вноски по 50 лв. за тези 7 години откакто сме разведени (извадих разпечатка в банката), имам доста голям шанс да спечеля точно такова дело за род. права. Иначе каза, съдът може да ти разреши детето да излезе извън България само временно. А пък на мен целта ми е друга, нали ...
Та задействахме се ние с нея, пуснахме такъв иск и в момента е до положение, че е при съдията и сега трябвало да пратят копие на онзи, после трябвало да се чака 30 дни той евентуалноо да отговори нещо и после май се насрочвала дата за делото, поне така разбрах.
Сега всичко може да се очаква от психопата, но дано всичко да мине както трябва. Има Господ и той гледа ...  

Психопат от класа,ужас.
Браво на теб,за това,че си избягала,преглътнала си "срама" да си признаеш грешката,но си спасила детенцето си,а това е най-важното.Иска ми се майка ми да беше постъпила като теб на времето.

SpeedyMama, успех на делото! Силно се надявам да го лишат от права и повече да не се налага да го търпите по какъвто и да било повод в живота си! Дотогава бъди по-внимателна 

SpeedyMama , 

Добре , че си се спасила от този психопат !
Много си права , че са еднакви психопатите - думи , действия и този ужасен поглед ... Кошмар !

Желая ти много щастие и успех на делото ! 

Благодаря ви за подкрепата. Ще ви кажа тук като има някакво развитие.