Домашно насилие - Тема №2

Здравейте!
От много време чета тази тема и  сега си казвам,че коментарът ми ще бъде много дълъг,ама няма как.
Аз съм дете или по-точно бях дете,вечe съм на 18 години и съвсем скоро ще се отърва от моя  ад.
Когато бях малка не си давах сметка,че нещо не е наред в семейството ми.Не ходех не детска градина,не излизах,не можеше да си играя с другите деца,майка ми винаги  беше тъжна,сестра ми се прибираше от училище със страх в къщи и аз не осъзнавах, какво става. До един момент, когато тръгнах на училище и отидох на гости у една приятелка.Повярвайте ми,тогава за първи път видях истинско семейство.Баща й беше усмихнат,даже дойде да си играе с нас,а аз гледах като тресната и не знаех,какво се случва,очаквах всеки момент той да ме удари,да се развика,да започне да чупи и т.н.
Та на 7 години видях и разбрах,че моето семейство не е нормално.Да отраснеш с бой и крясъци -  това бях виждала,това приемах за модел на поведение и в един прекрасен момент осъзнах,че нашето не е живот.
От както се помня заспивам в страх.Човекът пие и като се напие полудява,но лошото е,че той пие всеки божи ден.Толкова бой съм изяла,толкова унижения,че не е за приказка,но боя се забравя,убедила съм се  в това,но нещата,които никога няма да излязат от съзнанието ми са обидите и думите.Цял живот ни обижда. Последното,което ме пита е дали ще има по-грозна абитуриентка от мен.  Представяте ли си - баща ти да те пита,такова нещо.Но аз не хо приемам като такъв.Минали сме през всичките обиди,че съм грозна,дебела,че приличам на майка ми,че съм боклук като нея,че от мен нищо нямало да стана,при което го питах - "а от теб станало ли е".Е получих шамар,ама ми дреме. В момента го е много яд на това,че съм приета да следвам. Той знае,че ще замина,защото това му го повтарям от 8-ми клас,но осъзнава много добре тъпанара,че аз няма да оставя майка ми.Тя ще дойде с мен и  ще заживеем нов живот.20 години по-късно,но все пак нов и желан,мечтан
Майка ми милата е много зле.
Забременяла е на 17 г.със сестра ми,после ражда мен,той не и дава да учи и цял живот работи за мизерни пари,няма никакво самочувствие и себеуважение,нищо не и е останало.Цял живот прави всичко за да можем ние да сме добре,да учим и да се махнем.
Толкова пъти ни е гонил през нощта,толкова пъти сме спали пред вратата,че не мога да ги преброя.Майка ми и тя като повечето от вас мислеше за нас- да имаме баща(и то какъв),беше я страх да си тръгне и така цели 22 години.Тръгваше си няколко пъти,кога с нас,кога без нас,но винаги се връщаше,защото всичко ще ше да бъде различно,нямаше да пие повече,нямаше да ни бие.Абе приказка без край.И се връщахме,всичко беше хубаво за 2 месец(в най-добрия случай) и после всичко на ново,но този път с повече злоба.Имам чувства,че и има нещо на психиката,тя осъзнава,че не може да продължава така,но го търпи,казва ми,че е заради мен,защото няма къде да отидем,нямаме собствени пари,нямаме къде да живеем,но не това е причината,проста нея я е страх,тя е зависима от  него и не знае какво да прави сама.Толкова е ужасно и пиша именно заради това.Не позволявайте децата ви да живеят с такива хора,просто  недейте.
Не само нямах детство,но и никога не съм била щастлива.Порастнах твърде бързо,никога не съм заспивала спокойно,защото ще се прибере пиян и ще започне да чупи чинии,ще иска да ме се сервира ядене през нощта,ще иска да се случват нещата,както той каже,защото разбирате ли - той е МЪЖЪТ в къщата,той носел парите.Но аз съм 100 пъти по мъж от него.Зарекла,че никога няма да заплача пред него.Може да ме спука от бой,но аз не рева.Няма и защо.
Сестра ми - тя не живее вече с нас.Има си приятел,щастлива е,но аз никога няма да мога,защото ме е страх,че ще бъде такъв като баща ми.Нищо,че сме отраснали в една къща тя не приемаше нещата такива,каквито са.Живееше си в собствен свят,баща ми за нея е авторитет,не смееше и името да си каже,когато ни викаше,или не биеше.Тя мълчеше и ревеше,и от части това я спасяваше.Но аз никога не можеш да млъкна,от малка виках,защитавах майка ми,именно заради това ме е пребивам жестоко,защото аз имах мнение и се защитавах.
За последно миналата година на 1 февруари беше истинското "меле".Прибрах се от училище,седнах да ям и чух писъци от терасата,и когато погледнах той я душеше.Майка ми беше във въздуха и риташе,а аз гледах през прозореца.Не знам и не помня как съм стигнала до там,но скочих на гърба му и започнах да го дера.Майка ми се съвзе и се заключихме вътре.Последва 3 - часово блъскане по вратата,молби да отворим,повече нямало да й посяга.Дойде и майка му,цирковата трупа се събра,той отиде при нея.А ние цяла нощ не спахме.Събрах багажа на майка ми и й казах да отива при родителите й,а аз щях да дойда като приключи учебния срок,оставаха 5-6 дни,а аз представете си съм отличничка,и не исках да отсъствам.Майка ми дойде при мен вечерта,гушка ме и плака,на сутринта възглавницата ми беше подгизнала и тръгнахме.Изпратих я на гарата,а аз отидох на училище.Прибрах се със сестра ми,защото и се бях обадила да се прибира по спешност.Целият ден се чувствах като труп,но го отдадох на кошмарната нощ,която бях прекарала.През нощта се събудих с болки в сърцето,в главата, все едно умирах.Сестра ми ме закара в спешното и сърцето ми беше излязло от ритъм + кръвно 220/200.Разбира се, това се е получило от стрес и ме оставиха за 3 дни в болница,а през това време господинът е отишъл да вземе майка ми,защото тя ме била докарала до болница,обадил й се и й казал,че умирам,заради нея.
И така на третия ден се прибрах,къщата ухаеше на пилешка супа,а мама се беше върнала.И така от близо една година не сме си тръгвали,скандалите не липсват,но след май месец се изнасяме.Аз искам,ако може и сега да си съберем нещата и да се махнем,но майка ми иска да е след като си взема матурите.
Разказах си половината съзнателен живот. Не позволявайте и вашите деца да имат такъв.Много по-добре е да нямат какво да разкажат в училище,когато другите деца разказват за бащите си,отколкото да се чудят как да си закрият синините,и да отговарят на въпроси от типа на:"Ама защо си с поло през лятото" Аз съм отговаряла и не е приятно,ама никак.
Късмет на всички Ви!

Бъди силна и в никакъв случай няма да се предаваш, ние всички сме с теб !!! Тъпак скапан, тъпаци скапани насилници ..... Ще видиш след време като попаднеш на нормален човек колко щастлива ще бъдеш ...

Искам да ви разкажа нещо накратко. С новия ми приятел сега по празниците като се разхождахме някъде, и по едно време ми звънна един приятел от детството ми, с който не съм се виждала няколко години, и който бил някъде наблизо и ако искам да се видим. Казах на приятеля ми "Искаш ли да отидем да го видим?", той каза: "Разбира се". Интересното е как нормалната човешка реакция на мен ми направи огромно впечатление. Прекарахме целия ден с приятеля ми от детството, пихме кафе, разходихме се и т.н., те с моя приятел намериха общ език, приказваха си и просто изкарахме чудесен ден. Кога това нещо щеше да ми се случи с бившия ми мъж насилника-психопат??!? Та нали първо нямаше да посмея да вдигна телефона на това момче ... Или ако случайно вдигна, нали после щеше да има 3000 обяснения на тема "аха, ето този ти е любовник, нали мършо, ти ходи да се чекнете, а пък аз ще те изчакам тука ..." и после и бой да ям и след това да ми се натяква отново и отново как съм курва, как само чакам да ми се обади някой и да правя не знам си какво ... Боже Господи мили ...
Вечерта съвсем спокойно му казвам на приятеля ми: "Благодаря ти за прекрасния ден" и искам да ви кажа, че той съвсем искрено се учуди и каза: "Е какво толкова, това са си напълно нормални неща".
От 8 години съм избягала от онзи, и ето как все още нормалните човешки отношения ме изпълват с огромна благодарност, че има такива хора.
ellliii^^, няма да се страхуваш, защото те тия на това разчитат. Не си сама, не го забравяй !!!