Домашно насилие - Тема №2

 

Да, може да го каже, но ключовата дума е КУПЕНИ ЗА ДЕТЕТО, виж нещата, който са за дома са обща собственост

 

Да каже, че той ги е купувал, значи са негови. Но всичко, което се ползва и е предназначено за детето, върви с детето.

Naddya , благодаря ти за включването 

Той спокойно трябва да ти ги даде-защо са му на него?
И нали ще се ползват за детето му!

Потъвам

Сега ще ти кажа за всичко, което направих заради теб.
Пролях 50 хиляди сълзи,
крещях, заблуждавах се, кървях за теб.
И ти пак няма да ме чуеш.
(Потъвам)
Не искам ръката ти, този път ще се спася сама.
Може би веднъж завинаги ще се събудя.
Не просто измъчвана, а побеждавана от теб всеки ден,
точно когато достигнах дъното.

Аз умирам отново.
Потъвам,
давя се в теб.
Падам завинаги.
Трябваше да се преборя.
Потъвам.

Загубих представа за истина и лъжа.
И не знам кое е истинско и кое не.
Винаги обърквам мислите в главата си
И не мога да си вярвам повече.

Така че продължавай и крещи.
Крещи ми,
толкова съм далеч.
Не искам да бъда наранена отново.
Трябва да дишам.
Не мога да продължа да потъвам.

Потъвам,
давя се в теб.
Потъвам.

 

Искам да ви споделя и моята история... НА 26 години съм с детенце на 3.6. С ..... даже не знам как да го нарека ,може би бащата на детето ми бяхме 7 години заедно до преди няколко дни. Някъде от 2 години нещата са много зле ,постоянни скандали ,сбивания ,обиди и т.н... Аз започнах нещо като флирт с друго момче ,само целувки е имало... Не съм била права сигурна съм ,не това е изхода ,но се чувствах изтормозена много...Един път се бях изнесла заедно с детенцето ,но се върнах.Ако питате защо не знам ,може би защото го обичах.... Но ето ,че детето расте ,а той не се промени. Самия той го каза сега "От една година ти правя напук" А аз се спуквам да му угодя и все угода няма... Не ми помага,неблагодарен е за всяко нещо,не прекарва време с мен и малката. Все е някъде с някого ,но не и с нас. Въпреки ,че обича детето в това съм сигурна на 100% и когато аз съм на раббота се грижи добре за нея . Но да прекарваме тримата време е абсурдно той все има работа или оправдание .Например защо не сме излизали заедно ли ? Нямал пари .... Ами едно ходене в парка ,една разходка до близкото езерце ,игри по цял ден с детето са безплатни... Малката умираше от радост че сме тримата заедно когато това се случваше ,но за кратко той все разваляше всичко. А детето милото оставаше с разбити надежди и със сълзи в очи непроумявайки тате къде отива. Отношението му към мен ако има такова е да му се сготви и изчисти ,не помня кога последно ме е целувал кога съм получила нежност и ласки (изключвам когато е имал нужда от физическо облекчение).. В неделя сутринта се скарахме за пореден път... Този път ръката му се оказа по-тежка.... Посягал е ипреди,но не толкова зверски... И ЗАЩО ПРЕД ДЕТЕТО, винаги пред нея ??? Какъв човек си да стресираш така ангела ,който си създал?? Та малката пищеше и плачеше ,мен ме събори на земята, удари ме в гърдите и в лицето... Събрах си багажа и се махнах.... Освен това той ме очерни за цял живот,преди година ме накара да направя аборт Всяка вечер не мога да заспивам в 2-3 чак лягам по принуда да имам сили на другия ден за работа и за малката.. В деня на аборта той не дойде с мен,сутринта ходи да оправя някакви документи със сестра си за личната й карта и когато аз излязох от упойка ,наранена ,стресирана ,уплашена и му звъннах той ми отговори "не мога да излизам два пъти от работа" ..... И сега е същото навиват го ,дават му кураж а той се озлобява,но аз искам адекватни разговори все пак имаме дете. Роднините му прекалено много се месят и говорят за мен ,а той от край време не можеше да проумее ,че не те а аз и детето вече сме негово семейство. Ако някой го попита вината е моя ,защото съм му изневерявала ,да ама аз хиляди пъти съм му казвала когато той ми казва ,че съм дебела друг мисли ,че съм перфектна ,защото съм дарила живот.,когато той ме кара да плача друг връща усмивката ми.... днес отидох до къщата където живеехме ,почувствах се много зле. всички играчки бяха скрити в шкафовете и вдигнати на втория етаж в една стая която не ползвахме, почувствах се празна и ме боли много ... Кажете ми как да имам силата да не се върна назад никога ??? Как да преодолея страха от неизвестното ???? Дали взех най-вярното решение за детето ??? За себе си знам ще е трудно но ще мине ,човек който "пикае" на любовта ми няма място до мен

Повярвай ми, взела си най-правилното решение за детето си! Сигурно се повтарям за кой ли път, но за едно дете е голям стрес да гледа как посягат на най-скъпото, неговата майка. Казваш обичал детето?!? Каква обич е тази, която те кара да страдаш? Нима мислиш, че като не посяга физически на детето, то другото ще мине? Не знам как може да се съмняваш, но те съветвам да не се връщаш назад в името на детето!

Nikovat върна ме няколко години на зад. Ти осъзнаваш неговата вина и знаеш, че си права да си тръгнеш, но ти е сега гадно заради времето в което си била щастлива с него и за напразните ти надежди. Всичко ще се нареди и за теб и за детето. При такъв човек никога не трябва да се връщаш, той не би се променил на добре, може само на по-зле да тръгнат нещата.
Дай си време и всичко ще се оправи, важното е да си спокойна.

Подкрепям момичетата, които са ти отговорили преди мен! Дай си време!
Чудя се защо за нас жените е много типично бързо да забравяме гнусотиите, които БНД ни причиняват, а все да таим спомените от "щастливото минало" 

Момичета вие как се справяте със срещите с бившия.  Днеска му заведох детето и аз останах целия ден за да не й говори и настройва, но той се държа изключително добре не знам как но и в леглото се оказахме докато малката спеше наобяд.   Той поиска да останем, но си тръгнахме. Как да се справя с чувствата си, с навика и със страха от неизвестнотж

Извинявай, че ще те попитам, но ти заради това да не настройва детето ли остана или просто искаше да бъдеш с него?

Няма шанс да си легна пак с човека, който ме е удрял и с когото съм се развела ако ще да е последния мъж на света.

Относно върпоса ти, ами аз просто му давам детето и после той ми го връща. Не стоя с тях освен ако не се наложи нещо да говорим и тгава гледам да прекратя срещата по-бързо. Физически е невъзможно да съм с него и с детет всеки път като го взима, а и така само се нагнетява атмосферата и детето губи от това.

Nikovat, Бих те посъветвала да си силна и да не се връщаш при този човек. Хората в зряла възраст не се променят. Думите "Извинявай, няма да се повтори, ще се променя, защото ви обичам" имат тежест точно до следващия шамар. А повярвай ми, детето ти цял живот ще помни на какво е ставало свидетел, казвам го от опит.