Домашно насилие - Тема №2

А като нямам свидетели?

и аз нямам свидетели. имам, всъщност, но свидетел е майка му, която никога няма да свидетелства срещу него. привикват за свидетели твои близки, на които си споделяла и които могат да потвърдят, че се случват тези неща при теб...

Обикновено е по-скоро изключение, ако има свидетели  Това не бива да те притеснява, предприела ли си вече нещо?

Не, не съм и все още съм в дилема...От много места чувам, че от такова дело едва ли би имало някакъв смисъл и едва ли би ме защитило ефективно... Защото дори и даму се наложи ограничение да не ме доближава и т.н., то ако пак предприеме нещо срещу мен и няма свидетели или няма толкова време да реагира полиция, то пак ще остане безнаказан...От няколко адвокати чух и че без свидетели не мога да спечеля. 

не е вярно, че без свидетели не можеш да спечелиш!
а от делото според мен има смисъл. най-малкото да си защитена ти и детето от него. не знам как е при теб, но "моят" искаше да ми взима детето и както знаеш родителите са с равни права докато съдът не се произнесе. това означава, че той може във всеки един момент да вземе детето, дори и със сила и аз да не мога да му кажа "копче". та делото за домашно насили, което е пуснато от тове име и от име на детето (ако е присъствало на тормоза) е основание съдът да постанови незабавна защита.

Така е, знам всичко това много добре...И аз минах през този ад преди да се разведа - постоянно треперене, защото искаше да го взима и ме заплашваше...Сега да чукам на дърво, поне се е кротнал малко и не си позволява да ми звъни и да ми го иска /въпреки че до скоро го правеше/. Ние имаме развод и родителските права са за мен, проблема е, че тормоза продължава и след развода...
А и най-лошото е че не спира да настройва детето и да му говори глупости за мен по време на срещите им 

Здравейте!
В момента нямам възможност да пиша много , но точно това ме интересува - равните права на родителите до приключване на делото за развод.

Планирам да се разведа със съпруга ми. Имаме момиченце едва на няколко месеца. Женени сме от по-малко от година. Но преди това имаме дълги години заедно. Как бих описала ММ - избухлив, отмъстителен, суров, със самочувствие, бързо се пали и бързо ми минава! Единствените хора.. върху, които излива гнева си са: майка му, баща му и ... мен! А сега вече имаме и дете - не мога да позволя това да продължава! Под гняв... имам предвид: обижда, ядосва се, когато никой не прави нещата както той ги иска, вика, тряска врати, не говори с дни, отмята поглед от теб все едно не съществуваш, А после се държи все едно нищо не е било! Естествено нас ни наранява, нанася рани, а после ни се усмихва и ние прощаваме, защото си казваме - той не ги е мислил нещата, които е казал, не е искал да ни нарани и т.н. И така до следващия път , а повярвайте ми - винаги има следващ път! Колелото се върти! Те не могат да избягат, НО аз съм млада, красива и имам подкрепата на семейството ми - мога да започна живота си на чисто! Не искам да чакам 10/20 години, за да осъзная, че животът отминава, а аз търпя някой да ме мачка...
Сега постоянно ми се втълпява, че не правя нищо както трябва - все греша, все не мисля както трябва, все аз съм виновна, аз съм лошата майка, а той е този, който знае как да се грижим за детето. Не зачита мнението ми, все се вслушва в мнението на другите - колежки, непознати, приятели....

Още не съм подала документите за развод. Днес дори ми бе първата среща с адвокат. Първо исках да разбера как стоят нещата, какво ме чака. А след това да действам. Защото ММ е опасен човек и не искам и този път да съм в позицията на жертвата! (става въпрос за психически тормоз, но не и физически за щастие)

Адвокатката ми каза, че тъй като ММ е доста избухлив, отмъстителен, дори по време на бременността ме е заплашвал (но преди брака) - не се знае какво може да се очаква от него, когато му кажа, че искам развод.

!!! Това, което ме посъветва е:
1. докато не се изнеса от дома на ММ - трябва да се държа както обикновено, да не споменавам и дума за развод. Първата стъпка е да подсигуря къде ще живея с детето!
2. после да си взема багажа докато ММ го няма и да се изнеса тихо и кротко с детето
3. естествено ММ ще ме търси по телефона и ще се чуди какво се случва - ще бъде шок за него и семейството му, НО аз ще му кажа с няколко думи, че искам развод и това е краят
4. след това се обаждам на адвокатката и тя ще задейства нещата по делото - тогава ще се сложи старт на развода
5. до края на делото - в никакъв случай да не му давам да вижда детето, когато излизам да гледам винаги да има някой с мен. ТОЕСТ - детето да е при мен и ММ да няма възможност да го вижда. С ЦЕЛ да не ми го вземе!
Адвокатката каза, че за мен ще е голям плюс, ако детето си е при мен.

ЗАПИТВАНИЯТА СА МИ:
- как така ще си взема детето при мен... без да предупредя ММ? В правото ли съм си?
- не е ли противозаконно да ограничавам ММ да вижда детето си до края на делото за развод???
Ако си взема детето и му забраня да го вижда до края на делото - ММ има ли право да ми го вземе, аз длъжна ли съм да му го дам, по какъв законен ред може да го вземе?

На мнение съм, че и двамата родителите трябва да имат равни права, НО какво се случва в случаи като моите? Когато жената се страхува от мъжа си, не смее да му каже за развода в очите, а в същото време иска да си тръгне, защото не издържа и все някога трябва да направи крачка за раздялата.... Но как една майка да остави детето си??? За мен това е невъзможна опция - без детето си не тръгвам! Но след като имам право аз да го взема, по тази логика и бащата има право да си иска детето ? Ужасна ситуация!

Направо се шашнах от това, което ми каза адвокатката! Не го очаквах! А, аз искам всичко да е законно - ММ ме е наранил, НО в никакъв случай не искам да го лишавам от детето му.
Обаче ми казаха, че той е нестабилен психически,
ако отида и му кажа в лицето, че искам развод - той ще направи всичко възможно да ме задържи с детето при себе си, или ще ме изгони и детето ще остане при него.. възможности много! От такъв човек не знаеш какво да очакваш - това е плашещото!
А аз все пак искам всичко да протече с добро, дали има шанс? Не знам.... Прекалено съм наивна.

не се шашкай!
а сега отначало - това, което описваш е все едно "моят" хубавец. Само че при мен с времето прерасна във физическо насилие. Сто пъти се проклинам, че не го напуснах докато бях бременна...
Но както и да е.
По закон сте с равни права. Той има право да е с детето толкова, колкото и ти, НО, като гледам бебето е съвсем малко. предполагам, че още кърмиш. ако адвокатът ти е добър ще успее да издейства привременни мерки доста бързо. (Привременни мерки се нарича отсъждането на съда при кого ще бъде детето до приключване на делото. Обикновено съдът не е особено бърз и ги издава до месец- два от началото на делото. Това е периодът, в който трябва да се пазиш, защото винаги има вариант да те причака някъде и да ти грабне детето от ръцете и да не мо жеш нищо да му кажеш. Нито полиция, нито съд ще може да ти помогне).

тривиално е, но правилно те е посъветвал адвокатът - намери къде да отидеш, изнеси се докато го няма и му съобщи решението си пост фактум. Бъди винаги с някого (най-добре да не знае къде си), а ако се виждате - само на публични места (в парка например) и само в присъствието на някой друг. така и така бебето е малко. той не може да си играе с него - само може да го гледа през количката...

успех! Нека и други мами се изкажат, но според мен ако действаш планирано всичко ще се подреди.   

Аз като минала и препатила скоро през това, ще разкажа...
Изгоних го от нас септември 2012 (жилището си е мое и това е по-кофти вариант), около средата на октомври 2013 внесохме исковата молба в съда. Насрочиха делото за края на януари. Искахме в исковата молба и привременни мерки, но уви отделно дело за такива не се насрочи, а съдийката се произнесе в самото съдебно заседание при първото дело /януари/. Моят бивш непрекъснато искаше да взима и вижда детето, синът ми още не беше навършил 3 години по това време. Не ме питай как се справих, явно Господ ме опази, че не го отвлече или не направи друга простотия...Но и той е страшно агресивен, от както го изгоних не е спрял да ме обижда, заплашва и т.н. /за това и не исках да му давам детето/ Сега ме заплашва непрекъснато, че ще ми отнеме родителските права Не че искам да те плаша, но ако човека е ненормален, като в моя случай - и след дело и съдебно решение нямаш отърване При мен отсъдиха режим на контакти с него, който не ме устройваше, т.е. дадоха му прекалено разширен предвид възрастта на детето, аз го обжалвах и сега предстои ново дело през октомври на втора инстанция. От това той подивя още повече...абе сагата ни е дълга, ходихме и по РПУ-та, писахме жалби, какво ли не изживях

И аз така! Имах възможност, дори ММ ми казваше, че ако не искам да отида при него - нямало да му видя очичките, тоест не му е пукало много за мен и бебето в корема ми.
Но глупавата аз... отидох при него, оженихме се, родих... и така сега се чудя как да се измъкна.


Кога може да се подаде искане за привременни мерки ?
Пример: Аз се изнасям с детето от дома на ММ , отивам при адвокатката, за да пусне молбата за развод и после се прибирам в нас.... А кога е момента за привременните мерки?
Адвокатката ми каза - първо да подадем молбата и след това вече ... ще мислим и за тях

Преди да се наложат привременните мерки...ММ ... може ли да ме осъди, че съм му взела детето, че съм забранила да го вижда и т.н.? Това в мой минус ли ще е при делото?

Но то реално... когато се води дело за развод - няма как двамата съпрузи да живеят под един покрив и реално детето трябва да е или при единия, или при другия родител.... А докато не са наложени мерки от съда и няма разбирателство между майката и бащата - много кофти ситуация. Все единия ще е недоволен.

Колко време горе-долу продължава едно дело за развод по вина?

GirlonFire, отговор на по-голямата част от въпросите ти има в моя пост /точно над твоя/. При мен делото по вина все още не е приключило, заради това, че решението на съда се обжалва - много е различно може от 6 мес до 2-3 години да продължи. Има една тема "Консултации с адвокат" - там ако попречетеш малко от нея съвсем всичко ще ти се изясни

Имам още един въпрос:
колко време след подаването на молбата за развод - социалните идват , за да видят в какви условия живее детето? Ще дойдат в моя дом и в дома на ММ, нали?
Какви са изискванията, за да оценят, че условията са добри за толкова малко детенце - едва на няколко месеца?
Когато дойдат социалните - ще искат да присъстват всички, които ще живеят с нас, нали?

Ако имате опит с тези неща , споделете. Как протича едно такова посещение?
Сега правя всичко възможно , за да осигуря всичко необходимо, но се притеснявам да не изпусна нещо, да не се окаже, че имат много много високи изисквания, интересува ме всяка подробност.

Успокой се, до колкото е възможно, паниката никога не е полезна 
Нищо притеснително няма в социалните доклади, обикновено те се свързват с теб, няколко дни преди делото и се уговоряте, при нас е имало 2 доклада, единия път не успяха да дойдат и ние ходихме, а втория ни посетиха вкъщи. Не е задължително да присъстват всички, които живеят, все пак те може да са на работа. Това, което гледат е има ли необходими условия за детето, при вас, предполагам-кошарка, детски кът, играчки и т.н 
Чувала съм, че бързината и подробностите зависят от големината на града, в който живеете. В смисъл, че в големите градове малко повече претупват нещата, защото са по-натоварени, от колкото в по-малките   

 

Всичко, което ползва детето или е за детето, си върви с него.