Домашно насилие - Тема №2

 

          Не изчетох всичко по вашия случай,защото нямам време.Но силно ми прави впечатление този израз.Разбрах и прочетох,че този мъж до вас е болен от диабет,и че според вас е агресивен защото изпадал в хипогликемичен шок.  Чета ,чета и си мисля,че дори и това той ви го е втълпил.--На мен ми звучи така--"Ела да те набия жено,защото съм изпаднал в хипокликемичен шок"   Ами не знам от колко време сте  му жена,ама явно и вие толкова за болестта му знаете.А е редно да се позаинтересувате.От една страна,ако толкова го искате в живота си ,да го спасявате ,ако изпадне  втози"шок"---ама не като му се врете в ръцете да ви бие,само защото човека явно така си "дига кръвната захар" и му минава.  А от друга...Как така от всичките поне 20  признака за този шок,вашия мъж има само този признак ли????  и май хубаво ви разиграва с него. 
       Мен ако питате той си е насилник по природа,и само  си е намерил и добро извинение,видите ли и болестта го прави такъв.  Ама много често му се случва на вашия мъж,ами да се лекува,в тази насока да иска да се промени,да поеме ангажимент и към вас и към детето си ,че няма да изпада в такъв "шок"  ,защото знам че е свързано с болестта,но  и сигурно явно не се лекува правилно или просто пропуска нещо.Вече да ви кажа честно ,на мъжки оправдания ,защо са такива агресивни и идиоти,даже и ако са болни от нещо,не им вярвам.Как пък не се оказа че изпадайки в този шок ,той има нужда от помощта ви,да трябва да е зависим от вас,да трябва да ви моли за нещо,и всъщност да е благодарен че сте там да го спасите....

     Иска ми се да ви посъветвам да си тръгнете веднага,но вие сама казвате че ще сте с него,и според мен ,той ще ви зареже,ако вие бяхте болната и особено ако  вие имахте тези "отрицателни изблици в някакво моментно  физиологично състояние".
       Може би сте стигнете до някой изводи сама,но ще  е късно,за всичко и няма да можете нищо да променените вече.
  Има една приказва " НА БОЛНИЯ ЧОВЕК ,ЖЕНА МУ УМИРА"--явно има нещо вярно.

rock79, най-вероятно си права, но явно при мен Стокхолмският синдром е силен. След описния случай не е имало други моменти на агресия. Не казвам, че винаги като изпадне в "хипогликемичен шок" се нахвърля върху мен. Просто в такива моменти агресията е засилена.
При някои диабетици с годините някои от симптомите на хипогликемия не се разпознават. Да спасявала съм го от такъв шок в буквалния смисъл на думата. Зависим е наистина. Не го защитавам.  Наясно съм с нещата, просто явно нещо ме спира да си тръгна-било възпитание, някакво объркано чувство за отговорност или друго. Само да добавя, че вече не ме е страх от него, не съм зависима от него по какъвто и да е било начин и съм готова да си тръгна.
Преди да изпадна в  такава ситуация и аз си мислех, че лесно ще си тръгна и т.н., но явно не е така.

         Да така е,и тръгването и след него всичко е много трудно,и толкова боли.

 Искрено се надявам при вас нещата да се оправят и от  тук нататък да сте много щастлива,за да може и другите да ги правите щастливи.

Здравейте момичета,от дълго време чета темите във форума и все не намирам смелост да пиша.пиша после изтривам и пак пиша и пак изтривам.Моята история започна преди около 15год.,с мъжа ми се запознахме в Илиянци,там работех,а той дойде от провинцията с фирма която отвори склад на едро,но накратко.След като се запознахме и 1 година след това дойде да живее в нас(апартамента на майка ми и баща ми)тогава бяха живи и той имаше респект,след като се настани си навири носа,започна лека полека да командва,но аз не виждах какво става.Все го защитавах че му е трудно с чужд град далече от семейството,след време разбрах че е женен и е изоставил жена си,излъга ме че това било брак за да не я разнасяли жената в градчето,аз тъпата повярвах.Жена му ме намери и ми каза да внимавам защото той бил голям гад,не и повярвах,но пред очите ми я преби от бой,опитах се га я спася,но доста бой изяде милата.Така след няколко разговора ми замаза очите и аз пак повярвах,не знам защо сега когато се замисля не съм го обичала никога,явно ми е било жал за него.Така минаха няколко години,баща ми почина и той започна да командва яко,няколко пъти ми е посягам,посягал е и на майка ми.Опитвах се да го изгоня,но не знам защо не се получи.Аз не можех да забременея,мъчих се доста,операции,инвитро,процедури и не става и не става.Подадох документи за осиновяване,но ми казаха че трябва да имам сключен брак и така той се разведе и подписахме.Тогава започна моя аз,следеше ме на всяка крачка,за най малкото закъснение ядях шамари,работех на пазара до нас,имах магазин и все ме обвиняваше че всеки клиент ми е любовник,всеки колега ме заглеждал.Приемах го на шега,майка ми се разболя и 4 год.я гледах на легло,наложи се да закрия фирмата за да мога да и бъда личен асистент.Тогата вече си имах прекрасна дъщеричка на 3 год,сама се борих с документи пътувания и всичко около осиновяването,беше трудно но се преборих,той само си даде подписа и името.След като майка ми почина ада стана страхотен,започна да ми посяга за най малкото,да ме обижда и нарича с какви ли не имена пред детето,да ми казва че жилището било негово че всичко било негово че родителите ми са ме осиновили и че съм била боклук(идея нямам от къде знам че и аз съм осиновена,но след като има дъщеря която е осиновена не мисля че това е обида)Злобата му е безкрайна,посяга ми дори и пред детето което е вече на 13год,работя до късно защото той живее в нас,но не дава никакви пари,едвам вземам пари за разходите които делим на 2,но за храна за дрехи за детето съм само аз.Искам да се разведа,не мога да живея в този аз,дори и тази вечер пребирайки се с детето ме нападна че съм боклук,к...ва била съм наркоманка и какво ли още не,издърпа ме в хола където спи и ако не беше детето щеше да ме смачка от бой.А забравих-от 5 год.спим разделени,аз с детето в една стая където седим когато дой си е в къщи,въпреки че имам 3 стаен апартамент,но той се е разположил в другите стаи и аз за да не се засичаме седя само в едната стая,която заключвам за да не мога да влиза и да ми посяга.Вече не зная какво да правя,когато му кажа да напусне,става злобен,напада ме че съм имала любовник че щял и двамата да ни ш...ба и това пред детето,посяга ми.Нямам пари за скъп адвокат,не зная и колко пари струва дело за развод,но се притеснявам че повече от 300лв няма как да събера,а и не мога да отделям повече от 20-30лв на месец дори и заем да изтегля.Страх ме е че ако разбере че съм подала молба за развод ще ме убие от бой,когато се напие е способен да ме убие,а той пие всяка вечер.Ада в който живея от години вече започва да ми пречи,не мога да спя,страхувам се да се прибера ако детето не е в къщи,просто не издържам,понякога си мисля да сложа край на живота си,но милата ми дъщеричка си няма никой освен мен,живея заради нея,но до кога,какъв пример да и да.Моля ви за съвет,няма с кого да споделя тази болка,тук никой не познава никого и така никой няма да разбере коя съм и да му каже че жена му се оплаква от него.Моля ви,помогнете ми няма сили да живея.

Странно..Но не ми е жал за теб.Сори,че го казвам..Не ми е жал за нито една жена дето си тегли теглото съзнателно и доброволно.Че и дете отглеждаш в такива обстоятелства и то вече 13-та година?!?!?!
Като преби жена си,ти що реши,че с нещо ще е по-различен към теб?Или си от хората които толерират насилието,стига то да не се сипе върху техните глави?Не искам да ти набивам канчето,а така се получава..Извинявай за което.Не такова  е намерението ми.
Помощ не знам как да получиш..Тук има дами,които ще ти дадат ценни съвети..Но..От толкоз писане,две думи да беше казала за детето ти?То как живее,как се чувства..Само за себе си мрънкаш,а мен ако питаш..Заслужила си всичко което те е сполетяло.Имала си предупреждения,но си ги пренебрегнала..Никой не ти е виновен..Освен гадната съдба..Трееше да убие жена си пред теб,че да ти светне лампата у тиквата.. За съжаление,човекът просто я е пребил..

За да не повтарям Екси , само ще кажа , че наистина ти си знаела какъв е , преди да имате дете  , си знаела много добре с какъв човек си имаш работа ...
Не мога да ти дам съвет , в много лоша ситуация си , той живее повече от 10 години в твоя апартамент , но може да предяви претенции в съда , законът му позволява ...
Но , докато не се решиш на развод , със сигурност нищо няма да се промени , в положителен смисъл , за теб .
Опитай , желая ти успех и късмет !

Защо да може да предяви претенции, при положение че жилището не е придобито по време на брака?

Чудя се повече от 15 минути каква помощ очакваш да получиш? Правен съвет може да потърсиш в темата на адвокатите.
Съчувствие едва ли ще получиш, липсите, които демонстрираш, са потресаващи. Стига си хленчила, стегни се още 5-6 години, докато момичето, на което аз единствено съчувствам в тази ситуация, навърши пълнолетие и може да си вземе живота в ръцете. Длъжна си на детето, щом си имала безумието да я осиновиш.

Придобиване по давност , ето :
http://www.bg-pravo.com/2010/01/25_17.html

Дам..Кофтито е,че е сключила брак с него..И май имат 10 години според написаното..Иначе..Съжителстване на съпр.начало е по-трудно доказуемо..И не знам..Ма не тряя ли да е плащал данъци на имота,за да предяви претенции?В случай,че няма брак де?Питам си само..Инак Проклета е ясно,че е объркала конците и то много..

Няма никакво придобиване по давност. Мислете в друга насока - например за ползването, собствеността си остава непроменена.

Много се ядосвам....що сте такива...заслужила си си ..не знам си кво?!Искам да питам били ли сте с такъв мъж?Ама от тези истинските социопати ли...психопати ли..?!както се наричат там...Тя си била виновна...жената пише тук ..за да може да прочете една нормална дума...не само упреци...Вкъщата си имам един такъв ..и умирам от страх...не ми се разказва какво се случва...влизам тук за да си напомням че съм човек....за да видя една добра дума...достатъчно ни се повтаря какви сме никаквици и че си го заслужаваме!!!И да трудно е да си тръгнеш...не щото си зависима...ами толкова ти е набито в главата че ако мръднеш...примерно ще те убие...или т.н....оф ядосах се..бъдете добри бе хора..протягайте ръка...кажете една добра дума!има смисъл...

iv_marinova , абсолютно си права. Само, който не е минал през този ад може да сочи укорително с пръст и да издава бързи присъди.

iv_marinova , ти се възмущаваш от нещо , а правиш същото .
Върни се малко в темата и ще видиш , че точно с такива мъже , или поне аз , имаме опит .
Дори в същата ситуация - в моя апартамент .
Но го търпях точно 3 години , даже прекалено , според мен . След второто посягане му беше ясно , че трето няма да има , изгоних го !

Тук става дума за 15+ години !

проклета,
Може да се свържеш с Анимус, мисля че имат и кризисен център, който работи (за моя радост не ми се е налагало да го ползвам)+спешен телефон - 02/9817686-денонощен е, или 116111, безплатни са. Координати има на 1ва страница.

Имам позната, която търпя докато децата станаха на 18, после избягаха. Сега при тях всичко е ОК, имат нов живот и са щастливи.