Домашно насилие - Тема №2

             
  Мила ,ти сама си вкарваш автогол,дори и думите са ти такива' СРЕЩИТЕ С БИВШИЯ"  ами ние разведените нямаме срещи с бившия,е освен ако не искаме да се връщаме,още го обичаме и т.н.
  Ние имаме(аз го наричам) --предавателен протокол--дам-взел. 
       Аз също съм присъствала на много срещи на детето с бащата,но те никога не са били у нечий дом,и не сме стигали до леглото.  Откакто сме разведени само по необходимост сме били заедно,или за да  покажем на детето,че  въпреки всичко то си има двама родители,който го обичат..
         Личи си че ти е всичко "прясно" затова,но ще свикнеш и си длъжна да издържиш и без него и скалъпените му ласки и примирие.Четох поста ти,говориш да удряници ,чак си паднала пред детето.Не заслужава дори уважение този мъж,камо ли обичта ти.



          Така е и така ще бъде,докато не захапеш пак въдицата и не реши че те е спечелил отново,защото това стане ли ,той пак ще е предишния лош тип,защото аз си мисля вече че на такива мъже-насилници ,просто им харесва да имат жертви,който да държат до себе си за всеки случай,още по хубаво ако са уязвими заради общо дете.

                Няма рецепта за справяне с любовта,с надеждата,че може би ,ако имаше едно НО,ще е по- хубаво.
  С навика да се хвърляш в обятията му,като той те пожелае е лесно,просто си спомни с коя ръка те е ударил и дали  с нея сега иска да те докара до екстаз?   И един съвет просто си намери и по добър и готин любовник,така ще видиш че той е бил просто едно нищо дори и там.
            Със страха---------трудно се бори човек със собствените си страхове,но дано имаш подкрепата на другите си близки.
     От неизвестното няма какво да се притесняваш,прави всичко с голяма любов,прегръщай детето си и му говори и го учи само на хубави неща и всичко ще се реди по добрия начин. А който ти причинява зло,ще му се върне.

Имам съвсем сериозен въпрос към теб:

Как успяваш да имаш сексуално влечение към някой, който те пребива?  С кеф ли си легна с него и докато правехте секс, ти мислеше ли си за нанасения ти побой?
Съвсем сериозно се опитвам да проумея това възможно ли е, и как точно сe получава?

Nikovat, ти вече правиш първите крачки. Не си се съгласила да останеш, въпреки чувствата,навика страха...което си е напредък. Стъпка по стъпка ще намериш правилният път, начин на поведение. Продължавай да уважаваш себе си и да изискваш уважение към себе си и не толерирай лошото отношение и ще имаш един добър живот, а също и детето ти.

Вижте на какъв интересн блог попаднах ... онлайн консултациите според мен са нещо ново и интересно, в което има голям смисъл Дано е от полза на някого - http://onlineterapiq-konsultirane.blogspot.com/

И аз си задавам същите въпроси. На моменти си мислех, че може би съм злопаметна, но винаги ме човъркаше мисълта за това на какво е способен и страх, че всеки момент отново може същото да се случи.  А всеки следващ път е по-лош.

Не си злопаметна, просто си реалист и си наясно, че човека няма да се промени никога и е въпрос на време да ти посегне отново.

 Моя позната имаше болезнено ревнив съпруг. Караше такси и по няколко пъти на ден идваше да я проверява в канцеларията. Веднъж при нея бил по работа домакинът ( мъж) и Тоя пак бил на проверка и направил скандал.
По-късно жената я съкратиха и не бях я виждало допреди 5-6 дни .Отивайки на работа я видях, Той я държеше за ръката ( отиваше на лекар), поздравих я, но тя не ме позна.Каза, че е получила няколко инсулта и не вижда добре.Беше толкова остаряла и безпомощна.
След това няколко дни беше в съзнанието ми.Споделих с колеги, които я познават.Разбрах, че живеели на вила. Сега вече няма нужда да я "пази"насилникът й.
Заради възпитанието си (търпи мама), детето и хората не го е оставила.Какво спечели????
Този всекидневен стрес няма как да не са провокирали заболяванието й.

Това е така. До нас живееха възрастни хора ( починаха) и дядото посягаше на бабата.

Така е. Никога няма да забравя една случка с бившите ми свекър и свекърва. Бяха ни на гости още докато живеех със сина им, скараха се и свекър ми й каза: "Млъкни, че ще те ударя!" Тогава окончателно реших, че няма да позволя това да се случи с мен и да прекарам живота си като свекърва ми. Нищо чудно, че сина им беше насилник шри такъв пример вкъщи.

Защо ли винаги при всички сценария е един и същ... АЗ също вярвах 3 години, че един човек ще се промени, но повече не мога, какъв такъв мазохист съм точно след 2-3 часа да се успокоявам и да вярвам, че нямало да се повтори, че много ме обичал и че всичко ще е наред. Чувствам се в един омагьосан кръг, от който в края на месеца ще изляза, просто чакам едни пари, за да замина в друг град. Преди съм го напускала също за около месец, но то не беше следене след работа дали се прибирам, разбиване на носове след като 1 колега ме докара до нас, защото правихме ревизия и се забавихме много до късно.... и т.н. и т.н. много имам да разказвам, но най много съжалявам, че го срещнах изобщо и от най- големия оптимист се превърнах в 1 парцал. Майка му и баща му иначе са на моя страна и са страхотни хора, не знам от къде е станал такъв.... лошото е, че имаме и дъщеричка на 6 месеца и ще трябва да му я оставя. Тъй като той и за себе си не може да се грижи за малката ще се грижат майка му и баща му и това ме успокоява, прекалено е егоистичен, за да става да я храни и т.н.и на практика тя ще си живее при тях и съм сигурна, че ще я пазят, защото са пазели и сина ми от друг мъж и много го обичат като свое внуче. Радвам се че споделих, защото на никой не мога да кажа, от срам ли от какво..... пък и полицията не предприема нищо пробвала съм. Майка ми знае, но не може нищо да направи, нямам баща, който да ме защити...
 съжалявам за дългия пост стискайте палци да не ме намери със сина ми пък като се стабилизирам ще си потърся и дъщеричката поне да я виждам, когато той е на работа, свекърите ще ми помогнат. Къса ми се сърцето ама няма как
Всеки ден ще чета темичката да не се забравям да му повярвам пак, пък засега ще се държа сякаш нищо не е станало.
Благодаря за полезната темичка!   

А защо ще оставяш 6месечно бебе 

Знам, че ще ме съдите, но при опит да я взема бях почти удушена, добре, че успях да се обадя на свекъра, че пак е подлудял и той дойде навреме иначе не ми се мисли. Ако се опитам да я взема може да я нарани само и само за да не е при мен.
Просто няма как да го направя, не мога да рискувам да се случи нещо с нея, а институциите не стават за нищо...

Не те съдя, а просто попитах. Но така не я ли "обричаш" 

Към нея мисля че няма да се държи така, той си го изкарва на майка си и баща си, поне докато е бебе, тя няма и да е при него. Просто трябва да събера сили и да го обмисля далеч от тук, просто друго не знам какво да направя
Просто той няма какво да губи, по принцип е полицай , но не го интересува дали ще си загуби работата или нещо, защото винаги има кой да го издържа. Винаги е правил каквото му харесва и си мисли, че е център на вселената, а после родителите му му оправят проблемите...

За всичко те разбирам,но не и да си оставиш детето.Това ще ти е най-голямата грешка.
.Ти от  къде знаеш ,че няма да си го изкарва на детето като порасне.Тя има нужда от тебе ,не от него.Ако трябва ще избягате.Живота си е твой разбира се.......

Благодаря, задължително ще си я взема и ще се боря за нея просто трябва да има на какво отгоре... сега съм в майчинство фиктивно назначена в 1 фирма, на негов познат, нямам жилище, нямам нищо, не мога и при майка ми да отида, а не съм некадърна! Преди него си имах и хубава работа и учих висше, но всичко се изпари. Няма да ви досаждам повече с мърморене, не е в мой стил да се оплаквам  по принцип, само трябва да издържа още малко и ще се моля никой да не го ядосва на работа, на улицата, да не го изпреварват коли докато кара и т.н.