Домашно насилие - Тема №2

не мисля, че с ограничаване на виждането ще го накараш да не злословипо твой адрес. Тпй ще го прави така или иначе. Можеш да опиташ да му обясниш спокойно и интелигентно, че така само вреди на детето си и детето не е разменна монета между двамата. Както ти пазиш неговия авторитет пред детето, така и той е редно да се съобразява.
за съжаление, това е само теоритично пожелание и почти никога не работи, защото такива хора, особено когато са склонни към насилие, обикновено са достан ниско интелигентни и техните мозъци не могат да осъзнаят какво причиняват на детето си (на теб едва ли ти пука как те нарича).
Моят хубавец постоянно говори против мен и семейството ми. Постоянно ни обижда. Аз, обаче, за секунда не съм му паднала на нивото и никога не съм си позволявала една дума против него пред детето. Децата разтат и осъзнават кой какъв е.

Моят спомен от баба ми (майката на майка ми), е че постоянно говореше против баща ми и другата ми баба, а аз ги обичах много. Като резултат намразих тази си баба и до последно не можах да я заобичам с цялото си сърце (грях на душата ми и мир на прахта и).
Децата знаят всичко! Няма нужда да им се вменяват някакви неща. Единствено е нужно да им даряваме обич!

GirlOnFire , не разбирам какво имаш предвид под Предполагам, че обсъждате режима, но все още нищо не сте избрали. Моят съвет е да искаш режим, подходящ за възрастта, на която е детето в момента. Ако е бебе, би било нормално да се виждат в твое присъствие. По-нататък може да се промени при нужда.
На другият ти въпрос - да, психарите всячески се опитват да манипулират и да очернят другия родител (особено ако той е инициатор на раздялата), но за съжаление аз не знам реално действащ и законен начин това да бъде предотвратено.
Успех!

GirlOnFire ,

Детето беше на 7 години , когато заведох дело за издръжка , в което се определи и режим на свиждане .
Аз настоявах да е без преспиване , БНД нямаше възражения  и така си остана и досега .
Пробвай !

Режимът го обсъждахме, но мисля, че ще има промени.... особено от моя страна!!!
Наистина трябва да мисля за подходящ режим на база възрастта на детето.....
Но не е ли по-добре сега всичко да се реши, а ако искам промени - да заведа дело за промяна?

Иначе като стане на 7 годинки... съм убедена, че само ще си каже къде и с кого иска да бъде!

За мен е важно да направя така, че натискът от страна на мъжа ми да бъде сведен до минимум!!!

При развод... режим се определя на база на възрастта на детето в момента на развода или и за след това? А за след това... се води дело за определяне на режим за по-нататък....
При моя развод... се определя режим от бебе до 18г.... грешно ли е?

GirlOnFire, нашият режим на свиждане е без право на преспиване, в присъствието на мен или социален работник до навършване на 5 год. 2 пъти в годината 

Да не те отчайвам , но до 18 години сигурно ще водиш още дела за увеличаване на издръжката , може да искаш промяна на режима .
Засега искай според възрастта , без преспиване .
А може и така да си остане , ако той не реши да има промяна .

Подкрепям с две ръце: НЕ ТРЯБВА заради детето/децата да се правят жестове към агресора и компромиси към смаите нас! Защото децата са си деца. Те ще пораснат, поемат своя път, а ние.....какво.......оставаме с агресора и дразнителя! Категорично - НЕ!

Когато избрахме режима на виждане се съобразих изцяло с мъжа ми!!!
Но забравих за себе си и детето..... искам да кажа, че изцяло мислех само да запазя връзката баща-дете, НО дали това е най-важното наистина?
При условие, че мъжът е нестабилен... и съм убедена в това на 100%, за жалост съм единствения човек....пред когото е показвал истинското лице.
Искам, не искам - след развода - аз ще бъда лошата, но от сърце се надявам ,че един ден детето ни ще разбере, че съм направила всичко възможно за нея... и за това да има контакт с баща си......
Пред себе си мога да кажа, че направих всичко възможно - компромиси, оставих го да ме унижава, да ме обижда, да ме контролира, да ме заплашва...... не мога повече така! Искам и по време и след развода... този път да не му позволявам това, писна ми! Ако бях изчакала още малко - сигурно щеше да ме пребие рано или късно.....

Все си казваш- може да се промени, нека да изчакам, може би прибързвам.... заради детето ще остана и т.н. НЕ, ТРЯБВА НИЕ ДА СЛОЖИМ КРАЙ НА ВСИЧКО ТОВА, ТЕ НЯМА ДА ГО НАПРАВЯТ!!!!!!
Удобни сме им!!!
Аз вече не искам да бъда удобна на такъв човек!

Повечето изхождат от позицията на бащата - горкият....жена му иска развод, иска да го отдели от детето и т.н., НО защо не изходят от позицията на майката - защо си е тръгнала? знаят ли всъщност колко е трудно една жена да се реши на такава крачка и да избере да остане сама с малко дете на ръце? не, не е лесно!!! Свалям шапка на всички жени, които са решили да сложат край!!! Пожелавам им да намерят истинското щастие и децата им да осъзнаят какви силни майки имат до себе си!!!!

Уж казват , че в България сме с модерно мислене и т.н., НО забелязвам, че май на мъжа му се позволява много повече..... все има основание за всичко! Дори и да те пребие - се изхожда от това, че жената го е ядосала.

Съжалявам, че написах всичко това, но не се сдържах! С ВАС СЪМ! Вие сте ми подкрепа

Според мен е трябвало да се съобразите с детето. То е най-важното!

Така е!
Но адвокатката на мъжа ми през цялото време се обръщаше към мен и ми обяснява как съм отговорна да  запазя връзката между детето и баща му....... а от страна на мъжа ми ... всички ми набиват в главата, че аз съм виновна, защото искам развод, аз съм виновна, че отделям детето от него, аз всичко съм си заслужила и т.н.

Детето е важно - тя е моето сърце, ако тя не е добре .. и аз няма да бъда!
Скоро ще отидем пак да обсъждаме.. този път ще съм обмислила всичко, ще бъда твърда, но от този човек мога да очаквам всичко......

Важното за мен е, че детето си е при мен, ще направя всичко за него и знам, че не съм паднала на нивото на съпруга ми!!! Нито лоша дума съм казала, нито съм пречила да вижда детето, винаги съм добронамерена... и такава ще си остана.

Аз определено смятам, че връзката между дете и родител не трябва да се прекъсва! Но винаги трябва да се гледа интереса на детето.
А адвокатите ги знаем - играят според свирката. 

здравейте!

по-назад прочетох разказа на едно пораснало дете, отгледано от чужди... тъжна история. за жалост сме устроени така, че винаги се чудим дали е нямало да бъде по-добре, ако нещата са се били развили по-друг начин. аз се разделих с бнд когато детето беше на 8м. преди това бяхме разделени отново за около месец, в деня на подписа и два дни преди църковния брак. бях бременна във втори месец. развод по взаимно съгласие получих малко след годинката на детето. преминах през ада на дела от различен характер с/у мен, вкл.социални, имуществени(от родителите ми, придобити с фиктивна продажба) и т.н. получавах издръжката винаги на време с превод - 60лв. . при вземане/връщане на детето никога не сме разговаряли, той е такъв чешит.  7години по-късно обаче, постепенно взе да ми дожалява за него. детето все ме питаше дали няма да се съберем отново. страдаше ужасно че е без баща. имах връзка с един човек в рамките на 3г. с който се разделих именно заради детето си и стигнах до заключението, че чужд човек не може да бъде "баща" за детето ми. може би аз не съм попаднала на Човека. последваха разговори с бнд на скайп и т.н и накрая се събрахме отново. всички бяха потресени. родих още две прекрасни деца, които го обожават, не знайно защо той не се занимава изобщо с тях. работи на смени и когато не е на работа играе нон-стоп игри на компютъра. не можеш да поискаш каквото и да било от него, изнервя се и винаги е "зает". с всичко се оправям сама. той все е сърдит и все мълчи... от половин година не си говорим почти. сега е сърдит и на големия и на него не му говори. партия ми бил. ходи детето на лагер - един път не му е звъннал да го пита как е. днес е болен - чревен вирус, никакъв интерес - железен е. и пак, скоро си говорих с детето и му казах че мисля да се разделям с баща му, той какво би предпочел. отговора беше - ами така както си е в момента... теглили сме ипотечен кредит за да завършим къщата в която живеем в момента, като ипотеката е на къщата, която е моя. ако реши да не плаща ипотеката банката взема къщата. аз съм с три деца и тепърва ще си търся работа. как ще стане цялата гимнастика идея си нямам. с него или без него - отърване няма. родиш ли дете, искаш или не си свързан за цял живот... за хората сме идеално семейство, но вината е моя, защото не мога и не искам да споделям за личните си проблеми.
и сега по темата - по времето в което бяхме разделени, детето се настройваше от бабата най-вече, но индиректно. след среща с тях се връщаше и не смееше да ме прегърне в присъствието на баща си. след час-два се връщаше в обичайното си състояние. всъщност, когато не живеехме заедно детето беше най-облаготелствано - получаваше повече внимание от сега

Даааааа, в такива ситуации най-потърпевши са децата.

Ще ме извиняваш за израза ама майната им на всички!Като толкова са заинтересовани да живеят те с него.Какво ще обсъждаш,дали да го оставиш да ти скача по главата,далече и толкоз,а щом такава ще си останеш после не се чуди от къде ти идва,ей момиче,хората само гледат сеир,пет пари не дават за теб и детето,спасявай се сама.

Ако е психар ще се прекъсне и още как,за адвокатите +1