Домашно насилие - Тема №2

Точно

Дааааааа момичета, прави са старите хора като казват " удари ли те веднъж, ще го направи ПАК... " ама ние все сме "оптимистки" и си мислим, че този път е за последно... е да ама не е!!!!
 На мене ми писна да съм жертва. Повече не мълча и не трая. По- рано ме беше жал след като го засегна или го обидя с нещо, сега не ми дреме казвам ви. Омръзна ми бе цел живот аз сама да се цакам... досега все съм била от губещата страна. Тъпачка, какво да ви кажа. Нито съм грозна, нито съм тъпа... а бе я майната ѝм!!!!!!!!!!!!!!!!! 
)) Яхнала съм метлата

Моя мъж ме е удрял само веднъж,но постоянния психически тормоз,който ми налага и обидите,които отправя към мен,вече не се трае....,добре поне че се прибира към 12 часа,та не се засичаме 
Понеже и аз отдавна спрях да му мълча,затова станах лошата и сега си бил намерил жена,която му давала всичко /да видим докога/ 

бубето, ти не си ли тръгна от него?

Нека не забравяме, че има и мъже, малтретирани от съпругите си.

Въпросът е-не днеска си я яхнала нощес му се озъбиш и сутринта пикаш кръв и подсмърчаш сама в хола,въпросът е като я яхнеш да отлетиш.Завинаги.

И да не го допускаш повече в живота си!

Момичета,

изчетох темата, понеже ми е много близка и болезнена.

Искам да споделя нещо, от позицията на "детето, което трябва да си има баща".

Майка ми беше във вашата ситуация. Когато баща ми се пропи, тя продължаваше да бъде с него "заради мен", въпреки скандалите и побоищата. Той и мен ме биеше, но тя не знаеше (страх ме беше да кажа, малка бях). До момента, в който любимия му отбор загуби мача, а той в беса си я преби жестоко, пред мен, и тя влезе в болница. Започнаха дълги и тягостни дела, продължили общо 9 години. Майка ми избяга от него в чужбина, но мен нямаше как да вземе (те имаха брак, той ми беше баща по документи и не подписал), затова ме остави в ръцете на роднини, които нея не я искаха (щото като се женела ѝ били казали, че той не е стока), но мен прибраха. От последното, предполагам, се досещате що за хора ме прибраха, за мен тормоза и насилието продължиха (въпреки, че във втория ми дом то беше по-често психическо, по-рядко физическо, ежедневните напомняния, че родителите ми не ме искат и аз трябва да съм благодарна, че имам храна и подслон) - поне там имаше един човек, на който можех да изплача болката си, ако не друго.

18тия ми рожден ден беше най-щастливия момент в живота ми, защото се махнах от всичко това, но споделям тази история, за да ви напомня, че детето/децата на тази крехка възраст нямат "моралните" вярвания, че едно семейство трябва да има мама и тати, но за сметка на това, раните от видяното и преживяното се помнят цял живот. Никога, нито за момент, не ме е боляло, че нямам баща, защото помнех какво е да имаш. С годините обаче ставах все по-обидена на майка ми, задето е търпяла толкова години и не се е взела в ръце навреме, което доведе нещата до там, докъдето бяха стигнали.

Моля ви, заради децата ви, не оставайте при насилника "заради детето". Тези рани болят повече. Едно дете има нужда от обич, а не от бащинска/майчина фигура, която тормози и насилва.



Поздрави, кураж и смелост на всички!

AdoraBelle , много добре си го написала. 

AdoraBelle ,   

И аз съм на същото мнение.
AdoraBelle  , не се сърди на майка си, че е проявила слабост.

AdoraBelle, благодаря за споделеното   
Винаги, когато чета подобни истории и си повтарям, че съм на прав път и в правилната посока 

Да,да бях си тръгнала и преди 3 месеца след хиляди обещания се върнах,но за какво ли.....,както казах при мен няма физически тормоз,но има психически,обиди и т.н.,на които не се издържа!Сега от 2-3 дни нещо ми се прави на много мил,явно нещо пак е намислил   -сигурно в събота и неделя пак ще изчезва и "и ми прави мили очи",да не му мрънкам,не че ме засяга де,но човека си живее с мисълта,че дълбоко му вярвам  

ти пък азащо му мрънкаш? аз моя си го чакам да изчезне събота и неделя и да си остана сама с детето. 2 дни без дразнител - кеф 
както казах - за себе си сме се разделили, само че той още не знае

Искам да ви попитам нещо:
след развод/раздяла с подобен тип мъже (нестабилни психически)......когато идват да си виждат децата - има ли манипулация от тяхна страна, настройване срещу майката и т.н.?
Ние като майки... как можем да попречим на подобен род действия, когато е очевидно, че бащата няма желание да се държи човешки с майката...дори пред детето?

Примерна ситуация:
при развод има определен режим на виждане с преспиване, НО майката вижда, че в другия дом му говорят глупости по адрес на нея и нейните близки.........вярвам, че една майка няма как да се примири с това, при условие, че всичко, което говорят са с цел отмъщаване......
какво може да направи една майка в такъв случай???
Изключвам варианта да забрани на бащата да идва да взема детето в определените от закона дни, защото нали ще викне социалните и ще ни изкарат черни!!!
Сещам се за един вариант - да се смени по законен път режима на виждане, НО може ли да ми кажете дали водене на такова дело е дълго и трудно? Какви доводи трябва да имам, за да се смени този режим и съда да удовлетвори това искане?
Споделете, ако имате личен опит с това или имате позната, която е действала така.

Скоро ще се развеждам, мъжът ми е зле психически (само аз виждам слабостите му, не е стабилен психически, пред другите е различен) и имаме дете (на няколко месеца). Избрахме режим на виждане до 18г. на детето..... това означава, че трябва да съм много много внимателна в преценката си за това кога и как да вижда детето, страх ме е да не съм сбъркала!

Вие какви режими изградихте?
Колко често вашите деца виждат бащите си:от колко до колко часа, кои дни, лятото и т.н. Искам да добия представа какви варианти са ги удовлетворили...без да мрънкат.

Примерно..... за вас какви режими са нормални за дете от 1г. до 3г. ; от 3г. до 7г.; от 7г. до 18г.?

Тук става въпрос да получа отзиви от жени, които са били тормозени психически от бащите на децата си.
Искам да вярвам, че след раздялата.....не настройват децата срещу майката......., но за жалост си мисля, че не променят отношението си към майката - дано греша, дано не става по-зле дори!!!

Прегръщам ви!

След време ще ви споделя моята история!!!