Домашно насилие - Тема №2

Да, точно жестоките побои и агресивно поведение коментираме тук.

Тогава не е ли форма на насилие да принуждаваме едно дете да се вижда с родител, от който детето се страхува?

С едно такова дете трябва  да работи психолог.

Ако родителя го бие или тормози психически си е тормоз.
И не е вярно, че повечето родители биели децата си...има и случаи в които мъжа бие жената, жената бие детето направо си е порочен кръг.
За мен и психическия тормоз е насилие, макар че ми се струва че този тормоз минава в графата на незабелязан тормоз-насилие.

Happy mama, вчера бях малко емоционална и доста позитивно настроена към бащата, сега прочетох какво съм написала и .....да, прекалено позитивно.
Издръжката е за детето, така е, затова искам да разбера кой определя как ще се изплаща тя , за да може след време да го съдя, ако не я плаща, точно, защото са пари за детето, да направи някакъв труд за него, поне да мога да кажа на детето , че и той прави нещо за него.
Просто казвам, че в момента са по-големи притесненията ми, затова издържката е на последно място на този етап по важност, но 77лв са са си 77лв...все ще ми помогнат, за да взема на детенце..

А относно свижданията с таткото - амиии аз исках колкото се може по-ограничен, но адвокатът ми каза, че ще направи такъв режим, който да е приеме и от мъжа ми, а и най-вече от съдията, накратко - направихме режим, който най-често се определя от съда! Да,разширен е - петък,събота,неделя+всички официални празници+рожден ден/имен ден на таткото+рожден ден на детето+месец през лятото (но това е от 7г., а сега е бебе и е по-ограничен...преспиването започва от 3г.)

Всичко това се случи, защото ме беше страх от него! Страх, че и ако сега го ядосам...може да направи някоя простотия, а и адвокатът се притесни, че може да тръгнем по вина, а там аз почти губя, защото съм в неизгодна позиция, свидетелите са от страна на мъжа ми, а те са готови да кажат всякакви глупости по мой адрес, ще ме съсипят, а точно заради детето  -искам да се съхраня!!! Искам да се грижа за него пълноценно, а ако ходя по съдилища...няма как да стане, а и това ще ме изнерви, защото ще се виждам с НЕГО, а той е най-най-най негативния човек, който познавам, енергията му е адски негативна, самото му присъствие.

Направихме такъв развод, че той да се кротне най-накрая, да види, че аз се откъсвам от него, но няма да лиша детето си от него.

Ако знаете колко трудно се реших на този развод!!! На мен самата ми беше трудно да се мотивирам и да го направя, но сега осъзнавам, че е трябвало отдавна отдавна да го направя, още на следващия ден след сключването на брака, абе то въобще не трябваше да се женим, но пуста му наивност и чувство за вина......
За мен е чудо, че аз задействах нещата, чудо е, че застанах срещу него и му казах директно, че не искам да бъда с него, като имате предвид, че докато бяхме заедно ме беше страх от най-малкото нещо - да не счупя нещо, да не кажа някоя дума не на място, да не изляза с човек, с който той не иска да се виждам и т.н. ! Вие разбирате ли колко голяма крачка направих.... да застана пред най-големия си враг и да му кажа - КРАЙ!

Но все още ми влияят лошите му думи по мой адрес, не съм се отърсила напълно, дори планирам да отида на психолог, защото имам нужда някой да ми помогне, да ми даде съвет как да преодолея тази зависимост от одобрението на бившия ми.....няма логика, но усещам, че все още се питам - какво мисли за мен, защо мисли така за мен и т.н. Но както адвоката ми каза - аз съм живяла доста време в среда, в която са ми промивали лека по лека мозъка!!! И сега като се върна назад и разбирам, че е така, но не съм го разбрала още тогава.......

Не искам да съм героиня, но искам да погледна детето си с чиста съвест, един ден да разбере, че съм направила всичко възможно да запазят отношенията си.

А и нямам притеснения, че ще посегне или ще направи нещо лошо на детето ни. Той и мравка не може да смачка, НО на думи е брутален - страхлив е по душа, но пред другите показва на думи, че е голямата работа. Накрая разбрах, че той само говори и нищо не прави, за щастие!!!
НО, ако видя, че срещата с бащата не се отразява на детето - ще направя всичко необходимо да огранича режима или направо отнемане на родителски права, но това ще е в краен случай. В крайна сметка тук е важно детето ми, нито аз , нито мъжа ми сме на дневен ред.

Сега остава да се погрижа за себе си и мъничето !
Ще се справим, вярвам го повече от всякога!

GirlOnFire в кръга на шегата да те питам как направи най-големия си враг БНД и ти? 

След дълга връзка решихме да имаме дете.
Забременях.
От момента, в който разбра, че съм бременна, коренно промени отношението си към мен.
Всички забелязаха тази промяна от негова страна, дори собственото му семейство.
Започнаха забележки, че не правя нещо както трябва - забравила съм нещо, не съм се сетила, не е било правилно, ту трябва да е така, а като го направя, пак нещо не е както трябва, все намусен, все съм му грешна в очите, вика по мен за най-малкото нещо, обиди, не зачита мнението ми за нищо, контрол къде съм и какво правя, дори какво ям, забрана да спя при нашите....
А, аз бях по-позитивна и от преди, бременността ми беше лека и бях щастлива, че чакаме дете.
Родих.
Същата работа, 100 пъти по-зле дори!
Какво съм направила, за да го ядосам толкова, не знам!!!
Може би, че не съм сложила чашата където той е сметнал , че трябва да стои, или пък, че не съм измила нещо, което той е очаквал да направя, макар преди това да е казал никой да не го пипа,
забравила съм да купя нещо от аптеката - значи съм безотговорна!, не съм ставала навреме, за да нахраня детето и е трябвало 1-2мин да издържи плача на бебето, и започва блъскане по стените, викане...... а аз търча като луда да приготвя нещата, просто бебето се е разплакало доста преди часа за хранене и не бях подготвена.
Въобще - колкото и да го мисля - да, може да съм  правила грешки, но и той е правил, но не заслужавам такова отношение!
Има много други случки, но няма смисъл да ги споделям.
Факт е, че за него бях най-голямата глупачка на света и най-безотговорната жена и майка, а след като го напуснах - се превърнах в боклук!

От мен не е чул една лоша дума, нито отношение,което да показва неуважение към него и той го признава това, но това не му е достатъчно да е по-човечен с мен.

Една моя позната ми сподели как е държала бебето и без да иска се спънала и паднала с бебето върху дивана..... и нейният съпруг отишъл и я попитал как е, дали се е ударила, как е бебето и т.н. и после се държал все едно нищо не се е случило.
НО мен ме побиха тръпки, че ако на мен ми се беше случило това - моят мъж щеше да ме пребие или щеше да ме напсува и унижи!!! и естествено - да го изкоментира по негативен начин пред другите.

Все си мисля, че мъжът ми изкара депресията от бременността,а после и следродилна депресия, защото всички казват, че съм много позитивна и добронамерена, стараех се да бъда добра съпруга и майка, но сега вече остава да съм добра майка, съпруга на такъв човек - никога! дано!

Още не мога да разбера защо се настрои толкова негативно към мен???
И мисля, че никога няма да си дам отговор на този въпрос, дори и той самия .....май не знае!

Разбирам да е напрегнат, да е притеснен от това, че ще имаме дете и т.н. , но защо без причина да ме обижда, да ме унижава, да ме коментира пред останалите, да се държи все едно не съществувам, да не зачита мнението ми...... все едно не бях личност в този дом!
Сега е различно, разцъфнах, но ми трябва време да се отърся от всичко онова, което ми се случи там, трябва време! Още ме побиват тръпки на моменти и само се моля да не ми звънне или да не дойде до нас.

Да, за съжаление хората се променят, понякога дори никой не е виновен, просто се променят. И вече не са един за друг. 

 

Хората са това, което са.
Просто с времето разкриват себе си, не може да опознаем някого за кратък период от време, дори се случва след много години заедно....да разбереш на черта от характера на човека до теб, за която дори не си предполагал, че е съществувала, а тя винаги е било част от него. Много фактори....могат да са причина да се "отключи" или пък намираш човек, който успява да те накара да се разкриеш!

Никой не може да ме накара да повярвам, че такива хора, които прилагат психически тормоз...., извинението е: явно не сте един за друг и заради това се държи така! Трудно ми е да повярва в такова нещо - да, ясно е, че май не са един за друг, но след като единия е бил способен да направи или каже някои неща - значи са си част от него! Говорим за неща, които се случват в дълъг период от време!!!, а не е било изблик само в един момент! Защото е ми е пределно ясно,че всеки от нас в даден момент се изнервя и малко или много не постъпва както трябва с хората около себе си......

За някои хора винаги е лесно да се намери оправдание защо са посегнали или са унижили някого....оправданието е гарантирано!

Едно разбрах - много е показателно как човекът до теб се държи с хората около себе си (най-вече със семейството си), след време има голяма вероятност и теб това да те чака..........при мен се оказа точно така, но никой не ме светна, че има доста ранни знаци, които май почти предвиждат бъдещите ви отношения.....

И откакто се разделих с мъжа ми, осъзнах, че той се е държал така с мен, защото това е истинската му същност.....такъв си е, той се държи така и с други хора, дори с бившите си, с родителите си, с брат си, дори с непознати...... дори сега разбирам, че се държи така с други.
А, аз си мислех, че съм уникална и затова имам по-специално отношение , а то какво се оказа.......няма значение дали съм аз или някоя друга. Друг е въпросът, че друга жена не би позволила всичко това, което аз допуснах!!!

Позволиш ли някой да те мачка, няма как да започне да те уважава......нищо няма да се промени, или търпиш, или си тръгваш!
Аз избрах да си тръгна.....не , защото е лесно, а защото имам дете, което с нищо не е виновно и с нищо не е заслужило да е свидетел на грозни сцени!

абсолютно си права. човек е такъв какъвто е и не сме причината ние за отношението му! Той така е научен.
аз за 100тен път ще си призная, че ако познавах на моичкия семейството преди да се съберем, никога нямаше да се хвана  на хорото. Родителите му не живееха заедно - майка му работеше в чужбина, а баща му пътуваше много и почти не съм ги виждала. Да, в моментите, когато съм ги виждала ми направи впечатление, че са по-простовати и груби хора, но реших да не се правя на голямата работа и, че дори и простоватите хора без образование и професия могат да са добри по душа (визирайки моите баба и дядо, естествено). Да, ама не!

родителите му се мразят, баща му пие и се държи безобразно с майка му. дядо му не познавах, но предполагам, че и той е бил същия. и у двамата (баща и син) има едно унизително и пренебрежително отношение към жените. не дай си боже някоя жена да е малко повече от него или да почувства превъзходство - тогава става страшно (както се случи при нас).

Това не винаги е критерий .
Моите свекъри са прекрасни хора , БНД с тях също се държи много добре , но с всички останали е отвратителен , след определен период от време . В началото е самата любезност и внимание , а после се обръща на 180 градуса .

Ами да, като не ти харесва да си с някоя жена, ако те дразни, ако имаш някакви кой знае какви изисквания, а жена ти не ти ходи по гайдата, ами не бъди с нея !!! Психопати скапани ... Като пребиеш жена си или като я мачкаш психически, какво постигаш - нищо. Не знам защо има хора, на които просто им доставя удоволствие да тъпчат човека до себе си. Ми като не им харесва - да се разделят и да си намерят някой, който им харесва, нали така.

И кой по-горе спомена циклофренията ... Аз така като се разведох и вече имах компютър и интернет, започнах да чета всичко по въпроса за домашното насилие и т.н. И сама си го диагностицирах моя точно с циклофрения. Друг е въпросът, че ако му кажеш, че е луд те пребива ...

Лошото е, че не само пребива съпругата си, но и децата.......  (