Домашно насилие - Тема №2

Здравейте,
какво мислите за клипчето с майката, която дава на невръсните си деца да пият кафе и да пушат цигари?

Аз не одобрявам такова поведение! Тази майка май не е била съвсем адекватна. 
За такива хора трябва да има някакви санкции.

Това клипче показва, че съм права като казвам, че бъдещите родители трябва да се проверяват както се проверяват бъдещите осиновители

Абсолютно вярно.

Днес по БТВ ще коментират клипа с децата, които пушат и майката. Снощи чух, че от Закрила на децата се обърнали към някаква институция - издирват майката.

Бащата на пушещите деца сам е потърсил съдействие от ДАЗД:

http://www.vesti.bg/bulgaria/obshtestvo/bashtata-na-pusheshtite- … e-ot-dazd-5994988

Здрасти.
Чудех се анонимно ли да пиша или не, ама какво пък...
Изчетох немалка част от двете теми, но естествено от толкова информация малко каша ми стана в главата. Затова предварително се извинявам, ако задам някой не особено адекватен въпрос. Но моля за съвети, ако някой е минал през подобно, може и на лични.

Първо историята:
Не знам дали става въпрос за класически случай за домашно насилие. Имам общо 7 г. брак, от които последните три живеем разделени, но в добри отношения. Никога не е имало сериозни проблеми около детето, виждането му и пр. Разделихме се, защото преди това имаше към мен - психологически тормоз, който не успях да овладея с различни тактики, докара ме до панически атаки и ходене по психолози, та накрая това остана изходът. За който трудно, но рязко събрах сили (заплашваше ме естествено, че ще ми вземе детето, класически случай. Пък аз сериозно му се връзвах). След раздялата обаче нещата се нормализираха, защото той беше сам и слаб и номерата не му минаваха, така че не ги е и пробвал. А и сигурно и аз съм му била дразнител, та се е кротнал.

Преди три месеца все още настоящият ми съпруг предложи да се разведем. Логично е след толкова време, нямах никакви възражения, зарадвах се
Оказа се, че желанието му е провокирано от нова връзка - прекрасно, винаги съм искала да е щастлив, както казах, нямахме лоши отношения след раздялата.
Заведохме дело по взаимно, заседанието мина. След седмица изтича и срокът, в който трябва да излезе решението.

Обаче. Междувременно и поетапно той започна да ме изолира, каза че почвал нов живот на чисто. Това добре, негова работа, не желая да му създавам дискомфорт. Но той започна да ми създава на мен - стигнахме до етапа, в който взима детето за дни и не ми дава да я чувам. Т.е. имаше периоди, в които не знам добре ли е, здрава ли е, жива ли е. Прекъсна всякаква комуникация с мен, забранени са ми обаждания, мейли, смс-и с него. Не иска естествено да ме вижда и си предаваме детето през детската градина (засега). Мислех си, че като излезе решението ще мога да възразявам заради режима на виждане (два уикенда в месеца, а сега иска да редуваме седмица при него, седмица при мен).

Нещата станаха още по-неприятни. Когато е при него на малката (6 г.) й е забранено да ми вдига повече от веднъж телефона, иначе "тати ще ме набие" (и реве). Забранено й е там да говори за мен или близки около мен (баба и дядо), защото "тати ще ме набие". Забранено й е да използва думата мама, ползва се "другият човек", защото "тати ще ме набие", задължена е да казва на новата приятелка "мама" (понеже ще се женят), защото ако я нарича по име "тати ще ме набие". Излишно е да казвам, че освен че не ми е приятно, смятам за вредно детето да нарича майка си "другият човек", а жена, която познава от 2 месеца "мама" - и то насила, а не защото така й идва отвътре (тогава дори не бих имала против, дори да ми е неприятно. Но не ако е плод на сугестия).

Обяснява й се, как един ден сама ще може да избира къде да живее (което я ласкае), но с уточнението, как тя ще си избере да е при тях, а аз ще й ходя на свиждане. Ъ, свиждане?! 

Обяснявам разбира се какво е майка, но винаги аргументът е един и същи - ще ме бие. След разговори с нея се оказва, че за всякакви такива вербални "прегрешения" (тя е на 6!) я затваря в някоя стая и й се провежда лекция, съпроводена с шляпане по задника. Т.е. заплахата е реална, нищо че не е млатене с юмруци и ритници. И тя, понеже обича баща си, го приема за нормално - казва ми аз казах грешно и той затова...??? Т.е. приела е, че си заслужава боя.

Тези неща се случват в рамките на последните седмици и дни - всеки ден - ново правило. Трудно ми беше да мисля и осъзная какво става, камо ли да реагирам навреме (то и не е сигурно как щях да реагирам. Държа да съм изрядна страна - не преча на личния му живот, не бия (не че не си помислих  ), не заплашвам и не забранявам без да съм подплатена). Писала съм общо два мейла в последния месец, като изчаквах по два дни да ми мине яростта, та да го докарам на любезно - добронамерен, но заплашително - страшен тон. Няма отговор и реакция.

Когато има решение, ще мога да въведа режима, който е два уикенда в месеца. Но вече не знам какво да очаквам от този човек, затова се подготвям и мисля да почна с първата точка от въпросите:

1. Може ли някой, който е подавал сигнали до агенцията за защита на децата да ми каже точно как става? Трябва ли да е в момента на тормоза или е по принцип? На място или с писмо, или по мейл? Четох че е добре да е с копия до други институции - как и кои? Ако някой иска на лични може да ми разкаже опит, за да се ориентирам по-добре.

2. Ако се чуя с детето по телефона, докато е при него, и то се разреве да речем защото ме е нарекло без да иска "мамо" и изпада в стрес, мога ли да му пратя полиция и има ли смисъл? Как се процедира?

3. Някакви идеи за свидетели за всеки случай? Трябва ли някой да присъства на събитието или устни разкази от детето също важат? Има  ли значение имат ли те роднинска връзка с мен?

4. Първите въпроси - за документи от социалните и полиция, също ли са с давност един месец като изискването за такъв от настъпването на събитието или може просто си се трупат за всеки случай? (Последните две ако агресията се повиши и се наложи да стигам до съд).

5. Надявам се никога, ама никога, да не ми се налага да вадя медицинско за физическо насилие. Но освен свидетелите и това, други доказателства могат ли да се ползват в съд, за да знам за какво да внимавам?

6. Други идеи или съвети, ако някой е бил в подобна ситуация?

А да, съдебното решение за развода достатъчно ли е, за да удостоверя пред детската градина, че няма право да я взима или ми трябва документ от някъде (от къде и какъв)?

Опитвам се да се сдържам, затова звуча сухарски, но след повече от месец безсънни нощи, то и емоции не ми останаха.

Ужасно дълго и обстоятелствено стана, но още не мога да се фокусирам май 
И благодаря предварително на който се отзове с каквото и да е мнение, съвет и уточнение 

П.С. Не съм уточнила - телефонът, на който с нея се чуваме в такива случаи, й е даден от баща й. Не ме е питал дали не мисля, че е леко малка за това. На неговия номер, ако звъня, не вдига. Т.е. в момента, в който го изключи без да иска, падне батерията, баща й не го плати, аз достъп нямам. И още нещо. Въпросите се превеждат през нея (аз това вече го спрях, но той си го продължава). Онзи ден искаше да занеса свидетелството за църковен брак в градината и да го оставя в шкафчето за обувки А аз понеже така си разнасям документите по шкафчета и тайници по принцип, та толкова и го занесох.

По въпроса ти за детската градина - достатъчно основание е решението за развод, за да не може да я взима. Представяш го + декларация кой може да взима детето освен теб (предполагам, че вече са ти искали такава така или иначе). За закрила на детето не мога да помогна, но съветът ми е да отидеш на място да говориш с тях и да разбереш какво е нужно да направиш.

phil , 

Задължително иди в ДАЗД и обясни случая .

Аз пък недоумявам каква е тази втората жена , която допуска всичко това ???

Как каква - достойна за мъжа, с когото се е събрала  .

Благодаря Lib и happy mama, за ДАЗД явно ще е на място в териториалната дирекци, ако правилно разбрах 
Декларация в детската не съм попълвала никога, но явно ще трябва да им искам. Като излезе проклетото решение.
Другата жена не ме интересува 

Очевидно ...

И аз имах мъж , дето хич не го слуша главата , но не бих му се подчинила за такова нещо .
Детето си има 1 майка .
Не бих настоявала , нито бих приела натиск ,  друго дете да ме нарича мама .

То остава и да настояваш  . Това само някой болен мозък може да го измисли, особено предвид обстоятелството, че детето си има жива майка, при която по принцип живее. Най-вероятно идеята и настояването са само от страна на бащата. Не ми се коментира какъв човек трябва да си изобщо, за да тормозиш психически (а и физически) по този начин беззащитно и нямащо никаква вина, нито пък отношение към ситуацията детенце....

phil, поведението на БНД е типично за мъж, който иска да покаже пред другата жена как се справя с възпитанието на детето си, че държи ситуацията в ръцете си, че е страхотен баща.....Класически случай, когато се появи другата жена и особено, когато се стигне до брак с нея.

По т.2 - мисля, че от полицията няма да се отзоват, или ако се отзоват, като разберат за какво иде реч.ще си тръгнат.

Относно свидетелите - трябва да са сигурни, верни хора, защото.......свидетелите понякога се отказват от показанията си или изобщо отказват да станат такива.

Задължително въведи режима за виждане с детето и се допитай до адвокат какви мерки още могат да се вземат. Адвокатът най-добре ще те посъветва!
В никакъв случай не позволявай на БНД да продължава този начин на общуване с детето и с теб! За съжаление, всичко това се отразява на детето.....
Знам, че не ти е леко в тази ситуация, но стискай зъби и продължи! Не се предавай! Не спирай да показваш обичта си към детето! След време тя ще го оцени! Сега е малка и податлива на влияние.

Малко се разстроих от поста ти, исках и друго да споделя, но ............ забравих .......като се сетя, ще пиша пак.

Успех!