Домашно насилие - Тема №2

Здравейте аз от скоро съм сама вече 2 месеца .....Моята история е следната ....Запознахсе с бившият ми преди 3години всичко беше ок в началото ...Но после в един ден ме удари с шамар заради някаква глупост беше дори не помня точно за какво ....Но не се спря до там въпреки ,че след удара съжаляваше много .....Имаше много страшни побой от негова страна ....Дори когато бях бременна в 5 месеца ми разби носа и ми разцепи устата ...Когато вече имаше много кръв ми каза върви се изми ....излязох от стаята и с триста избягах от апартамента цялата в кръв ...Слава богу на бебчо му нямаше нищо ....След месеци молби и извинения дадох за моя грешка пореден шанс бях вече бременна в края на 8 месец ....Но уви насилника си остава насилник месец затишие докато се роди малкият и пак на ново....Но след един бои в които детето ми изпищя от страх ,защото аз виках за помощ ,но уви никой мил съсед не слезе взе окончателно решение да избягам завинаги.На сутринта тръгна за работа аз събрах багаж на мен и малкият и се прибрах при майка ми.Така вече два месеца живея спокойно.Наистина ми е много трудно ,защото взимам минимално майчинство а малкият храня с хумана ,но поне не живе в страх вече.Докато този човек и една стотинка не дава за малкият .Така че мили момичета не давайте шанс на такива хора НЕ СЕ ПРОМЕНЯТ въпреки обещанията.

Toчно така: насилника винаги си остава насилник! И никога не трябва да се дава шанс , защото не само не се променят, а дори злоупотребяват с добрината и стават още по-зли!

А защо "уви"?
Давате безброй шансове на некви отрепки да ви маризят кат магарета,подлагат и децата ви на стрес..И разчитате на будната гражданска съвест,да прекрати побоя преди да са ви утрепали?
Егати логиката..

Иначе поздравления за решението..


п.п.Пиша го тва,щот съм от будните..4 пъти виках полиция заради скандалите и побоищата на комшиите и  овцата все си го прибираше обратно..
Ми ся и да видя,че я коли на терасата,едва ли ще си мръдна пръста..Да се оправят сами..

Да уви ,защото е нормално да отидеш да видиш какво става поне според мен .....Не съм разчитала на гражданската подкрепа или намеса да ме спаси госпожо ,но е човешко да помагаш или се лъ ......При мен е станало веднъж да извикам за помощ и никой не се намеси...все едно минало и заминало за мен ,но го казвам ,защото може някое друго момиче да пострада и наистина трябва да сме хора и да си помагаме ....Защото нещата които стават в тази къща да са сериозни не да се подминават с лека ръка ...Относно вашият случай и аз бих постъпила така.щом 4 пъти няма резултат сама да се оправя  ....Но ако го чувам за пръв път ,ще извикам полиция ...

Съседите не правят нищо за съжаление... една моя позната с триста зора успя да излезе извън апартамента разревана и помоли съседа, който тъкмо влизаше в блока да звънне на полиция и той й отговори : " че нали твоя е полицай", колко пъти сигурно са се чували, но никой нищо не прави. Ако знаех по-рано щях много преди това да помогна.

pepita12, направо ужас. Как може да има такива хора, умът ми не го побира?!  
Поздравления за решението.

Дали насилниците не се променят не знам... чак толкова брутални като описваните тук не познавам. Но е факт, че мъжът ми е тормозел бившата си жена, а мен не ме тормози. Не знам на какво се дължи, при мен 1 път ми удари шамар и то лек, в смисъл нито синина съм имала, нито кръв (майка ми ме е удряла по-силно) и още 1-2 пъти ме е блъскал в началото, но тогава и аз не му останах длъжна, даже той се оплаква, че съм го била (което е пресилено, понеже и той не е имал синини или кръв).   Но като цяло няма такива издевателства и направо умът ми не побира това, което описвате и не мога да разбера как може да има толкова жестоки екземпляри......  

Ето ви едно клипче: http://vbox7.com/play:e6738829d5

Защо се учудвате, че има такива хора?! Прави ми впечатление, че  хората са станали голями егоисти. Гледат само себе си. Ако паднеш на улицата, колко души ще дойдат да ти помогнат и колко ще гледат саир?

На мен винаги са ми помагали. Даже имаше един ден, в който непознат дядо ми даде някакви добри пожелания и ми оправи деня. Срещала съм много добри хора, непознати. Светът не е пълен само със зли същества.

Не казвам, че няма добри хора, но вече са голяма рядкост!

Ми явно аз все такива нацелвам....

Явно,защото такива наистина са малцинство.

и аз така мислих но наистина има много добри хора
браво за решението ти мила от спокойствието по хубаво няма
аз също бях като теб че децата ми бяха свидетели на какви ли не глупости
трудно е наистина макар и с лишения имам колежки и комшии които ми помагат
според силите си разбира се този месец не знам как ще си платя тока и градината на малката
то ако е лесно няма да е на нас добре че рано си се осъзнала
успех ти желая   

Оо, и аз съм се чудила как да си платя сметките ... А по въпроса с таксата за детската градина, имало е моменти, когато не съм можела да я плащам, и съм взимала детето с мен на работа. По цял ден: "Гладен съм, пишка ми се, мамо, гледай какво мога, мамо, а това какво е ...?" Слава Богу, шефът ми проявяваше разбиране. Също така ми отидоха по заложните къщи всички (4-5) златни неща, които имах. Също така, като вземех заплата на 31-ви, и си платях сметките, наема и напазарувах, честно ви казвам, съм оставала буквално с 20 лв.
НО ! Вечер като се прибереш и никой не ти казва: "Мършо, това какво е отгоре на яхнията, да не е асфалт?" (А то е чубрица). Като никой не ти казва: "Тоя филм затова ли искаше толкова да го гледаш, заради Брус Уилис, к*рво мръсна" ... ?!?!?!?!?! Като си легнеш спокойна, а не бита, а сутрин като станеш нормално, а не с нови синини под очите ... Боже, нищо не може да се сравни с усещането за спокоен и БЕЗОПАСЕН живот за теб и детето.

Всичко малко по малко си идва на мястото. И парите почват да стигат, и НОРМАЛНИ мъже виждаш, че те харесват ... И накрая и като всяка от нас си намери по един истински човек, който постоянно й казва "Обичам те, ти значиш наистина много за мен" ... и всичко е прекрасно.

Имайте вяра, само смелост трябва да си тръгнете от психопата, после животът е истински прекрасен !

  Леле, какви хора имало на този свят! Явно съдбата наистина е благосклонна към мен и ме среща само с най-доброто от най-доброто...
Не подозирах, че има толкова зло по този свят...

Браво на отървалите се!

Не знам какво точно се опитвам да направя,но трябва да споделя с някого това,което се случва в живота ми!Ще бъда максимално кратък.На 26години съм,живея при баба ми и дядо ми.Майка ми живее с втория ми "баща" на друго място,това не е много от значение за разказа ми.Баща си не познавам,тъй като ни е изоставил когато съм бил на няколко месеца,баба ми е тази,която ме е взела и ме е отгледала.Целия проблем е,че вече 34години дядо ми е алкохолик,абсолютно няма да ви натоварвам с това през какви гледки,сцени,болка и страх са минали най-хубавите ми години.Дядо ми в момента е на 77г.,претърпя падане от стол вкъщи и сега е 92%инвалид,но това почти нищо не променя.Все още му се пие,кара ни да му купуваме алкохол,но и това няма значение.Искам да изразя това което чувствам и се е насъбрало през последните 26години-ХОРА„ИСКАМ СВОБОДА!Не мога повече да издържам този тормоз,в миналото и физически,сега само психически,около мен постоянно има скандали,всеки ден,и аз съм нещо като БУФЕР,гледам да не стане нещо с баба ми-тя е най-скъпия за мен човек!Само заради нея жертвам всичко,не искам да ѝ се случи нещо лошо!Но с течение на времето все повече осъзнавам,че бъдещето ми се изплъзва,някой ден адски ще съжалявам за всичко!НО НЯМАМ КАКВО ДА НАПРАВЯ!Исках да кандидатствам,да уча,да се развивам-няма как да стане,няма как да се концентрирам за да науча нещо,живея в постоянен страх,не излизам никъде,нямам приятели,дори никога не съм виждал морето,а така искам!Сигурен съм,че е много красиво!Хиляди пъти съм си мечтаел да отида поне за няколко дни на море през лятото,но не мога,не мога да оставя в къщи нещата ей така!Няма да продължавам повече,сигурен съм,че разбирате какво искам да обясня.Задушавам се вече,не виждам никакъв изход,написах това на един дъх,и се надявам,че някой от вас поне ще ми даде надежда,че всчико ще се оправи!Гледам хората около мен,вярно,всички имаме проблеми,но не виждам НИКОЙ,на който е отнета свободата да живее живота си!Благодаря страшно много на всички,които може би ще отговорят на този пост!...