Колко често излизат мъжете ви вечер?

  • 48 793
  • 564
# 120
Краси си мисли, че те не се срещат /засичат в къщи въобще..
има-няма 2-3 часа седмично да им се събира съвместно..
 Laughing

Що бе, може да се засичат в някоя кръчма или дискотека, тя с дружки, той с авери и да се свалят един друг уж са непознати.Поддържане на тръпката от началото един вид.  Laughing
Виж целия пост
# 121
Да де..
не се майтапя - имам 10-на г навъртени в такава връзка (брак)
Виж целия пост
# 122
красимира,ако мъжът ти излезе с приятели,сигурно ще спреш да му правиш торти.
Аз залагам на това, че ще му отрежа секса. Mr. Green

Бе щом класната казва, не сте семейство и туй то.

Ако нямате обща банкова сметка, ако не сте гербови марки, ако не правите секс ПОНЕ 2-3 пъти седмично, ако съпругът /съпругата работа в друг град/държава - НЕ СТЕ.

Толкоз по въпроса. Stop
Виж целия пост
# 123
Да де..
не се майтапя - имам 10-на г навъртени в такава връзка (брак)
И още ли сте семейство?   Mr. Green
Виж целия пост
# 124
Нее..
Но не по тази причина..Wink)
Виж целия пост
# 125
красимира,ако мъжът ти излезе с приятели,сигурно ще спреш да му правиш торти.
Аз залагам на това, че ще му отрежа секса. Mr. Green

Бе щом класната казва, не сте семейство и туй то.

Ако нямате обща банкова сметка, ако не сте гербови марки, ако не правите секс ПОНЕ 2-3 пъти седмично, ако съпругът /съпругата работа в друг град/държава - НЕ СТЕ.

Толкоз по въпроса. Stop
Не знам кое е по-по-най-склерозирало.
Дали да искаш семейството ти да е 100%, да сте винаги и във всичко заедно, да посрещате заедно и празници, и делници, и да почивате, и да работите, и децата да гледате САМИ и на 100 само двамата.
Или пък да сте само семейство, ама всеки да се забавлява сам, да има свой приятелски кръг, да разделяте седмицата на свободни дни и на семейни дни, да подхвърляте децата между вечери - с мама, с тати, с баба, с незнамсикойси...Ама да сте семейство въпреки това, понеже то е завинаги.

Всеки може да прецени за себе си. Peace
Виж целия пост
# 126
Но аз видях двама млади,които не са се наживяли,не са се нахойкали ,не са се накупонясвали....
срещнали са се някъде,някога,пламнала е искрата,приели са физическата страст  за любов и са се оженили/събрали да живеят заедно.
А всъщност изобщо не са готови за това....

Аз пък не разбирам становища като това...Все едно бракът е някакво примирение и дай да се женим след като се наживеем...Кога точно сме готови да живеем заедно? Когато никой друг не ни понася и няма с кого да излезнем вечер?

Не, че ние сме се спукали от купони, но то е по-скоро от натовареното ежедневие, липсата на време и най-вече на организация... Mr. Green - говоря за единичните излизания.

То ако чаках да се наживея преди да се бракувам още щях да си чакам...
Виж целия пост
# 127
Защо трябва да си се"наживял"?  Какво включва това понятие? Да не ти се излиза? Да искаш да се "замажеш", да се "запуснеш"? Да не ти се прави секс?  newsm78
Аз лично съм се омъжила, понеже съм искала да излизам, да се забавлявам, да правя всичко с този човек, за когото се омъжвам. Какво се казва "и в добро и в лошо". От най-банални битовизми, до най-веселите и разтоварващи неща. Ако в един момент усетя нужда да правя и едното и другото без него, просто ще се разделим. За какво ми е съжителство? За да бутаме едно домакинство? Вероятно съм твърде романтична, но за мен ( и за моята половинка) е или всичко, или нищо.

Всъщност какво е точно бракът за вас? Може би е за отделна тема.
Виж целия пост
# 128
За какво ми е съжителство? За да бутаме едно домакинство?
Всъщност какво е точно бракът за вас? Може би е за отделна тема.

Повярвай ми едно "домакинство" може да си върви и без да се "бута"! Предполагам, че си около 27-30-те, нормално е! Peace
Виж целия пост
# 129
За какво ми е съжителство? За да бутаме едно домакинство?
Всъщност какво е точно бракът за вас? Може би е за отделна тема.

Повярвай ми едно "домакинство" може да си върви и без да се "бута"! Предполагам, че си около 27-30-те, нормално е! Peace
Аз съм на 28, но мъжът ми е на 40.  Wink
Както и да е. Не виждам връзка.
Виж целия пост
# 130
Аз пък не разбирам становища като това...Все едно бракът е някакво примирение и дай да се женим след като се наживеем...Кога точно сме готови да живеем заедно? Когато никой друг не ни понася и няма с кого да излезнем вечер?

Не, че ние сме се спукали от купони, но то е по-скоро от натовареното ежедневие, липсата на време и най-вече на организация... Mr. Green - говоря за единичните излизания.

То ако чаках да се наживея преди да се бракувам още щях да си чакам...

Никой не е казал, че като се бракува човек животът свършва, но пък не разбирам защо съпругът/съпругата трябва да се разглежда задължително отделно от приятелите.
Виж целия пост
# 131

Дали да искаш семейството ти да е 100%, да сте винаги и във всичко заедно, да посрещате заедно и празници, и делници, и да почивате, и да работите, и децата да гледате САМИ и на 100 само двамата.
Или пък да сте само семейство, ама всеки да се забавлява сам, да има свой приятелски кръг, да разделяте седмицата на свободни дни и на семейни дни, да подхвърляте децата между вечери - с мама, с тати, с баба, с незнамсикойси...Ама да сте семейство въпреки това, понеже то е завинаги.
Извън гледането на децата според мен е по важно дали имате общи приятели, дали всеки има свой си приятелски кръг, и всичко между тези две крайности. А това зависи и от житейската история на двамата- ако са гаджета от гимназията и оттогава не са се разделяли как да създадат отделни приятелски кръгове?  Или пък от студенти, единия от Русе, другия от Плевен, учили в София и останали да живеят там? Нормално е по голяма част от приятелите им да са общи. И обратните случаи.
Като прибавим и особеностите на характера- един домошар, друг не е, единия да обича народни танци, другия метъл концерти... всякакви случаи иима, според мен това не са неща, по които може да се съди за бъдешето на една връзка, ако за тях двамата е ок.
Виж целия пост
# 132
Ами...не знам Рокси.
Според мен най-много зависи от нагласата на двамата към брака и живота въобще.
Ние не сме от гимназията заедно, имали сме достатъчно връзки преди да се "съберем". Пък и солидна разлика в годините имаме. Но и за двамата семейство означава "всичко". Ама всичко, без условности. И това е. И той и аз, логично имаме приятели отпреди нашата връзка, никой не говори за изгнаничество.
Виж целия пост
# 133
Ех, Клеми, не съм от екстремистките аз, дето говорят за изгнанничество или раздават присъди и чертаят бъдеще с лека ръка. Просто исках да кажа, че понякога животът си върви, разни неща се случват без никога да са ти минавали през ума, камо ли да си ги планирал. Ей ме, на, никога не съм си мислела, че ще се преместя от Варна в София, пък за Виена да не говорим. А такова нещо ти пренарежда мигом един куп неща от живота- като почнеш от приятелите. С две думи, можеш 30 години да живееш с мисълта за личен живот и как си личност и извън семейството, но изведнъж да се случи нещо и нещата да се променят. Да не бъда разбрана погрешно, не се оплаквам, просто понякога си мислиш едно, пък се случва друго, и то не против волята ти, просто разбираш, че животът е в пъти по шарен от това, което си си представял някога.
Затуй й се подиграват на Краси.мира, щото житейският опит хич й го няма.
Виж целия пост
# 134

Не знам кое е по-по-най-склерозирало.
Дали да искаш семейството ти да е 100%, да сте винаги и във всичко заедно, да посрещате заедно и празници, и делници, и да почивате, и да работите, и децата да гледате САМИ и на 100 само двамата.
Или пък да сте само семейство, ама всеки да се забавлява сам, да има свой приятелски кръг, да разделяте седмицата на свободни дни и на семейни дни, да подхвърляте децата между вечери - с мама, с тати, с баба, с незнамсикойси...Ама да сте семейство въпреки това, понеже то е завинаги.

Всеки може да прецени за себе си. Peace
Определено НЯМА НАЧИн да сме във ВСИЧКО и ВИНАГИ заедно. Laughing

Най-малкото защото аз си падам , да речем, по СПА, а той - по лов и диви села. Но се прави компромис, аз не му мрънкам в ловния сезон, има си уикендите, като поискам аз някъде-просто резервирам и отиваме. Или отивам сама.

И за забавленията е същото. Повтаряла съм неведнъж, че у дома шеметът съм АЗ. Концерти, клубове, каквото се сетиш, където има МНОГО хора, той не го харесва. Е, да го влача насила ли?

Хората НЕ МОГАТ да са еднакви, Клем. Особено пък хора от 2 различни пола. Мярката е в компромисите, взаимните.

Рокс е написала едно нещо - животът е ШАРЕН, за бога, ША-РЕН. НЕ може да се рисува качествено само с черно и бяло, твърде е....абстрактно и нереално.  Нищо константно на този свят няма.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия