Колко често излизат мъжете ви вечер?

Ох, не разбра ли, че това за вечерите с клиенти го казах като илюстрация, че идеята за вечерята на семейството на една маса не е просто патриархални измишьотина с цел мъчение, а че е много ефективен начин да създадеш връзка между хората, дори когато те са чужди! Времената се менят, но хората като биология и психика са все същите.

Защо излизане през вечер или две се разбира, че след работа човек забягва и го няма до сред нощ? Ето аз ходя два пъти седмично на спорт, мъжа ми също излиза два-три пъти седмично, но моя спорт отнема не повече от два часа отсъствие от вкъщи. След него остават 2-3 часа на разположение да се гледаме, докато ни се приспи и си легнем. Не мога да си представя да искам да се видя с приятелки и да водя мъжа си с мен. Или да му висна на главата, когато са си организирали турнир по табла. Има седмици, в които изобщо не излизаме и такива, в които всеки от нас излиза по 2-3 пъти.

Andi, разбрахме. Ама Ти не разбираш, че хората са различни и различни неща ги сближават. Специално мен, маса вечер  заедно не ме сближава. Връзка с хората, в частност със съпруга ми, правя по други начини, не на вечеря.
В духа на темата, точно служебни вечери и тиймбилдинги са изяли главите на много семейства. Личен челен опит.

Е, чакай сега, ти не обичаш, той не обича, няма драма, пак сте си разкошни.  
Става дума за това, че очевидно на мъжа от картинката му е приятно да излезе с приятелите му и очевидно жена му е в състояние, казвайки му да се забави, да помисли в този момент първо за него и след това за себе си.  

Вие тук говорите много за типа мъж-ерген, дето женен-неженен си ергенува. Но не сте ли срещали достатъчно жени, дето като стиснат мъжа за гушата и няма мърдане, братче. Няма излизане, няма приятели, няма кафе, няма бира, плътно вкъщи и това е. Щото трябва да се държи на каишка мъжа. Или ако го "пуснат" случайно, се почва едно диво звънене по телефона, мрънкане кога ще се  приберат и сечене на времето до секундата.  Е честно ви казвам, изпитвам дълбоко съчувствие, симпатия и съжаление към мъжете им

Jizzlobber, и аз като теб - вечерянето изобщо не ми е в топ приоритетите

Точно, Джиз, изяли са главите на много семейства, защото буквално затваря едни хора в едно време и пространство и им създава условия за сближаване под формата на споделена храна, разговори и физически дейности. Ако вкъщи тези неща не се случват, няма обединяващи приятни събирания и дейности, хората си ги намират навън, защото те така или иначе имат нужда от тях. Разбирам, че това, което пиша не отговаря на съвременните (вече позакъснели като вълна по нашенско) възгледи за дома и семейството като на гара-разпределителна, пълната свобода на личността, поставянето на себе си в центъра на света.

Не е точно така, Анди, не е.....Ама който го е преживял, той си знае.Рефренут е Различен на всяка песен.Само това ще ти кажа и съм до тук.Последните ти изречения са Отново крайност, която тук никоя не е описала, само в твоята глава е да окачествяваш семействата като гара разпределителна.

Това че мъжете не излизат вечер /за мен вечер е след 20 ч до посред нощите по дискотеки/, съвсем не означава, че не излизат въобще.
Моят мъж си излиза събота- неделя през деня, на по бира с приятели, гледат си английското, клюкарят си, забавляват се.
За протокола - не вечеряме заедно. Даже кухненска маса и столове нямаме.

 Не, напротив. Майка ми застъпваше някакво схващане като гореописаното, но за нас останалите, времето, прекарано около масата в търсене  на тая именно семейна сплотеност още представлява несекващ извор на отегчителни и неприятни спомени, поради което с голямо облекчение  си създадохме в нашето си семейство други навици, които включват пълна свобода по отношение на времето на ядене на който когато е гладен и  никакви семейни обсъждания и общувания около масата. Явно и в неговото семейство домакинята е използвала въпросното време за създаване на тесни връзки между домочадието,  поради което част от тях са се сдобили с гастрит
  В общото ни семейно време обикновено ходим, пътуваме с кола, или единия си упражнява дейностите,  които го радват, а другите гравитират наоколо влизайки и излизайки.
   На нас така ни харесва просто, едва ли сме единствените

Fairy , защо смао мъжът от тази ситуация да е за съжаление? Съвсем друг е въпроса, когато се събират двама човека с непреодолими разминавания в гледната точка. Аз и затова попитах, защо такива хора създават семейство, като нямат единно отношение. На мен личния ми живот е мъжът и домът ми, и никое хоби, приятел, бира и т.н. може да бъде преди същите, затова и ми беше интерессно и попитах, кой е този личен живот, който е различен от семейството, в който семйството няма място и коя е тази свобода, към която все се драпа и изтъква, пък съвсем доброволно си се отказал от същата?

А как изглежда тогава едно семейство, в което всеки е нанякъде, през вечер поне единият възрастен от семейството отсъства, или всеки се занимава с хобитата си, дори не сядат на една маса в прекия и преносния смисъл и т.н.? Събират ли се час или два на денонощие хората вкъщи да е събрано цялото семейство и да общуват? Нека никой не го приема лично!

Аз може би е добре да уточня, че това ми е втори брак, т.е. "поправителния изпит"...първият му съпруг беше на фул сървис (той и сега си е, слава Богу не с мен), пране, готвене, чистене, гладене, гледане на децата, сервиране-отсервиране на масата, а да, и работа - надомно  преводи през нощта, да не ощетя децата...екс-свекървата, още като разбра. че ще се женим, ми каза да се науча да правя всичко сама, че нейното дяти да прави наука. Е, научих се, търпях 12 години, и на 33 си взех децата и дим да ме няма - това след като ми посегна физически (душевното малтретиране в България никога не е имало значение от правна гледна тока, то не че и физическото се признава). През цялото време негово научно величие си пиеше ракийката вечер на масата, излизаше с когото му хрумне и когато му хрумне - веднъж ми се прибра в 6 сутринта кьор-кютук пиян, чак падаше по коридорите ...а аз тихичко го раздавах "разкошна". Сега, със съпруга ми, не правим това, което не бихме искали да ни се случи на нас - ако аз на мен ми е неприятно да стоя сама с детето (големите са много големи и живеят отделно), то значи и той може да се чувства като мен, така че какво да си причиняваме притеснения, като е много по-лесно да си синхронизираме графиците...И най-важното - ние си говорим...хобитата са ни общи, дори и малкия приобщаваме към нашите хобита. Предполагам, за да сме на таква вълна, изисква зрялост, и от двете страни (очевидно първия път съм била прекалено млада и глупава, за да съм в състояние да отстоявам позиция).

Ми събират се  повече даже, пък и какво имаш предвид - да общуват... Ние на практика не спираме да общуваме, понеже всичко за всеки е известно на другите, поради простия факт, че не ни се случва нищо, което да не е в пряка видимост за останалите. Така че общуването не се нуждае от много думи и обсъждания, или пък специално отделяне на време - ето, сега сядаме и общуваме... съществуваме си заедно като едно семейство от мама, тате и дете и толкоз, какво има толкова за сплотявания и напъни...

Ама, защо така негативно с "напъни за сплотяване"?  Ми, ей така, да си разкажете някакви неща, да коментирате нещо, например някой филм, някакво събитие, дори разговори за нещата от живота!

Ще взема да пусна тема на тема "какво за вас е ежедневието в идеалното семейство? Какво прави едни хора семейство?"

Общия бюджет, на първо място. Любовта и споделянето, на второ...

Защото нали вече ожалихме жените, чиито мъже не се спират Говоря за случаи, в които не мъжът злоупотребява, а жената просто тотално му е стъпила на врата и не му позволява да диша.  

Иначе точно това е ключовото за възприятията на темата - за теб личният живот е мъжът и домът ти и затова се чувстваш щастлива и нямаш потребност от друго.
За мен не е, както писах и в началото, дори да имам един час насаме, ако щеш в съседната стая, за да остана насаме с мислите си или да почета книга, това ме зарежда неимоверно много и ме кара да се чувствам добре. Наскоро си говорих с един психолог по този въпрос и му казвах, че имам нужда от време сама със себе си и си мислех, че всички хора имат нужда от това, но се оказа, че дълбоко съм грешала

L'Agent, аз говоря принципно за самостоятелните занимания, иначе на обяд, вечер, нощем - както предпочитат двамата. Аз примерно предпочитам да излезе вечер, щото тогава децата спят, пък събота и неделя през деня им обръща внимание. От друга страна, например мъжът ми много обича да ходи по планини, ама аз мразя неистово това занимание И в уикенда отвежда децата, аз си оставам вкъщи или излизам навън, идилия - те щастливи и доволни, аз щастлива и доволна

Андариел, а защо трябва да си разказваме някакви неща на масата точно? Може и по другите места в къщата