Съпругът ми иска да работи в чужбина.Какво точно се очаква от мен...

Ето това казва Kasidy. Защо не би оставила близките си, аз не знам. Но явно има причина, достатъчно основателна, която я задържа тук.

Така е.Причините също се менят, степента им на важност-също.Всичко подлежи на някаква промяна във времето.Добре е да си адаптивен, да не се вкопчваш в нещо сякаш то е вселената ти, защото е в пъти по-болно, като го загубиш, примерно.Достатъчна смятам че е и причината, каквато и а е на съпругът, който пък иска да замине.
Не на последно място-едно заминаване някъде не е равнозначно на Оставяне на роднини.Всички, които са навън от моите познати се виждат с роднините си със същата честота, както и преди, а се чуват по-често от преди по телефона
 

Затова заминава предварително съпругът и в рамките на няколко МЕСЕЦА урежда всичко. Аз докато не си харесах всичко да е пипнато както аз искам не преместих децата /вкл. да зная къде да заведа баткото на училище/. Не е нужно да минат години....

Не съм, прочетох само да си каже мъката и да стяга куфара

Когато са започнали да правят семейство, това е било едно от основните неща и той е дал съгласието си. Ако си го е мислел от самото начало - сега ще й кажа, че съм съгласен, ще си направим 2-3 деца и после ще й го сервирам, тогава няма да има къде да мърда - много жалко.

Дадохме й достатъчно неща за размисъл, останалото е тяхна работа.

а,,,той няма какво да урежда, ако тя каже, че не мръдва от тук врпочем...

Човечееее, може да НЕ си го е мислел тогава.Нещата се Променяяяяят, той, след години, след житейски опит се е Промениииил и т.н. Това не значи, че само защото преди години е казал нещо, а какво е казал точно не знаем, трябва да се стиска до живот.Ако тя утре каже, че иска нещо, което преди 5 години не е искала?

Аз , например, бях казала, че не искам повече деца.После-промених си мнението и ей ме на с две.За сега Уж трето не искам, ама-знае ли човек-в детеродна възраст съм все още.Та?

Ако не си го е мисли, нямаше да го обсъждат от самото начало. Това си е неговата цел още от преди да са семейство, не знам, на нея се пада честта да вземе решението, той кавалерски я отстърпва 

ми значи драма няма-каквото тя реши... за какво нещастие тук говорехте-че тя е супер свободна да изживее собствените си лични удобства.Значи-драма няма.

Оф, хората се променят - какви са тия глупости, може дори преди месец да не си го е мислил и какво? Не трябва да правим нищо, което не е обсъдено преди брака ли 

Позволявам си да копирам чуждо мнение от съвсем различна тема:
"...Дейвид Линч направи филм по темата. Совите не са това, което са.
Всеки вижда онова, което му се иска да види. Или му е по-удобно да види.
..."

Не, Вили.Даваме по списък обещания и ги спазваме.Да не пожелаем никога нещо различно от това, което сме обещавали преди 10 години.Това в хумористичен стил, да не се вържете сега...

Абе, то шега, шега, ама понякога, вече доста често дори - се хващам за главата  
Споделям аз в друга тема, че моя позната се разплака онзи ден - че нямали пари да купят торта на детето за рд-то, имаше 20лв в джоба си до з аплата - и като се фукнаха да обясняват мамите - ооо, въпрос на приоритети, да беше му направила домашна торта с тия пари   Извинявам се, че отклоних темата, но ми е едно такова ....

Мн. е трудно за една жена да приеме откъсване , за да си отглежда децата си в чужбина.
За мъжът е лесно - работи, по цял ден го няма, контактува повече, денят му по-разнообразен.
Жената обаче трябва да поеме освен всичко останало и сама прехода на децата си, всички аспекти и то от дистанцията на непознаването на език ( например), на ситуацията и т.н. Животът се рестартира много бавно, човек се пре-базира в/у новата среда, и като личност... Я успее, я не.
Струва ми се самотна преспектива, заминаването ти, Касиди с него.
При такава, аз бих предпочела да съм сама в България, отколкото сама в чужбина и бих го 'пуснала' да работи в чужбина, като толкова иска.

Mда, това се покрива напълно и моето виждане по въпроса. Ако в момента си заета изключително с отглеждането на децата си /а то е доста вероятно щом като са 3/ в БГ, то значи в чужбина ще си не само заета единствено с това, но ще си и затворена сама вкъщи. Да, много по-сама отколкото ако си в БГ без мъжа ти. Защото сама вкъщи по цял ден в чужбина, не е като сама вкъщи в страната ти. Говоря от личен опит. Ако обаче си дадете време, той се установи, организира детските градини, училища и пр., за да можеш и ти за започнеш търсене на работа и социални ангажименти - ще го понесеш далеч по-леко.

Kасиди,

Не мисля, че преобладаващата част от отговорилите е разбрала въпроса ти.

С три деца съм, с две магистратури, имам съпруг-полиглот, но не мога да зарежа възрастни родители    ( разговор по телефона е доста различна опция от това, от което наистина има нужда един стар човек по нашите географски ширини, а то е: нормален дом, топла храна, чисти дрехи, адекватно лечение и да има възможност да бъде изслушаван ежедневно от детето си, независимо какво казва). Тези неща срещу пари на никого не може да ги осигуриш, иска се лично участие.

 От масата писания само под тези на Рокси и на CTramell искрено се подписвам.

Ако наистина нещо те интересува, разгледай мненията на хора с аналогични възгледи и на тези, които са просто бективни.
Останалото е баласт.
А директно на въпроса ти - запази спокойствие, бъди с него винаги на ниво, каквото и да ти струва това, не му мрънкай, съгласи се за себе си, че неизвестното е неизвестно и за него и битието е доста разнообразно, та не се знае какво ви носи бъдещето.
Много е важно, дали някое от децата е близо до средното образование или са по-малки.
Искам да кажа да се опиташ такива послания към него да излъчваш.Дори да ти се къса сърцето не се дръж така, все едно семейството ви се разпилява, а напротив-покажи му, че сте му сериозен тил и това е семейството ви и стъпката му е градивна. Той също преживява промените, предполагам.
Измислете си ритуали, намери с какво да се обозначиш в новия му дом.
Ако не говориш езика, помисли за стъпки към изучването на основни неща. Дори оттук това би ти помогнало.
Образован, с добри доходи, три деца и съпруга, но иска да потърси друга среда за реализация в друга държава - изглежда сериона причина го тегли. Дай му свободата да замине. Така имаш повече шансове да сте по-близки и да не си отровиш бъдещето с немите му упреци след време, че не е опитал.

Рече и отсече...  
Уважаема госпожо с 2 магистратури, 3 деца и мъж полиглот, почти всеки тук си дава мнението от субективна гледна точка, но е ми е малко любопитно кое Ви дава основание да го класифисирате като баласт? Да не би едната Ви магистратура да е по качество на публикуваните мнения по тема във форум?

Е, животът не е толкова прост- родители или емиграция. Честно да си призная, ако мъжът ми предпочете родителите си пред семейството си, в най общ план го пиша, изключително ще се разочаровам и ще ми бъде болно. Дано никога не ми се налага да правя такъв избор.
Но нали в крайна сметка идеята е да се търси компромисно решение, хем вълкът да е сит, хем агнето цяло? А и да не му показваш как се чувстваш, ми се струва най грешното от цялата работа. Не казвам че трябва да има "или аз, или мечтите ти", но все пак когато се вземат семейни решения е хубаво да я има цялата информация на масата. Включително какво е в главата и сърцето на другия.