Съпругът ми иска да работи в чужбина.Какво точно се очаква от мен...

  • 24 267
  • 211
 Чудех се дали да пусна темата. Не ми се иска да звучи като оплаквалня, но всъщност е нещо подобно...или поне така излиза. Тре деца, доБър живот и желание за по-добър живот...Обсъждахме го, имам думата,но нещата не опират до това... И аз се чудя какво очаквам с пускането на темата. Аз никога няма да замина никъде,това е ясно и на двама ни.
 Чудех се какво се очаква от партньора /в случая Аз/, когато другия тръгва да дири доброто за семейството... Трябва да го подкрепя безпрекусловно или да се противопоставя държейки на тезата  че и тук има начин да се оцелее...
 Осъзнавам колко е банална и чисто битова темата. Прощавайте. Просто имам нужда от мнения, които поне до известна степен са безпристрастни.
Виж целия пост
# 1
Ами вариантите са няколко в общи линии:
1) той си плюе на желанието, оставате тук и след това цял живот се терзае, или по зле, обвинява теб
2) ти си плюеш на желанието, заминавате и пак същото
3)ти си тук, той е там, обичате се на прибежки. Едно време си мислех, че това не е живот, сега не съм толкова категорична. Много мои приятелки живеят така и са наистина щастливи и пълноценни
 Има и четвърти вариант, да се случи някакво чудо и двамата да завибрирате в една честота, и без значение дали тук или там, да сте заедно, в хармония и щастливи.
Искрено ви желая щастието, помислете, анализирайте, поговорете, пробвайте . Рецепти няма, а категоричността в живота почти винаги е грешка.
Виж целия пост
# 2
рокси, благодаря.
 съмнявам се обаче да се получи хем тук, хем там...просто се познавам. и честно казано не се виждам сама тук с три деца. в общи линни ми се вижда  и сложно и някак обезмислящо. все драпам че парите не са всичко, осъзнавайки че не съм права. обаче съм сигурна че не е така- обаче за мъжете сякаш е много важно, ама много...
 И как мамка му човек е пэълноценен като партньора на който държи е на другия край на света и се виждат веднъж или два пъти в годината Confused
Виж целия пост
# 3
Аз съвет не мога да дам, защото нямам нужният опит... Но мисля че ключът е в това, което и Рокси е казала -  разговаряте, да обсъждате, да споделяте, да го обмислите как ще е най-безболезнено за всички вас.
П.П Възхищавам се на всяка жена, която може да се оправи с повече от едно дете Simple Smile
Виж целия пост
# 4
Касиди, с уговорката, че говоря теоретично, не знам конкретната ситуация, нито защо си толкова категорична, че оставаш тук.  Нищо не е сигурно, може той да мисли, че парите са в Америка, Австралия или Англия, но след година две да се откаже от идеята. Може ти да промениш мнението си. Понякога се случва и така, че хем сте на няколко км един от друг, хем пак не сте заедно. Ето, аз вече 10 месеца почти непрекъснато съм в болница. Живее се и така понякога, няма как. Никога не знаеш какво ще те цапардоса по челото утре.
Мислете за важните неща. Парите са едно от тях, разбира се. Не се отказвайте предварително само защото в различни държави ви звучи страшно.
Виж целия пост
# 5
Благодаря на всеки отговорил ми.
Всъщност май дилемата е една-с повече финансови възможности и имитация на семейство или заедно и с по-малко пари.Зная че вероятно звучи елементарно най-вече от устата на жена, но това са личните ми разсъждения. направо ми иде да си блъскам тлават някъде
Рокси, не бих оставила другите си близки тук. Това е коментирано още преди да създадем семейство така че го приемам като принципна уговорка. Не е прищявка от моя страна, наистина не е. Просто искам да сме си заедно. Децата искат своето, помислили сме за това още проде да ги създадем. Просто той сякаш в един момент започна да иска да им осигури все повече...не го упреквам. Обаче, едно голямо обаче...По моите разбирания , хората живея ли разделени някак късат връзката .Може да е глупаво, но просто познавам себе си...и него
Виж целия пост
# 6
Щом го усещаш така няма смисъл да отива, а ти да се съсипваш от мъка. Винаги съм мислила, че е по-добре децата да усещат присъствието на баща си до тях.
На твое място не бих пуснала съпруга си, ако финансите са достатъчни за семейството.
В твоя случай с тези три деца и достатъчно доходи, децата ще имат нужда повече от баща, отколкото от повече пари.
Мразя големите разстояния!
Виж целия пост
# 7
Мразя големите разстояния!

и аз така. мисля че съсипват всичко, колкото и голямо да  е то Confused
Момичета,много ви благодаря
Виж целия пост
# 8
Брях да му се невиди, съсипвали всичко тез разстояния? Не знаех.
 
Твоят мъж като една присъща Дева щом иска да ходи в чужбина да работи, значи наистина намира причина да го направи. И каквито и аргументи и алтернативи да предложиш.....нещо ще се пропука, ако не го направиш. Мира няма да му дава. А, хич не си падам по астрологията и хороскопите. Просто живея с Дева от 10 г. Mr. Green
Та аз бях тази, която искаше да се преместим заради децата в чужбина. Само го подхвърлих една вечер преди повече от година. Та инертната Дева това му бе достатъчно да си купи билет и да отиде в чужда страна сам. Същият, който не иска да е далеч от близки и приятели. Аз останах сама с децата в БГ. Но ти си признаваш, че си ревнива. Аз не съм. Хем още в самолета се е запознал с мацка, която сега ми е приятелка и си пием бирата.  cheers От няколко месеца вече сме заедно. Нищо не се е променило за тази година м/у нас. Грам. Само децата дето са порастнали, а ние с година остарели. И сме заедно в чужда страна.
Какво значи достатъчни финанси? Винаги съм се чудила? На нас никога не са достатъчни. Хем не мога да се оплача хич от липсата им.  Wink А да, и много приятели ни се чудят все още като сме толкова добре уредени в БГ за кЪв се местим?! Нека си останат с чуденето.
Питай го каква е причината за промяната? Ако спомене децата.................. Wink
Виж целия пост
# 9
Аз също живях 3 години сама с децата в България, докато мъжът ми беше в чужбина. Даже го подтикнах да замине. Ние не бяхме толкова добре финансово и решихме, че за доброто на всички, и най-вече на децата, не можем да стоим повече в България.
В началото ми беше много трудно, защото бях свикнала да разчитам за всичко на него. Но после нещата си влязоха в релси, аз бях много по-организирана и самостоятелна. Харесвах си живота Peace
Сега вече от година и половина сме заедно( ние с децата заминахме при него). Няма да си кривя душата и ще кажа, че тук все още ми е трудно - нямам приятели, като тези които оставих, отново не съм самостоятелна и завися до известна степен от мъжа ми, не съм намерила още моето място Tired Но не съжалявам, че заминахме Simple Smile Аз съм малко авантюристка и не ме свърта на едно място Wink
Ти трябва да решиш  какво искаш, но моето мнение е да оставиш мъжа си да замине. Мъжете са такива - понякога като си наумят нещо, трябва да го направят.
А и в крайна сметка никой не може да ти даде точен съвет - просто седнете и поговорете за бъдещето Peace
Виж целия пост
# 10
Касиди, преди петнадесетина години мислех като теб и останахме тук. Сега ужасно съжалявам за това, че отнех на децата си възможността да живеят на по-добро място, а на мен и Дедилио "спокойните старини". Всеки ден съжалявам за това си емоционално и недомислено решение, за наивната си вяра, че тук нещо ще се промени, за тъповатото ми спокойствие, че финансово сме обезпечени...
Всеки решава сам естествено, но идва миг в който ужасно ти се иска да върнеш времето назад, а уви не можеш...
Виж целия пост
# 11
Ние в момента сме в това положение. Имаме три деца и искаме по-добро бъдеще за децата ни. Той замина а на мен ми е много трудно. Но се надявам един ден да сме заедно. И аз исках да пусна такава тема защото се вълнувам има ли други като нас и как се справят? И вие ще се справите. Но както казах е много трудно ,когато сте много близки със съпруга ти и едно такова разделяне оказва влияние дори и на нервите и на двамата. Но за децата си струва! Желая ви късмет!
Виж целия пост
# 12
 Каси, понякога трябва да се вземат много трудни решения. Явно мъжът ти е предприемчив и иска семейството му да е добре подсигурено, а ти си мечтателка ( с най-добри чувства). Аз те разбирам, но разбирам и него. Щом има възможност - той иска да се възползва.  Не е много редно да се опитваш да го разубедиш. Според мен след време, ако финансовата ситуация се влоши, той вътрешно ще те обвинява за това и отношенията ви ще пострадат. Не се настройвай предварително, че заминавайки ще се разпадне семейството. Как ги вижда той нещата - иска да поработи година-две или мисли за изнасяне в чужбина? Защо не искаш да напуснеш близките си тук? Все пак съвременната комуникация дава много възможности за контакти с тях, а и при нужда винаги би могла да се качиш на самолет и да се върнеш. Дали близките, които не искаш да "изоставиш" тук биха подкрепили твоя избор?
 Помисли си, миличка.  Помисли за семейството и децата си и тогава за всички останали. Успех!  Hug
Виж целия пост
# 13
Добро утро Simple Smile
Имаше такова предаване на Карбовски - за мъжете със семейства, които работят в чужбина. Дадоха и и жените им в БГ.... Интересно беше, сега се сетих че го бях гледала. Масово по малките градове и села хората се изнасят да работят в чужбина. На първо чете на темата си казвам: "ама как така ще замине, три деца....", но се сетих че авторката може да е точно от такъв малък град или село и просто да няма друг избор мъжът и за по-добра работа.
Виж целия пост
# 14
Конкретен съвет ми е трудно да ти дам, но знам какво бих направила аз в подобен случай, защото имам близки, които са били в подобна ситуация. Бих го подкрепила безусловно да замине за няколко години, да работи и да събере добра сума, която после да се върне и да вложи в нещо - така направиха моите познати и сега имат успешен бизнес. Не бих приела подобна ситуация за повече от 5 година /имам познати с над повече от 10 г., но те пък вече и не могат да живеят заедно, отвикнали са някак - при събиранията им в някоя от двете дестинации се обичат и се радват един на друг като младоженци, но всеки си живее по-лесно сам/. С децата не бих тръгнала, особено с малки деца, защото това ще утежни семейния бюджет и ще обезсмисли промяната. Аз не бих отишла да живея в чужбина на този етап /може би някой ден, след пенсия.../.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия