Труден избор. Моят мъж също имаше предложение за работа в чужбина. Седнахме, говорихме, преценявахме, мислихме, чесахме глави... И накрая дружно се отказахме. Да се разделим, дори и за няколко години изобщо не беше вариант. Аз да поема целия гърч по отглеждането на децата при наличие на жив съпруг ми се струваше доста неравностойна подялба на семейните задължения. Да замина при него с децата не беше възможно по много причини. Затова си налегнахме парцалите и намерихме начин да съществуваме тук.
Виж целия пост
Съпругът ми иска да работи в чужбина.Какво точно се очаква от мен...
- Публикувана: 27 фев. 2011, 00:56 ч.
- Последно мнение: 25 апр. 2011, 21:07 ч.
# 16
27 фев. 2011, 10:53 ч.
Касиди, за разделяне за повече от година не бих коментирала. За 5 или пък 10 г абсурд. Сама бях с 2 броя и без баби и ми бе много хубаво. То не се спрях де. 
Ако съпругът ти има стабилна професия и референции може да си намери бързо работа. Твоята задача се свежда до избор на квартал, жилище и училище.
Успешен бизнес в БГ не ме задържа. Децата ми са по-мили....
Виж целия пост
Ако съпругът ти има стабилна професия и референции може да си намери бързо работа. Твоята задача се свежда до избор на квартал, жилище и училище.
Успешен бизнес в БГ не ме задържа. Децата ми са по-мили....
# 17
27 фев. 2011, 10:58 ч.
Ей ме на тук.Първия път, когато го изрече директно отказах да възприема.След време мисълта улегна.След още малко време нещата се развиха така, че той принципно работи в бг, но работата му е извън бг и всъщност липсва доста голяма част от времето.Към днешна дата той гледа навън и то сериозно.Знам какво очаква от мен, въпреки, че аз си знам способностите и те са далеч от реализация в чужбина.И тук можем да съществуваме.Но не искам сякаш вече и аз.Не е заради пари точно.Например е заради калта и лайната, в които газим ежедневно, а лете петите ми стават на гъз без извинение за кратки разстояния.И това няма общо с наличието на пари в джоба ми.Усещам, че е въпрос на време, само че мен ме е страх, че няма да мога да подкрепя семейството си с работа навън така адекватно.Не, че тук го правя отлично, напротив, но имаме някакъв ритъм.
Объркано е, сложно е, исках само да кажа, че човек се нагажда.Дано изберете най-доброто за вас.
Реално аз съм сама, с две деца, работя, уча, децата вече имат извънкласни занимания-поела съм си ги сама.Тежи ми трафик, кал и лоши хора.Нищо друго.
Навън на съпружието работата няма да е случайна, но моето участие не мога да си позволя да се свежда до избор на квартал...ние сме двама, редно е и двамата да имаме стабилност, защото всичко се случва...и ето тук е моята драма-ако тук, макар и скромно, аз бих могла да си догледма децата, то навън-ако остана сама-дали?А безспорно искам да ги измъкна от калта и лайната, в които газим...
Виж целия пост
Объркано е, сложно е, исках само да кажа, че човек се нагажда.Дано изберете най-доброто за вас.
Реално аз съм сама, с две деца, работя, уча, децата вече имат извънкласни занимания-поела съм си ги сама.Тежи ми трафик, кал и лоши хора.Нищо друго.
Навън на съпружието работата няма да е случайна, но моето участие не мога да си позволя да се свежда до избор на квартал...ние сме двама, редно е и двамата да имаме стабилност, защото всичко се случва...и ето тук е моята драма-ако тук, макар и скромно, аз бих могла да си догледма децата, то навън-ако остана сама-дали?А безспорно искам да ги измъкна от калта и лайната, в които газим...
# 18
27 фев. 2011, 11:23 ч.
А при нас ситуацията , е че и двамата искаме да заминем.И заради детето и заради самите нас.Първият път,ни отказаха виза.Сега се надяваме всичко да е както трябва и да заминем цялото семейство.За мен лично ситуацията е или и тримата заминаваме или никой.Но всеки си преценя.
Виж целия пост
# 19
27 фев. 2011, 13:05 ч.
Аз бях от тези, които категорично отричаха „живот в чужбина“. Когато мъжът ми замина ( тогава не ми беше мъж все още ) живеех с мисълта че е временно и чаках момента да си дойде. След 3 месеца си дойде, но за да ме вземе. Тръгнах с него с мисълта за един по добър живот, след време доведох и детето си. Сега не съм толкова убедена че мястото ни е тук в тази държава. Разочарована съм. Въпреки че не съм имала очаквания всичко да е върХЪ не очаквах с годините нещата да се влошават толкова ( работа имаме и не лоши доходи ). И двамата със съпругът ми стигнахме до извода, че ако можехме да се справяме в България нямаше да сме тук.
А семейство разделено от хиляди километри - за мен това не работи.
Виж целия пост
А семейство разделено от хиляди километри - за мен това не работи.
# 20
27 фев. 2011, 14:08 ч.
Харесаха ми последните мнения,към които се присъединявам и аз.
Или цялото семейство или никой.Като това включва възможността
мъжът ти да отиде първи,да си намери работа и квартира и тогава
да ви изтегли.
Но разделено семейство...трудна работа.И за теб,която се нагърбваш
с всичко сама , и за децата ти,които растат без баща си,и за мъжа ти,
който губи ценни,много ценни моменти с вас...
Вярно е,че без пари е трудно,но парите ли са всичко в този живот???
Виж целия пост
Или цялото семейство или никой.Като това включва възможността
мъжът ти да отиде първи,да си намери работа и квартира и тогава
да ви изтегли.
Но разделено семейство...трудна работа.И за теб,която се нагърбваш
с всичко сама , и за децата ти,които растат без баща си,и за мъжа ти,
който губи ценни,много ценни моменти с вас...
Вярно е,че без пари е трудно,но парите ли са всичко в този живот???
# 21
27 фев. 2011, 14:29 ч.
Прочетох внимателно постовете на авторката и останах с впечатление, че семейството не е притиснато финансово и да няма избор. Тук изборът е за повече от това, което вече имат. В такъв случай е строго индивидуално и слава богу Касиди го разбира. В мненията й прочетох стаена решимост да не напуска близките си. Наистина връзките с тях се късат при големи разстояния и виждане един-два пъти в годината. Има хора, за които роднинските отношения са нещо много ценно и важно. Пред много труден избор те поставя мъжът ти, Касиди 
На твоя въпрос: да, мисля, че той очаква от теб да го подкрепиш и последваш там, където отива. Вероятно смята, че първо е семейството, после роднини и близки и принципно е прав. Остава да виси само твоята привързаност тук, която би трябвало да отхвърлиш заради твоето семейство. Ничий съвет не трябва да взимаш под внимание, защото никой не разбира като теб мислите и чувствата ти. Изобщо не допускай вариант да живеете години наред разделени - или тръгвате заедно, или оставате всички, само това бих препоръчала. Останалото е твое и на цялото семейство решение, дано да сте щастливи с решението, което вземете. Всички! 
Виж целия пост
На твоя въпрос: да, мисля, че той очаква от теб да го подкрепиш и последваш там, където отива. Вероятно смята, че първо е семейството, после роднини и близки и принципно е прав. Остава да виси само твоята привързаност тук, която би трябвало да отхвърлиш заради твоето семейство. Ничий съвет не трябва да взимаш под внимание, защото никой не разбира като теб мислите и чувствата ти. Изобщо не допускай вариант да живеете години наред разделени - или тръгвате заедно, или оставате всички, само това бих препоръчала. Останалото е твое и на цялото семейство решение, дано да сте щастливи с решението, което вземете. Всички!
# 22
27 фев. 2011, 14:52 ч.
"Тре деца, доБър живот и желание за по-добър живот..." - Този по-добър живот може да се осигури само ако отива с осигурена работа и със много, ама много добри доходи. Всичко останало е згуба ма минимум 5 години добър семеен живот, със съпруга и деца, незвисимо заедно в чужбина или разделени.
Най-честото оправадание е заминаваме заради децата. Пълно глупости
. Задоволяване на собственото его и желания прикрити зад дежурната фраза. Никой не ви гарантира добър живот в чужбина. Дори и след години да постигнете нещо повече, всичко е за сметка на психиката, емоциите и отношенията в семейството.
Семейството е семейство само когато всички са заедно, независимо къде. А още ми е чудно когато мама и тати заминат в чужбина и оставят ( или по-точно зарежат) детето и децата на баба и дядо. И това в името на децата. Но никой не се замисля какво коства това на децата и как им се отразява това по-късно.
Виж целия пост
Най-честото оправадание е заминаваме заради децата. Пълно глупости
. Задоволяване на собственото его и желания прикрити зад дежурната фраза. Никой не ви гарантира добър живот в чужбина. Дори и след години да постигнете нещо повече, всичко е за сметка на психиката, емоциите и отношенията в семейството. Семейството е семейство само когато всички са заедно, независимо къде. А още ми е чудно когато мама и тати заминат в чужбина и оставят ( или по-точно зарежат) детето и децата на баба и дядо. И това в името на децата. Но никой не се замисля какво коства това на децата и как им се отразява това по-късно.
# 23
27 фев. 2011, 15:36 ч.
Зависи за колко време мисли да заминава и най вече дали просто да си търси късмета, вярвайки,че в чужбина се преуспява или на нещо сигурно.Зависи и от това, дали тук живота би бил ужасен и напълно безперспективен в материален план. Защото ако си изцеден от работа, а едва покриваш сметките, не е живот. Но ако дилемата е сравнително добър стандарт заедно пред много добър разделени, не бих казала да на заминаването му.За мъжете може много неща да са важни, за жените също.
Виж целия пост
# 24
27 фев. 2011, 16:41 ч.
много ме прободе с тая тема.
ние сме живяли разделени, за повече от година, но без деца. не е същото. нещо като брак, ама не много. всеки ден се прибираш вкъщи, живееш си с болките и драмите, преживяваш си емоциите - сам. веднъж, два, три пъти в годината не стига. да не говорим, че имате деца, а те си искат своето. травмите и дистанцията се възстановяват трудно, понякога - никак. с това отговарям на въпроса дали да живееш тук, а той някъде другаде.
аз заминах против волята си. и това ми коства много. изгубени приятели, спомени, желания, мечти.
с времето осъзнаваш какво точно си направил и колко ти е коствало на теб като личност, от какво си се отказал и какво значи.
животът ти се случва. това, което знам за себе си е, че против това какъв си и в какво вярваш, не трябва да действаш, особено за много големи неща.
Виж целия пост
ние сме живяли разделени, за повече от година, но без деца. не е същото. нещо като брак, ама не много. всеки ден се прибираш вкъщи, живееш си с болките и драмите, преживяваш си емоциите - сам. веднъж, два, три пъти в годината не стига. да не говорим, че имате деца, а те си искат своето. травмите и дистанцията се възстановяват трудно, понякога - никак. с това отговарям на въпроса дали да живееш тук, а той някъде другаде.
аз заминах против волята си. и това ми коства много. изгубени приятели, спомени, желания, мечти.
с времето осъзнаваш какво точно си направил и колко ти е коствало на теб като личност, от какво си се отказал и какво значи.
животът ти се случва. това, което знам за себе си е, че против това какъв си и в какво вярваш, не трябва да действаш, особено за много големи неща.
# 25
27 фев. 2011, 16:59 ч.
Родителите на приятелка бяха в същата ситуация и всичко приключи лошо.
Защо не направиш компромис-заминете, вижте как е, дали ви харесва. Може пък той да реши, че не си струма, а може и да ти хареса много. Новото винаги е плашещо, но пък мисля, че си заслужава, ако това може да даде шанс за по-добър живот, разбирателство и пр. Винаги може да се връщаш до Бг за по седмица-две - вече има доста изгодни полети до всякъде, а и не е толкова голямо растоянието където и да си. Светът се смалява.
Виж целия пост
Защо не направиш компромис-заминете, вижте как е, дали ви харесва. Може пък той да реши, че не си струма, а може и да ти хареса много. Новото винаги е плашещо, но пък мисля, че си заслужава, ако това може да даде шанс за по-добър живот, разбирателство и пр. Винаги може да се връщаш до Бг за по седмица-две - вече има доста изгодни полети до всякъде, а и не е толкова голямо растоянието където и да си. Светът се смалява.
# 26
27 фев. 2011, 17:30 ч.
Аз съм от хората, които мислят, че семейството е истинско такова, само когато е заедно. Живеейки отделно,на хиляди километри, връзката определено малко по малко се къса. Особено ако раздялата е за по-дълго време..
Ние например имаме страхотен живот тук, в България, достатъчно финанси, достатъчно перспективи. Пък и сме си родолюбци, колкото и изтъркано да звучи. Харесва ми по чужбинско, но само за почивки и пътешествия, не си предстявам да живея в друга страна.
Та в тоя род на мисли, ако мъжът ми реши да заминава/ме в чужбина- аз ще съм твърдо против.
Особено пък, че тук си ни е добре.
Трябва в случая някой да направи компромис, ако искате да сте семейство в пълния му смисъл- или всички заминавате, или всички оставате. Хубаво, лошо,правилно, грешно..където и да е, но заедно. Макар че, щом тук се чувствате добре и ти не искаш да заминаваш-не виждам смисъл да ходи да се гони дивото.
Виж целия пост
Ние например имаме страхотен живот тук, в България, достатъчно финанси, достатъчно перспективи. Пък и сме си родолюбци, колкото и изтъркано да звучи. Харесва ми по чужбинско, но само за почивки и пътешествия, не си предстявам да живея в друга страна.
Та в тоя род на мисли, ако мъжът ми реши да заминава/ме в чужбина- аз ще съм твърдо против.
Особено пък, че тук си ни е добре.
Трябва в случая някой да направи компромис, ако искате да сте семейство в пълния му смисъл- или всички заминавате, или всички оставате. Хубаво, лошо,правилно, грешно..където и да е, но заедно. Макар че, щом тук се чувствате добре и ти не искаш да заминаваш-не виждам смисъл да ходи да се гони дивото.
# 27
27 фев. 2011, 17:38 ч.
Не съм чела цялата тема,та затова искам само да вметна.Не оставяй съпруга си сам в
чужбина,1-2 месеца оке,но не повече.Късмет
Виж целия пост
чужбина,1-2 месеца оке,но не повече.Късмет
# 28
27 фев. 2011, 17:41 ч.
Ако не можем да осигурим на децата си /и ние сме с три/ живот, който да ги направи хора, нормални, конкуретноспособни, ако поради недостиг на средства не могат да учат и т.н. - съгласявам се мъжът ми да замине. Друг е въпроса, че никой не му предлага тази възможност, макар че я търси.....
Виж целия пост
# 29
27 фев. 2011, 17:54 ч.
Аз съм тази , която шилосва мъжа си да замине и да ни изтегли, защото той има много котируема професия, инженерна, и висока степен.
Можем да се изтеглим с него, и аз бих работила, особено ако замине по една линия. Но ние сме с едно дете и повече няма да имаме, та...може би затова разсъждавам така.
Виж целия пост
Можем да се изтеглим с него, и аз бих работила, особено ако замине по една линия. Но ние сме с едно дете и повече няма да имаме, та...може би затова разсъждавам така.
Препоръчани теми