ФЕВРУАРЧЕТА 2007

Има и добри, има и лоши.. винаги ги е имало.. забравили сте просто..

Скай, всичко помня и въобще не съм крайна. В нашият начален клас имаше 2, 3 по-палави момчета, но в час всички бяхме ученици, виж през междучасията беше друго. Но това, което най-много ме дразни е, че когато учителят се опитва да си върши работата, родителите скачат сакън някой да не стегне отрочетата им... а когато видят крайните резултати    изведнъж учителите им са виновни.... Вдигнала съм ръце.  Проблемът е, че виждам как това вече се отразява и на Дани. А нашето училище е добро, бедна ми е фантазията какво ли се случва в другите. Не е лошо поколението, разбира се, децата се раждат едни и същи, но няма кой да възпитава очевидно.

Ох, много сложни въпроси зачекнахме. Според мен пък няма изначално лоши деца (с което не казвам, че всички са ми симпатични). За жалост обаче не ми се защитава изложената теза - може би друг път.

Мяу, рано ти е да мислиш по въпроса. Виж аз вече с двата крака съм в проблема и се чудя какво да правя. Имаме ситуация в училище, но родителите не помагат за решаването, а точно обратното. В смисъл при мен става въпрос за реален проблем, не просто да си чеша езика.

Мяу, права си напълно. Децата не са изначално лоши и не са виновни, но лошо отглеждане и възпитание определено може да ги направи такива.
С ушите си съм чувала реплика от родител: "Аре бе, идиот! По-живо мърдай! Какво се влачиш?" Момченцето беше на 6-7г.
Тоя ако така говори и на майката, ясно е детето как ще израсне.
И това, което Аврора каза за телефоните, е дребен пример къде е проблемът и как е малко вероятно да му се намери решение

 

  леле какви теми.... и аз с двата крака като Теди, много ни е различно училището сега, не е това което помним. Ама то ние сме си виновни, защото всичко соц се отрича и хубаво и лошо, уж за по-добро, ама не съвсем. Няма да философствам повече, ще споделя мен какво ме втрещи миналата година

Криси е първи клас и в началото  ме тресеше голям ентусиазъм, напуснах работа, за да я водя на логопед и изцяло с училището си се занимавах аз. Та...един ден чакам Криси да се наиграе в двора и неволно станах свидетел на взимането на друго дете. Учителката "хвана" таткото на къс пас и започна да се моли да говорят с детето. Та въпросният герой какво направил в час, нещо какво му щукнало и се събул бос, без обувки, захвърлил чорапите и най-невъзмутимо си дигнал босите крака върху чина. То малко смешно звучи  ама учителката се видяла в чудо, щот пък друго дете си изсипало чантата на пода, ритнало я под чина и така всичко зарязало, моливи, флумастери  всичко се търкаляло .
Та може да е всичко много различно сега, но всичко си е до възпитание вътре в семейството.
Криси е единствена без телефон и ща не ща за Нова година или РД ще купя. Не защото само тя няма, а защото е с ужасно ниско самочувствие и явно много го преживява. Знае прекрасно, че до 3 клас няма да има, но много й тежи. Последно ми се е молила, че ако изкара 10 шестици, да й купя Как въобще й хрумна не знам, аз не поставям такива условия, явно си разказват с приятелките ...Както й да е, ще купя... а и ги надхвърли шестиците, та ще я поощря.

Ох, леле малеее! Дупе да ни е яко!

Какъв е проблема с децата и телефоните (освен звъненето в час)?

Ох, за телефоните не знам... Хем е вредно заради облъчването, а децата започват доста рано да ползват, хем може някой да набие детето заради телефона. От друга страна си е спокойствие за деца и родители. Макар че не разбирам колко загубен трябва да си да звъниш, докато отрочето е в час 
Ние доста караници имахме с баща и на Алекс, че и даде телефон. Не го носи никъде, но си има копчета за бързо набиране на мама, тате и трите баби   Забранила съм да се ползва често и все го скатавам някъде. Притеснява ме, че няма достатъчно изследвания как влияе дългосрочно този прогрес, особено на деца. Хубаво е, че го ползва на 3-4 дни един път, но не ми харесва.

Именно това ми е най-силният аргумент...облъчването. Има статии в нета по въпроса. Облъчването разпределено на килограм тегло на възрастен и това при малко дете, са две коренно различни неща, не в полза на детето. Но дали детето ще има телефон или другарчето му по чин.....май аргумента ми да не ползва,  много силно се обезсмисля. Далеч съм от идеята да се звъни в час, а и доколкото си познавам детето едва ли ще го ползва, поне не често, защото за всичко това съм говорила и обяснявала. Включително и че ще получи много прост и обикновен телефон, именно за да не е привлекателен за другите, а и да не ни е яд, ако го изгуби .

В по-горните класове проблемът е игрички в час, клипчета и снимки. Като съм обсъждала проблема с приятелки с по-големи деца, телефон се избира да е с bluetooth....еми няма да взема такъв

Аз пък изобщо се чудя за какво им е в училище тел. като ние ги водим и взимаме, през останалото време са с учител, който при нужда веднага се свързва с родителите. Дани няма и скоро няма да има, облъчването не е малък аргумент и бих го пренебрегнала само при нужда, която в момента нямаме. Моят син не виси на компа, на плейстейшън, на телефони и т.н., но често е сред природа, на театър, понякога го водя и в музеи. Но най-големият ми преоритет е извеждането на чист въздух, че в София е голяма смрад.
Мяу, това за Айшето....  

Приемам всякакви идеи как да изляза от ситуацията, и да постигна "и вълкът сит и агнето цяло". Като подсказвам нейните аргументи и на мен това, което ми хрумва:

- Всички, абсолютно всички имат телефон....само аз нямам /   Да взема, да издиря всички родители и да питам това вярно ли е /.
-Писала е писмо до Дядо Коледа и това е първо желание в списъка. /Да разбуля мистерията по Веселия старец и да слезе на земята, кой й носи подаръците. Дано не се сети да пита и за Феята на зъбките /
- Обеща, без да съм повдигала въпроса, че при добър успех и наличието на заплата от моя страна би се счело за заслужено да получи телефон ! /Тук съм капо, нищо не се сещам освен, че шестиците не са причина за подарък, а показател как се справя с уроците. Да е горда с постигнатото, но да не иска нищо...аз да не съм банка/
-Всички имате телефон /Възрастните може, децата не, един ден и ти ще имаш/

Това е ...имам нужда от идеи, но не става с "Аз съм ти майка, мен ще слушаш" или "Не може, няма да ти купя. Точка по въпроса" .... просто с нея подобна категоричност води до бъдещи проблеми, които искам да избегна. За сега се измъквам с "Ще помисля" "Ще го обсъдя с баща ти" "Ще видим" Само дето всеки ден ме пита колко дни остават и като я питам "До кое" тя отговаря "Докато ми купиш Т " 
Идеите ще ми трябват и ако след 10 г. ми поиска кола 

Аз идея нямам как да ти помогна. Вярвам обаче, че ще намериш път към детето си. Лично аз едва ли бих се съпротивлявала на желание за телефон. Всъщност не виждам проблем в разумното използване на каквато и да е техника. Моята задача е точно по отношение на "Разумната употреба".
Аврора, отностно нуждата от телефон - в някой училища има нужда. В началото на учебната година бяхме с Ники в двора на кварталното училище. Комшийското дете, което тъкмо беше започнало първи клас, се шляеше около час в двора, защото свършили по рано, учителката ги изведе навън и ги разпредели по родители и си тръгна. То милото остана да чака майка си. Телефон имаше, но нямаше изходящи обаждания. Докато се светна какво е станало и да звънна на майка и - мина 1 час. Хич не искам да развивам хипотези за ситуации, които могат да се случат при една такава ситуация. Просто искам да вметна че ситуацията не навсякъде е идентична.
Телефони има и съвсем обикновени - без екстри и други допълнителни функции, според мен подходящи единствено и само за обаждане, каквато е и функцията на един телефон. А по отмощение на техниката и природата - едното не изключва другото.
Отностно вредата - въобще не я изключвам. Но пак опираме да "разумно".
За финал да вметна, че лично аз бих подкрепила училище без телефони, при условие че учителят поема отговорност за детето до предаването му на родителя. И да споделя опит, че ако заповедта излезе еднопосочно без допитване до родители, от директор или учител, приложението и е много по широко. Въобще лично аз не стимулирам децата да си мерят телефоните или адидасите в такава невръстна възраст, но не отричам че адидас например е марка която ми харесва да ползвам (чисто функционално и качествено)

Съвети не мога да давам, но мога да споделя как ние постъваме с Марти, когато иска нещо, което ние смятаме, че не е полезно, не му трябва и т.н. дори и да го имат други деца. Обикновено заменям нещото с друго нещо, като изтъквам какви предимства има. Друг въпрос е дали тази тактика ще върви и след 2-3 години... За сега е изключително успешна.
Да си кажа и аз "мъката" сега. Марти вече няколко пъти се прибира удома поступан от други деца. Удома разбира се говорим, че боят не е хубаво нещо, че всъщност да удариш някого е признак на слабост, че не можеш да се справиш с дадена ситуация по друг начин, но явно други родители или говорят други неща, или което е по-вероятно въобще не говорят срещу агресията. Марти явно много навътре е взел съвета ми да "побеждава с думи, а не с юмруци" и последно се оказал метнат на земята като в серия от кеч мач, а детето, което го е направило видимо е било много доволно от резултата. Учителката първо казала на другите родители като майката видимо се обидила от забележката, а на нас пък ни каза да сме кажели на Марти да не се отварял много-много.
Така и аз се излях.