ФЕВРУАРЧЕТА 2007

Калина спи следобед само когато е тежко болна и е на предела на силите си, а през останалото време просто не мога да я убедя, нито пък да я накарам, да легне и да се отпусне, а често пъти си личи, че само това ѝ трябва...

Нейна е крилатата фраза „Да се спи не е забавно” (втората крилата след „От сън спомени няма”).

Да речеш, че става късно, но не, и това не е, дори в събота и неделя е на крак преди 7. Добре че порасна и си има вече свои си дела, че... ми стопяваше лагерите с туй неспане и постоянна нужда от (моето) внимание.

Скай пожелавам ти да те споходи благодатта да имаш и дъщеря!!

Яна не спи от 1 година, нито в къщи нито в детската. Там лежи. Всички, които не искат да спят, трябва да си лежат по леглата. За нея е някакъв ужас тази работа, но и аз имам лоши спомени точно от този период в детската, когато трябваше да лежа и да се въртя по 2 часа всеки ден. Съчувствам му на детето, но няма какво да направя. До училище ще е така.
Има ли някой с паднали зъби вече?

Честито възкресение с голямо закъснение!
Иво вече една година не спи, добрата новина е че и в градината вече не спят. Давали им детски (което още не съм проучила как и защо, не съм баш доволна от това, ама още не съм запознала учителката с мнението си  ). Тук практиката е такава ако повече от 50% не спят следобед, нема спане.
За училището, нас не ни и питат, догодина септември първолаче и толкова, нема не искам нема недей. Мишльонски чете всички букви и кирилските и латинските, ама само буквите, не се сеща да ги свърже в дума. Картофи и бонбони (особено) събира и изважда, ама на цифри хич не му е ясно.
За лего душа дава, за нова година бяхме на тържество в посолството, Иво даже и български проговори за лего конструктор  .
sky*, искренно и от сърце ти пожелавам девойка, нема такъв кеф, да си нагласиш куклето с рокличка и да му вържеш чучка на главенцето. Момченцата са мамината гордост, ама момиченцата са си радост.
joya, поздрави, пожелавам ви бърза и лесна адаптация, и като преселник с опит бих ти дала един съвет, помоли някой да ти достави "Шок", "Нощен труп" и подобни мноого гадни вестници, и като ти стане тъжно само ги отвори, веднага ще ти мине (мама така ме лекува мене).
И да се оплача, не ни взеха в градината, увиснахме си с детито на ръце и доста работа, ама кво да се прави, добре че е мирничко дундето ми.
Останете си със здраве и почвайте разходките.

Мяу, моя момък е много мамин. От сега още хахахаха. Допреди няколко месеца  никой друг не можеше да го приспи или нахрани, при баби не сме го оставяли по тази причина. Не, че има желаещи де. По-труден е за отглеждане от Ивка, защото е по-див и по-капризен. А, тя пък е на тати щерката, от ден на ден това й предпочитание задълбочава и не ме дразни, освен в моментите, когато вечер баща й е на работа и тя не ми спрята  драматични представления 
Абе, като остана с двамата в къщи ми е трудно няма да си кривя душата. Рядко се заиграват, по-често се щипят и бият и аз съм като рефер. Да са здрави, че всеки по направление да пращам, толкоз ми хареса като се върнах на работа, ама за кратко беше 

Скайче, дано ти отшумят неразположенията и да се наслаждаваш на една спокойна бременност до края. Ще чакаме да видим дали са ти правилни усещанията за девойка.  А Нико, какво бебе иска?

Пламен спи понякога. Когато не спи съм го научила да лежи и да пази тишина. Или разглежда книжка или ако е в градината си разкзва приказка на ум! Така ми казва поне. Не го знам какво прави на ум!   
Имаше моменти когато имаше проблем с неспането в градината, но се оказа, че се заиграват с друго момченце и будят останалите. Нашат градина има две спални помещения освен занималнята и ги разделиха. Сега всеки си лежи в леглото.

За училищата и предучилищните и аз като Сиер  съм консервативна. От мен ако зависи ще тръгне максимално късно на училище. Не може да чете, но знае буквите. Не го уча. Чакам той да ме попита и отговарям, но у нас няма моменти, в които "хайде сега да сядаме да учим буквите" или пък в процес на игра да се опитвам да пробутвам "уроци"!

Ах, Джоя, толкова вълнуващо е всичко при вас.
Благородно ти завидях за емоциите.
Не че не изпитвам панически ужас от това да си наруша реда и начина на живот, но пък се улавям, че имам отчаяна нужда от някаква промяна, емоция, вълнение ... Нещо ново!

Скай, пожелавам ти, каквото ще да е, но здравичко да е, защото със сигурност ще е поне толкова прекрасно, като Ники!  

По повод пола на нероденото дете, скоро пак се замислих. Понеже моите дружки знаят как си мечтая за трето дете и как искам да си иамам момиченце, но нито едното нито другото са ми фикс-идея и не са на всяка цена. Та ме закачат, че при наличието на две момчета, някак си задължително е едва ли не, третото да е момиче. Не порпускам да изслушам и разкази за майки със три момчета и това ми се разказва като връх на ужаса и наказанието. Коя как ревала като разбрала че чака момче, коя в каква депресия изпаднала, коя пък искала направо да го маха ...
Спомням си, когато бех бременна с Борис и вътрешно се бях нагласила за момиче, на един от прегледите ми казаха пола. Да, определено се разочаровах, но по-скоро от себе си, че си пзоволих да се самоубеждавам в нещо, което няма как да знам.
И Борис и Пламен са най-прекрасните, съвършени и красиви същества в моя живот и не мога да си представя, че за някой пола е недостатък.
Живот и здраве, третото ми дете ще е също толкова съвършено, като предните две без бзачение дали е Зорница или Антон, Петър...

Отплеснах се!
А всъщност влязох да се оплача, че днес Пламен се събуди с температура. Снощи го боля глава и преди да легне му дадох Нурофен. В момента нищо му няма. Има апетит, играе си, няма температура. В градината вече цял месец непрекъснато обявяват нова карантина от варицела. Чудя се какво става и какво да правя. Лекарката ни е в тора смяна и още умувам дали да рискувам да го водя. Притеснявам се, че ако му няма нищо ще лепнем нещо в чакалнята. Там се чака много. В същото време, в неделя заминаваме на почивка...

Братче естествено. Въпреки моите манипулации и предваритени подготовки да го настроя за сестричка.
Нико като кърмаче беше по привързан към мен, сега няма по голям авторитет от баща му. Да не говорим че имат и много общи интереси, а и той доста му влиза в игрите и често се занимават двамата.
bzepic, много либерани вашите учители. И аз много мразех в ДГ, когато ни караха да лежим 2часа. Но леля Катя от групата на Ники каза, че Никс заспива докато се завърти. В което съм убедена, че е така.
За училищата аз категорично ще чакам 2014-та, но идея нямам в кое учиище да го запиша. От началото на тази година съм го замислила вече. Дали по далечно и по елитно училище или по близко, в което ще изгради по добра самостоятеност. Съответно е по-далечното се предпоага че средата му ще е по-добра, но пък в близкото ще започне с най-близките си приятели. Още не мога да преценя кое ми е приоритет и кое е подходящо за неговия характер, като компромис.
Уиш бързо да оздравява Пламен. Най-много се ядосвам като се разболее Нико преди почивка, а то е закон божий. Къде ще скиторите? Ще чакам после снимки във фейса. Ние другата седмица ще сме край Русенски Лом. Така съм зажадняла за почивка, че нямам търпение да палим мотора вече.
Между другото аз съм на края на шофьорски курс, който записах ден преди да разбера, че съм бременна. Изкарах го почти и след Русе ще се явявам на изпит. А така ми се кара вече.

При тази активност да взема и аз да драсна два реда.
Дълго време мислехме за евентуално тръгване на 6 години на училище за Марти. Говорих и с педагози, и с психолози (не че ми е фикс идея - просто имам такива под ръка). Като цяло всички казват "Зависи от психическото развитие  и от интересите на детето". Дадоха ми редица примери, при които тръгването на 6 години е било по-удачен вариант, но като цяло препоръчват тръгване на 7.
При нас има и друг фактор, който никак не е за подценяване - местене за постоянно във Варна. Определено ще е стрес за Марти ако тръгне на училище, намери приятели, а след година да трябва да се приспособява пак. Така че най-вероятно ще си кара в ОДЗ-то до край.

Сега спането - Марти продължава да си спи наобяд, даже спи повече от Ники. Но когато сме някъде навън или на гости, не спи, но вечерта е окапал рано-рано.

Wish, като искаща трето дете, напълно споделям твоето мнение относно пола - искам още едно живо и здраво детенце без претенции за цвета на щъркела.

Точно това споделяхме преди няколко страници. Калина е с 1 паднал, а Дари на киша е с 2 паднали, че и постоянни пробили (мисля, че и двата, но тя може, ако иска, да потвърди, че не ми се ровичка назад). Защо питаш?

Green, вие как така решихте да се местите във Варна? За постоянно ли? Доколкото изобщо това е възможно в днешните динамични времена (прощавай за клишето, но ми се стори удобно). Вярно, че преди няколко години Варна беше обявен за град номер 1 за живеене, но едва ли това е причината, хихи.

Ех, sky, и аз толкова искам да шофирам... Но времето си минава и, както доскоро сънувах, че шофирам лудо без книжка, вече започвам да изпитвам даже страх, че няма да се справя. Може би трябва да се заема със задачата по-скоро. 

Ехааа! За пръв път си давам сметка какви впечатления оставям у вас!
Възприемам се като по-скоро холеричен тип, но като се замисля, в тази тема се държа някак си по така. Различна ми е от другите. И вие сте различни. Някак си като лично мое място ми е тук! Може би самата тема ме настройва меланхолично. Може пък тук да се отпускам и да съм си такава ...

Зъби нямаме паднали, но аз също късно смених моите. За бащините им зъби не съм се интересували. Не знам дали има значение, кога са излезли. Ако си спомняте Пламен ни подари първо зъбче за първия си рожден ден! Борис пък още нямаше 2 месеца, като започна да се зъби!

За друго влязох. Прибрахме се от лекар току що и сме с  варицела. Изписаха ни хомеопатия и сега чакаме да видим до неделя как ще се развият нещата. Ако не вдигне висока температура, според лекарката, можем да пътуваме в понеделник, но е изключено да позлва басейн. А той миличкия от една седмица си е приготвил бански, шапка, очила и пояс. Само за това говори...

Скай, на Велинград отиваме.

За разликата между децата. Аз много исках да са с малка разлика, че да са си по-близки ... уж. Не знам. Нямам личен пример. Нито аз, нито мъжа ми имаме братя и сестри. Много се обичат мишлетата. Търсят се, гушкат се, целуват се, карат се, бият се, пак се целуват.... Започват да стават приятели! Започват да имат общи игри.
Но за мен определено си беше изпитание. И не само за мен. Баща им е все още силно стресиран от недоспиването. Дори ме е помолил известно време да не говоря по въпроса. 
Третото ни дете, живот и здраве, ще е след поне още 2 години.

Гледай колко ентусиастки за трето. Евалла момичета, аз съм пас 

Уиш, дано леко да ви мине варицелата, само незнам с почивката как ще стане. На Ивка й избиваха 4 дни пъпки, като тръгнете дето се вика ще е заразен още...пфуу и при нас винаги по празници или преди почивка ще се разболее някое. 

Оф, ми то нашата почивка си е направо "културно-масова деност". С баби, дядовци, всички работещи, всички пуснали отпуски, резервации направени.
Не може да се отложи. Т.е. можем да си остане тук и нашата резервация да изгори, а да идат само майкини с Борис евентуално. Пък не искам да ги деля...
Голямо чудене пада.
Знам, че ще е заразен Пламен, но пък отиваме в сравнително мъртъв сезон и миналия път си бяхме сами в хотела. Разчитам, че няма да има хора. А и след, като няма да влиза в басейна, ще сме основно навън. Много ми е важно да ги водя на чист въздух.
Не знам!
Има още малко време да мислим...

Разбирам, и ние сме така - та нали е нужно цяло село, за да се отгледа 1 дете. За 2 деца - 2 села!

Почакай, виж как ще е и... решението ще дойде само...

Уиш, дано Пламен леко изкара варицелата 
Кой пита за паднали зъби. Нямаме още. Ама на 5 години не е ли рано  аз мислех, че след 6 почват да падат, явно греша. Дано задържим повече млечните 
Като говорите за отношенията между децата и аз да се включа с разкази за моите
Значи повечето време наистина се карат за какво ли не. Като Валето е главната подстрекателка, защото тя много обича да го дразни като му взима любимата кола за бутане с крачета, а той тича след нея и размахва лапи (лапи казвам, защото наистина са му много тежки ръчичките, изпитала съм го като ми е бил ядосан). И както се дърпат за играчки и по някое време се сещат, че могат и да играят заедно и тогава настъпва затишие, което е добре дошло за мен. Иначе много правилно сте казали звероукротители. Сега я разбирам на майка ми какво й е било с нас двамата. Нашата разлика с брат ми е почти същата (+2 мес., само, че тук разликата е че той е по-големият) и ние колко сме я ядосвали, и тя ни казваше, че сме като "кучето и котката". Обаче какво се случва, ако се скарам на някой от двамата, другия идва и го гушка и седят гушнати и гледат едно сърдито към каращия им се много са сладки, ако успея да ги снимам така да ги видите какви са сладурковци. И на мен ми става едно мило и разбира се гнева ми минава много бързо. Значи иначе са съпричастни един към друг, много се пазят. Навън също се пазят, ако видят, че някой застрашава братчето или сестричето. И в такива случаи ми става едно мило. Дано цял живот им бъдат такива взаимоотношенията.
Скайче,освен да ти пожелая успех на изпита. И ако не ти личи още, кажи си че си бременна, все пак ще бъдат по-благосклонни. Аз колко майки познавам изкарали книжка в 7-ия и 8-ия месец, хаха.
Да видим пък мойто братче като се върне другата седмица дали ще ми купи нова кола както е обещал. Е половината средства ще са от него, но пак е нещо, пък аз после ще се реванширам когато мога.